Превърнах тъгата на зимата в цветна емоция...

Зимните ежедневни пейзажи в повечето случаи са лишени от цвят. В най-добрия  вариант – белият сняг покрива сивотата, оголените дървета и липсата на силни емоции. Но къде и колко време в големия град се задържа белотата и непорочността на снега? Красотата трае от ден до пладне, после ни засипват тонове битови неуредици, породени от ледената покривка.

Сетих за това днес докато трамвая ме отнасяше в посока център, и сякаш мислите ми се състезаваха с колите, профучаващи по столичния булевард България. Така и се зараждаха – накъсани, кратки, бързи, недовършени.  Металните колелета тракаха под мен, усещах как се плъзгат по ледените релси, после рязко спират. Бях тръгнал до магазин за продажба на резервни части, чийто редовен клиент съм, за да закупя поръчаната преди няколко дни част, необходима за ремонта на LCD телевизор  - захранващият му блок стои в очакване на бъден поправен, аз – съответния транзистор, а нетърпеливият клиент звънеше всеки ден, притеснен за резултата от ремонта му. Обясних му на няколко пъти, че чакам специфичния транзистор и затова се бави поправката, но човекът явно имаше известни притеснения или просто искаше по-бързо своя безценен телевизор обратно в къщи. Има неща, които не зависят само от майстора за съжаление.

Та трака си трамвая, трака, трака, а аз гледам през мръсния прозорец сивотата и тъгата на софийските улици и обитатели, става ми тъжничко и за да се откъсна от скучните улици, си представям цветни петна и обичани картини. Изобилие от цвят и светлина. Моне. Един от любимците ми. Ярки, светли тонове, нанесени на ситни мазки, играта на светлината, фрагментарното изобразяване, без контури. Свежест и оригиналност струи от платната му, поражда се едно хубаво, мило усещане за пролет, за мимолетност, за това, че само настоящият момент съществува и нищо друго няма значение...

Превърнах тъгата на зимата в цветна емоция, пиршество за очите, наслада за душата...

Моне и Дебюси – нахранете сетивата си с този импресионистичен дует и вие ;)

P.S. Да не забравя да се  обадя на клиента, че приключих с ремонта на телевизора и да уговорим часа за посещението в дома му. 

http://www.youtube.com/watch?v=tPABArOa3-E&feature=player_embedded

Петък - телевизори, работа, слушалки - все радости малки ;)

Набързо едно кратко постингче – оказа се много напрегната и заета седмица. То не бяха ремонти на перални, печки, телевизори (част, от които съвсем базмислено да бъдат поправяни – стойността на ремонта е близка до цената на нов телевизионен приемник), както и нов ангажимент, появил се около Новата година. Никак не ми се иска да пропусна да пусна нещичко и тук, просто за няколко минутно развлечение.


                            

Попаднах на ето тези слушалки за уши. Нищо особено на пръв поглед, но ми допадна факта, че са направени да не се влияят от атмосферните условия като дъжд и сняг. Дизайнът е правен от фирма, чието седалище е в Копенхаген, та в този смисъл – при техните климатични особености влагата от въздуха няма да се явява пречка за музикалните маниаци, които не могат да си представят няколко минути от живота без любимата банда и още по-любимите им парчета. И Шекспир го е казал за Дания, не всичко им е наред там. Я някой да го оспори – ама кой ще посмее?! Времето на датчаните не го бива за нищо, щом и дизайнерите с това се занимават, като нямат друго по-важно за вършене – слушалки, та слушалки и то за зимни условия.


                                

Слушалките са направени от синтетичен материал -  найлонова база, подсилена с фибростъкло и гума, специално предназначени за употреба в градски условия за  ежедневна употреба и издържат на променливото време и съответната околна среда. Не само са сгъваеми, издръжливи, имат три бутона за регулация на звука, микрофон, така че съвсем без притеснения могат да се използват и за разговор по смартфона. На този етап привличат интереса на по-младата таргет група по съвсем разбираеми причини – различни и отлични за целта(така поне твърдят).


                             

А Майсторът се връща към поредната задачка – ремонт не на технологична играчка, а платка на един телевизор.

Със слушалки или не – насладете се на усещането от предстоящия уикенд ;)

http://www.youtube.com/watch?v=mlhBcKYvCP0&feature=player_embedded 

Сняг, Едвард Григ и един майстор-техник

Самотен скитник съм, мисля си, докато крача с тежка чанта, пълна с всевъзможни уреди, инструменти, резервни части (служещи за поправка на печки, телевизори, перални и какво ли още не) из заснежените софийски улици. Това автоматично означава, че снегът, макар и съвсем пресен и нов, вече е мърляв като сетренцето на просяка, с когото се разминах преди малко в подлеза. Покрай мен минават хора, понесли тревогите и проблемите си като огромни раници по гърбовете си, крачат ли крачат и те без да погледнат настрани. Дори тумбата ученици, които ме настигат на светофара, изглежда притихнала, съвсем не по детски. Сипе се сняг, а сутринта валя дъжд. Довечера ще стане студено и от сега мога да си представя ледовитите пързалки, в които ще се превърнат улиците. Дори и да ги чистят в централната част, по кварталите ще си имаме безплатна пързалка. Всъщност не е съвсем безплатна – цената се измерва с брой пострадали крака, ръце и други части, които се разминават по-леко. 

Типичен януарски ден – мрачен, прилично студен, сняг вали, вали, вали, а настроението - и то под нулата – минорно. В главата ми зазвучава лирична мелодия, сътворена от норвежкия композитор-романтик Едвард Григ. Идеално пасва на сивия ден и разположението на духа ми към настоящия момент. Опитвам се да се откъсна от действителността, да забравя хлъзгавите улици, претъпканата чанта с технически приспособления за ремонти на всевъзможни електроуреди. Представям си снежинките като миниатюрни бели цветенца-балеринки, танцуващи изящно под звуците на пианото на композицията на Григ. Става ми по-приветливо и виждам искрици на фона на сивия тъжен ден, вътрешно се усмихвам и макар  унил да ми се вижда света, имам усещането, че съм надскочил и превъзмогнал собственото си невесело настроение...

Самотен скитник е сърцето, което не знае да обича и не умее да се радва да простите и обикновени мигове в живота, които може сами да си доставим...

А, ето неусетно съм стигнал – 43А, етаж 2 – тук съм, за да ремонтирам телевизора на една възрастна дама. Махам ръкавицата и натискам звънеца.

http://www.youtube.com/watch?v=kkLOnuodAWc&feature=player_embedded

Чадър с фенер през очите на майстор-електроинженер ;)

Това далеч не е първият дизайнерски опит да се комбинира чадър с някаква форма на осветление, макар според производителите и търговците му да е точното нещо, което нормален човек би използвал при необходимост при съответните обстоятелства, метереологични условия и подходящата част от денонощието. И най-вече – ако сте се сдобили с него за едни никакви 40 долара.

И за какво е цялата тази олелия – за едно чадърче, на чиято дръжка хитро е добавено фенерче, за да може да осветявате пътя пред себе си, докато крачите в тъмната нощ. Романтика под дъжда, но казват, че и подобни настроения и уреди са важни и вършат работа – всяко за себе си или в обща комбинация за постигане на крайната цел, която е твърде субективна и варира от съвсем прозаични причини (сухи крачета) до користно-еротични (хмм...топли крачета, 4 броя).


               

Фенерчето е направено от три бели светодиода, които се захранват от 3 ААА батерии, издържащи до 48 часа (надявам се, че никога няма да ви се налага да крачите под дъжда толкова дълго време, пък било то и с чадър, снабден с фенерче.)

                  

Както споменах в началото, има и други опити за получаване на хибрид между чадър и лампа (или поне нещо, наподобяващо подобна кръстоска.) По-напред във времето е ето този модел.

                                  

Тук са използвани серия от LED фиброоптични лампички, които очертават контурите на приспособлението за предпазване от дъжд. С помощта на допълнителен превключвател може да се постигне доста интересен за окото ефект – лампичките могат да минават на мигащ режим или да са напълно изключени – според индивидуалните предпочитания и субективните фактори. На дръжката също е вградено фенерче, което ви е под ръка и може да осветява пътя ви, ако преди това сте се запасили с 3 ААА батерии. Това удоволствие е около 26 долара.

                    

Да, в сезона на снега, пиша за дъжд и чадърчета – трябва  да се отличавам по някакъв начин. А и светодиодното осветление и постигането на различни ефекти с него си е моя стара страст. Опс, като стана дума за това, се сетих, че съм обещал да поправя щепселчето на една мини лампичка, която съм правил от морско камъче със светодиодчета (писал съм за нея тук преди няколко месеца). Имаше малък проблем и повече от седмица ме чака на работния плот. Майсторът е такъв и у дома, но поправя повредените детайли и елементи понякога с известно закъснение. А обещах на съседката да ремонтирам и повредената покрай празниците готварска печка, като последната не издържала на кулинарната вакханалия на многобройното семейство. 

Аз поемам по задачи, а на вас оставям доброто настроение на първата януарска сряда ;) 

Новогодишни поверия, а защо ги спазваме - мистерия ;)

Различни поверия и схващания са свързани с изкарването на новогодишната нощ. Спазването им гарантира късмет и благоразположението на капризната Съдба. Ето някои от по-разпространените суеверия, на които робуваме не само до сядането на празнично отрупаната софра пред телевизора, но и до момента на приключване на веселбата, където и да се намирате.


                                

* Носете нови дрешки – на богатство и късмет е. За предпочитане – червени одежди. Червеното се счита за щастлив цвят и привлича по-ярко и добро бъдеще.

                         

* Никакви сълзи през първия ден от новата година, иначе на рев ще ви кара през следващите 12 месеца. Внимавайте с посудата – не чупете чаши, чинии, предизвиквате бедността да ви посети.

* Дръжте се мило и любезно. (това не знам защо)

* Родените на 1 януари се смятат за особено щастливи с много късмет. (дано сред вас има такива)

* Не плащайте сметки, заеми и изобщо – нека парите си стоят в къщи (ако все още са останали такива след празничните пазарувания), не давайте нищо назаем. Някои стигат до по-далече – не изхвърлят боклук и не почистват под килима. Хмм...

* В полунощ отворете всички врати, за да може старата година да си тръгне безпрепятствано и с нея всичко лошо.

* Заредете шкафовете с храна, а портфейлите – с пари! Така ще си осигурите просперитет за дома през новата година. Никакви празни джобове!


         

* Никакво пране и миене на съдове в новогодишния ден. Било на лошо. Някои дори не се къпели. (Е, то ако се чипкаме всеки ден, как ще си честитим банята тогава? До Великден – време бол!)

* Ако искате да преуспеете в кариерата – не работете много-много на празника. После наваксвате, че и през носа ще ви излезе.

* Вдигайте шум, колкото може повече -  траш метъл, дет метъл, есид рок, турбочалга, техно, бомбички, семейни изпълнения (всякакви, стига да са в по-висока тоналност),  въобще - каквото ви душа сака  – така ще прогоните злото. (Според мен, най-много съседите). Целта оправдава средствата.


                              

* Задължително платете всички сметки преди това, нека нямате борчове.

* Не забравяйте целувката в полунощ – по този начин любов ще има и през новата година.


   

* За здраве, късмет в любовта и благополучие се препоръчват танци на открито, по възможност около някое дръвче.

* Неомъжените дами при ставане от сън трябва да погледнат през прозореца на спалнята си – и ако видят преминаващ индивид от другия пол, то до края на новата година ще носят брачна халка на пръста си.

                     

* Нито капка да не остане в бутилката – пресушете я до дъно и богатството само ще долети при вас през новата година!


                             



                      

Такива са част от суеверията за изпращане на старата и посрещане на новата година, приятели. Сигурен съм, че вие знаете още много забавни такива и може да ги споделите, ако желаете.


                         

Пожелавам една много по-добра година, последвана от много други, здраве, благополучие и любов! Нека новата 2012 отвори сърцата ни и ни изпълни с доброта, състрадание и човечност! Да сме живи и здрави, и ние, и хората, които обичаме!


                          

Наздраве!

                                         

Забавни технологични карикатури при зимни минусови температури ;)

Продължавам с по-забавните постове преди новогодишните празници. За днес съм приготвил серия от карикатури и скечове на технологична вълна. Запазвам оригиналният им вид заради авторските права на създателите им.

Еволюцията на любимия домашен уред за развлечение - телевизора - през последните двадесетина години, e налична. Явно от лежане на дивана и замезване с чипс, а поливането на последния с бира е довело до драстична промяна на човешките габарити. Но балансът и пропорциите са  запазени, макар и в реципрочен вид - телевизорът е тънък, зрителят - обемен. Нищо в природата не се губи само дето преминава в друга форма, помните този природен закон, нали?

                                                   


– Отче, съгреших.
– Разбрах, чадо, то тук така си го и пише...



Синко, това не става онлайн, няма такава команда. Вземи греблото и излез на двора да събереш листата самият ти.




Природозащитници от зараждането на цивилизацията на протест срещу новите за времето технологии - каменните колела.

                            


Стига си мрънкал, че съм бавен! Я се виж само - та ти печаташ с един пръст върху клавиатурата!



На мама първолака - екипиран технологично добре за първия учебен ден. На добър час и като знаеш - пускай мейл на госпожата!





Еее, не! Книги без батерии - ама тези кой ги чете! Пълна скука от времето на баба ми! При това - на рециклирана хартия!


                        

Не сме те даунлоуднали от никъде, просто си се...роди такъв.





С майка ти разбрахме, че ходиш някъде и блогърстваш...ъъъ...каквото и да значи това, сме безкрайно разочаровани и настояваме да престанеш да го правиш повече. Ясен ли съм?!


                            


Ехааа, татее, купи ми такова скрийнсейвърче, моля теее...

                              


Някъде там долу сигурно има източник на енергия, няма начин да не е така!





Направих първия си снежен човек - виж, нали е хубав!


                                           


Добре, ама щом ти нямаш никаква представа какво е Айпод, как очакваш от мен да го направя? - ужасено пита джуджето.


                                        



И след зимата студена следва дълго, жежко лято....

С пожелание от Майстора да събудите спомена за лятното слънце в душата си ;)


 http://www.youtube.com/watch?v=e25-N-2tJeo&feature=player_embedded

Белоснежна феерия - нова серия ;)

Отминаха коледните празници и заглъхнаха звънчетата от шейната на добрия старец, раздаващ подаръци. До другата година, нека се надяваме и вярваме, че всичко ще се случи отново, ще бъде по-приказно и по-добро, ще има повече зарадвани и щастливи деца и възрастни. Сега сме в очакване на следващия празник – посрещане на новата 2012. Настроението продължава да е леко приповдигнато, може би водени от желанието за нещо по-различно от обикновеното ежедневие, от предстоящи срещи с приятели или близки, затова съм решил да презентирам по-леки и неангажиращи прекалено много мозъчни клетки постинги ;)

Докато вие четете (вероятно) това, аз ще съм някъде и ще поправям някоя печка, която не е издържала на коледното готварско състезание и сега отчаяно плаче за бърз ремонт или ще оглеждам прашасалите вътрешности на телевизор, отказал да работи, засрамен от бозата, изляла се от различните телевизии, наречена с гръмки празнични имена.

В тон със сезона – някои интересни подробности за зимата, студа и снега

съвсем накратко :

* Ледените висулки най-често са на южната страна на сградите.

* Ледът, технически погледнато,  е всъщност минерал, както желязото и солта.

* Горещата вода замръзва по-бързо от студената.

* Няма две еднакви снежинки. Но за да го докажат, са изследвали 400 000.

* !2% от земната повърхност (21 милиона кв.к.) са покрити с постоянна снежна покривка или арктически лед и там се съдържа до 80% от чистата вода, която е подходяща за пиене от хората.

* Снегът в Антарктика е толкова твърд и равен, че отразява не само светлината, но и звука.

* За да завали сняг, температурата по повърхността на облаците трябва да е под нулата.


И малко радост за очите, кратко бягство от градския делник :



Дали тук не се крият приказните джуджета и красивата Снежанка?

    


Бели пътища, бели пътеки - само път към теб къде да намеря...

           


Игра с цветове, нюанси, компютърни програмки разни...

           



Сняг, облаци, снежни дървета - помня герои приказни и момчешки съблазни...


            



             



              


Следващата ми е любима от тази серия, като спомен за далечен, отминал летен ден,  и я използвам да ви пожелая чудесен следобед и много поводи за усмивки и отлично настроение ;)