Показват се публикациите с етикет Моне. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Моне. Показване на всички публикации

петък, 28 март 2014 г.

Майсторът на ремонтите на перални и телевизори в петък - цветен спомен за зимата


Краят на март е и по малките квартални улички на Борово се зеленеят градинки, поддържани от грижлива ръка, пъстреят в розово иглики и жълти нарциси, любопитно надничат и други цветенца. Приятно е, нищо, че София не е място за разходки и любуване на природата. Пролетно временце и душичката се поотпуска. Притичват през уличките котаци, улисани в любовни щения. Съвсем различно се чувства човек  на прага на априлския повей. 

Съвсем контрастно, зимните градски пейзажи в повечето случаи са лишени от цвят. В най-добрия  вариант – белият сняг покрива сивотата, оголените дървета и липсата на силни емоции. Но къде и колко време в големия град се задържа белотата и непорочността на снега? Красотата трае от ден до пладне, после ни засипват тонове битови неуредици, породени от ледената покривка.

Спомен за зимен ден ме връхлита, поглеждайки към Витоша, където високите върхове се белеят все още, докато трамвая ме отнасяше в посока център, и сякаш мислите ми се състезаваха с колите, профучаващи по столичния булевард България. Така и се зараждаха в онзи отминал зимен ден, стопен като снежинка, уловена от детска длан – накъсани, кратки, бързи, недовършени.  Металните колелета тракаха под мен, усещах как се плъзгат по ледените релси, после рязко спират, а дъхът ми танцуваше пред лицето ми в неотоплените по традиция трамваи.

София през зимата


Запътен в посока центъра до магазин за продажба на резервни части, чийто редовен клиент съм, за да закупя поръчаната преди няколко дни част, необходима за ремонта на LCD телевизор  - захранващият му блок очаква да бъден поправен, а аз – съответния транзистор. Бързината на доставката на специфични резервни части не зависи от сръчността и уменията на майстора.

Тракаше  трамвая по релсовия път, а аз гледах през мръсния прозорец сивотата и тъгата на софийските улици и обитатели, ставаше ми тъжничко и за да се откъсна от скучните улици, си представях цветни петна и обичани картини. Изобилие от цвят и светлина. Моне. Един от любимците ми. Ярки, светли тонове, нанесени на ситни мазки, играта на светлината, фрагментарното изобразяване, без контури. Свежест и оригиналност струи от платната му, поражда се едно хубаво, мило усещане за пролет, за мимолетност, за това, че само настоящият момент съществува и нищо друго няма значение…

Ремонт на телевизори по домовете


Ето как майсторът на ремонтите на перални, печки и телевизори в София успя да превърне тъгата на зимата в цветна емоция, пиршество за очите, наслада за душата…

Моне и Дебюси – нахранете сетивата си с този импресионистичен дует и вие ;)




Насладете се на последния мартенски уикенд за тази година - дъждовен или слънчев, все е част от нас и живота! Цветно и уютно да ви е в душата!

 



==

Изкуството да бъдеш професионалист!


За добрия майстор почивен ден няма!

Не забравяйте: когато се нуждаете от коректен майстор техник с инженерно образование, стаж и дългогодишен опит в областта на електрониката и електротехниката за извършване на професионален ремонт на перална машина или друга битова техника (телевизор, печка, фурна, микровълнова, диспозер, сушилня, съдомиялна, абсорбер), изберете този телефонен номер: 0898 371028. На него може да запазите и поръчате удобен за вас ден и час за посещение и сервиз на различни електроуреди за дома. Възможен е ремонт и на по-дребни електроуреди (ютии, сешоари, вентилаторни печки, DVD и т.н.), които могат да бъдат доставени на майстора за поправка на място по предварителна уговорка.



Ж. к. Борово и близките квартали – Бели брези, Стрелбище, Красно село, Хиподрума, Лагера, Мотописта, Манастирски ливади, Гоце Делчев, Бъкстон, Павлово, Бояна, Овча Купел, Лозенец, централна част на София и други столични райони се ползват с предимство при посещението.

 
Ремонт на перални по домовете



За контакти: Тел. 0898 371028

Качествен сервиз на телевизори, перални машини (блокирал люк/развалена ключалка, смяна на маншон или ремък, запушени филтри/помпи), съдомиялни, сушилни, електронни платки на климатици, абсорбери, диспозери (мелници за битови отпадъци), готварски и отоплителни печки, стъклокерамични плотове, фурни, микровълнови, бойлери, прахосмукачки и друга битова техника и електроника по домовете в София без почивен ден.


неделя, 2 март 2014 г.

Пролетта, видяна от Клод Моне и представена от майстора, който ремонтира перални и печки в София


Пролет (Цъфнали дръвчета) е картина, рисувана през 1873 от  Клод Моне (1840-1926). Представлява  масло върху платно, има следните размери 62.2 x 100.6 см и изобразява малко селце по Сена, северозападно от Париж. Пастелните тонове на пролетта и чистата светлина са прекрасна цветна интерпретация на този нежен сезон. Дарена е от Мери Уилърд през 1926 година на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. 

В днешния мрачен мартенски ден я приемете като пожелание за свежо настроение от майстора на ремонтите на перални, печки и телевизори в София. 

Пролет, Клод Моне


Ж. к. Борово и близките квартали – Бели брези, Стрелбище, Красно село, Хиподрума, Лагера, Мотописта, Манастирски ливади, Гоце Делчев, Бъкстон, Павлово, Бояна, Овча Купел, Лозенец, централна  част на София и други столични райони се ползват с предимство при посещението.


Ремонт lxpress означава качествено обслужване и коректно отношение.




За повече информация интересни статии заповядайте в сайта и блоговете ни. 




Инж. Галин Станев
За контакти: Тел. 0898 371028
Качествен сервиз на телевизори, перални машини, съдомиялни, сушилни, електронни платки на климатици, абсорбери, диспозери (мелачки за битови отпадъци), готварски и отоплителни печки, фурни, микровълнови, бойлери, прахосмукачки и друга битова техника и електроника по домовете в София без почивен ден.




неделя, 10 март 2013 г.

Майсторът преди ремонт - неделно кафе и Пролет на Клод Моне


Неделята на майстора. Градът се разсънва след падналия лек дъждец, а сега вече и небето прояснява. Чакат ме платка на телевизор за ремонт и едно посещение за проблем с ключалката пералня. Блокирала заедно с дрехите и водата вътре. Помолих собствениците да не напъват вратичката, за да не стане по-голяма повреда. Пия кафе, оставено на масичката до мен, а аз бързо преглеждам поща и новини.


Доста време не съм се заседявал в неделя до толкова късно у дома и усещането е повече от приятно. Особено сега – през отворената балконска врата влиза аромат на свеж въздух, на все по-приближаващата се към скучния столичен град безумно млада и дръзка пролет. Котето притичва през отворената врата на терасата, минава през кухнята, по коридорчето и отново се спира за миг при мен. Казва ми нещо на своя си котешки език и отново поема по маршрута си. Не обича промени. Доволна е, че и двамата сме тук. Спокойна е – в купичката има достатъчно гранулки, от които си хапва по малко, но трябва да има повече, защото иначе не се храни – оставя за после.


Отмина празничната серия от мартенски дни, дъждът отми и последните остатъци от стъклата. Споменах, че от много ангажименти, свързани със сервиз на различни електроуреди по домовете като климатици, перални, телевизори, печки и каквото още можете да си представите, не ми остава много време да рисувам за мое огромно съжаление.


Но обичам да разглеждам картини в нета от любими художници. Ето една, рисувана през 1873 на един от обичаните от мен импресионисти – Клод Моне (1840-1926). Картината е масло върху платно, има следните размери 62.2 x 100.6 см и изобразява малко селце по Сена, северозападно от Париж. Пастелните тонове на пролетта и чистата светлина са прекрасна цветна интерпретация на този нежен сезон. Дарена е от Мери Уилърд през 1926 година на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.




Пролет (Цъфнали дръвчета)



 



Майсторът на ремонтите на битова техника
ви пожелава пролетно настроение и успешна седмица.

четвъртък, 31 януари 2013 г.

Да посрещнем февруари с класически майстори и надежда за позитивна промяна

Влак в снега на Клод Моне, рисувана е в далечната 1875 година. Картината е масло върху платно с размери 59 х 78 см и се намира в музея Мармотан в Париж, където се помещава най-голямата колекция от творби на импресиониста Моне.


Хубава картина, с която да изпратя януари. Отдавна се канех да я пусна в блога си, но все забавях. Гледам я и мисля как човешките съдби се променят според това в каква посока те  отвежда локомотивът на живота. Срещи и раздели, нови хора, различни места, а нещо от нас остава в миналото безвъзвратно. Дали да съжаляваме? Не мисля!

     

Януари бе много динамичен и пълен с ремонти месец. Ремонт не само на битова техника и електроника, но се появиха и нови възможности за допълнителна сервизна дейност. От телевизори, перални (утре сутринта отново ме очаква една), климатици и печки не остава много време да порисувам. Това е причина да почивам от всички тези поправки на електроуреди, окупирали дните ми, като се наслаждавам на шедьоври на световни майстори. 

Ще ми бъде приятно да се присъедините към моите минутки за отмора от ремонти на битова техника, да изпратим януари заедно с галещи сетивата произведения на любими класически майстори в различни области и да посрещнем февруари с надежда за позитивна промяна в задъханото ежедневие.

 Един цитат  на Моне за размисъл и вместо „Лека нощ” :

• Цветовете са моята  вечна лудост, радост и мъка. 


петък, 18 януари 2013 г.

Петък - ден на майстора. И Моне вместо пожелание.

Петък – ден на майстора!


Не и на мен обаче, мисля си и включвам микровълновата да подгрея вода за чай на съпругата ми. Нейният ден започва по-късно от моя. Станал съм преди 7 – тоалет, кафе, цигарка, малко грижи покрай котенцето, избиране на подходящите инструменти. Чакат ме два ремонта за момента – телевизор и още  нещо. Ако се появи нещо спешно за сервиз през деня, съм готов да реагирам спешно и в движение. Дори за утре и неделя ми е попълнен графика с ангажименти. Избирам дрехи за обличане, хем топли, хем да не затрудняват движенията на ръцете, а при зимните пуловери и якета това не е лесна задача.

Хвърлям и по поглед към Витоша отсреща. Казват, че денят не си личал по сутринта. Колкото и преносно да се използва тази фраза, съгласен съм и на чисто  буквална основа. Мрачно и сиво тегне небето над планината, а вчера по същото време бе слънчево и златно, обещаваше предпролетен ден и почти се случи такъв. Няколко бързи снимки потвърждават думите ми. Снощи поправих малко светлината и намалих размера им, събрах ги в колажа, който виждате по-долу.

          

Единствено бетонната джунгла на квартала, който не съществуваше до преди десетина години отсреща разваля прекрасната гледка към залесените склонове на Витоша. За това не са ме питали, мнението на един майстор, който обича да съзерцава планината през различните сезони, е без значение за бизнеса. Но все още се виждат по-горните части на върховете и полегатите склонове, които създават нетрайната илюзия, че си далеч от прахоляка, шума и стреса на столичния град.

Петък – ден на майстора. Времето напредва и ме притиска като нахалник в претъпкан трамвай рано сутрин, искаш да избегнеш досег с него, но се оказва невъзможно – няма мърдане и крачка в друга посока.

Усмихвам се петъчно на краткия виц, който прочитам из нета и споделям с вас:

Разтревожена съпруга отива при психиатър и споделя проблемите си:
- Докторе, съпругът ми мисли, че е хладилник. Какво да правя?
- Не се тревожете – отговаря той. – Това е много лека форма на лудост.
- Да, но работата е там, че спи с отворена уста и малката лампичка отвътре ми пречи да спя добре. А и харчи излишно електричество. Дайте ми съвет, ако можете.
- Най-добре се консултирайте с майстор-техник да я замени с по-икономична, вашият случай не е за мен, госпожо!


За разделя, вместо довиждане преди да тръгна към първия за деня ремонт на битова техника, ви оставям една картина на любимия ми Клод Моне - Lavacourt under Snow, рисувана през 1881, масло върху платно, намира се в National Gallery, Лондон.

          

Една негова мисъл вместо пожелание:
• Хората обсъждат изкуството ми и се правят, че го разбират, сякаш това е необходимо някому. Нужно е просто да бъде обичано. Клод Моне.

И тръгвам.

Петък рано сутрин. Януари.

събота, 5 януари 2013 г.

Късен обзор на първата януарска седмица от майстора на ремонтите на битова техника

Кратка работна седмица се оказа първата за тази година. Кратка, но изпълнена с много динамика – ремонти на климатици в сервиза, поправка на телевизори, перални и за десерт днес – нещо, което става бавно, но ми носи огромно удоволствие. Няма да коментирам, защото не съм поискал изричното позволение на собственика, но изпълнението на проекта включва много въображение, труд, естетика, любов и съм сигурен, че ще донесе истинско удоволствие от реализацията, която е съвсем скорошна. Малко загадъчност не е излишна на този етап.

Два бързи цитата за размаха на крилете на въображението:

* Логиката ще ви отведе от А до Я, въображението – навсякъде.  Айнщайн

* Всичко, каквото сте в състояние да си представите, съществува. Пикасо

Превод и интерпретация от английски език – моя милост.

Няма да се размине и без картинка – на любимия импресионист  Моне. Пейзажът е рисуван през 1880 година, техниката е масло върху платно, размерите са 150 х 101см. Намира се в Париж, ако имате път и интерес, отбийте се през  Musée de la Ville de Paris, Musée Carnavalet и ще се насладите на залеза над Сена.




Sun Setting over the Seine at Lavacourt.

Спокойна януарска съботна вечер, топла и уютна неделя у дома, много настроение на всички, които празнуват Йордановден утре и на техните близки! Имаме изконни български традиции, които отбелязваме на Богоявление.

Ако се наложи спешен ремонт на някой уморен от употреба битов електроуред – климатик, печка, пералня, телевизор, съдомиялна и всичко останало, което работи с електричество, може да намерите майстор по всяко време тук.

  
И две стари парчета, които си спомних тази вечер – поздрав за четящите този късен постинг!
 



вторник, 18 декември 2012 г.

Майстор, Моне и winter blues - три в едно с предколеден вкус

Зимен пейзаж - навън. Мрачно преваля деня, а коледното настроение се смалява до нивото на уличното платно, размесва се с окаляните остатъци от някога белия сняг. Няма звънчета, няма цветни петна. Може и да е рано, все пак е само 18 декември.

Все още гълтам билки, чайчета, антибиотици и витамини. Но не мога да си позволя по-дълъг престой у дома - чакат ме за ремонти климатици и друга битова техника. Отлагах някои от ангажиментите, но не е възможно да откажа всичко. И аз искам да зарадвам близките си с дребни подаръчета, и аз имам сметки за плащане, и аз бих желал да подредим празнична трапеза.

Благодарен съм на това, което имам. Повечето неща не се купуват с пари, но пък без тях съвсем не може. Познал съм  отчаянието, известна ми е и другата крайност.

В края на годината правим равносметка на изминалите дванадесет месеца. Добра или лоша бе годината? А аз? Какво успях да променя към по-добро, сгреших ли в преценка или с действие?

Крача от спирката на трамвая към дома, денят сивее, единствено светлините на новия мол обливат с илюзорни модели за щастие успелите да спастрят някоя пара за коледнен пазар. Чантата тежи на рамото ми, вътре са инструменти, които са ми трябвали за днешните ремонти.  Крача, хвърлям по един поглед към невеселия софийски пейзаж, твърде урбанистичен, за да ми хареса, изкушавам се да дръпна два-три пъти от цигарка преди кашлицата да ме задуши съвсем, и визуализирам ето тази картина на любимия ми Моне.



       Boulevard Saint-Denis, Argenteuil, in Winter

Намирам я, вече у дома. Масло върху платно, рисувана е през 1875. Размерите на зимното бижу са 81.6 x 60.9 см. Ако имате път към Бостън, може да се полюбувате в Музея на изящните изкуства (Museum of Fine Arts, Boston, USA). Аз няма да успея, поне не тази година... Красив булевард, най-вече - твърде различен от днешните. Снежната покривка и тогава не са я чистели...

И все пак!

Тази носталгия по изящното, по отминалото, неизживяното!

Winter blues и Клод Моне, импресионист!


There's a smile in your memory
That whispers like a hurricane
Is your life becoming
Just a fight to get out of the freezing snow and rain?
Oh there's a place down south
Where a warm sea breeze kisses your face
Standing in freezing shoes
Me and you
With the deep winter blues
Deep winter blues

Chris Rea


събота, 14 януари 2012 г.

Превърнах тъгата на зимата в цветна емоция...

Зимните ежедневни пейзажи в повечето случаи са лишени от цвят. В най-добрия  вариант – белият сняг покрива сивотата, оголените дървета и липсата на силни емоции. Но къде и колко време в големия град се задържа белотата и непорочността на снега? Красотата трае от ден до пладне, после ни засипват тонове битови неуредици, породени от ледената покривка.
Сетих за това днес докато трамвая ме отнасяше в посока център, и сякаш мислите ми се състезаваха с колите, профучаващи по столичния булевард България. Така и се зараждаха – накъсани, кратки, бързи, недовършени.  Металните колелета тракаха под мен, усещах как се плъзгат по ледените релси, после рязко спират. Бях тръгнал до магазин за продажба на резервни части, чийто редовен клиент съм, за да закупя поръчаната преди няколко дни част, необходима за ремонта на LCD телевизор  - захранващият му блок стои в очакване на бъден поправен, аз – съответния транзистор, а нетърпеливият клиент звънеше всеки ден, притеснен за резултата от ремонта му. Обясних му на няколко пъти, че чакам специфичния транзистор и затова се бави поправката, но човекът явно имаше известни притеснения или просто искаше по-бързо своя безценен телевизор обратно в къщи. Има неща, които не зависят само от майстора за съжаление.
Та трака си трамвая, трака, трака, а аз гледам през мръсния прозорец сивотата и тъгата на софийските улици и обитатели, става ми тъжничко и за да се откъсна от скучните улици, си представям цветни петна и обичани картини. Изобилие от цвят и светлина. Моне. Един от любимците ми. Ярки, светли тонове, нанесени на ситни мазки, играта на светлината, фрагментарното изобразяване, без контури. Свежест и оригиналност струи от платната му, поражда се едно хубаво, мило усещане за пролет, за мимолетност, за това, че само настоящият момент съществува и нищо друго няма значение...

Превърнах тъгата на зимата в цветна емоция, пиршество за очите, наслада за душата...
Моне и Дебюси – нахранете сетивата си с този импресионистичен дует и вие ;)


P.S. Да не забравя да се  обадя на клиента, че приключих с ремонта на телевизора и да уговорим часа за посещението в дома му. 





събота, 19 ноември 2011 г.

Техники за ремонт на междуличностните отношения и постигане на хармония

В отношенията с хората участва фактор от важно значение – това е вашият начин на мислене в определени ситуации. Ако желаете да подобрите връзката си с другите, то следните стъпки и техники биха могли да бъдат от полза за поправка на влошени междуличностни връзки и изграждането на по-позитивна гледна точка към околния свят и неговите обитатели.

                        

* Спрете да трупате обида и чувство на възмущение в себе си – това е сигурен начин да прецакате отношенията си с някого.

* Спрете да мрънкате и да се оплаквате – използвайте времето и енергията си да промените ситуцията в желаната насока.

* Спрете да не казвате каквото мислите – няма как другите да отгатнат мислите и настроенията ви. Общувайте редовно с близките и резултатите няма да закъснеят.

* Не сте центъра на вселената – слънцето не се върти около вас, а около света. Приемете този факт, колкото и да не ви се иска/вярва.

* Спрете да лъжете – рано или късно истината винаги излиза наяве и ще попаднете в конфузна ситуация.

* Спрете да обвинявате другите за собствените си неуспехи – така няма да стигнете до никъде. Ако търсите вината у другите за своите проблеми, то отричате собствената си отговорност – отказвате да контролирате случващото се и дразните хората покрай себе си.

* Спрете съмненията – щом мислите, че няма да постигнете нещо, значи най-вероятно сте прави. Но нека колебанията ви не пречат на плановете и мечтите на другите. 



         
                                        (Сандипа)

* Престанете да прекъсвате – да поправите някоя очевидна грешка е едно, но непрекъснато да пробутвате мнението си – нещо съвсем различно. А и трудно се спори с телевизор.

* Не бъдете егоист – в една връзка получавате това, което давате. 

* Не съдете другите – всеки знае през какво преминава в определен момент от живота си. Вие не винаги знаете всичко за другите, нито те – за вас.

* Не се занимавайте с клюки – наранява хората и вреди на репутацията ви.

* Спрете да давате неизпълними обещания – не обещавайте повече отколкото може да направите, но при възможност помагайте  повече.

*  Спрете отбранителната тактика на поведение – само защото някой има различно от вашето мнение, не означава, че някой греши. Бъдете отворен за новото. Така може да постигнете много хубави резултати.

* Не сравнявайте хората – няма двама души еднакви. Всеки има своите преимущества и силни страни. В противен случай се борим против собствената си природа и се състезаваме сами със себе си в обречена битка.

* Не очаквайте хората да са перфектни. „Перфектен” е враг на „ добър”. Хората са такива, каквито са – със своите слабости и силни страни. Приемете ги такива. Нещо само добро е почти невъзможно да се открие.



                         

* Спрете да се опитвате да бъдете всичко за всеки – невъзможно е. Но да накарате някой да се усмихне – може да означава много за него. Така допринасяте за промяна към по-добър свят. Просто стеснете кръга и фокусирайте усилията и вниманието си върху по-ограничен брой участници.

* Спрете да пречите на другите, ако не можете да си поемете вашата отговорност. Дори да можете да изклинчите от ситуция, не означава непременно да го правите. Всъщност, правете това, което ви съветва сърцето. То рядко греши.

* Не правете от мухата слон – всички грешат, гадостите просто се случват понякога. Не си докарвайте  излишен стрес и го спестете и на близките си. Задайте си въпроса: „ След година ще има ли някакво значение?” . При  отрицателен отговор, забравете грижите.



                               

* Не драматизирайте – бягайте от чуждите драми и избягвайте да създавате свои. Излишни нерви.

* Спрете да давате съвети и се вслушайте в това, което ви казват. Колкото по-малко давате съвети, толкова по-добре. Хората имат нужда някой да ги изслуша, да ги насърчи, а не да философства, размахвайки пръст. 

И най-главното, отношенията ви със самия себе си са най-важни. Така че – работете върху себе си и развивайте тази връзка в успешна насока. Както вече съм споменавал, най-труден е ремонтът на човешката душа.



             
                    
                                             (К. Моне)             
              
С пожелание да откриете хармонията в себе си ;)