Лампа с управление по wi-fi

От по-старата генерация съм, израснал съм с приключенски и научнофантастични романи, които по онова време можеха да се намерят в българските или руските книжарници. Интересите към техниката и технологичните новости не се свеждаха само до разглобяването и успешното ремонтиране и сглобяване на някой домакински уред, а и  до създаването на умалени модели на технически приспособления и т.н.

 

Споменавам всичко това, защото винаги ми е много интересно да прочета и разгледам някоя технологична или дизайнерска новост. Радва ме прогресът на човешката мисъл, който непрекъснато реализира техническите постижения.

Става дума за „умна” електрическа лампа от нов тип с управление по wi-fi, наричана   LIFX.

 

  

Със сигурност не е най-невероятната техническа разработка, но има доста интересно приложение и функции. Енергоспестяваща, многоцветна светодиодна лампа, която може да командвате по iPhone или чрез операционната система за мобилни устройства Android. Твърдят, че животът й трае до 25 години или 40 000 часа.

Поставя се лесно, според създателите си, даунлоудвате и качвате безплатните приложения към нея и сте по-смарт от всякога! Със смартфонa може да контролирате дистанционно всяка стая, където сте поставили LIFX.

Някои от функциите на смарт лампата, която работи с управление по wi-fi:

- Контролирате осветлението дистанционно.

- Регулирате яркостта на лампата – искате по-пригушена светлина – моля!

- Сменяте цветовата гама според настроение или интериор – днес свети в синьо, утре в червено. Така може да давате тайни сигнали – зелено – сам съм...

- Намалявате потреблението на електричество и икономисвате от сметката - до 20 % от паричките, които плащате за осветление.  (А дано!)

- Имате дискоосветление за следващия купон у дома. Всички ахкат от завист.

- Когато не сте у дома, може да заблуждавате потенциални бандюги, че сте там, като включвате и изключвате периодично осветлението. Друга тема е дали е удачно за Бг действителността.

- Може да оставите да свети слабо през нощта, ако имате малки деца, които се страхуват от тъмното.

 

Цената – около $70. Аз ще си я купя друг път...

Споделих това, доката отдъхвах малко след поредния ремонт на пералня. Сега за разнообразие ме чакат за диагностика и сервиз на телевизор, за мое щастие наблизо до дома.

От Майстора на ремонтите – пожелание за слънчев следобед и добро настроение. Октомврийското слънце щедро ни се усмихва, нека се порадваме на топлия есенен ден, на това, което имаме и на близките, които обичаме.

И да сте техничарчета - не включвайте фурна, а фарчета ;)

Преносимо грилче или мини фурна не просто за притопляне, а и за печене на пица – доста щуро хрумване, което ви пробутват за 36 долара. Включва се в таблото, работи на 12 V, за да поддържа двете степени на температура. Притежава вградена сгъваема дръжка за улеснение.

    

Може и да е подходящ уред за къмпинг, но не мога да си представя, че някой нормален шофьор би включил въпросната фурна докато управлява колата – помислете за това как вниманието му ще бъде пренасочено към това дали кашкавалът се е запекъл достатъчно, вместо да си гледа пътя. Само инфантилен мозък би могъл да използва този технически уред за готвене в движение.

                  

Освен всичко останало, ако се замисли човек какво количество енергия отива, за да се изпече някаква пица, за да използвате въпросната фурна, плюс  включените къси светлини на  фаровете, с които трябва да шофираме и през летните месеци под ослепителното августовско слънце на почти 40 градуса, защото в България противното вече е извън закона, то в задачата се пита за колко време ще се изтощи акумулаторът на автомобила преди да се наложи поправка, зареждане или направо закупуване на нов!

               

Но заради безопасността по пътищата ще го приема, колкото и да ми звучи абсурдно, скланям глава пред статистическите данни за загиналите по пътищата...


   

Глобата за шофиране без включени целогодишно фарове е твърда – 50 лв и точка. Даже удивителна! Може и три!!! Надвисналите забрани  над водача на МПС-то - да говори по мобилен телефон без съответните хендсфрии устройства, да пуши, да се храни, да пие (чай и кафе, не бира!), писането на съобщения ще са толкова нищожни,  че чак ми става весело и се смея сам на глас като помисля как би реагирал пътен полицай, ако спре за проверка автомобил с работеща фурна на USB на седалката до шофьора! И на всичкото отгоре му замирише на прясно изпечена пица!

                  

Може би – пицата или парите! – би била точната реплика в случая. А ако от добро сърце черпя някой служител на пост с тази пица – за подкуп ли ще се смята? Както и да го гледам – все съм в някакво нарушение на закон, буква, точка или алинея! Все ще плащам – законно или не, дупките в хазната на такива като мен разчитат!

                        

За бога, братя американци, не ви искам фурната, била тя и портативна! На си ви техниката, дайте ми демокрацията си (ха-ха!).


         

Ще си ям пицата студена! И постна...

От икономии. Да има за другите.

И да спазвам закони и проектозакони, че съвсем се объркАх вече – кое е в сила и кое не.

Бон апети.

                                               

Ремонтът - ако може насред улицата, моля

Да се смееш или да плачеш - понякога изпадам в нелепи, комични ситуации заради моите ремонти на битова техника. Последен, най-свеж пример - неколкократно ме търси дама за поправка на 17 инчов телевизор.

Опитал съм се да улесня хората, като ходя на място по домовете, при необходимост взимамам електронната платка за ремонт у дома или за намиране и отстраняване на повредата, за което имам доста уреди и тестери. Няма как да нося всичко с мен, а и не е необходимо.

Въпросната дама, поради нейни причини, настоя да донесе телевизора при мен, което не практикувам. Носили са ми дребни електроуреди, но за големи нямам възможност за съхранение.

Уговаряше и отлагаше дати и часове, накрая една сутрин каза, че е дошла с телевизора. Слизам, няколко фрази, без които не е учтиво и посягам да взема телевизора, за да го занеса у дома.

Дамата се стресна и уточни как го е донесла, за да ремонтирам на място - в колата, под открито небе!

Ако вие знаете поялник да работи без електрически ток, информирайте ме от къде да закупя, аз още нямам. И не само - как може въобще някой да е толкова технически некомпетентен, за да допусне, че насред улицата ще поправям телевизор!

Шофьорът нещо нададе зор, че бърза, ремонт ясно - не можа да стане по технически причини, заминаха към дома вероятно да оставят малкото телевизорче и да му се радват, макар неработещо.

Така - има и такива кандидат-клиенти с особени изисквания, на които не отговарям. Бедата е, че стават все повече...

Дамата работела в областта на просветата, а не баба Пена от затънтено село из Родопите и не ми е хич ясно как не се е замислила за поправка на електрически уред без електричество за диагностика, проби...

Или - страх лозе пази, в случащ повреден телевизор!

Каква перална машина да закупим - две хитринки от Майстора

Хубав ден е днес – петък, топличко, слънцето понапича все още свенливо. Доста дъжд, студ и  емоции изпълваха последните майски дни. А казват, че май бил най-хубавият месец. Почти се радвам, че свърши и започва юни.

Докато чакам да ми доставят резервни части за ремонта на един телевизор, ще споделя малко от опита си и какво да вземете под внимание когато купувате някакъв битов електроуред, в случая перална машина.

Подсетих се за тази тънкост при пералните докато бях  на посещение за ремонт. Оказа се изгорял мотор. За съжаление , тя беше от типа на евтините технически изпълнения на едната ни южна съседка (няма да споменавам марката) -  нямаше люк за ревизиране  на механизмите на пералнята отзад, наложи се да я обръщаме настрани, изобщо голяма  мъка си беше.


                              


Пълен абсурд е да се прави подобен ремонт при домашни условия – за да се поправи,  трябва да се разглоби цялата пералня! Сметнете сами колко време, мускули, нерви и пари отиват да се платят целия безумен напън и труд.

Съветът на Майстора при закупуване на перална машина за домакинството:

В този ред на мисли реших да напиша два - три съвета или по-скоро какво да гледате при закупуване на перална машина, което не се случва много често в живота. Помислете за по-качествен уред, макар и малко по-скъпичък.

*   При огледа на пералната машина отпред обърнете внимание дали има най-долу нещо като чекмедженце – отваряща се лента, зад която обикновено е скрит филтъра. За по-сигурно попитайте продавача за филтър. При по-евтините модели няма филтър, което ще ви създаде доста главоболия при използването – като се започне от запушени маркучи и се стигне до изгоряла помпа.

*  Огледайте и задната страна на пералнята – вижте дали има люк за ревизиране. Това обикновено е отделна кръгла, елипсовидна (възможно е да бъде и с друга форма) ламарина, захваната с няколко винта. Наличието на такъв люк ще ви спести доста нерви и парички при евентуална повреда на машината. Вече обясних защо.

Е, аз тръгвам по задачи – чакат ме за телевизора, получих резервните части.

Освен, че днес е петък – денят на майстора, нека не забравяме най-хубавото – първи юни е Денят на детето.  Да пазим и обичаме нашето бъдеще!

 




                                   

Кратко бягство от ремонти и проблеми - намерете десетина минутки за своето аз ;)

Отделете по възможност десетина минути да се отпуснете и релаксирате през деня – малко музика и някои Мисли на Учителя Дънов може да свършат чудеса за това. Забравете проблемите, сметките, ремонтите, технически и битови неуредици, безкрайното безпаричие, досадното мрънкане на шефа и се усмихнете.

Душата има нужда от глътка емоция, от майски полъх и ухание, миниатюрна точица свежест на фона на забързания делник. Позволете си щипка любов и добри мисли. След това ще се усетите като обновени, като своя нова версия, като важна част от вселенския разум и живот, като озарени от светлина и с прилив на енергия.

* Доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота.

* Който може да слезе най-долу то може да се качи и най-горе.

* Бъдете силни за доброто, слаби за злото.

* Злото е непроявена любов.


                        

* Когато си доволен от малкото, ще дойде и голямото.

* Пазете се от раздвоение в ума и сърцето.

* Природата обича само онзи, който има високи идеи.

* Направи добро и го забрави и то ще се върне при тебе с плод.

                         

* В каквато и форма да ви посети любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне по пътя си.

                           

* За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича.

* Човек може да те обича, докато му даваш свобода.

* Дайте свобода на човека, ако искате да ви обича.

                                   

Един безкрайно позитивен ден ви пожелава Майстора!


http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=3kvWClaJKd8#! 

С USB котлон, има даже ON/OFF бутон

Време за обяд е, добра идейка ми се струва да пусна това постингче за малка настолна печка, не, по-скоро за мини котлонче, което ще поддържа топлината на чашка или малка купичка пълни с чай, кафе, мляко или бульон. Съвсем не става дума да измести функциите на  кухненската печка, а да помогне и облекчи краченцата ви и затопли коремчето докато работите на бюрото.


                  

Тази технологична приумица представлява нещо, приличащо на котлонче или газово котлонче, но хитринката при него е, че работи като се свързва с USB към компютъра ви.  Дори подобието на котлон е заобиколено от червени светодиодчета, подредени в кръг, за да подсилват заблудата за наличието на печка, котлон или по-общо да създадат леко изопачена идея за домашен уют, какъвто явно ще липсва, ако ползвате тази технологична новост.



               

Техническото уредче е снабдено с регулируем термостат, който позволява да избирате температура между 40 и 70 градуса за тази миниатюрна печка с  размери 16 х 4 х 15см (габарити ми звучи доста тромаво и тежко тук) и също така служи като USB  хъб с 2 порта. Не е много ясно колко точно топлина може да произведе тази кукленска играчка, но поне за подгряването на някаква ободряваща напитка може да се окаже добър вариант.



А и само срещу $21 е голямо гъделче да разполагате чашка топло по всяко време кафе или каквото обичате, без да се налага да ходите то заведението отсреща или до кухненския бокс за приготвяне или притопляне на нещо за душата, докато съвсем съвестно сте отговаряли на безумните запитвания по мейла, сравнявали сте оферти, цени, проектирали, калкулирали до умопомрачение. Пък  и кой ли  шеф ще ви насърчи да ставате от работното си място по няколко пъти на ден заради едното кафе – сакън, топло да е!

Технологичното котлонче се предлага в три цвята – червен, син и оранжев, върви в комплект с USB кабел, има даже ON/OFF ключ и толкова.

Снощи сънувах, че някой ме обича...

Няколко съвсем неподредени мислички, едновременно отпивам от съботното кафенце и се опитвам да надмина собствения си рекорд по бързина на писане с два пръста по клавиатурата.

Хубаво нещо е да забравиш и простиш, но дали винаги не остава нещо като драскотина върху гладката, макар привидно, повърхност на отношенията. Или поне някой белег в душата. Със сигурност остава и той е видим единствено за теб. Споменавал съм, че най-трудни са ремонтите на чувства, спомени, душа. Трудни, неспокосани, не пeрфектно изпипани.

Колко хубаво би било да имаше някакъв чип - сменяш наранената част и си като нов - няма болезнени въпроси и парещи спомени, просто си като нов, чисто нов, неизползван, ненаранен, все едно изваден преди минути от опаковката.

Какво пък - хора сме, отпивам малка глътка от поизстиналото кафе, прощаваме, поне правим опити, напъваме се да забравим болка и охладнели като кафето ми чувства, и то така - живота минава ли минава с бясна скорост, а ти стоиш и чакаш да се позабави въртележката и да скочиш в движение, за да не ти изгори билета, който стискаш здраво в дланта си.

Чувствата не можеш да хванеш в шепа, те са на най-сигурното място - вътре в теб и не си техен господар. Идват и се появяват от само себе си, няма контрол, няма резервни части за наранените, няма любимия  бутон на майстора рестарт. Така е.

А закъснелите чувства помагат или пречат на душевния мир?

Снощи сънувах, че някой ме обича...

Чудесна песен, чудесна стара песен за начало на деня ми.

Ремонтите тепърва предстоят - дали този път не толкова типичните и технически обикновени телевизори, изнемогващи перални и стачкуващи печки или нещо далеч по-различно по своята същност, все са ремонти и крайният резултат трябва да е удовлетворителен, ако не положителен.

Хубав втори съботен ден през март.

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=-8NS_kQdiOY&feature=player_embedded 

 

 

Нека бъде нещо различно - едно начало за делник нетипично

Преди да хукна по задачи - малко от любимите ми японски гравюри на фона на успокояваща музика. Нека бъде нещо нетипично за начало на работен ден, искам да повярвам на сетивно ниво, че чаканата пролет идва с леки стъпки,  с пъстротата на рокля, облечена от млада жена.

                                     

И много скоро в сивото постзимно ежедневие ще се влеят птичи песни, шум от разлистващи се клонки и цветя, глъч на весели хора.
                                                            
                                                                        


Спокойствие и красота, невинност и дъхав аромат, събрани в едно в прекрасните бели цветчета.

                                  

За това цветно пиршество жадуват очите ми, това чакам повече от месец, настудувах се и искам да усетя топлината на пролетното слънце като кротка милувка от близък човек, който знаеш, че е близо до теб и те обича.

                                            


В шепота на водата от топящ се сняг
чувам мислите си...


А сега - чантичката и тръгвам по технически, електрически, телевизионни и прочие други  ремонти, пролетта все ще ме срещне някъде по пътя и ще ме докосне с нежните си пръсти .


 http://www.youtube.com/watch?v=xpT5MrD44wM&feature=player_embedded

Захвърлен като стар повреден телевизор ...

Ровичкайки из нета, за да намеря необходима за момента информация за изработката на специфичен технически уред, попаднах на следните снимки. Стари, много стари телевизори от различен модел, марка и година на производство, обединени от едно единствено нещо - ремонтът при тях е невъзможен. Служили са дълго време на собствениците им, повредили са се и безславно са изхвърлени на бунището в най-широк смисъл на думата.

Тези повредени телевизори ме наведоха на кратки размишления за възможни паралелни прилики между тях и хората. Първо се замислих за радостта от придобиването на ново телевизорче - повечето хора заделят пари известно време, за да закупят някога смятания за луксозна придобивка уред. Вълнението и радостта от осъщественото желание и после праха на навика и постепенната загуба на интерес. Излизат нови, по-модерни модели и съвсем естествено - привличат новите мераци на потребителите. Живеем в консуматорско, всеядно общество, ненаситно за новото и различното, за последния писък на технологичната мода. Улисани сме в непрекъсната надпревара със собствените си възможности, участваме в неравностойни финансови състезания с близки и познати, лишаваме се от други, по-прости и достъпни човешки радости - и накрая всичко остава захвърлено насред нищото.

Може ли да се сравни радостта от придобиването на вещ с радостта от общуването и непосредствения контакт с хората - според учени от не знам си кой университет - може, защото щастието се .. купувало! Каква е цената на щастието и дали трае колкото първият филм, който ще изгледаш по новия телевизор, не мога да ви кажа. Но дали не се отнасяме и с хората като с ненужни вещи - когато повече нямаме необходимост или интерес от някого - просто се освобождаваме от присъствието му без възможност за ремонт, рециклиране или отдаване на заслужена почит и благодарност, респект или благодарност.

Май пак задълбах прекалено в нещата, просто захвърлени стари телевизори - и това е...

                                      



                                       


                                             


                                              



Тъжна и жалка гледка, като излишна ласка или дума на някой обичал някого някога...

Сняг, Едвард Григ и един майстор-техник

Самотен скитник съм, мисля си, докато крача с тежка чанта, пълна с всевъзможни уреди, инструменти, резервни части (служещи за поправка на печки, телевизори, перални и какво ли още не) из заснежените софийски улици. Това автоматично означава, че снегът, макар и съвсем пресен и нов, вече е мърляв като сетренцето на просяка, с когото се разминах преди малко в подлеза. Покрай мен минават хора, понесли тревогите и проблемите си като огромни раници по гърбовете си, крачат ли крачат и те без да погледнат настрани. Дори тумбата ученици, които ме настигат на светофара, изглежда притихнала, съвсем не по детски. Сипе се сняг, а сутринта валя дъжд. Довечера ще стане студено и от сега мога да си представя ледовитите пързалки, в които ще се превърнат улиците. Дори и да ги чистят в централната част, по кварталите ще си имаме безплатна пързалка. Всъщност не е съвсем безплатна – цената се измерва с брой пострадали крака, ръце и други части, които се разминават по-леко. 

Типичен януарски ден – мрачен, прилично студен, сняг вали, вали, вали, а настроението - и то под нулата – минорно. В главата ми зазвучава лирична мелодия, сътворена от норвежкия композитор-романтик Едвард Григ. Идеално пасва на сивия ден и разположението на духа ми към настоящия момент. Опитвам се да се откъсна от действителността, да забравя хлъзгавите улици, претъпканата чанта с технически приспособления за ремонти на всевъзможни електроуреди. Представям си снежинките като миниатюрни бели цветенца-балеринки, танцуващи изящно под звуците на пианото на композицията на Григ. Става ми по-приветливо и виждам искрици на фона на сивия тъжен ден, вътрешно се усмихвам и макар  унил да ми се вижда света, имам усещането, че съм надскочил и превъзмогнал собственото си невесело настроение...

Самотен скитник е сърцето, което не знае да обича и не умее да се радва да простите и обикновени мигове в живота, които може сами да си доставим...

А, ето неусетно съм стигнал – 43А, етаж 2 – тук съм, за да ремонтирам телевизора на една възрастна дама. Махам ръкавицата и натискам звънеца.

http://www.youtube.com/watch?v=kkLOnuodAWc&feature=player_embedded

Белоснежна феерия - нова серия ;)

Отминаха коледните празници и заглъхнаха звънчетата от шейната на добрия старец, раздаващ подаръци. До другата година, нека се надяваме и вярваме, че всичко ще се случи отново, ще бъде по-приказно и по-добро, ще има повече зарадвани и щастливи деца и възрастни. Сега сме в очакване на следващия празник – посрещане на новата 2012. Настроението продължава да е леко приповдигнато, може би водени от желанието за нещо по-различно от обикновеното ежедневие, от предстоящи срещи с приятели или близки, затова съм решил да презентирам по-леки и неангажиращи прекалено много мозъчни клетки постинги ;)

Докато вие четете (вероятно) това, аз ще съм някъде и ще поправям някоя печка, която не е издържала на коледното готварско състезание и сега отчаяно плаче за бърз ремонт или ще оглеждам прашасалите вътрешности на телевизор, отказал да работи, засрамен от бозата, изляла се от различните телевизии, наречена с гръмки празнични имена.

В тон със сезона – някои интересни подробности за зимата, студа и снега

съвсем накратко :

* Ледените висулки най-често са на южната страна на сградите.

* Ледът, технически погледнато,  е всъщност минерал, както желязото и солта.

* Горещата вода замръзва по-бързо от студената.

* Няма две еднакви снежинки. Но за да го докажат, са изследвали 400 000.

* !2% от земната повърхност (21 милиона кв.к.) са покрити с постоянна снежна покривка или арктически лед и там се съдържа до 80% от чистата вода, която е подходяща за пиене от хората.

* Снегът в Антарктика е толкова твърд и равен, че отразява не само светлината, но и звука.

* За да завали сняг, температурата по повърхността на облаците трябва да е под нулата.


И малко радост за очите, кратко бягство от градския делник :



Дали тук не се крият приказните джуджета и красивата Снежанка?

    


Бели пътища, бели пътеки - само път към теб къде да намеря...

           


Игра с цветове, нюанси, компютърни програмки разни...

           



Сняг, облаци, снежни дървета - помня герои приказни и момчешки съблазни...


            



             



              


Следващата ми е любима от тази серия, като спомен за далечен, отминал летен ден,  и я използвам да ви пожелая чудесен следобед и много поводи за усмивки и отлично настроение ;)

Микровълнова с екранче за пишман-готованче ;)

Ако се е случвало да стоите в другия край на стаята докато сте сложили храна в микровълновата фурна, то най-вероятно вече знаете, че е трудно да наблюдавате какво става вътре. (Предполагам, че дори и да не сте извършвали гореспоменатото действие, пак не е невъзможно  да се сетите, че няма как да прецените степента на готовност на храната).

Ето една нова, леко шантава технологична идея, разработена да спаси човечеството от подобно дребно неудобство.

Двама дизайнери от азиатски произход (спестявам имената на китайските господа, едва ли ви звучат по-познато отколкото и на мен самия) създават Proinjector – комбинация между микровълнова печка и проектор, която позволява да видите какво се случва в печката от другия край на стаята.


  

Според дизайнерите, този технически уред-хибрид намалява рисковете от вредното излагане на микровълнова радиация особено за по-възрастните, бременните и малките деца. По-скоро е удобство за мързеливите крачета (няма да споменавам други части от човешкото тяло, които обичат да се разполагат в креслото или на мекото диванче пред телевизора с дистанционно или чаша топло чайче в ръка, то е по подразбиране).

Мързелът е мощен стимулатор на прогреса – в този смисъл дали не е по-добре да се вгради безжична камерка в микровълновата или в обикновената готварска фурна и да проверявате степента на готовност на храната чрез смартфона си. Друго нещо е да се впрегнат техническите постижения за едното удобство, в услуга на  домашния уют и мързел – докато гледате поредните напъни на някой самовлюбен талант, опитващ се да впечатли родата с постижението да не изпее правилно нито една нота, то вие да хвърляте по някой разсеян поглед на мобилката и да следите доколко картофките са се препекли и дали баницата с късмети вече се е опекла. Какво пък – човещинка!


                

Хубав декемврийски следобед на всички, а аз излизам по задачки - чакат ме телевизор и пералня за ремонт ;)

Дистанционното управление за телевизори - не просто техническа история, а изпитано средство за ремонт и дегустация на междусъседските отношения

История на телевизионното дистанционно устройство

Както и голяма част от съвременните технологични разработки, така и телевизионното дистанционно устройство най-напред било разработено за военни цели.

                                     

През юни 1956 дистанционното за телевизори влиза за пръв път в домовете на обикновените американци. Но още през 1893 дистанционно управление за телевизори е описано от Никола Тесла с патентен номер 613809. От своя страна, немците използвали дистанционни устройства през Първата световна война, за да управляват моторниците си. В края на 40-те години на 20 век започват първите масови приложения на дистанционното в цивилния живот – за управление на автоматични гаражни врати.

                                             

Зенит Рейдио Корпорейшън разработват най-първото телевизионно дистанционно управление през 1950, наричат го “Lazy Bone” (Лентяйче). С него можело да се включва и изключва телевизор, както и да се сменят каналите. Проблемът бил, че се свързвал с телевизора посредством обемист кабел, който не допаднал на клиентите поради неудобството да се препъват непрекъснато в него.

                                          

Първото безжично дистанционно е създадено от Юджийн Поули, инженер в Зенит, през 1955. То се задействало с помощта на четири фотоклетки, всяка разположена в единия от краищата на телевизионния екран. С фенерче се активирали четирите контролни функции, включвали и изключвали екрана и звука, а каналите се настройвали с  въртене в посока на и обратно на часовниковата стрелка. Дистанционното от този тип се наричало Flash-matic и проблемът с него бил, че когато било слънчево и прекалено светло, не работело както трябва – естествената дневна светлина сменяла напосоки каналите.

                            

Подобреното дистанционно Zenith Space Command  започнало да се произвежда за широката публика през 1956. Робърт Ейдлър го проектирал като използвал ултразвукови вълни в разработката му. Това телевизионно дистанционно било особено популярно през следващите 25 години. То било без батерии, но заради техническата специфика на действие оскъпявало телевизорите с до 30%.

                                    

В началото на 60-те години на миналия век, след изобретението на транзисторите, дистанционните поевтинели, размерът им станал по-компактен, което било характерно за електрониката като цяло. Дистанционните били модифицирани и вече работели с батерии. Над 9 милиона телевизионни дистанционни, работещи с ултразвукови вълни, били продадени.

В началото на 80-те години дистанционните управления вече работели на базата на инфрачервените лампички и те изместили ултразвуковите такива. Както се казва – дошло им е времето.

                          

Разказах тази история накратко, провокиран от лично преживяване  - мой възрастен съсед дойде с молба да му поправя дистанционното управление за телевизора. Просто защото не исках да откажа, отделих време да ремонтирам уредчето. За мен е безмислено - продават се нови, универсални или за съответен модел и марка, на цена повече от достъпна и подобно занимание е загуба на време, макар и да съдейства за заздравяване на междусъседските отношения, които  изискват  по-различни и далеч по-непосредствени средства за консумация в охладен или затоплен вид. За първите е нужен хладилник, за вторите - печка, но най-важно е доброто настроение.


С пожелание за слънчев ден и много настроение ;)