Древна Гърция през погледа на сервизния майстор – мой пейзаж и стара литография, която може да поръчате

Представям снимково моя картина, която представлява художествен пейзаж на Гърция. Рисувал съм я е с акрилни бои и смесена техника върху платно, залепено към дървена основа преди около две години. 

Харесвам старите албуми с гравюри от 16 до 19 век, които стимулират въображението и поразяват с майсторското изпълнение на старите художници.  Особено харесвам творбите на Пиранези и Луиджи Канина, защото смесват реалността с измислени сюжети и архитектурни елементи от древни постройки – това опитах да пресъздам в моята интерпретация на древна Гърция – малко фюзън, малко фентъзи, много въображение и любов към това мое хоби – изкуството. Отделям прилична част от свободното си време (когато все пак го имам!) върху албума на Пиранези. 

В моята картина съм вплел руините на древен елински храм, такъв, какъвто е бил през 18 век, според запазени източници и съвременен гръцки пейзаж – ярък, свеж, изпълнен с живот, контрастиращ на величествената древна сграда, изградена от студен камък. 

Обичам контрастите – красивото има грозно за антипод, как ще оценим доброто, ако го няма злото, кадърният майстор техник  от неспособния мошеник, който оставя разглобен уред, напр. пералня, прибира пари и с обещанието, че ще се върне, си тръгва и повече собственикът на повредената перална машина не чува за него. Понякога попадам на хора, пострадали точно от такива некоректни менте майстори, импотентни да направят свой уникален сайт или блог или да извършат необходимия ремонт. Вчера отново имах подобен случай.

Обратно към моят акрилен пейзаж.

Направил съм частична реконструкция на древния храм, от който в настоящия момент са останали единствено няколко камъка и парчета от колоните. Това беше възможно благодарение на превъзходната гравюра на Луиджи Канина от 18 век и моето виждане за фюжън между древно и модерно, като щедро съм поръсвал специфичната подправка, наречена въображение и точността на ръката ми. 

 Ето и отделните етапи от изработката на картината:

Финални щрихи, леки поправки и корекции, и ето пейзажчето в пълен блясък пред вас:

 

Древна Гърция, пресъздадена от моето въображение и четка

Преди да тръгна към поредната пералня за ремонт през днешния ден, ще покажа и една стара литография на древен Рим, копие от която може да поръчате с формат А4, както и други, които съм представил тук (вижте тук, тук, тук или тук), а може и нещо друго от огромната ми колекция. (Ще бъдат отпечатани на принтер L355 Epson с качествени оригинални мастила). 

Да припомня само, че литографията е метод за печатане върху гладка повърхност. По този начин могат да се отпечатват не само рисунки (цветни или  черно-бели), графики,  но също така и текст.

Публикация за древна Гърция няма да се размине без цитат от някой техен философ, избрал съм един от Софокъл в мой превод от английски език (древногръцки не владея):

* Успехите зависят от положените усилия. Софокъл

Усилията си през остатъка от деня ще насоча към пералните и техния ремонт и привечер – сервиз на LED телевизор. 

Уникален, слънчев, позитивно-ведър октомврийски понеделник и успешна седмица – това е посланието-пожелание от майстора на ремонтите на перални, телевизори и печки.

Изкуството да бъдеш професионалист!

За добрия майстор почивен ден няма!

Важно: Не работя с посредници, не изпращам никого от свое име, а единственият телефон, на който приемам поръчки за ремонт и мога да бъда намерен, е 0898 371028, може да оставите  съобщение/коментар тук.

Инж. Галин Станев

 

За контакти: Тел. 0898 371028

Сервиз на телевизори, перални, съдомиялни, сушилни, климатици, печки, фурни,  микровълнови, бойлери и др. битова техника по домовете без почивен ден.

Майстор, ремонт, сервиз, телевизор в градски отпуск, а аз се правя на Индиана Джоунс пред екрана на лаптопа

Днес е моят ден за почивка от всякакви технически ремонти. Никакви телевизори или перални, от сутринта се разхождам из нета, разглеждам стари албуми, наваксвам с четенето на различни статии, хвърлям по едно око на линкове, които съм запаметил през седмицата. Думите сервиз, битова техника, майстор днес са в градски отпуск, ще ги свикам на проверка утре рано сутринта. 

Попадам на чудна колекция от снимки на сгради, които някога са носили човешката слава или са строени, за да издигнат в култ връзката между простосмъртните и божествено-мистичното, която искам да споделя с вас. Лек гъдел – направо добивам самочувствие на един доморасъл Индиана Джоунс. 

Това е моят начин да отбележа Световният ден на фотографията. Бих искал да съм посетил тези древни градове и места, силно притегателни със своята тайнствена история, но не съм. Чел съм за тях, гледал съм достатъчно документални филми по различни телевизионни канали, с интерес вечер прелиствам томчето на Пиранези (1720-1778) с гравюри, пресъздаващи останките от някогашното бляскаво минало на Рим. Тогава фотографията не е съществувала (признават я официално на 19 август 1839) и това е било начин за запазване и предаване на образи.

Изгубени във времето – това, което е достигнало до нас носи магията на минали дни, славни империи и велики личности. Всичко е преходно, всичко минава. Непрестанният  бяг на календара отброява  години и векове, нищожни на фона на вселенския прогрес.

Никой днес не помни защо са изграждани и унищожавани цивилизации, колко от тях са преминали през набезите на различни воини, за да достигнат до нас във вида, в който са се съхранили. Жалки отломки от минало величие, утихнали страсти на хора, които някога ги е имало, албум на  угаснал блясък на нечий славен възход.

Кое остава във времето, оцелявайки през различни епохи, катаклизми, сътресения – мраморни колони, огъващи се под непосилната тежест на човешката суета.

Може ли студеният мрамор дори  на най-величественият дворец да замени пряката човешка топлота и близостта на непосредственият контакт? Дали издигайки мавзолеи-гробници на  чувства и личности не погребваме приживе това, което искаме да споделим с нечия сродна душа? По кой начин изкупваме вината и как даваме израз на скритите емоции  - никоя каменна статуя не може да бъде прегърната и да те подкрепи.

И все пак – част от изгубените във времето антични градове са достигнали до нас – бледо копие  на някогашния си първообраз, за да напомнят непрестанно колко сме нищожни – като миниатюрно камъче свряло се до основата на огромен храм  и скоростта, с която отлита колесницата на времето, теглена от двигателя на живота, отправена към изначалното - пресечна точка на живота и смъртта, на величието и упадъка, на преходното и непреходното . Дори и да го е виждал някой – очите му отдавна са невиждащи, а чувствата – затворени в огромния студен мраморен саркофаг на студеното безмълвие.

Пресъхват морета, раждат се планини, прелитат комети, угасват слънца – кое може всъщност да остане след нас и да разкаже какво е било, какво сме потулили и какво – възхвалили.

Камък върху камък...

Пепел. Прах.

Там някъде.

И ние – хората с дребнавите си ежби и проблеми.

Струва ли си...

Древна Гърция през погледа на сервизния майстор

Представям Ви най-новата ми картина, която представлява пейзаж от Гърция. Рисувана е с акрилни бои и смесена техника. Харесвам старите албуми с гравюри от 16 до 19 век, които стимулират въображението и поразяват с майсторското изпълнение.  Особено харесвам творбите на Пиранези и Луиджи Канина, защото смесват реалността с измислени сюжети и архитектурни елементи от древни постройки.

В моята картина съм вплел руините на древен елински храм, такъв, какъвто е бил през 18 век и съвременен гръцки пейзаж. По този начин съм направил частична реконструкция на древния храм, от който в настоящия момент са останали няколко камъка и парчета от колоните. Това беше възможно благодарение на превъзходната гравюра на Луиджи Канина от 18 век.

 Ето и отделните етапи:

И в готов вид: