Фридрих Ницше (15.10.1844 – 25.08.1900) е немски философ, поет, композитор, критик, класически филолог. Идеите му оказват влияние върху екзистенциализма и постмодернизма. Основоположник на философията на живота. Според него волята за власт е първична движеща сила на човешкото поведение и историята. Нейно висше въплъщение е свръхчовекът, който е господар и на себе си, и на останалите.
Далеч съм от мисълта, че съм изчерпил представянето на тази интересна личност с горните няколко реда.
Предлагам и някои негови цитати по различни теми, а преводът и интерпретацията са мои.
* Да живееш означава да страдаш, а да оцелееш – да намериш смисъл в страданието.
* Не липсата на любов, а на приятелство прави браковете нещастни.
* Трябва да носиш хаос в душата си, за да се роди танцуваща звезда.
* Правдоподобното, съвестта и всички истински факти произлизат единствено от чувствата.
* Невъзможно е да страдаш без да накараш някой да плати за това; недоволството поражда желание за мъст.
* Мислите са сенки на чувствата ни – всеки път по-мрачни, по-празни, по-скромни.
* Изкуството е присъщо на живота.
* Характерът се определя по-скоро от липсата на определен опит, отколкото от това, което вече сме преживели.
* Животът е твърде къс, за да се отегчаваме.
* Самолюбието стои в основата на аристократичния дух.
* Стремя се в десет изречения да кажа онова, което другите - в цяла книга.
* В любовта винаги има известна доза лудост. За нея обаче също има някаква причина.
* Твърде дръзко е настойчиво да чакаш любовта.
* Ако някой неспирно говори за себе си, може да издава желание да се прикрие.
* Каквото се прави в името на любовта, то винаги се случва отвъд доброто и злото.
