След безсънната нощ на открито, сега над София бушува страшна буря - проливен дъжд, град, гръмотевици раздират небесата - дали така дълго предричания Апокалипсис не ни намига?
Никакви ремонти, ясно е.
Очаквайте допълнение към материала.
Снимките са без претенции за професионално качество, нащракани набързо с нокията през моя остъклен и тресящ се зловещо балкон от поривите на полуделия вятър в началото на бурята. Булевардът е Т. Каблешков в Борово.
Летят линeйки, гръмотевици раздират небето, не искам да съм на мястото на хората, които по някоя причина в момента са на открито...
Към три снощи, вече е ясно, силно разтърсване, бутане ме събуди, китайските звънчета, окачени на полилея в стаята тревожно надигнаха глас, почти не знам за каква част от секундата разбудих съпругата ми - съвсем на време обаче - над леглото съм измайсторил лампа-поставка с две халогенни лампички. Отгоре се мъдреха вазички с различни декорации по тях. Едната, керамична, сравнително тежка, тупна на леглото милисекунда след изправянето на жена ми.
На седмия етаж сме и западаха дискове, книги, малки сувенири, отвориха се вратички на бюфета, а котката се бе скрила незнайно къде. Документите ни са подредени прилежно, грабнахме разни банкови карти, ключовете на колата, телефони, зарядни, хапчета за кръвно, няма как, а наред с това се обличахме. Затичахме надолу по стълбите.
Отидохме при близък човек отсреща в Манастирски ливади, който бе сам и останахме на открито до седем сутринта. Имах транзистор с батерии и периодично слушахме новините по Хоризонт, които неясно защо правеха неадекватни на моменти изказвания и пускаха народна музика - да ни бъдело весело.
Зловещо... Една възрастна дама ошашавена поприлегна на земята, младите се изнасяха с коли. Разбрахме после - към бензиностанциите.
Няма нищо по-лошо от това да се поддадеш на панически пристъп и да загубиш възможност за реакция, адекватна на ситуацията. Ясно какво следва.
Колко неподготвени се оказахме за земетресение, което е на границата между средното и силното, след като в последните години има толкова трагедии в световен мащаб.
С природата шега не бива! Не можем да я контролираме, поне тези от нас, които нямаме достъп до секретни оръжия от типа на HAARP, ако те са реалност, а не мит.
Кой знае...
Бурята отминава, още не съвсем, но загуби първоначалната си мощ, а аз се моля за всички нас, за спокойна вечер и да разберем, че заедно може да променим много неща, а поотделно - се пречупваме лесно и завинаги. Помним легендата все още, нали?
Дъждът се сипе над всички и всичко, дано отмие натрупаната злоба и освободи място за нов тип отношения между нас.
Пазете се!
