Показват се публикациите с етикет транзистор. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет транзистор. Показване на всички публикации

вторник, 22 май 2012 г.

Земетресение, буря и град - над София в момента е ад

След безсънната нощ на открито, сега над София бушува страшна буря - проливен дъжд, град, гръмотевици раздират небесата - дали така дълго предричания Апокалипсис не ни намига?

Никакви ремонти, ясно е.

Очаквайте допълнение към материала.


          



                           


              

     
                



                     



             





                         



Снимките са без претенции за професионално качество, нащракани набързо с нокията през моя остъклен и тресящ се зловещо балкон от поривите на полуделия вятър в началото на бурята. Булевардът е Т. Каблешков в Борово.



Летят линeйки, гръмотевици раздират небето, не искам да съм на мястото на хората, които по някоя причина в момента са на открито...

Към  три снощи, вече е ясно, силно разтърсване, бутане ме събуди, китайските звънчета, окачени на полилея в стаята тревожно надигнаха глас, почти не знам за каква част от секундата разбудих съпругата ми - съвсем на време обаче - над леглото съм измайсторил лампа-поставка с две халогенни лампички. Отгоре се мъдреха вазички с различни декорации по тях. Едната, керамична, сравнително тежка, тупна на леглото милисекунда след изправянето на жена ми.


На седмия етаж сме и западаха дискове, книги, малки сувенири, отвориха се вратички на бюфета, а котката се бе скрила незнайно къде. Документите ни са подредени прилежно, грабнахме разни банкови карти, ключовете на колата, телефони, зарядни, хапчета за кръвно, няма как, а наред с това се обличахме. Затичахме надолу по стълбите.


Отидохме при близък човек отсреща в Манастирски ливади, който бе сам и останахме на открито до седем сутринта. Имах транзистор с батерии и периодично слушахме новините по Хоризонт, които неясно защо правеха неадекватни на моменти изказвания и пускаха народна музика - да ни бъдело весело.

Зловещо... Една възрастна дама ошашавена поприлегна на земята, младите се изнасяха с коли. Разбрахме после - към бензиностанциите.

Няма нищо по-лошо от това да се поддадеш на панически пристъп и да загубиш възможност за реакция, адекватна на ситуацията. Ясно какво следва.

Колко неподготвени се оказахме за земетресение, което е на границата между  средното и силното, след като в последните години има толкова трагедии в световен мащаб. 

С природата шега не бива! Не можем да я контролираме, поне тези от нас, които нямаме достъп до секретни оръжия  от типа на HAARP, ако те са реалност, а не мит.

Кой знае...


Бурята отминава, още не съвсем, но загуби първоначалната си мощ, а аз се моля за всички нас, за спокойна вечер и да разберем, че заедно може да променим много неща, а поотделно - се пречупваме лесно и завинаги. Помним легендата все още, нали?

Дъждът се сипе над всички и всичко, дано отмие натрупаната злоба и освободи място за нов тип отношения между нас.


Пазете се!

събота, 14 януари 2012 г.

Превърнах тъгата на зимата в цветна емоция...

Зимните ежедневни пейзажи в повечето случаи са лишени от цвят. В най-добрия  вариант – белият сняг покрива сивотата, оголените дървета и липсата на силни емоции. Но къде и колко време в големия град се задържа белотата и непорочността на снега? Красотата трае от ден до пладне, после ни засипват тонове битови неуредици, породени от ледената покривка.
Сетих за това днес докато трамвая ме отнасяше в посока център, и сякаш мислите ми се състезаваха с колите, профучаващи по столичния булевард България. Така и се зараждаха – накъсани, кратки, бързи, недовършени.  Металните колелета тракаха под мен, усещах как се плъзгат по ледените релси, после рязко спират. Бях тръгнал до магазин за продажба на резервни части, чийто редовен клиент съм, за да закупя поръчаната преди няколко дни част, необходима за ремонта на LCD телевизор  - захранващият му блок стои в очакване на бъден поправен, аз – съответния транзистор, а нетърпеливият клиент звънеше всеки ден, притеснен за резултата от ремонта му. Обясних му на няколко пъти, че чакам специфичния транзистор и затова се бави поправката, но човекът явно имаше известни притеснения или просто искаше по-бързо своя безценен телевизор обратно в къщи. Има неща, които не зависят само от майстора за съжаление.
Та трака си трамвая, трака, трака, а аз гледам през мръсния прозорец сивотата и тъгата на софийските улици и обитатели, става ми тъжничко и за да се откъсна от скучните улици, си представям цветни петна и обичани картини. Изобилие от цвят и светлина. Моне. Един от любимците ми. Ярки, светли тонове, нанесени на ситни мазки, играта на светлината, фрагментарното изобразяване, без контури. Свежест и оригиналност струи от платната му, поражда се едно хубаво, мило усещане за пролет, за мимолетност, за това, че само настоящият момент съществува и нищо друго няма значение...

Превърнах тъгата на зимата в цветна емоция, пиршество за очите, наслада за душата...
Моне и Дебюси – нахранете сетивата си с този импресионистичен дует и вие ;)


P.S. Да не забравя да се  обадя на клиента, че приключих с ремонта на телевизора и да уговорим часа за посещението в дома му.