Показват се публикациите с етикет Ботев. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ботев. Показване на всички публикации

вторник, 19 февруари 2013 г.

Васил Левски: 1. Всекиму ще се държи сметка за делата. 2. Всичко се състои в нашите задружни сили.

Включвам се със закъснение, поради късно приключили ремонти на два телевизора и една пералня,но не мога да пропусна да се поклоня пред святото дело на смятания за  най-чист  и влиятелен български революционер от 19 век, национален герой, създател на Вътрешна революционна организация, която се явява основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание.

                    
Васил Иванов Кунчев (18. 07. 1837 – 19. 02. 1873). Българинът,  пред чийто жертвен подвиг се прекланяме всички. Живот - чист, аскетичен, отдаден на преследване на една цел - чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност.  Актуален днес и по всяко време. 

Някои мъдри мисли на Васил Левски, които звучат неостаряващи от времето, защото Апостолът на свободата е вечен в българските сърца:

- Дела трябват, а не думи. 
- Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република.
- Днешният век е век на свободата.
- Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица.
- Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си.
- Без революция сме загубени во веки веков.
- Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен.
- Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.
- Бързата работа ялова излиза.
- Дързост и постоянство!
- За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
- Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.
- Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
- Време за помагане е сега - закъснелите не ще бъдат наши приятели.
- Времето е в нас и ние сме във времето.
- Всекиму ще се държи сметка за делата.
- Всичко се състои в нашите задружни сили.
- Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си. - Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ, април и май 1872 г.
- Играем с живота на 7 милиона българи - трябва зряло да се постъпва.
- Има два пътя - кой ще изберете?
- Отговорност към обществените средства
- Строга и редовна отчетност.
- Интригата спира хода на народната работа.
- Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.
- Както речат повечето игроводи, така ще играем.
- Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови.
- На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.
- На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.
- Най-много са виновни чорбаджиите.
- Главният център е в България.
- Народната работа стои над всичко.
- Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш.
- Ние гоним царя и неговите закони.
- Никой да не се повежда сляпо в работата.
- Обич и доверие към Апостола!
- Оръжие, оръжие и пак оръжие.
- Трябва да се съобразите със закона.
- Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре - магаре.
- Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.
- Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.
- Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.
- Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република".
- Строга революционна бдителност.
- Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!
- Трябва да се жертва всичко, па и себе си.
- Трябва да се променят имената - станаха известни на мнозина.

                  
Използвана е картината Обесването на Васил Левски  на Борис Ангелушев, рисувана през 1942г.


Христо Ботев:

Обесването на Васил Левски


О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

"Обесването на Васил Левски" е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в "Песни и стихотворения". Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.


          

Снимка - Днес.бг

Дякон Васил Левски

О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?

О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня!

Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него... Със страшна сила.

Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз – плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!

Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!

Това е първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски". Публикуван е във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в "Съчинения на Христо Ботйов" под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.

петък, 14 декември 2012 г.

Конструктивно предложение от Премиера, деконструктивно мнение от майстора

Бърз преглед на днешната преса онлайн. Малко ми е отнесено от лекарствата, които трябва да пропъдят зимния бъг от майсторския организъм, отдавна имащ нужда от дребни ремонти тук-там. Новината за лудналите американци, открили стрелба в начално училище ме шокира с жестокост и оскотяване, типични за френетизма на общество във финансово-морален колапс, но минути след това попадам на следната новина в Дарик. Това ме хвърли не в потрес, ами в див смях, продиран на моменти от още силната кашлица. 

Г-н Борисов предлага на ЕС да работят на български език, според него е ясно кое е да и кое не. Примери много – ако някой наш министър днес е казал „да” относно нещо си, утре то задължително става „не” и обратно, обикновено след среща на високо ниво (високо, колко високо – ами до ранг Премиер). „Може би” не съществува в българския политически жаргон. Много по-лесно би било ЕС да понаучат българска реч на ниво С2 покрай коледните празници, отколкото родният премиер да се пречупи и да понаучи малко инглиш, конграчюлейшън  е повече от достатъчно в рамките на мандат.

Даването на конструктивни предложения и наливането на акъл, съвсем безплатно при това, си е съвсем български патент, нареждан сред най-успешните някога такива. Защо да се тормозим с лингвистика, като можем да накараме ЕС да проговори нашенски с шопски акцент! Не сме се справили с населението, обитаващо нашите земи в училищна възраст – за тях българската реч е всичко друго, освен родна, а имаме съвсем грандомански амбиции да българизираме ЕС и на 24 май 2013 да пеем дружно „Върви, народе възродени...”, който постепенно се превръща в химн на Европата, обединена или разединена, няма значение, важно е ние да не полагаме усилия да научим новото, а по бай Ганьовски да прекараме другите (нищо, че изглеждаме безумно жалко и карикатурно в очите на онези, говорещите по няколко чужди езика, хайде, холан, да се заемат и с нашенския, колко му е!). Добрият практик първо тества върху европейците, после върху живеещите в страната, но неговорещи езика на дядо Вазов, на Ботев, Йовков, Дебелянов, Талев...Пазим си генетичния материал, лош, хубав, такъв е – след двадесетина години той ще остане тук, според апокалиптично-мрачни статистически прогнози.


Чудесно предложение от страна на Премиера, което бих аплодирал, ако не беше на границите на абсурдното!