петък, 18 януари 2013 г.

Петък - ден на майстора. И Моне вместо пожелание.

Петък – ден на майстора!


Не и на мен обаче, мисля си и включвам микровълновата да подгрея вода за чай на съпругата ми. Нейният ден започва по-късно от моя. Станал съм преди 7 – тоалет, кафе, цигарка, малко грижи покрай котенцето, избиране на подходящите инструменти. Чакат ме два ремонта за момента – телевизор и още  нещо. Ако се появи нещо спешно за сервиз през деня, съм готов да реагирам спешно и в движение. Дори за утре и неделя ми е попълнен графика с ангажименти. Избирам дрехи за обличане, хем топли, хем да не затрудняват движенията на ръцете, а при зимните пуловери и якета това не е лесна задача.

Хвърлям и по поглед към Витоша отсреща. Казват, че денят не си личал по сутринта. Колкото и преносно да се използва тази фраза, съгласен съм и на чисто  буквална основа. Мрачно и сиво тегне небето над планината, а вчера по същото време бе слънчево и златно, обещаваше предпролетен ден и почти се случи такъв. Няколко бързи снимки потвърждават думите ми. Снощи поправих малко светлината и намалих размера им, събрах ги в колажа, който виждате по-долу.

          

Единствено бетонната джунгла на квартала, който не съществуваше до преди десетина години отсреща разваля прекрасната гледка към залесените склонове на Витоша. За това не са ме питали, мнението на един майстор, който обича да съзерцава планината през различните сезони, е без значение за бизнеса. Но все още се виждат по-горните части на върховете и полегатите склонове, които създават нетрайната илюзия, че си далеч от прахоляка, шума и стреса на столичния град.

Петък – ден на майстора. Времето напредва и ме притиска като нахалник в претъпкан трамвай рано сутрин, искаш да избегнеш досег с него, но се оказва невъзможно – няма мърдане и крачка в друга посока.

Усмихвам се петъчно на краткия виц, който прочитам из нета и споделям с вас:

Разтревожена съпруга отива при психиатър и споделя проблемите си:
- Докторе, съпругът ми мисли, че е хладилник. Какво да правя?
- Не се тревожете – отговаря той. – Това е много лека форма на лудост.
- Да, но работата е там, че спи с отворена уста и малката лампичка отвътре ми пречи да спя добре. А и харчи излишно електричество. Дайте ми съвет, ако можете.
- Най-добре се консултирайте с майстор-техник да я замени с по-икономична, вашият случай не е за мен, госпожо!


За разделя, вместо довиждане преди да тръгна към първия за деня ремонт на битова техника, ви оставям една картина на любимия ми Клод Моне - Lavacourt under Snow, рисувана през 1881, масло върху платно, намира се в National Gallery, Лондон.

          

Една негова мисъл вместо пожелание:
• Хората обсъждат изкуството ми и се правят, че го разбират, сякаш това е необходимо някому. Нужно е просто да бъде обичано. Клод Моне.

И тръгвам.

Петък рано сутрин. Януари.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря, че коментирахте! :)