Първият ми пейзаж върху платно с няколкогодишна давност

Днес бих искал да представя тук една моя картина. Представлява стара българска къща във  Възрожденски стил. Рисувана е по снимка, но съм добавял свои елементи и детайли – шарените черги, дървеното колело, градинката с цветята, каменната пътечка, миниатюрните пиленца. Това е моето виждане за вдъхване на живот на старите къщи. В противен случай, къщата ми се струва празна, тъжна с пречупена душа. Хората и предметите, свързани с тях са тези, които придават нова виталност на вековните домове, строени от незнайни майстори. 

Ремонт lxpress

Рисувал съм я преди няколко години, с размери 20 х 30 см с акрилни бои по техниката импасто (нанасяне на гъсти неразтворени бои и плътна пастозна мазка), специфична за любимия ми постимпресионист Ван Гог. Това беше и първият ми опит за пейзаж върху платно с такива размери, обикновено рисувам далеч по-миниатюрни картинки. Доста смел експеримент от моя страна – човек, за когото изобразителното изкуство е само хоби и много любов.

Ремонт lxpress

Време е да се завръщам към ремонтите – очаква ме програматор на пералня. Уви, не всичко е възможно само с изкуството и това, което обичаме. 

Ремонт lxpress

Инж. Галин Станев

За контакти:

Тел. 0898 371028

Сервиз на телевизори, перални, съдомиялни, сушилни, климатици, печки, фурни,  микровълнови, бойлери и др. битова техника по домовете без почивен ден.

Принтове на птици от цял свят и различни епохи

Преди време в моя сайт съм публикувал и други постинги за японските гравюри Укийо-е. Това е причината да не се спирам на много детайли за тях и различните периоди и школи.   В началото били главно черно-бели. Отпечатвали се от гравюри върху дървени блокчета. Не минало дълго време и по-умелите майстори въвели също така и цветните принтове от дървени блокчета, очертани с мастило и декорирани с различни багри и техники.

Като цяло носят  непреходни качества и  на пръв поглед поразяват и привличат със своята изключителна семплост и липса на претруфени елементи, но покоряват с фино изобразените детайли и едва загатнатите емоции, характерно за японските традиции.

Новолуние; Славей върху разцъфнала сливова клонка (19 век) на Рюрюкио Шинсай (Ryūryūkyo Shinsai,  1799–1823) е полихромен (многоцветен) отпечатък от дървена гравюра (surimono), с мастило и цветни багрила върху хартия. Принтът спада към периода Едо (1615–1868) и е с размери 19.8 x 18.6 см. Намира се в Музея на модерното изкуство Метрополитън в Ню Йорк. 

С нежните си пастелни тонове, с липсата на каквито и да са излишни елементи по него, с композиционно-цветова завършеност, баланс и хармония, принтът внушава  спокойствие и красота. Комбинацията от душевен мир и наслада от красотата на природата, нежните цветчета на дървото, сладката песен на славейчето, което се явява център на творбата, индиректното подсказване на сезона, през който всичко се възражда за ново начало, подсилват единствено идеята за вечността и непреходността на изкуството, а ролята на човека е да преоткрива съвършенството в света около себе си.  

Ако принтовете с птици представляват интерес за вас, може да разгледате още няколко тук. При желание от ваша страна може да поръчате копие на стари литографии и гравюри от цял свят във формат А4 на тези или други, отпечатани на принтер L355Epson с оригинални качествени мастила.  (очаквайте галерия с принтове за избор скоро).

Ремонт lxpress

Инж. Галин Станев

За контакти:

Тел. 0898 371028

Сервиз на телевизори, перални, съдомиялни, сушилни, климатици, печки, фурни,  микровълнови, бойлери и др. битова техника по домовете без почивен ден.

Цвят в дъждовния ден

Кой ли обича да обикаля навън, когато е мрачен деня и се сипе тъжен дъжд? Никой, най-вероятно. Като майстор на ремонтите ми се налага ежедневно. За щастие, не винаги вали. Днес е почти есенен ден. Да го разведрим за миг и да поемам към телевизорите и пералните, които очакват да бъдат поправени.

Нещо по-хубаво, весело от момиче, което асоциираме с пролетта и нейното цветно изобилие - една бърза идейка, малко ободряване за духа и пъстра радост за очите - Момиче пред огледалото на П. Пикасо. Рисувана е през 1903 година.

С това пожелавам вълнуващ и усмихнат ден, защото красивото и колорита са винаги дълбоко в нас, независими от външни обстоятелства като дъжд или сервиз на телевизори, претъпкани трамваи или стар чадър. ;)

"Art is the lie that enables us to realize the truth." Pablo Picasso

инж. Станев

Майсторът преди ремонт - неделно кафе и Пролет на Клод Моне

Неделята на майстора. Градът се разсънва след падналия лек дъждец, а сега вече и небето прояснява. Чакат ме платка на телевизор за ремонт и едно посещение за проблем с ключалката пералня. Блокирала заедно с дрехите и водата вътре. Помолих собствениците да не напъват вратичката, за да не стане по-голяма повреда. Пия кафе, оставено на масичката до мен, а аз бързо преглеждам поща и новини.

Доста време не съм се заседявал в неделя до толкова късно у дома и усещането е повече от приятно. Особено сега – през отворената балконска врата влиза аромат на свеж въздух, на все по-приближаващата се към скучния столичен град безумно млада и дръзка пролет. Котето притичва през отворената врата на терасата, минава през кухнята, по коридорчето и отново се спира за миг при мен. Казва ми нещо на своя си котешки език и отново поема по маршрута си. Не обича промени. Доволна е, че и двамата сме тук. Спокойна е – в купичката има достатъчно гранулки, от които си хапва по малко, но трябва да има повече, защото иначе не се храни – оставя за после.

Отмина празничната серия от мартенски дни, дъждът отми и последните остатъци от стъклата. Споменах, че от много ангажименти, свързани със сервиз на различни електроуреди по домовете като климатици, перални, телевизори, печки и каквото още можете да си представите, не ми остава много време да рисувам за мое огромно съжаление.

Но обичам да разглеждам картини в нета от любими художници. Ето една, рисувана през 1873 на един от обичаните от мен импресионисти – Клод Моне (1840-1926). Картината е масло върху платно, има следните размери 62.2 x 100.6 см и изобразява малко селце по Сена, северозападно от Париж. Пастелните тонове на пролетта и чистата светлина са прекрасна цветна интерпретация на този нежен сезон. Дарена е от Мери Уилърд през 1926 година на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

Пролет (Цъфнали дръвчета)

 

Майсторът на ремонтите на битова техника ви пожелава пролетно настроение и успешна седмица.

Сервиз за кафе и чай от 19 век

Богато украсен сервиз за кафе и чай, произведен в средата на 19 век във Франция и по-точно в Sèvres Manufactory. Фабриката за порцелан е основана през 1740 година и съществува до настоящия момент.  Този сервиз се намира в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

Красивото е субективна категория - не всички обичат пищно декорираните елементи, семплото изпълнение също има своето очарование. Порцелановите изделия са се съхранили през времето, пренесли своята крехкост и привидна нетрайност, за да припомнят, че това, което наричаме живот е всъщност само миг от безкрая, а счупеното не винаги може да се поправи, красивото е ефимерно като спомен за женска усмивка, като ухание на пролетен цвят, поръсен от утринна росица, като сянка на лъч, пробягващ през тъмнината.

Ars longa, vita brevis са казали предците. Колкото и кратък, животът трябва да се живее достойно.
  

Пожелавам усмихнат и пълноценен ден, а аз ще се заема отново с ремонт на битова техника, днес е ден на телевизорите.

Радвам се, че е петък, нищо че в събота пак ме чакат телевизори за ремонт

Колко много обичам петъците! Нищо, че отдавна не предизвестяват края на работната седмица за мен, знаете, че събота и неделя са ми изключително натоварени с ремонти на битова техника и електроника. Не, не сънувам телевизори,  повредени перални или печки, сънувам рядко и тогава се връщам в минали дни, изживявам емоции , посещавам непознати земи и стоя на брега на необятни сини морета. Моят шанс в момента да избягам от ежедневие на прашасали платки на телевизори или задръстени филтри на перални машини са именно спомени, сънища, книги, изкуство. Все по-малко време остава за последните две. Ръцете ми сръчно поправят климатици, печки, фурни, съдомиялни и какво ли не. Вместо четки за рисуване в свободното от ремонти време си служа най-често с поялник. Майсторя си разни помощни уреди, полезни за работата ми. 

Обичам петъците, дават особено усещане, че утре ще бъде различно. Бих поспал до по-късно, бих поседял пред някой албум на любими художници, бих изгледал някой нов филм докато бавно пия кафе по домашни пантофи в удобни дрехи с чисти ръце. До мен кротко би мъркало котето, унесено в блажени свои сънища. Какво ли сънуват животните, помнят ли топлината на майчино тяло, меката лапичка и мокро езиче на тази, която им е дала живот?..Кои спомени изтласкваме в най-долните чекмеджета на мозъка, който смятаме, че ни прави по-висша и по-разумна форма на живот? Използваме ли рационално това, което сме получили в различните еволюционни етапи? С какво сме по-добри, именно ние – човеците...

Петък е ден на майстора, казват. Обичам петък, нищо, че утре ще стана рано, за да поема към пореден адрес за сервиз на електроуред, последван от друг, дребни битови задължения като мъж в къщи и съпруг, което също си е цял майсторлък!

Обичам края на седмицата, защото осъзнавам за колко неща на този свят мога да бъда благодарен, за хората, които ги има в моя живот, за всичко, което съм и мога да бъда, за дребните удоволствия,  за усещането, че е петък, без значение от коя страна на витрината съм – сладостта и радостта са си мои и не зависят от външни фактори като терморелета, платки, процесори, чипове, филтри и барабани на перални...


                          

Мъдрост за деня:

Ако искаш да имаш успех в живота си, търси го в себе си, а не вън от себе си. Отвън са само условията на живота.(П. Дънов)

След земетресението в София - добре сме, здрави сме

Пак ни люшна земетресение. На седмия етаж в панелката в Борово полилея се разлюля, раздрънчаха се коледните звънчета, които още стоят там неприбрани и след посрещането на 2013. 

Усети се продължително, но не много силно. Не можах да определя посоката. 

Котката беше нервна преди земетресението и естествено се скри под масата. 

Майсторът имаше силен главобол, който отшумя след земетресението. Сега вече мога да се върна към обичайните задължения - чакат ме за сервиз платки за климатици, а сутринта се отчетох с ремонт на кинескопен телевизор в съседен квартал.

Дано това бе всичко - в София се усети слабо, добре сме, здрави сме. 

Винаги съм казвал, човешкият живот е крехък, днес сме тук, утре може да ни няма, обичайте се, простете си, помагайте си! Живеем сега, не в миналото или бъдещето! Да се радваме на това, което имаме и умеем, колкото и малко да е!

Вярвам в доброто и човешкото, обичам изкуството, което е отражение на съкровени емоции, уважавам хората! 

За разведряване снимка от снощи - Вечер над снежна София. 

Правена е от моята тераса снощи.  

Пол Сезан - Натюрморт с ябълки (1890)

Натюрморт с ябълки

Пол Сезан (1839-1906), определян като постимпресионист, полага основите на модернизма. В пейзажи, натюрморти и портрети, той изгражда преходната брънка между изкуството на 19 век и радикално новата представа за света на изкуството през 20 век – осъществява моста между импресионизъм и модернизъм (в частност, едно от проявленията му - кубизъм) .

През последния етап на живота си Сезан се стреми към простите геометрични форми, като се опитва да сведе тези в природата до цилиндъра, сферата и конуса, а цветовата палитра става все по-светла. Изгражда платната си с мазки, нанесени една до друга с нож или шпатула. В творбите му личи стремеж към опростяване и дори схематизиране на изобразените предмети. В писмо до приятеля си Емил Бернар, Сезан заявява, че всеки обект от природата може да бъде сведен до просто геометрично тяло.

Ябълките заемат централно място при Сезан и причините за това са много. Красиви на  цвят, обхващат по-широка гама от багри, което дава по-голяма свобода при изобразяването им. Формата им е семпла и съдържа послание за завършеност и съвършенство. Освен тези причини, съществува още една, съвсем от практическо естество, поради която художникът спира творческия си избор върху този  библейски плод – не се развалят бързо, което позволява продължителна работа върху определена композиция. 

Освен това, ябълката е доста интересен плод – що се касае до скрити символика и значение. Тя е причина за изгонването на Адам и Ева от Райската градина, т.е. въплъщава в митологията изкушението, любовта, брака, младостта, свободата, познанието, плодородието, дълголетието и безсмъртието. Ябълката е плод, асоцииран с женското начало. 

В тази картина, рисувана през 1890, заедно с ябълките и лимона, е изобразен доста странен предмет – малка цилиндрична метална саксийка (или нещо приличащо на такава) с повехнало цвете в нея. Присъствието му е неясно, най-вероятно внася друг цвят в натюрморта (сив), на който да контрастират и изпъкнат  чистите тонове на плодовете. 

Картината е масло върху платно,  размерите са 35.2 x 46.2 см и се намира в Държавния музей Ермитаж в Санкт Петербург, Русия.

  

С този чудесен натюрморт, закачливо намигащ на есента, майсторът на ремонтите на битова техника ви пожелава слънчев петък и усмихнат уикенд!

Съботни минутки за изкуство от Майстора - Франсоа Буше и рококо

На днешната дата през 1703 година е роден френският художник, виден представител на стила рококо, Франсоа Буше. Бил е директор на Кралската академия и придворен живописец на Луи XV.

                                          

Буше създава различни по тематика и жанрово многообразие творби – пейзажи, портрети, митологични, библейски, пасторални картини. Прави проекти за театрални и оперни декори и костюми. Минава за майстор на рисунката и на него дължим до голяма степен превръщането й в самостоятелно изкуство. Много негови рисунки и гравюри са използвани за илюстрации на различни книги, включително издание на Дон Кихот и История на Франция на абат Дениел.

     
                                               Мостът, 1751

Критиката, още приживе, не го долюбва – обвиняван е в липса на вкус, фриволност и др. По-късно интересът към Буше се завръща, като реабилитацията му се дължи и на книгата на братя Гонкур - Изкуството на 18 век.

     
                                                Пейзаж с езеро

Стилът рококо се отличава с характерните си леки, грациозни и дори интимно-кокетни качества. Цветовете и тоновете са светли – използват се сини, розови, зелени и бели краски. Изобразяват се пасторални, еротични, митологични сюжети. Рококото заменя тежките, твърде помпозни, тъмни, наситени тонове и сцени.  

    
                                             Пейзаж с воденица

На мен лично, будоарните и еротични сюжети на Буше ми идват малко в повече с това прекалено изобилие на плът, но картините на пасторална тема разглеждам с интерес.

    
                                            Пейзаж край Бовоа

Поради тази причина, предлагам няколко негови пейзажи и едно клипче, където са представени по-различни по тематика творби. Определено, гледането на рококо портрети и еротично-интимни сюжети от 18 век, е по-добрата опция от това да ремонтираш телевизори и перални, но на мен последното и днес няма да ми се размине.

Хубава събота и слънчево настроение от Майстора, който поема към поредните ремонти на битова техника по домовете.

 

Ремонтите на телевизори са капчица в платното на живота, а есенното слънце ми намига свойски

Поизостанах малко с постингите, времето ми е изцяло посветено на работата – има достатъчно поръчки за ремонт на битова техника по домовете. Единствено графикът издъхва, претоварен от посещения за сервиз на телевизори, перални, а по-рядко в последно време и печки. Все още е топло, има достатъчно зеленчуци и плодове на пазара, вероятно хората хрупат салати в опит за икономисване на електроенергия, поради повишените й цени. Това без ирония...

За щастие днес се позатопли, слънцето погали софиянци с животворните си лъчи, а аз (макар и изморен) се разведрих от неочаквания щедър дар – ярка светлина озари по вълшебен начин иначе навъсената столица. И мен, в частност.

Вятърът играе на гоненица със Слънчо, който ту се скрива, ту се показва от облаците. Последните прииждат отново откъм Витоша и покриват все по-голяма част от небесната шир – първо синкави, после сивкави, а най-крайните дъждовно тъмнеят. Светът става като стара  черно-бяла снимка, после невидим фотограф-художник му възвръща пълноцветието и яркостта. Контрастно.


 

Старата тема – дали животът имитира изкуството или то – него...Изкуство за самото изкуство. Декаданс и естетизъм... 

Над това разсъждавам и крача.


 
             Франк Бернард Дикси, Страст (1892)

Не нося чадър, чантата с инструменти на рамото тежи достатъчно. Често се случва да имам повиквания за ремонт на различни електроуреди – телевизор и печка, пералня и тв, това прави задължително носенето на различни инструменти, без които нито една поправка на битова техника не би била възможна. А те си тежат на рамото на майстора. Особено на прибиране, ако съм понесъл някоя електронна платка в торбичка за домашна работа. Не всичко може да се ремонтира на момента.

Налага се и смяна на части в повечето случаи. Не знам каква точно би се оказала повредата, какви точно марка и модел ще се окажат повредените телевизор или съдомиялна, за да нося предварително тях с мен. Бих си спестил доста разходки из магазините. 

Но пък все още е топъл септември. Ухае на печени чушки покрай блоковете, които подминавам – хората слагат зимнина, а може и да приготвят вечеря, което пък ми напомня, че не съм слагал и залък в устата си цял ден. Ако не броим кафето с повечко захар, изпито на крак сутринта.


                       
                                       Есенна пъстрота

Обичам тази есенна миризма – печените чушки ме връщат в дните, когато нямаше онова българско чудо на техниката за оцеляване през зимите – чушкопек и бабите печаха на тенекии по дворовете цели чували с чушки, патладжани, после с часове бъркаха в огромни тави доматено-червената лютеница над тлеещите въглени...Нищо общо с купешката...

Крача и си мисля как довечера ще си пекна на котлона на печката и аз няколко есенни чушки да ми замирише на спомен, на дим, на детска лудория, на комат от пресен хляб, набързо отчупен, с немити още ръце, едва захвърлил училищната чанта, бързащ да се включа в приключения с махленските хлапетии, а  щипката шарена сол, с която е поръсен хляба, дразни обонянието ми.

Кихам, развълнувам от експресивността на отколешното видение.

Ей, облаците!

 Слънцето ми намига дяволито.

Това е живота – контраст, за да видим доброто и лошото, да усетим истината и фалша, да се насладим на красотата на различните проявления на изкуството, сравнявайки го с понякога принизена за амбициите ни действителност.


       
            Данте Габриел Росети, Лейди Лилит (1868)

                    

Кошница с диви ягоди (1761) - тръпчивият вкус на зрялото лято

Жан-Батист-Симеон Шарден (2.11.1699-6.12.1779), роден в Париж, е познат на любителите на изкуството най-вече с реалистичните си натюрморти.

Голямата известност  на Шарден в наши дни  се дължи главно на неговите натюрморти, които са рисувани в ранното му и късно творчество. Обикновено са съставени от композиции с малко на брой най-обикновени предмети и  впечатляват с реализма, с изграждането на светлосянката и създаването на едно  усещане у зрителя, че са нещо далеч повече от  случаен сбор на вещи от бита.

Кошница с диви ягоди (1761) – масло върху платно, носи в себе си сладкия, леко тръпчив вкус на лятото, червеното допринася за възприемането на зрелостта на сезона и чувствата, а белите цветове на карамфилите и чашата с вода контрастират с посланието за невинност, която носят в себе си. Колоритът е засилен от допълнителните нюанси на червения цвят – сам по себе си летен, зноен, страстен, еротичен, цветът на осъзнатата любов.

Това е днешният ми поздрав-послание към вас – търсете любовта в обикновените на пръв поглед вещи. Имайте очи и сърца, за да видите и се насладите на скритата красота, която се спотайва под външната обвивка.