Показват се публикациите с етикет чадър. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет чадър. Показване на всички публикации

сряда, 18 април 2012 г.

Чанта, чадър и ...аз

Априлският дъжд се излива над прашна София и образува малки кални езера по разбитите квартални и централни улици. Колите профучават по булевардите и смело прекосяват огромните локви, оставяйки след себе си милиони мръсни капки. Жалко, че в това време вървя по това, което някой е назовал тротоар. Дънките ми са прилично мокри, а долните краища - вече не особено чисти. Вървя към поредния ремонт, джапам през локвите, през рамо съм преметнал чантата с инструменти (вътре има уреди за оказване на първа помощ на телевизори, перални, печки и друга техника, т.е. никак не е лека), опитвам се да балансирам и големият черен чадър, подаден  услужливо от съпругата ми на тръгване. Не е добър пример, но ще споделя - в устата ми дими цигара.

Представете си - с всичко това по мен - да остана читав, чист и сух - е задача с повишена трудност. Хрумват ми разни идейки, а и съм намерил някои в нета. Преди време споделих картинки за чадърчета със светодиодчета. Темата за чадърите ми се струва актуална в дни като днешния - мокри и сиви.

Няколко свежи идеи по повода - или как да се отличим сред тълпата мокри, недоволни хора и как да съхраним сухотата на вещи, на които държим за момента.
 
Дамата с чадърчето ще остане суха, но ще привлече доста любопитни (и не само!) погледи към себе си - комбинацията - дъждобран и чадър е смело решение. Но костюмчето, взето от химическото ще остане в приличен вид.


                                    


Любител-фотограф в самоотвержена поза - важна е камерата, не прическата.


                               



За кафе маниаците - чадър с поставка за чашка - няма да си изгориш пръстенцата, а и със свободната ръчичка може да извършваш други дейности, допустими на обществено място. Като да говориш по телефона, например.



 
                           



Японците в действие - поредна новост - макар при тях да не се знае кое е новост и кое вече не. Чадъродържач - и двете ви ръце са свободни. За независими дами, които нямат нужда от кавалер, за да им носи чадъра. Специална приставка, тип маркуч върши чудеса (двусмислица...)

 

         


Тук са добавили две чадърчета към обувките на госпожата. Нека са сухи краченцата,  че току виж се простудила горката. А и обувките са маркови - made in China, трябва да изтраят до края на деня, преди да ревнат за ремонт и те.




И за господата се предлага решение с досадния чадър - служи като вратовръзка (хаха, като се замисля за позицията на дръжката и какво ли компенсира. Почти по учебник - Фройд се е изказал по темата.)


                                          


Все още се подхилвам на многогункционалната  вратовръзка и попадам на ретро снимка от 50-те години на 20 век. Пак фройдистки символ - цигара с чадър. Сублимация, креативна дейност и баланс...

                                       


Тези двамата чакат  да завали в пустинята. Имат си чадър, имат и соларно зарядно - за нет, не съм сигурен, затова и блога не следят и времето не знаят какво и кога ще е. Как ще разберат дали цената на  петрола се покачва или спада. За какво са им лаптопите тогава - никак не се  разбира. Освен снимки-спомени от българското Черноморие да разглеждат и да мечтаят за нещо ледено в чаша в горещия ден.


 
                                 




СТОП! АКО СИ ПОД 18!





Пролетта е време за любов - дъжд или слънце - няма спирачка за чувствата. Фройд вече споменах.






Малко кибер секс - какво ли ще е тяхното отроче - най-вероятно от ново технологично поколение.





Най-добре е на сухичко пред компютъра в удобно (дали?) столче, специално пригодено за целта. Тогава чадър макар и виртуален, няма да ви трябва.
 

                                  



Аз ще ви оставям за известно време, днес е ден за телевизори - трето посещение за ремонт в съседен квартал ме очаква.

А навън вали ли, валииии....

сряда, 4 януари 2012 г.

Чадър с фенер през очите на майстор-електроинженер ;)

Това далеч не е първият дизайнерски опит да се комбинира чадър с някаква форма на осветление, макар според производителите и търговците му да е точното нещо, което нормален човек би използвал при необходимост при съответните обстоятелства, метереологични условия и подходящата част от денонощието. И най-вече – ако сте се сдобили с него за едни никакви 40 долара.



И за какво е цялата тази олелия – за едно чадърче, на чиято дръжка хитро е добавено фенерче, за да може да осветявате пътя пред себе си, докато крачите в тъмната нощ. Романтика под дъжда, но казват, че и подобни настроения и уреди са важни и вършат работа – всяко за себе си или в обща комбинация за постигане на крайната цел, която е твърде субективна и варира от съвсем прозаични причини (сухи крачета) до користно-еротични (хмм...топли крачета, 4 броя).


               
Фенерчето е направено от три бели светодиода, които се захранват от 3 ААА батерии, издържащи до 48 часа (надявам се, че никога няма да ви се налага да крачите под дъжда толкова дълго време, пък било то и с чадър, снабден с фенерче.)

                  

Както споменах в началото, има и други опити за получаване на хибрид между чадър и лампа (или поне нещо, наподобяващо подобна кръстоска.) По-напред във времето е ето този модел.

                                  

Тук са използвани серия от LED фиброоптични лампички, които очертават контурите на приспособлението за предпазване от дъжд. С помощта на допълнителен превключвател може да се постигне доста интересен за окото ефект – лампичките могат да минават на мигащ режим или да са напълно изключени – според индивидуалните предпочитания и субективните фактори. На дръжката също е вградено фенерче, което ви е под ръка и може да осветява пътя ви, ако преди това сте се запасили с 3 ААА батерии. Това удоволствие е около 26 долара.

                    

Да, в сезона на снега, пиша за дъжд и чадърчета – трябва  да се отличавам по някакъв начин. А и светодиодното осветление и постигането на различни ефекти с него си е моя стара страст. Опс, като стана дума за това, се сетих, че съм обещал да поправя щепселчето на една мини лампичка, която съм правил от морско камъче със светодиодчета (писал съм за нея тук преди няколко месеца). Имаше малък проблем и повече от седмица ме чака на работния плот. Майсторът е такъв и у дома, но поправя повредените детайли и елементи понякога с известно закъснение. А обещах на съседката да ремонтирам и повредената покрай празниците готварска печка, като последната не издържала на кулинарната вакханалия на многобройното семейство. 


Аз поемам по задачи, а на вас оставям доброто настроение на първата януарска сряда ;)