Васил Левски: 1. Всекиму ще се държи сметка за делата. 2. Всичко се състои в нашите задружни сили.

Включвам се със закъснение, поради късно приключили ремонти на два телевизора и една пералня,но не мога да пропусна да се поклоня пред святото дело на смятания за  най-чист  и влиятелен български революционер от 19 век, национален герой, създател на Вътрешна революционна организация, която се явява основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание.

                    

Васил Иванов Кунчев (18. 07. 1837 – 19. 02. 1873). Българинът,  пред чийто жертвен подвиг се прекланяме всички. Живот - чист, аскетичен, отдаден на преследване на една цел - чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност.  Актуален днес и по всяко време. 

Някои мъдри мисли на Васил Левски, които звучат неостаряващи от времето, защото Апостолът на свободата е вечен в българските сърца:

- Дела трябват, а не думи. 

- Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република.

- Днешният век е век на свободата.

- Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица.

- Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си.

- Без революция сме загубени во веки веков.

- Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен.

- Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.

- Бързата работа ялова излиза.

- Дързост и постоянство!

- За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.

- Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.

- Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.

- Време за помагане е сега - закъснелите не ще бъдат наши приятели.

- Времето е в нас и ние сме във времето.

- Всекиму ще се държи сметка за делата.

- Всичко се състои в нашите задружни сили.

- Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си. - Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ, април и май 1872 г.

- Играем с живота на 7 милиона българи - трябва зряло да се постъпва.

- Има два пътя - кой ще изберете?

- Отговорност към обществените средства

- Строга и редовна отчетност.

- Интригата спира хода на народната работа.

- Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.

- Както речат повечето игроводи, така ще играем.

- Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови.

- На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.

- На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.

- Най-много са виновни чорбаджиите.

- Главният център е в България.

- Народната работа стои над всичко.

- Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш.

- Ние гоним царя и неговите закони.

- Никой да не се повежда сляпо в работата.

- Обич и доверие към Апостола!

- Оръжие, оръжие и пак оръжие.

- Трябва да се съобразите със закона.

- Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре - магаре.

- Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.

- Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.

- Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.

- Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република".

- Строга революционна бдителност.

- Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!

- Трябва да се жертва всичко, па и себе си.

- Трябва да се променят имената - станаха известни на мнозина.

                  

Използвана е картината Обесването на Васил Левски  на Борис Ангелушев, рисувана през 1942г.

Христо Ботев:

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

"Обесването на Васил Левски" е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в "Песни и стихотворения". Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.

          

Снимка - Днес.бг

Дякон Васил Левски

О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?

О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня!

Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него... Със страшна сила.

Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз – плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!

Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!

Това е първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски". Публикуван е във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в "Съчинения на Христо Ботйов" под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.

Радвам се, че е петък, нищо че в събота пак ме чакат телевизори за ремонт

Колко много обичам петъците! Нищо, че отдавна не предизвестяват края на работната седмица за мен, знаете, че събота и неделя са ми изключително натоварени с ремонти на битова техника и електроника. Не, не сънувам телевизори,  повредени перални или печки, сънувам рядко и тогава се връщам в минали дни, изживявам емоции , посещавам непознати земи и стоя на брега на необятни сини морета. Моят шанс в момента да избягам от ежедневие на прашасали платки на телевизори или задръстени филтри на перални машини са именно спомени, сънища, книги, изкуство. Все по-малко време остава за последните две. Ръцете ми сръчно поправят климатици, печки, фурни, съдомиялни и какво ли не. Вместо четки за рисуване в свободното от ремонти време си служа най-често с поялник. Майсторя си разни помощни уреди, полезни за работата ми. 

Обичам петъците, дават особено усещане, че утре ще бъде различно. Бих поспал до по-късно, бих поседял пред някой албум на любими художници, бих изгледал някой нов филм докато бавно пия кафе по домашни пантофи в удобни дрехи с чисти ръце. До мен кротко би мъркало котето, унесено в блажени свои сънища. Какво ли сънуват животните, помнят ли топлината на майчино тяло, меката лапичка и мокро езиче на тази, която им е дала живот?..Кои спомени изтласкваме в най-долните чекмеджета на мозъка, който смятаме, че ни прави по-висша и по-разумна форма на живот? Използваме ли рационално това, което сме получили в различните еволюционни етапи? С какво сме по-добри, именно ние – човеците...

Петък е ден на майстора, казват. Обичам петък, нищо, че утре ще стана рано, за да поема към пореден адрес за сервиз на електроуред, последван от друг, дребни битови задължения като мъж в къщи и съпруг, което също си е цял майсторлък!

Обичам края на седмицата, защото осъзнавам за колко неща на този свят мога да бъда благодарен, за хората, които ги има в моя живот, за всичко, което съм и мога да бъда, за дребните удоволствия,  за усещането, че е петък, без значение от коя страна на витрината съм – сладостта и радостта са си мои и не зависят от външни фактори като терморелета, платки, процесори, чипове, филтри и барабани на перални...


                          

Мъдрост за деня:

Ако искаш да имаш успех в живота си, търси го в себе си, а не вън от себе си. Отвън са само условията на живота.(П. Дънов)

Между два ремонта - предпролетна усмивка с дъх на кокичета ;)

Между два ремонта на телевизор и пералня - има време за усмивка.

  

  

 

Слънцето наднича предпролетно и облива с ярки февруарски лъчи София. В душата ми ухае на кокичета и подскачат босоноги врабци...

Ексклузивно от майстора - мацката и агент Буда ;)

Не се препоръчва за хора, оперирани от чувство за хумор!

Едно коте разконспирира къде е агент Буда. Вижте историята, случила се днес в дома на майстора на ремонтите на битова техника, докато той поправяше поредната платка на климатик, телевизор или просто поредната част от електроуред, нуждаещ се спешно от сервиз. 

Писаната се е научила да спи върху лаптопа. С първото движение стъпва върху on/off бутона. Мистериозното изключване в последните дни е разкрито. Виновницата е нагушкана подобаващо и нахранена с извънредна порция за бдителността, а аз започнах да затварям капака на така необходимата съвременна машина.

След приключване на ремонтите за днес, играта със снимките и котето ме ободри. Един по-различен ъгъл на един по-нестандартен агент, рошав, мустакат, много любопитен, изключително глезен и любвеобилен.






Почивам си върху лаптопа на майстора.




Яяя, това не е ли Буда?





Агент Буда! Той е!!!




Сега те хванах!

Пухи, агент Пухи vs Буда, малка абаносова статуетка на индийското божество, оказала се най-случайно пред неспящото око на камерата. Останалото е ясно – малко фотообработващ софтуеър, много въображение и чувство за хумор.

Приликата с възможни агенти е повече от случайна. ;)

Рок начало на седмицата на майстора на ремонтите на битова техника плюс една картинка

За загряване в понеделник сутрин пускам  една здрава песен на легендарните рокаджии Led Zeppelin – Misty Mountain Hop. Запис от 1973, качеството му е характерно за период с 40 годишна историческа давност. Друго и не може да бъде. Но са млади, кипящи от жизненост и енергия. Все още от времето, когато вярваха, че светът може да стане добър за всички и музиката би спомогнала за такава промяна. Ех, дългокоси момчета и момичета!...

Тази сутрин тук са мрачно-сиви склоновете на Витоша, типично по февруарски сключили навъсено вежди, сбърчили чела над тях тъмнеят и облаците. Не е най-хубавото време да излизаш по работа, още повече, когато си приключил с неделните ремонти на перални и телевизори малко след 6 вечерта и си се прибрал мокър до кости от ледения дъжд, който се изсипа обилен над София. 

Тръгвам по задачи – днес е ден на пералните, поне две ме чакат сигурни за сервиз. Пътьом трябва да закупя и нагревател за печка, за да довърша поправката, която започнах вчера. Имам и платки за климатици, които също трябва да бъдат ремонтирани. Задачи, много задачи и един майстор за всичко.

           

Преди да тръгна пускам една картинка на техническо нововъведение, комбиниращо няколко домакински електроуреда в един – кафемашина, котлон и фурничка, която може да се използва като тостер. Идейно.

Дори да са мрачни планините, нека в душите ни грее слънце.  

Тръгвам.  Чанта с инструменти през рамо, чадър не взимам.

Лека, успешна и с много поводи за усмивки седмица! ;)

http://lxpress.alle.bg/

Да посрещнем февруари с класически майстори и надежда за позитивна промяна

Влак в снега на Клод Моне, рисувана е в далечната 1875 година. Картината е масло върху платно с размери 59 х 78 см и се намира в музея Мармотан в Париж, където се помещава най-голямата колекция от творби на импресиониста Моне.

Хубава картина, с която да изпратя януари. Отдавна се канех да я пусна в блога си, но все забавях. Гледам я и мисля как човешките съдби се променят според това в каква посока те  отвежда локомотивът на живота. Срещи и раздели, нови хора, различни места, а нещо от нас остава в миналото безвъзвратно. Дали да съжаляваме? Не мисля!

     

Януари бе много динамичен и пълен с ремонти месец. Ремонт не само на битова техника и електроника, но се появиха и нови възможности за допълнителна сервизна дейност. От телевизори, перални (утре сутринта отново ме очаква една), климатици и печки не остава много време да порисувам. Това е причина да почивам от всички тези поправки на електроуреди, окупирали дните ми, като се наслаждавам на шедьоври на световни майстори. 

Ще ми бъде приятно да се присъедините към моите минутки за отмора от ремонти на битова техника, да изпратим януари заедно с галещи сетивата произведения на любими класически майстори в различни области и да посрещнем февруари с надежда за позитивна промяна в задъханото ежедневие.

 Един цитат  на Моне за размисъл и вместо „Лека нощ” :

• Цветовете са моята  вечна лудост, радост и мъка. 

Късен постинг от майстора на ремонтите на битова техника

Две снимки, едната с давност около десет дни, другата прясна, комбинирани с компютърна програма за преобразяване на фотоспомени и виждате получената картинка. Резултатът е равен на днешния снежен ден над квартал Борово през очите на майстора на ремонтите на битова техника. Да не забравя да допълня  - и възможностите му в областта на фотообработващия софтуеър. Ентусиазъм на прохождащия любител. Малко свободно време преди вечеря за разтоварване след напрегнатата събота – поправка на пералня, ремонт на телевизори. Това е равносметката за деня.

Утре рано сутрин – ремонт на печка в отдалечен софийски квартал или по-скоро инсталиране и свързване на печка. Плюс платки за климатици, паднали геройски в битка със студа, които ме очакват за сервиз у дома. 

По определен повод се сещам за мисъл на френския писател, журналист и художествен критик Алфонс Кар (1808-1890), на която съм попадал преди време в безкрая на интернет пространството:

Някои хора мърморят, че розите имат бодли; аз пък съм благодарен, че бодлите имат рози.

Въпрос на гледна точка и възприятие.

От майстора на битова техника – пожелание за позитивна и спокойна неделя! ;)

    

Дъждът през януари през погледа на майстора на битова техника

Дъжд през януари - не е много често явление през сезон, когато се очаква да вали сняг. Постепенно небето просивя, студени тръпки пробягват по гърба ми, няколкото нехарактерно топли зимни дни се стопиха в мокрото на плачещото небе, което разкаля отново улиците.  

За мое щастие, ремонтирах телевизор, чиито собственици живеят на около 300 метра от моя блок. Не успях да се измокря истински. У дома кротко ме чакаха платки на климатици за сервиз.  Днес обикалянето  из мокро-студените столични булеварди ми бе спестено. За утрешния ден не се очертава така безметежно ежедневие - очакват ме ремонти на перални в по-далечни квартали. Това си е вече съвсем в реда на ангажиментите на майстор, който поправя битова техника по домовете.

http://lxpress.alle.bg/                    


Дъждът днес, видян от майстора на ремонтите на битова техника и пообработен за минимално време през една компютърна програма. В душата ми бе цветно,  в пълен контраст на сивия мрачен ден. Очи за различното, нюх към красивото дори в най-дребното и тривиалното.

Харесах тази мисъл на Хорхе Букай и бих искал да я споделя с вас:

Един от често срещаните проблеми в отношенията между хората е, че когато нещо не функционира, неизменно сме склонни да търсим отговорността извън себе си.

Понеделник с Пикасо и майстора на ремонтите на битова техника

Половин понеделник почти измина. Начало на нова седмица и нов късмет, който ни очаква. Убеждавам се сам, че хубавото и доброто тази седмица ще са в повече, сравнени с предходната. 

Забелязал съм, че в понеделник обикновено за ремонти на битова техника ме търсят в ранния следобед. Вероятно това се дължи на многото задачи, които са останали неприключени или възникнали в последните часове в деня на майстора. Служебните задължения дават превес над личните – седмицата започва с оперативки, разпределяне на задълженията и трескаво препускане из документация и инстанции/институции. 

Като повечето майстори си нося работа у дома. Човъркам из платката на един телевизор, сравнително нов, който се нуждае от ремонт. Поялникът е до мен, поставен на малкия стенд, готов да послужи по предназначение. Чакат ме технически чаркове за поправка, части от битови електроуреди, електронна платка на климатик за сервиз. Денят се очертава дълъг и с много работа. Не се оплаквам, не се противя.

Няколко цитата за разведряване между отделните ремонти:

• Понеделник идва, за да ни напомни, че почивните дни са минало и съвсем скоро предстои среща с тях отново. 

• Който и път да поемеш, тръгни с цялото си сърце. Конфуций

• Препятствията са тези страховити неща, които виждаме, когато отклоним поглед от целта. Х. Форд

• Най-силното вдъхновение често се поражда от отчаянието. К. Котръл

• Изкуството е лъжа, която ни помага да осъзнаем истината. Пикасо

• За утре оставяй единствено онова, което искаш да оставиш незавършено завинаги. Пикасо

(Превод и интерпретация - мои)

                       

И една картина на Пикасо – The American Manager, рисувана 1917 година. Намирам я за подходящо допълнение към началото на работната седмица, а и напомня че не всичко в живота е бизнес и досадни задължения, има далеч по-важни неща вътре в самите нас.

Следва кратичко пожелание от майстора на ремонтите на битова техника: Бъдете здрави и щастливи! ;)

Петък - ден на майстора. И Моне вместо пожелание.

Петък – ден на майстора!

Не и на мен обаче, мисля си и включвам микровълновата да подгрея вода за чай на съпругата ми. Нейният ден започва по-късно от моя. Станал съм преди 7 – тоалет, кафе, цигарка, малко грижи покрай котенцето, избиране на подходящите инструменти. Чакат ме два ремонта за момента – телевизор и още  нещо. Ако се появи нещо спешно за сервиз през деня, съм готов да реагирам спешно и в движение. Дори за утре и неделя ми е попълнен графика с ангажименти. Избирам дрехи за обличане, хем топли, хем да не затрудняват движенията на ръцете, а при зимните пуловери и якета това не е лесна задача.

Хвърлям и по поглед към Витоша отсреща. Казват, че денят не си личал по сутринта. Колкото и преносно да се използва тази фраза, съгласен съм и на чисто  буквална основа. Мрачно и сиво тегне небето над планината, а вчера по същото време бе слънчево и златно, обещаваше предпролетен ден и почти се случи такъв. Няколко бързи снимки потвърждават думите ми. Снощи поправих малко светлината и намалих размера им, събрах ги в колажа, който виждате по-долу.

          

Единствено бетонната джунгла на квартала, който не съществуваше до преди десетина години отсреща разваля прекрасната гледка към залесените склонове на Витоша. За това не са ме питали, мнението на един майстор, който обича да съзерцава планината през различните сезони, е без значение за бизнеса. Но все още се виждат по-горните части на върховете и полегатите склонове, които създават нетрайната илюзия, че си далеч от прахоляка, шума и стреса на столичния град.

Петък – ден на майстора. Времето напредва и ме притиска като нахалник в претъпкан трамвай рано сутрин, искаш да избегнеш досег с него, но се оказва невъзможно – няма мърдане и крачка в друга посока.

Усмихвам се петъчно на краткия виц, който прочитам из нета и споделям с вас:

Разтревожена съпруга отива при психиатър и споделя проблемите си:

- Докторе, съпругът ми мисли, че е хладилник. Какво да правя?

- Не се тревожете – отговаря той. – Това е много лека форма на лудост.

- Да, но работата е там, че спи с отворена уста и малката лампичка отвътре ми пречи да спя добре. А и харчи излишно електричество. Дайте ми съвет, ако можете.

- Най-добре се консултирайте с майстор-техник да я замени с по-икономична, вашият случай не е за мен, госпожо!

За разделя, вместо довиждане преди да тръгна към първия за деня ремонт на битова техника, ви оставям една картина на любимия ми Клод Моне - Lavacourt under Snow, рисувана през 1881, масло върху платно, намира се в National Gallery, Лондон.

          

Една негова мисъл вместо пожелание:

• Хората обсъждат изкуството ми и се правят, че го разбират, сякаш това е необходимо някому. Нужно е просто да бъде обичано. Клод Моне.

И тръгвам.

Петък рано сутрин. Януари.

Зимен пейзаж от майстора на ремонтите на битова техника

От многото ремонти и поправки на повредени електроуреди, които изпълват делниците и уикендите ми, поради все по-натоварената моя програма, свързана със сервизна дейност на битова техника (перални, телевизори – само утре имам два на този етап, печки, платки на климатици и др.), ми остава все по-минимално количество свободно време, което да посветя на хобитата си и в частност - рисуването. Това не ме радва особено. Приемам фактите, че не мога да имам всичко едновременно за огромно мое съжаление. 

Предлагам на вниманието ви една моя картинка на зимна тематика, рисувана преди няколко години върху платно с акрилни бои. Започнах с Форда, защото много харесвам заоблените форми на пикапите Форд от 50-те години на 20 век. Много често биват реставрирани и върнати към втори живот главно в Америка. Постепенно добавих другите елементи от композицията и се получи зимен пейзаж с ловна хижа в канадски стил далеч от динамиката и стреса на цивилизацията и дебнещите опасности от заледените тротоари. За оживяване на сцената добавих и една малка лисичка. За подсилване на ефекта на снега добавих пестеливо сребърна боя. Картината е рисувана със смесена техника - класическа и импасто. Размерите й са 24х19 см. Все още чака подходящата си рамка. 

 

 Надявам се да харесате пейзажчето. 

 А от майстора на ремонтите на битова техника получавате допълнително пожелание за спокойна топла вечер и успешна януарска сряда.

Зимен спомен за лятото грее в душата на майстора на ремонтите на битова техника

Зимен спомен за лятото. 

Малките слънца, които греят в душите ни и ни топлят в студените дни. 

Обичам богатата цветна палитра, която контрастира с еднообразието на януарската сивота. Ремонтите на битова техника са окупирали дните ми, превръщат се в безкраен наниз от поправки на перални, телевизори, платки на климатици, печки, фурни – разнородни мъниста от труд, технологични новости, обиколки из софийските булеварди и улички – отмятам едно по едно малките топчета, прехвърлям спомени и дати. Подклаждам яркостта на миналите дни с разходки из електронните албуми, в които живеят обиколките из красивата българска природа и топлината на лятното слънце, нажежено до златисточервено. 

Търся медно-червените отблясъци на спомените в леденоснежното присъствие на зимата, намирам ги в множество дребни и тривиални нещица от живота, радват ме, придават очарование и особен смисъл на януарското ежедневие. 

Ремонтите на електроуреди избледняват на фона на топлите спомени, които уютно са се притаили в душата ми.

Зима ли казвате – не и в сърцето на майстора!

(За колажчето са използвани лични снимки).


 

След земетресението в София - добре сме, здрави сме

Пак ни люшна земетресение. На седмия етаж в панелката в Борово полилея се разлюля, раздрънчаха се коледните звънчета, които още стоят там неприбрани и след посрещането на 2013. 

Усети се продължително, но не много силно. Не можах да определя посоката. 

Котката беше нервна преди земетресението и естествено се скри под масата. 

Майсторът имаше силен главобол, който отшумя след земетресението. Сега вече мога да се върна към обичайните задължения - чакат ме за сервиз платки за климатици, а сутринта се отчетох с ремонт на кинескопен телевизор в съседен квартал.

Дано това бе всичко - в София се усети слабо, добре сме, здрави сме. 

Винаги съм казвал, човешкият живот е крехък, днес сме тук, утре може да ни няма, обичайте се, простете си, помагайте си! Живеем сега, не в миналото или бъдещето! Да се радваме на това, което имаме и умеем, колкото и малко да е!

Вярвам в доброто и човешкото, обичам изкуството, което е отражение на съкровени емоции, уважавам хората! 

За разведряване снимка от снощи - Вечер над снежна София. 

Правена е от моята тераса снощи.  

Късен обзор на първата януарска седмица от майстора на ремонтите на битова техника

Кратка работна седмица се оказа първата за тази година. Кратка, но изпълнена с много динамика – ремонти на климатици в сервиза, поправка на телевизори, перални и за десерт днес – нещо, което става бавно, но ми носи огромно удоволствие. Няма да коментирам, защото не съм поискал изричното позволение на собственика, но изпълнението на проекта включва много въображение, труд, естетика, любов и съм сигурен, че ще донесе истинско удоволствие от реализацията, която е съвсем скорошна. Малко загадъчност не е излишна на този етап.

Два бързи цитата за размаха на крилете на въображението:

* Логиката ще ви отведе от А до Я, въображението – навсякъде.  Айнщайн

* Всичко, каквото сте в състояние да си представите, съществува. Пикасо

Превод и интерпретация от английски език – моя милост.

Няма да се размине и без картинка – на любимия импресионист  Моне. Пейзажът е рисуван през 1880 година, техниката е масло върху платно, размерите са 150 х 101см. Намира се в Париж, ако имате път и интерес, отбийте се през  Musée de la Ville de Paris, Musée Carnavalet и ще се насладите на залеза над Сена.

Sun Setting over the Seine at Lavacourt.

Спокойна януарска съботна вечер, топла и уютна неделя у дома, много настроение на всички, които празнуват Йордановден утре и на техните близки! Имаме изконни български традиции, които отбелязваме на Богоявление.

Ако се наложи спешен ремонт на някой уморен от употреба битов електроуред – климатик, печка, пералня, телевизор, съдомиялна и всичко останало, което работи с електричество, може да намерите майстор по всяко време тук.

  

И две стари парчета, които си спомних тази вечер – поздрав за четящите този късен постинг!

 

Следпразнично пожелание за 2013 от Майстора

Следпразнично пожелание за късметлийска и щастлива 2013 година!

Здраве и добро за нас и близките ни, смели реализирани планове и мечти, много настроение, искрени усмивки и сълзи от щастие!