Показват се публикациите с етикет зима. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет зима. Показване на всички публикации

петък, 11 януари 2013 г.

Зимен спомен за лятото грее в душата на майстора на ремонтите на битова техника

Зимен спомен за лятото. 

Малките слънца, които греят в душите ни и ни топлят в студените дни. 

Обичам богатата цветна палитра, която контрастира с еднообразието на януарската сивота. Ремонтите на битова техника са окупирали дните ми, превръщат се в безкраен наниз от поправки на перални, телевизори, платки на климатици, печки, фурни – разнородни мъниста от труд, технологични новости, обиколки из софийските булеварди и улички – отмятам едно по едно малките топчета, прехвърлям спомени и дати. Подклаждам яркостта на миналите дни с разходки из електронните албуми, в които живеят обиколките из красивата българска природа и топлината на лятното слънце, нажежено до златисточервено. 

Търся медно-червените отблясъци на спомените в леденоснежното присъствие на зимата, намирам ги в множество дребни и тривиални нещица от живота, радват ме, придават очарование и особен смисъл на януарското ежедневие. 

Ремонтите на електроуреди избледняват на фона на топлите спомени, които уютно са се притаили в душата ми.

Зима ли казвате – не и в сърцето на майстора!

(За колажчето са използвани лични снимки).


 

вторник, 18 декември 2012 г.

Майстор, Моне и winter blues - три в едно с предколеден вкус

Зимен пейзаж - навън. Мрачно преваля деня, а коледното настроение се смалява до нивото на уличното платно, размесва се с окаляните остатъци от някога белия сняг. Няма звънчета, няма цветни петна. Може и да е рано, все пак е само 18 декември.

Все още гълтам билки, чайчета, антибиотици и витамини. Но не мога да си позволя по-дълъг престой у дома - чакат ме за ремонти климатици и друга битова техника. Отлагах някои от ангажиментите, но не е възможно да откажа всичко. И аз искам да зарадвам близките си с дребни подаръчета, и аз имам сметки за плащане, и аз бих желал да подредим празнична трапеза.

Благодарен съм на това, което имам. Повечето неща не се купуват с пари, но пък без тях съвсем не може. Познал съм  отчаянието, известна ми е и другата крайност.

В края на годината правим равносметка на изминалите дванадесет месеца. Добра или лоша бе годината? А аз? Какво успях да променя към по-добро, сгреших ли в преценка или с действие?

Крача от спирката на трамвая към дома, денят сивее, единствено светлините на новия мол обливат с илюзорни модели за щастие успелите да спастрят някоя пара за коледнен пазар. Чантата тежи на рамото ми, вътре са инструменти, които са ми трябвали за днешните ремонти.  Крача, хвърлям по един поглед към невеселия софийски пейзаж, твърде урбанистичен, за да ми хареса, изкушавам се да дръпна два-три пъти от цигарка преди кашлицата да ме задуши съвсем, и визуализирам ето тази картина на любимия ми Моне.



       Boulevard Saint-Denis, Argenteuil, in Winter

Намирам я, вече у дома. Масло върху платно, рисувана е през 1875. Размерите на зимното бижу са 81.6 x 60.9 см. Ако имате път към Бостън, може да се полюбувате в Музея на изящните изкуства (Museum of Fine Arts, Boston, USA). Аз няма да успея, поне не тази година... Красив булевард, най-вече - твърде различен от днешните. Снежната покривка и тогава не са я чистели...

И все пак!

Тази носталгия по изящното, по отминалото, неизживяното!

Winter blues и Клод Моне, импресионист!


There's a smile in your memory
That whispers like a hurricane
Is your life becoming
Just a fight to get out of the freezing snow and rain?
Oh there's a place down south
Where a warm sea breeze kisses your face
Standing in freezing shoes
Me and you
With the deep winter blues
Deep winter blues

Chris Rea


вторник, 31 януари 2012 г.

През зимата наместо плетка, измайсторете технологична табуретка ;)

Суровата зима, нетипична за нашите южни ширини,  скова улиците и наруши ежедневния ритъм на живот. Снощи към 2 и половина външният ми термометър показваше минус 18,5, което пък на фона на рекордните минус 29 по Целзий в Кнежа си е доста...приятничко зимно време в София. Студ, лед и грипна епидемия върлуват из финансово изпосталялата ни държавица. Дано обаче това не се отрази върху мислите и чувствата ни – нека останат положителни поне те на фона на всички други отрицателни явления от живота на средностатистическия българин.

За да ви разведря – избрах следното творение – табуретка от стари компютърни елементи, платки, цяла технологична мишка плюс клавиатура за разкош. Знаете, че обичам нестандартните проекти и тяхното реализиране, та в този смисъл това точно привлече вниманието ми.

Дизайнерът Родриго Алонсо решава да използва стари компютърни части – някои подарени, други собствени, останали от морално остарели или повредени компютри, невъзможни за ремонт. Комбинацията им съвместно с известно количество прозрачна смола довела до появата на тази технологична табуретка.





Старите компютърни части се подреждат в специален калъп, отгоре се излива смолата  и малко разтопена алуминиева смес. Готовият предмет се вижда – изглежда малко твърдичък за стол, но пък мисълта къде си паркирал някои толкова човешки свои части би трябвало да отвлича вниманието от евентуалния физически дискомфорт. 


                          



   



                            


                                        


                   

                   





По всяка вероятност, ако е имало разни стърчащи части от четирите страни на табуретката, то би трябвало да са загладени, иначе идва прекалено техно-недомислено. Макар идеята на това кубче-стол-табуретка е да покаже, че всички електронни и технологични отпадъци могат да се използват повторно и за други цели.

Като си помисля пък аз колко много части от стари печки, телевизори, видеа, перални и какво ли още не имам и са минали през ръцете ми, с уменията и хрумките ми – то може да се получат доста интересни предмети. Може и да пробвам, но друг път, когато имам повече свободно време. Сега трябва да тръгвам, защото ме чакат за поредния ремонт на телевизор.

Не е ясно дали табуретките на Алонсо се продават и за колко, но ако имате стари, ненужни електронни компоненти, можете да пробвате да измайсторите нещо и вие, ей така  заради идеята за нетрадиционна арт декорация, а пък и в тези температури – поне занимавка у дома.


                     

Желая позитивен зимен ден, изпълнен с много човешка топлота и любов ;)

понеделник, 30 януари 2012 г.

Понеделник, понеделник - студ, малко слънце и начало


Повечето хора, които работят с фиксирано работно време от понеделник до петък ненавиждат понеделниците сред краткия релакс през уикенда. На мен обаче първият ден от седмицата ми е безразличен, защото в последните години имам и поемам допълнителни ангажименти – няма как да отклоня или откажа посещение за ремонт на някой битов електроуред, отказал да изпълнява функциите си – обикновено става въпрос за поправка на телевизори или перални. През седмицата хората са по-заети, рядко имат свободно време през деня, ако са сред щастливците, които все още имат работа, а не са се присъединили към все по-нарастващата армия от безработни или пенсионери. Не е много оптимистична прогнозата в това отношение в европейски, български, краткосрочен, дългосрочен план или каквото име, определение или етикет да му залепят. Тъжна история, тъжни хора...

Та понеделниците са стресови, времето сутрин не достига, съставят се планове за задължения и текущи задачи за предстоящата седмица, а днес на всичкото отгоре и температурите ще минат рекордите с отрицателен знак пред себе си. Такива поне са прогнозите, които напоследък сякаш напук на новите технологии и средства за проследяване на климатичните промени, май в тон с ширещите се слухове за контрол и промяна на същите, някак се разминават с очакваното. Мистериозно.

Предстои ми дълъг понеделник – нови ангажименти, довършване и изпипване на стари, плюс едно посещение на адрес – пак ремонт на телевизор. Прави ми впечатление кои модели и марки не издържат експлоатация дълго време, повредите са сходни, но някак не мога да ги назова поименно...Пък и обърнете внимание на думата, която използвах – експлоатация, не случайно.

Исках да се получи весел и тонизиращ постинг, но май опитите ми се провалиха, ударих на камък, или по-скоро – заледен тротоар. Софийски (опит за) хумор, европейците не са заредени с необходимите практически познания, за да го схванат...Нека им, пък!


                                   

Но пък не ми пречи да ви пожелая хубав ден и позитивна седмица, изпълнена с добро настроение и осъществени намерения ;)


четвъртък, 26 януари 2012 г.

Танцът на белите пеперуди

Днес се чувствам така сякаш света е застинал неподвижен като в стара японска гравюра.



                        






Танцуващите бели пеперуди в красивия си полет към земята, една снежна авантюра към смъртта.
 
 
 

понеделник, 16 януари 2012 г.

Цветно пиршество за очите през януарския ден




Цветовете липсват като пиршество за очите през зимата. Затова си мисля през последните дни. Жадувам за ярки и свежи тонове, за контрастни краски и весели нюанси. Попаднах на чудесни, пълнокръвни снимки на красиви градове по света. Реших да споделя някои от тях и с вас.

Берген, Норвегия – на местен диалект означава кей, пристан. Градът датира от средните векове, бил е търговско средище в региона. Обявен  от ЮНЕСКО за обект на световно наследство. Старият кей е построен наново като са спазени техниките и образците от 16 век.

                     

Кюрасао, Антилските острови – микс между холандска колониална архитектура и свежи тропически нотки. Една от най-красивите дестинации в Карибите.

               

Вроцлав – води началото си от 12 век. Готическа архитектура, типична за 14 век и влиянието на Римокатолическата църква го правят много романтично място. Наричат го полската Венеция. Този пъстър град е разположен на река Одра.


                                 

Пристанището Нюхавън, Дания – живописно място, пълно с ресторанти, барове и кафенета. Някога тук са били квартали, населени с моряци.


                       

Риомаджоре – пореден град пълен  с цветова експлозия. Обект на ЮНЕСКО.


                

Лима – за разлика от повечето градове тук, това е съвсем истински град, в който красотата се примесва  с грубата действителност. Цветен, пъстър, жив град – истинска палитра от култури, вкусове, богатство и бедност. Намек за френски неокласицизъм, испански барок, арт ново вдъхват живот на пейзажа и привличат вниманието и интереса не само на туристите, но  и на бедни майстори като мен.


              

Кулусук, Гренландия – малко селце с цветни къщички на скалист остров сред море, пълно с ледени блокове.


                       
Бо-Каап, Южна Африка – дом на първите заселници от Индонезия, Индия, Малайзия и Шри Ланка, поробени през 18 век. На всеки 2 януари правят страхотни улични карнавали с много музика, танци, настроение и пъстрота.

            

Януари е сив и мрачен тези дни в София, студен и ветровит. Но това не означава, че щом не виждаме нещо – то не съществува или е изчезнало завинаги. Просто слънцето се е скрило в очакване на по-добри времена. Животът е такъв – пъстър, шарен и различен. И за да се усети разликата, е необходим контраста в ежедневието, иначе как ще разберем кое хубаво, ако няма лошо. Но признавам – липсват ми яркото слънчице, пъстрите цветни петна, свежите нюанси на пролетта, наситените краски на лятото и разнообразните тонове на есента.

Заседях се, а ме чака работа – ще излизам за ремонт на пералня. Наблизо е, ще сложа шапка, яке, ръкавици, ще взема чантата с инструменти и ще се гмурна смело в ледения януарски ден, а пред себе си ще виждам тюркоазените води на далечните Кариби и ще се опитам да си представям цветни експлозии от сетивни фиести.


събота, 14 януари 2012 г.

Превърнах тъгата на зимата в цветна емоция...

Зимните ежедневни пейзажи в повечето случаи са лишени от цвят. В най-добрия  вариант – белият сняг покрива сивотата, оголените дървета и липсата на силни емоции. Но къде и колко време в големия град се задържа белотата и непорочността на снега? Красотата трае от ден до пладне, после ни засипват тонове битови неуредици, породени от ледената покривка.
Сетих за това днес докато трамвая ме отнасяше в посока център, и сякаш мислите ми се състезаваха с колите, профучаващи по столичния булевард България. Така и се зараждаха – накъсани, кратки, бързи, недовършени.  Металните колелета тракаха под мен, усещах как се плъзгат по ледените релси, после рязко спират. Бях тръгнал до магазин за продажба на резервни части, чийто редовен клиент съм, за да закупя поръчаната преди няколко дни част, необходима за ремонта на LCD телевизор  - захранващият му блок стои в очакване на бъден поправен, аз – съответния транзистор, а нетърпеливият клиент звънеше всеки ден, притеснен за резултата от ремонта му. Обясних му на няколко пъти, че чакам специфичния транзистор и затова се бави поправката, но човекът явно имаше известни притеснения или просто искаше по-бързо своя безценен телевизор обратно в къщи. Има неща, които не зависят само от майстора за съжаление.
Та трака си трамвая, трака, трака, а аз гледам през мръсния прозорец сивотата и тъгата на софийските улици и обитатели, става ми тъжничко и за да се откъсна от скучните улици, си представям цветни петна и обичани картини. Изобилие от цвят и светлина. Моне. Един от любимците ми. Ярки, светли тонове, нанесени на ситни мазки, играта на светлината, фрагментарното изобразяване, без контури. Свежест и оригиналност струи от платната му, поражда се едно хубаво, мило усещане за пролет, за мимолетност, за това, че само настоящият момент съществува и нищо друго няма значение...

Превърнах тъгата на зимата в цветна емоция, пиршество за очите, наслада за душата...
Моне и Дебюси – нахранете сетивата си с този импресионистичен дует и вие ;)


P.S. Да не забравя да се  обадя на клиента, че приключих с ремонта на телевизора и да уговорим часа за посещението в дома му. 





сряда, 28 декември 2011 г.

Забавни технологични карикатури при зимни минусови температури ;)

Продължавам с по-забавните постове преди новогодишните празници. За днес съм приготвил серия от карикатури и скечове на технологична вълна. Запазвам оригиналният им вид заради авторските права на създателите им.

Еволюцията на любимия домашен уред за развлечение - телевизора - през последните двадесетина години, e налична. Явно от лежане на дивана и замезване с чипс, а поливането на последния с бира е довело до драстична промяна на човешките габарити. Но балансът и пропорциите са  запазени, макар и в реципрочен вид - телевизорът е тънък, зрителят - обемен. Нищо в природата не се губи само дето преминава в друга форма, помните този природен закон, нали?


                                                   


– Отче, съгреших.
– Разбрах, чадо, то тук така си го и пише...



Синко, това не става онлайн, няма такава команда. Вземи греблото и излез на двора да събереш листата самият ти.




Природозащитници от зараждането на цивилизацията на протест срещу новите за времето технологии - каменните колела.

                            


Стига си мрънкал, че съм бавен! Я се виж само - та ти печаташ с един пръст върху клавиатурата!



На мама първолака - екипиран технологично добре за първия учебен ден. На добър час и като знаеш - пускай мейл на госпожата!





Еее, не! Книги без батерии - ама тези кой ги чете! Пълна скука от времето на баба ми! При това - на рециклирана хартия!


                        

Не сме те даунлоуднали от никъде, просто си се...роди такъв.





С майка ти разбрахме, че ходиш някъде и блогърстваш...ъъъ...каквото и да значи това, сме безкрайно разочаровани и настояваме да престанеш да го правиш повече. Ясен ли съм?!


                            


Ехааа, татее, купи ми такова скрийнсейвърче, моля теее...

                              


Някъде там долу сигурно има източник на енергия, няма начин да не е така!





Направих първия си снежен човек - виж, нали е хубав!


                                           


Добре, ама щом ти нямаш никаква представа какво е Айпод, как очакваш от мен да го направя? - ужасено пита джуджето.


                                        



И след зимата студена следва дълго, жежко лято....

С пожелание от Майстора да събудите спомена за лятното слънце в душата си ;)



 http://www.youtube.com/watch?v=e25-N-2tJeo&feature=player_embedded

вторник, 27 декември 2011 г.

Белоснежна феерия - нова серия ;)

Отминаха коледните празници и заглъхнаха звънчетата от шейната на добрия старец, раздаващ подаръци. До другата година, нека се надяваме и вярваме, че всичко ще се случи отново, ще бъде по-приказно и по-добро, ще има повече зарадвани и щастливи деца и възрастни. Сега сме в очакване на следващия празник – посрещане на новата 2012. Настроението продължава да е леко приповдигнато, може би водени от желанието за нещо по-различно от обикновеното ежедневие, от предстоящи срещи с приятели или близки, затова съм решил да презентирам по-леки и неангажиращи прекалено много мозъчни клетки постинги ;)

Докато вие четете (вероятно) това, аз ще съм някъде и ще поправям някоя печка, която не е издържала на коледното готварско състезание и сега отчаяно плаче за бърз ремонт или ще оглеждам прашасалите вътрешности на телевизор, отказал да работи, засрамен от бозата, изляла се от различните телевизии, наречена с гръмки празнични имена.

В тон със сезона – някои интересни подробности за зимата, студа и снега
съвсем накратко :

* Ледените висулки най-често са на южната страна на сградите.
* Ледът, технически погледнато,  е всъщност минерал, както желязото и солта.
* Горещата вода замръзва по-бързо от студената.
* Няма две еднакви снежинки. Но за да го докажат, са изследвали 400 000.
* !2% от земната повърхност (21 милиона кв.к.) са покрити с постоянна снежна покривка или арктически лед и там се съдържа до 80% от чистата вода, която е подходяща за пиене от хората.
* Снегът в Антарктика е толкова твърд и равен, че отразява не само светлината, но и звука.
* За да завали сняг, температурата по повърхността на облаците трябва да е под нулата.


И малко радост за очите, кратко бягство от градския делник :



Дали тук не се крият приказните джуджета и красивата Снежанка?

    


Бели пътища, бели пътеки - само път към теб къде да намеря...

           


Игра с цветове, нюанси, компютърни програмки разни...

           



Сняг, облаци, снежни дървета - помня герои приказни и момчешки съблазни...


            



             



              


Следващата ми е любима от тази серия, като спомен за далечен, отминал летен ден,  и я използвам да ви пожелая чудесен следобед и много поводи за усмивки и отлично настроение ;)





четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Предчувствие за слънце, надежда за любов

Ноемврийска сутрин, мъглата изпълва цялото пространство до седмия етаж и се носи из въздуха нагоре. Прилича на огромен захарен памук от панаирите  през детските ми години, а долу по булеварда сред  тътен и шум на прегракнали клаксони се движат коли, автобуси и камиони – шарени играчки от съседната сергия на призрачния лунапарк  от миналото.


       


През булото на мъглата цветовете им избледняват, гледани сякаш през призмата на спомена и достигат до мен като далечната мъртва светлина на звездите – уж я виждаш, пък отдавна, зверски много отдавна принадлежи на друг свят, на някоя паралелна реалност, където спомените се случват тепърва и всичко е ярко, ново и магнетично.

                                                        


Огромното виенско колело е там, чува се весела глъч, дори разпознавам гласа на хора, които не съм виждал от цяла вечност, и се учудвам леко – знам, че няма как да стане това, а всъщност се случва. Някаква ретро мелодия достига до мен, от нея кипи ентусиазъм, младост и зов за любов – и като пуканки продължават енергично  да хвърчат във всички възможни посоки спомени и гласове, цветове и живот.
Мъглата се е стопила в спомена, а ноември ми се струва по-весел и от летен ден. Хубаво е, застанал на балкона, в студената утрин да получа своите няколко минути дзен щастие – нищо, че наоколо е мрачно, сиво и самотно, аз успявам да прекося мъглата и времето, да стопя разстоянието на годините и да усетя топлина в ноемврийската утрин.
Хубаво ми е, изпитвам удоволствие, че мога да преживея и разкажа това, напук на идващата зима.

                                                         

Ноември, студ, безкрайно много непознати профучават долу с колите си и моето почти  незабележимо присъствие, скрит на балкона, като умаляла детска дрешка, пъхната в най-далечния край на скрина, която мама не намира сила да изхвърли, защото й напомня за нейната собствена младост,  но все пак – тук някъде, в прегръдката на мъглата, търсещ утеха в шеметната въртележка на живота.

                                           
                                    


С пожелание за слънчев ден след мрачното утро ;)


Ремонт на черна и бяла техника, извънгаранционен сервиз, монтаж и поддръжка, консултант ВЕИ, инвеститорски контрол външни и сградни инсталации, графично оформление на рекламни и технически материали, преводи от/на английски/руски езици, editing/proofreading, създаване, оформяне и корекция на съдържание за уеб, текстове, официални писма, поздравления, слогани.