петък, 31 август 2012 г.

Няколко трика от Майстора за пестене на електроенергия от телевизорите

Няколко дребни трика как да спестим малко от скъпия ток, ако не гледаме телевизия в даден момент. Криза е, трябва да се мисли разумно за всеки излишен разход на електроенергия в домакинствата, а нали също така в крайна сметка се стремим да живеем с мисъл за околната среда и намаляване на вредните газове, които водят до климатични промени и влошаване на качеството на живот. 

* Винаги изключвайте телевизорите, когато не гледате – дори да обичате нещо да „говори” просто за фон – избягвайте да го правите. За месец се събира сума, макар и дребна.

* Колкото и много да обичате да спите на работещ телевизор – откажете се от този навик. Веднъж вреди на качеството на съня, както твърдят учени, и втори път – на портфейла.

* Намалете яркостта на телевизорите – повечето са поставени  на много по-ярка настройка на екрана, отколкото е необходимо. Това също води до намаляване на консумацията на електроенергия. А и дразни очите.


Още интересни подробности по темата:


* LCD телевизорите са най-икономични по отношение на консумация на електроенергия, следват плазмените, а най-бъркащи в джобовете ви са CRT телевизорите (кинескопните). Добра причина за подмяна на телевизора у дома.




* Плазмените харчат около 30% повече ток сравнени с LCD телевизорите със същия размер на екрана.


*  Кинескопните телевизори харчат 3 пъти повече от LCD телевизорите със същия размер на екрана – прост тест – поставете длан на горната част на кинескопен телевизор и по топлината там, сами си обяснете защо е така.


* Телевизор оствен в режим standby консумира от 10 до 23% електроенергия. Може да се замислите за изключване от щепселите и на други електроуреди, които не използвате междувременно.



                                         


                                                               LCD ТЕЛЕВИЗОР 


                                         


                            CRT (КИНЕСКОПЕН ТЕЛЕВИЗОР)


Пожелавам спокоен септемврийски уикенд, а ако случайно ви се наложи да потърсите майстор-техник за ремонт на телевизор или друга битова техника и електроуреди у дома, може да ме намерите ето тук - http://lxpress.alle.bg/.


четвъртък, 30 август 2012 г.

Когато август си тръгва...

Нещо по-пъстро от летен следобед, освен спомени по отминали времена. Нещо с капка носталгия по августовските слънчеви дни, когато усещаш, че краят на лятото приближава с упоритостта на водата, извайваща камък в желана от нея форма. Ден след ден, година след година, столетие след столетие.

Късните августовските следобеди - и сянката, и светлината на слънцето са различни, подсказват започналият процес на промяна - лека-полека съблича многоцветната роба, заголва срамежливо все още раменце, предстои обличането на нова одежда - с различни краски, която пада по-тежко и прикрива наедрелите форми на плодовете на лятото.

Красота и ухание се носят във въздуха, все още жежък, наситено меден, слънчогледов, пълен със спомени и жадни копнежи.

Харесвам промяната - ленивият август бавно поема по път, който ще го изпрати далече-далече, някъде там във времето, ще приседне кратко за отдих на пейката под стария орех, ще размени думи с престарялата ми бабичка, ще отпие студена кладенчова вода, а пердето на лятната кухня ще се вее ли вее - бяло - през отвореното прозорче.

И после - ръка за ръка ще поемат с нея по пътя - слети в едно - не мога да видя отсам - това пъстрото, цветното, шарено като детски бонбонки - дали е забрадката бабина или  на август премяната...

Когато август си тръгва и оставя след себе си спомени и малко тъга...

           

вторник, 28 август 2012 г.

Кошница с диви ягоди (1761) - тръпчивият вкус на зрялото лято

Жан-Батист-Симеон Шарден (2.11.1699-6.12.1779), роден в Париж, е познат на любителите на изкуството най-вече с реалистичните си натюрморти.

Голямата известност  на Шарден в наши дни  се дължи главно на неговите натюрморти, които са рисувани в ранното му и късно творчество. Обикновено са съставени от композиции с малко на брой най-обикновени предмети и  впечатляват с реализма, с изграждането на светлосянката и създаването на едно  усещане у зрителя, че са нещо далеч повече от  случаен сбор на вещи от бита.

Кошница с диви ягоди (1761) – масло върху платно, носи в себе си сладкия, леко тръпчив вкус на лятото, червеното допринася за възприемането на зрелостта на сезона и чувствата, а белите цветове на карамфилите и чашата с вода контрастират с посланието за невинност, която носят в себе си. Колоритът е засилен от допълнителните нюанси на червения цвят – сам по себе си летен, зноен, страстен, еротичен, цветът на осъзнатата любов.




Това е днешният ми поздрав-послание към вас – търсете любовта в обикновените на пръв поглед вещи. Имайте очи и сърца, за да видите и се насладите на скритата красота, която се спотайва под външната обвивка.

събота, 25 август 2012 г.

Фридрих Ницше (15.10.1844-25.08.1900) - "...недоволството поражда желание за мъст"

Фридрих Ницше (15.10.1844 – 25.08.1900) е немски философ, поет, композитор, критик, класически филолог. Идеите му оказват влияние върху екзистенциализма и постмодернизма. Основоположник на философията на живота. Според него волята за власт е първична движеща сила на човешкото поведение и историята. Нейно висше въплъщение е свръхчовекът, който е господар и на себе си, и на останалите.

Далеч съм от мисълта, че съм изчерпил представянето на тази интересна личност с горните няколко реда.

Предлагам и някои негови цитати по различни теми, а преводът и интерпретацията са мои.


                            

* Да живееш означава да страдаш, а да оцелееш – да намериш смисъл в страданието.

* Не липсата на любов, а на приятелство прави браковете нещастни. 

* Трябва да носиш хаос в душата си, за да се роди танцуваща звезда.

* Правдоподобното, съвестта и всички истински факти произлизат единствено от чувствата. 

* Невъзможно е да страдаш без да накараш някой да плати за това; недоволството поражда желание за мъст. 

* Мислите са сенки на чувствата ни – всеки път по-мрачни, по-празни, по-скромни.


* Изкуството е присъщо на живота.


* Характерът се определя по-скоро от липсата на определен опит, отколкото от това, което вече сме преживели.

* Животът е твърде къс, за да се отегчаваме. 

* Самолюбието стои в основата на аристократичния дух.

* Стремя се в десет изречения да кажа онова, което другите - в цяла книга. 

* В любовта винаги има известна доза лудост. За нея обаче също има някаква причина. 

* Твърде дръзко е настойчиво да чакаш любовта. 

* Ако някой неспирно говори за себе си, може да издава желание да се прикрие.

 * Каквото се прави в името на любовта, то винаги се случва отвъд доброто и злото. 




петък, 24 август 2012 г.

Ден на майстора - за експресни ремонти на битова техника по домовете дали ще ми отпуснат онзи хеликоптер ;)

Абсурдни и нелепи ситуации в ежедневните ми ремонти -  това се случва понякога в многобройните ми контакти с кандидат-клиенти. Хората сме различни, не реагираме по един и същ  начин на стрес, радост и други житейски ситуации. Това е хубаво – във всеки един се крие загадъчна вселена от емоции, таланти, неочаквани реакции на битови ситуации. Щеше да е скучно, ако всички бяхме отлети в същата матрица - психология и поведение по готови стандарти, усмивки по калъп. 

През по-голямата част от трудовата ми практика съм общувал с техничари, а през последната година, поради естеството на работата ми – сервиз на битова техника – се срещам с хора от всички социални прослойки с различно, често изненадващо поведение в обикновени за мен случки.


Помните  постинга за дамата със съдомиялната машина, която искаше в неделя на обяд спешно да я посетя, защото нямали чисти чинии, а се канели да похапват. Тогава коментирах, че някои хора просто не мислят преди да се обадят – дори спешно да отидех, за един час нямаше как да поправя съдомиялната, а ако се наложеше смяна на повредена част – нямаше откъде да се закупи точно през почивния ден. Не ми е финансово и физически възможно да се снабдя и разнасям хиляди чаркове за всякакви печки, телевизори, перални, съдомиялни, все пак съм майстор, а не търговец.  

Сходна ситуация ме изненада и вчера – малко след четири часа телефонът ми звъни и млад мъж ме информира, че фурната на печката не работи, повредена е. Казах, че мога да приема поръчката и тъкмо да питам кога и къде, той изстреля, че трябва до един час (!) да съм там, някъде в Младост, защото готвели и щели да имат гости, та повече от спешно трябва да се ремонтира.

Ако беше в съседен блок – ок, но аз съм в Борово, а за 5 вече бях поел ангажимент. Отиването ми беше невъзможно, освен ако г-н Премиера не ми отпуснеше правителствения хеликоптер, но едва ли фурна в Младост е сред приоритетите му. Къде ще се конкурирам с тигри, били те и Бистришки!

В резюме – българите се сещат за поправка на битовата си техника само когато касае готвене и консумиране на храничка. Може непран и некъпан да ходи (вижте в градския транспорт, например – все едно нямат перални, бойлери или хигиенни навици; така гадно да смърди и то рано сутрин в началото на 21 век е недопустимо), но гладен или без телевизор не остава!

Идеята ми беше – собственици на битова техника не се замислят, че за час няма как да реагирам, не е възможно да нося резервни части за хиляди видове уреди с мен или преди да отворя телевизор (например) да им кажа колко ще струва. В такъв смисъл – замислете се, ако ви обещават каквато и да е цена за ремонт предварително.


 


Хубав, весел, позитивен петък – ден на добрия майстор ;)
        
                                                  

                                                                       Това за довечера

сряда, 22 август 2012 г.

Време за кратичка почивка от ремонти на телевизори или перални (дизайнерски лампи)

Креативност, дизайн, нови технологии, известна доза артистична щурост – ето как колекцията от тези десет уникални лампи може да бъде обобщена с няколко думи. Останалото трябва да се види. За изработката им се използват различни материали, например фибростъкло плюс допълнителни добавки, които усилват тяхната нестандартна хубост и усещането за футуристичен полъх в ежедневното ни обкръжение.



Лампа, която имитира лунен камък – дизайнът датира от шестдесетте  години, използва се фибростъкло, облицовано със слой италиански камъни. Дело на дизайнери от Ботуша.


 
 
Лампата-имитация на насекомо има кухи стоманени крачета, изработена е от бруклинска компания за интериорен дизайн и удоволствието да ви осветява стаята ще ви струва около $2600. Така е – шантавите идеи струват пари и то много. 


                         


Лампа, покрита с щраусови пера – нищо кой знае колко оригинално, но трябват средства и ресурси за реализирането на подобни чудати идеи. Най-малкото – щраусова ферма. Помещение, подходящо за поставянето на тази пухена лампа – тоже.

                              

Лампа за рокери и любители на твърдата музика. Цветовете не са най-удачните според заклети фенове на тази субкултура.  Long live rock-n-roll! m/
 



Лампа във формата на маратонка – връзките всъщност са добре замаскирани кабели.

 
 

Лампи, които може да накланяте и насочвате светлината им в желана от вас посока. Иначе нищо кой знае колко интересно като дизайн, но възможността за използване на собственото си настроение и въображение ги прави забавни за хора, обичащи промените и разнообразието. Светлината също.

                     

Нощна лампичка от матирано стъкло в изчистена семпла форма. Заедно с енергоспестяващата крушка ще струва около $70. Книгата отгоре може да разкрие много за предпочитано от вас четиво преди лягане. Или вместо лягане – в юношеските години през ваканциите.

          

Елегантен дизайн за лампа, чиято цел е да създаде уют и да ви накара да се чувствате добре, независимо къде се намирате. Удобна за разнасяне от едно помещение в друго. 


 

Хромирана повърхност, минималистичен дизайн за любители на мартини. Маслинено зелената светлина създава усещане за средиземноморски плаж или просто бар и лятно настроение, с откровена идея за флирт и смесване на стилове и вкусове.


 

Лампа,  дело на двама японски дизайнери – разпръсква светлина в стаята и хвърля цифрови отражения по стените и мебелите – ако си падате по математика или дигитални технологии – може да си ги съзерцавате с часове, да тренирате паметта, да припомняте различни математически калкулации. На мен ми е малко скучна, но зависи къде може да се постави и да оправдае твърде високата си цена с нестандартния си десен. 

 

Представяйки ви тези дизайнерски лампи, взех дневната си доза почивка от рутината на ремонтите на телевизори или поправки на перални по домовете. Ежедневието ни е напрегнато, няма време за достатъчно почивка, лишаваме себе си и близките си от много неща, но мисля, че всеки може да си осигури половин час поне само за някое свое хоби, да прочете или разгледа новости, да послуша любима музика, защото доставяйки сетивно удоволствие човек релаксира най-добре. А това е важно, за да не се налага да ремонтираме после себе си и да търсим майстори, когато е твърде късно.


                   

В този смисъл, пожелавам само и то много (!) положителни емоции през останалата част от днешния ден. 

неделя, 19 август 2012 г.

Майстор, ремонт, сервиз, телевизор в градски отпуск, а аз се правя на Индиана Джоунс пред екрана на лаптопа

Днес е моят ден за почивка от всякакви технически ремонти. Никакви телевизори или перални, от сутринта се разхождам из нета, разглеждам стари албуми, наваксвам с четенето на различни статии, хвърлям по едно око на линкове, които съм запаметил през седмицата. Думите сервиз, битова техника, майстор днес са в градски отпуск, ще ги свикам на проверка утре рано сутринта. 

Попадам на чудна колекция от снимки на сгради, които някога са носили човешката слава или са строени, за да издигнат в култ връзката между простосмъртните и божествено-мистичното, която искам да споделя с вас. Лек гъдел – направо добивам самочувствие на един доморасъл Индиана Джоунс. 

Това е моят начин да отбележа Световният ден на фотографията. Бих искал да съм посетил тези древни градове и места, силно притегателни със своята тайнствена история, но не съм. Чел съм за тях, гледал съм достатъчно документални филми по различни телевизионни канали, с интерес вечер прелиствам томчето на Пиранези (1720-1778) с гравюри, пресъздаващи останките от някогашното бляскаво минало на Рим. Тогава фотографията не е съществувала (признават я официално на 19 август 1839) и това е било начин за запазване и предаване на образи.

Изгубени във времето – това, което е достигнало до нас носи магията на минали дни, славни империи и велики личности. Всичко е преходно, всичко минава. Непрестанният  бяг на календара отброява  години и векове, нищожни на фона на вселенския прогрес.











Никой днес не помни защо са изграждани и унищожавани цивилизации, колко от тях са преминали през набезите на различни воини, за да достигнат до нас във вида, в който са се съхранили. Жалки отломки от минало величие, утихнали страсти на хора, които някога ги е имало, албум на  угаснал блясък на нечий славен възход.
Кое остава във времето, оцелявайки през различни епохи, катаклизми, сътресения – мраморни колони, огъващи се под непосилната тежест на човешката суета.

Може ли студеният мрамор дори  на най-величественият дворец да замени пряката човешка топлота и близостта на непосредственият контакт? Дали издигайки мавзолеи-гробници на  чувства и личности не погребваме приживе това, което искаме да споделим с нечия сродна душа? По кой начин изкупваме вината и как даваме израз на скритите емоции  - никоя каменна статуя не може да бъде прегърната и да те подкрепи.






И все пак – част от изгубените във времето антични градове са достигнали до нас – бледо копие  на някогашния си първообраз, за да напомнят непрестанно колко сме нищожни – като миниатюрно камъче свряло се до основата на огромен храм  и скоростта, с която отлита колесницата на времето, теглена от двигателя на живота, отправена към изначалното - пресечна точка на живота и смъртта, на величието и упадъка, на преходното и непреходното . Дори и да го е виждал някой – очите му отдавна са невиждащи, а чувствата – затворени в огромния студен мраморен саркофаг на студеното безмълвие.










Пресъхват морета, раждат се планини, прелитат комети, угасват слънца – кое може всъщност да остане след нас и да разкаже какво е било, какво сме потулили и какво – възхвалили.
Камък върху камък...
Пепел. Прах.
Там някъде.
И ние – хората с дребнавите си ежби и проблеми.
Струва ли си...

четвъртък, 16 август 2012 г.

Народопсихология или дисекция на рекламната пауза - мисли пред телевизора

Малко след  11 снощи вечеряме семейно пред телевизора. Лош, вреден и нездравословен навик, подхранван от динамиката на ежедневието, ангажиментите и начина  на живот в големия град. Как да се храним най-късно в 7 като често приключвам ремонт и се прибирам след 8, а съпругата ми води езикови курсове до 9 и половина няколко вечери в седмицата? 

Прибиране, дневните дрехи – в пералнята, душ, преобличане, готвене или поне затопляне на храна на печката или в микровълновата, приготвена от по-рано, и ето – станало най-малко 11...

Става дума за друго тук обаче – вечерята пред телевизора. Върви филм с Кърт Ръсел по голяма частна телевизия. Следва рекламна пауза. Обобщението – три реклами на мобилни оператори (да не се сърди никой), две реклами на лекарства - за гъбички по ноктите и стомашно разстройство (отразява се  хипер добре на апетита), една на бисквити (задължително с мюсли, фибри и т.н.), някакви евтини колбаси, а последната излъчена от блока защитава интелектуалната собственост по един доста странен начин. 

Налаган извод – българите са болна нация, която има интереси към новите технологии (комуникации и телефони), храни се със здравословни (?!) бисквити или любимите на цял народ кренвирши (които котката ми не иска да опита дори) и използва лицата на известни личности в подкрепа на идеята за стопиране на кражбите на интелектуална собственост,  като те самите гепят я храна от чужд хладилник, я кола от паркинг – налага се една идея, че само кражбата оправдава друга кражба, или вие мен, аз – вас!

В добавка, незаконното  приватизиране на чужда собственост бе залегнало в още две от рекламите – крадат се яко кренвирши и мобилни телефони (т.е. презентираните стоки са толкова неустоимо привлекателни и добри, че съм готов на всичко, кражбата е най-малкото, за да ги притежавам).

Генерален извод – три реклами налагат мнението, че кражбата е забавен, оправдан и маловажен акт и всеки българин е склонен да гепва по нещо – храна, технологични играчки или каквото сам реши, че заслужава; останалите – че сме гладни, всеядни, имаме гъбички по ноктите на краката (много зрелищна реклама, истинска наслада за очите). Та тук естествено се появява въпрос – как да не се разстроиш стомашно от всичко това! 

Отличен маркетинг и супер реклами за общество с девалвация на морал, здраве и интереси  по време на криза – като няма риба и ракът е риба. 

Говори повече за налагания образ на типичния българин (-ка) отколкото маса социологически изследвания. 

Народопсихология или дисекция на рекламната пауза – кой плаща цената и каква е тя?



И да видите новите памперси колко аки и пиш могат да поемат. Ама, моля, чакайте, къде тръгнахте, не,не изключвайте вашите телевизори...

 

вторник, 14 август 2012 г.

Рошави мисли за живота, света, телевизорите и ... Вижте най-добре ;)


Мъдреци, писатели, обикновени хора, вие, аз сме си задавали многократно въпроси касаещи нашето пребиваване на този свят, тази планета, именно в този момент. Всеки има свое обяснение, което оправдава престоят ни тук преди да се слеем с вечността. 

Наказание и изкупление ли е, че живеем точно този живот, изпълнен с драматични събития, резки обрати, несигурност, отричане от традиционни ценности и морални норми? 

Не търся отговори на въпроси, които съпътстват живота от самото му зараждане. Отдавна съм минал възрастта, когато човек открива тайнства, прости истини и вечни закони.

Какво сме ние на фона на безкрайното платно на Вселена-загадка, колко струват нашите желания и след време кое точно ще остане, за да напомня, че сме били, че ни е имало, страдали сме, обичали сме, крояли сме дребни планчета от днес за утре, решавали сме битови проблеми – на един пералнята протекла, на друг телевизорът изгубил звук, трети имал нужда от нови обувки.

Кое е важното, стойностното – освен това да се опитаме да бъдем добри, да не отвръщаме поглед от молещия за помощ, да сме коректни и позитивни. 

Какъв свят ще оставим на идните поколения зависи само от нас. Раздиран от злоба, лицемерен, фалшив или поне една минимална идея по-добър...


      
                            (Ван Гог)

Другите за живота (моя интерпретация и превод):

* Ако не знаеш накъде отиваш, всеки път ще те отведе там. Люис Керъл

* Животът не е лек. Даже е по-труден за глупците. Джон Уейн

* Не е възможно да откриеш душевен мир, ако се опитваш да се криеш от живота. Върджиния Улф

* Единственият начин да откриеш изход от лабиринта на страданието, е да простиш. Джон Грийн

* Твърдят, че това което преминава със страшна скорост пред очите ти преди да умреш, е твоят живот. Точно така, на това му викат живот. Тери Пратчет

* Никой даже не подозира, че някои хора изразходват огромно количество енергия, просто да изглеждат нормални. А. Камю

* Никога няма да се случи отново - това именно придава онзи сладък привкус на живота. Е. Дикинсън

* Да не си мъртъв не означава, че си жив. е.е. къмингс

* Животът не имитира изкуството. Той имитира лошите телевизионни предавания. Уди Алън



             
                                                                      (Том Хил)










понеделник, 13 август 2012 г.

Понеделник - днес се чувствам добре! ;)


Започва нова седмица. Днес бъди различен. Днес се чувствай добре. Днес игнорирай глупаците, които се опитват да те дразнят. Намери най-малко 101 повода за добро настроение. Усмихни се на хора, които не познаваш. Порадвай се на цветята. Погледни високо към небето.    Обади се на някого, когото не си чувал от много време. Прости на човек, който те е наранил. Кажи "Обичам те" поне на двама. Позволи си да мечтаеш. Намери поне половин час за нещо, което ти доставя настроение.                 Довърши започнато преди време. Поправи нещо повредено. Обръщай внимание на детайлите и дребните, незабележими предмети, които срещаш по пътя си. Хвани един слънчев лъч. Опитоми някой облак. Посади надежда.       Подари цвете. Купи нещо малко за някого. Зарадвай себе си, поглези се. Зарадвай хората в обкръжението си. Повярвай в някое малко чудо. Пожелай си невъзможното. Направи план за нещо различно. Започни нова книга. Изтананикай любима песен. Разтвори ръце и полети.                  Днес можеш! Днес е твоят ден! Днес е ново начало. Следват шест прекрасни дни, в които ти ще се чувстваш прекрасно. Имаш право на щастие! Днес е различен, вълшебен, страхотен ден! Днес е денят, в който се сбъдват мечти. Позволи това да се случи! Понеделник - вярвам, мога, чувствам се добре! Аз съм!
FEELING GOOD Birds flying high You know how I feel Sun in the sky You know how I feel Breeze driftin' on by You know how I feel It's a new dawn It's a new day It's a new life For me And I'm feeling good Fish in the sea You know how I feel River running free You know how I feel Blossom on a tree You know how I feel It's a new dawn It's a new day It's a new life For me And I'm feeling good Dragonfly out in the sun you know what I mean, don't you know Butterflies all havin' fun you know what I mean Sleep in peace when day is done That's what I mean And this old world is a new world And a bold world For me For me Stars when you shine You know how I feel Scent of the pine You know how I feel Oh freedom is mine And I know how I feel It's a new dawn It's a new day It's a new life It's a new dawn It's a new day It's a new life It's a new dawn It's a new day It's a new life It's a new life For me For me I'm feeling good I feel so good I feel so good

неделя, 12 август 2012 г.

Уилям Блейк - "никнат кръстове вместо цветя"



Уилям Блейк (28.11.1757 – 12.08.1827) е английски поет романтик, известен с философските и мистичните си увлечения, намерили израз в стиховете му. Недооценен  приживе, днес го смятат за един от най-великите английски творци – поет, художник и гравьор  – със силно въздействащите си произведения, експресивност на стила и пророчески представи за света.


                                   
                           
(Червеният дракон и жената в слънчеви одежди)


Твърде сложна, многопластова и противоречива фигура, за да бъде представена накратко тук. Споменавам го заради годишнината от смъртта му с две стихотворение и няколко негови визуални произведения.

                                         
                                                                    (Автопортрет)

Ах, Слънчогледе!

Ах, слънчогледе, уморен от времето,
ти, който броиш на слънцето стъпките,
търсейки златния, сладостен хребет,
където пътуването най-сетне свършва.


Където е мъртва Младостта от желания
и бледата девственост със сняг е покрита.
Над гробовете техни изгрей и избягай
там, мой слънчогледе, дето искаш да идеш.

 (Теменуга Маринова, превод от английски)


(Селска къща)

Градината на любовта
Бях в градината на Любовта
и какво да си мисля, не знам:
връз тревата, добра за покой и игра,
се издигаше някакъв храм.

Този храм бе затворил врати
и изпречил скрижала НЕДЕЙ.
Закопнял за цветя, призовах Любовта,
ала глас ми изсъска: „Не смей!“

И съгледах — в гробове безброй
никнат кръстове вместо цветя.
В черни трънни венци тъмничари отци
ми обвиха страстта, радостта…
 (Спас Николов – превод от английски език)

 
                                                          (Вихрушка от любовници)


 Вихрушка от любовници е създадена като илюстрация по Ад на Данте.


If the doors of perception were cleansed, everything would appear to man as it is: infinite" William Blake

"Ако вратите на възприятето се отворят, нещата ще се появят такива каквито са - безкрайни"  У. Блейк