вторник, 31 януари 2012 г.

През зимата наместо плетка, измайсторете технологична табуретка ;)

Суровата зима, нетипична за нашите южни ширини,  скова улиците и наруши ежедневния ритъм на живот. Снощи към 2 и половина външният ми термометър показваше минус 18,5, което пък на фона на рекордните минус 29 по Целзий в Кнежа си е доста...приятничко зимно време в София. Студ, лед и грипна епидемия върлуват из финансово изпосталялата ни държавица. Дано обаче това не се отрази върху мислите и чувствата ни – нека останат положителни поне те на фона на всички други отрицателни явления от живота на средностатистическия българин.

За да ви разведря – избрах следното творение – табуретка от стари компютърни елементи, платки, цяла технологична мишка плюс клавиатура за разкош. Знаете, че обичам нестандартните проекти и тяхното реализиране, та в този смисъл това точно привлече вниманието ми.

Дизайнерът Родриго Алонсо решава да използва стари компютърни части – някои подарени, други собствени, останали от морално остарели или повредени компютри, невъзможни за ремонт. Комбинацията им съвместно с известно количество прозрачна смола довела до появата на тази технологична табуретка.





Старите компютърни части се подреждат в специален калъп, отгоре се излива смолата  и малко разтопена алуминиева смес. Готовият предмет се вижда – изглежда малко твърдичък за стол, но пък мисълта къде си паркирал някои толкова човешки свои части би трябвало да отвлича вниманието от евентуалния физически дискомфорт. 


                          



   



                            


                                        


                   

                   





По всяка вероятност, ако е имало разни стърчащи части от четирите страни на табуретката, то би трябвало да са загладени, иначе идва прекалено техно-недомислено. Макар идеята на това кубче-стол-табуретка е да покаже, че всички електронни и технологични отпадъци могат да се използват повторно и за други цели.

Като си помисля пък аз колко много части от стари печки, телевизори, видеа, перални и какво ли още не имам и са минали през ръцете ми, с уменията и хрумките ми – то може да се получат доста интересни предмети. Може и да пробвам, но друг път, когато имам повече свободно време. Сега трябва да тръгвам, защото ме чакат за поредния ремонт на телевизор.

Не е ясно дали табуретките на Алонсо се продават и за колко, но ако имате стари, ненужни електронни компоненти, можете да пробвате да измайсторите нещо и вие, ей така  заради идеята за нетрадиционна арт декорация, а пък и в тези температури – поне занимавка у дома.


                     

Желая позитивен зимен ден, изпълнен с много човешка топлота и любов ;)

понеделник, 30 януари 2012 г.

Понеделник, понеделник - студ, малко слънце и начало


Повечето хора, които работят с фиксирано работно време от понеделник до петък ненавиждат понеделниците сред краткия релакс през уикенда. На мен обаче първият ден от седмицата ми е безразличен, защото в последните години имам и поемам допълнителни ангажименти – няма как да отклоня или откажа посещение за ремонт на някой битов електроуред, отказал да изпълнява функциите си – обикновено става въпрос за поправка на телевизори или перални. През седмицата хората са по-заети, рядко имат свободно време през деня, ако са сред щастливците, които все още имат работа, а не са се присъединили към все по-нарастващата армия от безработни или пенсионери. Не е много оптимистична прогнозата в това отношение в европейски, български, краткосрочен, дългосрочен план или каквото име, определение или етикет да му залепят. Тъжна история, тъжни хора...

Та понеделниците са стресови, времето сутрин не достига, съставят се планове за задължения и текущи задачи за предстоящата седмица, а днес на всичкото отгоре и температурите ще минат рекордите с отрицателен знак пред себе си. Такива поне са прогнозите, които напоследък сякаш напук на новите технологии и средства за проследяване на климатичните промени, май в тон с ширещите се слухове за контрол и промяна на същите, някак се разминават с очакваното. Мистериозно.

Предстои ми дълъг понеделник – нови ангажименти, довършване и изпипване на стари, плюс едно посещение на адрес – пак ремонт на телевизор. Прави ми впечатление кои модели и марки не издържат експлоатация дълго време, повредите са сходни, но някак не мога да ги назова поименно...Пък и обърнете внимание на думата, която използвах – експлоатация, не случайно.

Исках да се получи весел и тонизиращ постинг, но май опитите ми се провалиха, ударих на камък, или по-скоро – заледен тротоар. Софийски (опит за) хумор, европейците не са заредени с необходимите практически познания, за да го схванат...Нека им, пък!


                                   

Но пък не ми пречи да ви пожелая хубав ден и позитивна седмица, изпълнена с добро настроение и осъществени намерения ;)


четвъртък, 26 януари 2012 г.

Танцът на белите пеперуди

Днес се чувствам така сякаш света е застинал неподвижен като в стара японска гравюра.



                        






Танцуващите бели пеперуди в красивия си полет към земята, една снежна авантюра към смъртта.
 
 
 

вторник, 24 януари 2012 г.

Електронна златна рибка

Обичам техниката и технологичните новости, свързано е с образованието, професията ми и ежедневните ремонти на различни електроуреди, с които се занимавам по необходимост, затова чета и ровичкам в нета да следя какво интересно се е появило по света, но понякога се изумявам от някои публикации.

Затова и ще пусна следния постинг. В началото ме привлече яркото диодното осветление, после самата рибка в малкото симпатично аквариумче. Обичам морето и свързаните с него живи същества, легенди, митични обитатели, видове кораби и изобщо – усещането за присъствието на една водна стихия, където  може би се е зародил земният живот. Но да си призная – после за миг ме полазиха тръпки, гледайки веселото аквариумче със златната рибка – колко ли имитации на реални същества се размотават, бродят и множат сред човешкия род?

Като се абстрахирам от първоначалните леко параноични мисли, идеята не е никак лоша – електронна златна рибка в малко аквариумче. Няма нужда от ежедневните хранения, няма нужда да сменяте водата, единствено – три нови батерийки АА, добавяте вода в аквариума, който се продава с украсата, затваряте плътно – и имате ново декоративно уредче у дома. Диодното осветление създава настроение, златната рибка подскача, плува като истинска, а ако имате деца у дома – се радват на гледката и няма сълзи, ако нещо се случи на домашния любимец. Най-много да забравите да смените батериите, когато се изтощят.


                                              


Електронната рибка с аквариума и украсата се продава за около $20. Проблемът е, че за тази сума не се купува приятел или живо същество, а декоративно приспособление или слагате край на вечното  мрънкане на дечица, които желаят да притежават любимец. Мен ме привлича като идея многоцветното LED осветление и ми дава някоя и друга хрумка за това какво бих могъл аз да направя в тази посока.

                                                

А иначе знаете – електронни домашни любимци имаше още през 90-те – всички бяха пощурели по азиатските бръмбазъци, които подобно на птицата феникс възкръсваха след всяко невнимателно боравене с тях. Restart – и всичко почва отначало.

А себе си – как да рестартирам?


We're just two lost souls swimming in a fish bowl, year after year,
Running over the same old ground.
What have you found? The same old fears.
Wish you were here.


Pink Floyd (1975)

събота, 21 януари 2012 г.

При минусови температури - арт от стари компютри и клавиатури ;)

Печен майстор като моя милост е заринал балкон, мазе и шкафове с всевъзможни части, останали повредени елементи от ремонтирани платки на всякакви битови електроуреди – телевизори, перални, печки, дистанционни, болтове, бурмички, кондензаторчета, транзисторчета, диодчета. Не е мързел или немарливост, просто част от тях могат да се използват за поправка на нещо, а и мога да разчитам, че ще имам винаги под ръка някой дребен детайл дори за ремонт на собствени повредени технически уреди – и на мен ми се случва. Наскоро поправях нещо по електрониката на микровълновата фурна. Наличието на всички тези малки или не толкова части или остатъци от части не рядко служат и за аргументи в семейни спорове. Не в моя полза, разбира се. Заемат място и пречат чисто физически.

 Какво да се прави – в градските панелни кутийки няма достатъчно жизнено пространство за съвместното съжителство на хора, котки/кучета и вещи. Елементарно – за останките от бивши технически уреди, били изполвани някога на макс – няма място и не са желани. Освобождавайки се от ненужните предмети, освобождаваме повече място за новото в живота ни.

В този смисъл, идеята за сътворяване на различни фигурки от стари технологични части ми допадна. Обичам изкуството в различните му форми и превъплъщения, сръчко съм и мога да изпробвам нещо подобно.

От стари компютърни елементи са създадени следните фигурки – може да красят работен плот или да са лека закачка-подарък за колеги и приятели.



Технологична мелничка -  спомен от стария компютър



   



Насекомо, което не хапе

 

                                                                       

                                              
Най-мощното оръдие - словото



                      




Дали ще топлят краченцата тези чехлички не зная, но стават за дребни канцеларски принадлежности - кламерчета, телбодчета, гумички, графити...






Компютърното роботче ХС-51 е на вашите услуги


                                       


Стилизирани дребни фигурки, даващи положителна нагласа и настроение наместо поводи за обвинение в разпиляност и привързаност към остарели и ненужни вещи и чаркове.

Само да мога да намеря няколко свободни часа – колко много неща ще направя! Ще рисувам, ще издялам нещичко, може да направя и някоя шантава техноарт фигурка, защо не!

От понеделник – ставам по-организиран с времето си! Ще ремонтирам работното си време и ще освободя поне час за хобито си!

Или от другия понеделник по-добре, нека имам повече време за себеорганизиране...

А засега – лека и уютна зимна вечер ;)
 

четвъртък, 19 януари 2012 г.

Захвърлен като стар повреден телевизор ...




Ровичкайки из нета, за да намеря необходима за момента информация за изработката на специфичен технически уред, попаднах на следните снимки. Стари, много стари телевизори от различен модел, марка и година на производство, обединени от едно единствено нещо - ремонтът при тях е невъзможен. Служили са дълго време на собствениците им, повредили са се и безславно са изхвърлени на бунището в най-широк смисъл на думата.

Тези повредени телевизори ме наведоха на кратки размишления за възможни паралелни прилики между тях и хората. Първо се замислих за радостта от придобиването на ново телевизорче - повечето хора заделят пари известно време, за да закупят някога смятания за луксозна придобивка уред. Вълнението и радостта от осъщественото желание и после праха на навика и постепенната загуба на интерес. Излизат нови, по-модерни модели и съвсем естествено - привличат новите мераци на потребителите. Живеем в консуматорско, всеядно общество, ненаситно за новото и различното, за последния писък на технологичната мода. Улисани сме в непрекъсната надпревара със собствените си възможности, участваме в неравностойни финансови състезания с близки и познати, лишаваме се от други, по-прости и достъпни човешки радости - и накрая всичко остава захвърлено насред нищото.

Може ли да се сравни радостта от придобиването на вещ с радостта от общуването и непосредствения контакт с хората - според учени от не знам си кой университет - може, защото щастието се .. купувало! Каква е цената на щастието и дали трае колкото първият филм, който ще изгледаш по новия телевизор, не мога да ви кажа. Но дали не се отнасяме и с хората като с ненужни вещи - когато повече нямаме необходимост или интерес от някого - просто се освобождаваме от присъствието му без възможност за ремонт, рециклиране или отдаване на заслужена почит и благодарност, респект или благодарност.

Май пак задълбах прекалено в нещата, просто захвърлени стари телевизори - и това е...




                                      



                                       


                                             


                                              



Тъжна и жалка гледка, като излишна ласка или дума на някой обичал някого някога...

понеделник, 16 януари 2012 г.

Цветно пиршество за очите през януарския ден




Цветовете липсват като пиршество за очите през зимата. Затова си мисля през последните дни. Жадувам за ярки и свежи тонове, за контрастни краски и весели нюанси. Попаднах на чудесни, пълнокръвни снимки на красиви градове по света. Реших да споделя някои от тях и с вас.

Берген, Норвегия – на местен диалект означава кей, пристан. Градът датира от средните векове, бил е търговско средище в региона. Обявен  от ЮНЕСКО за обект на световно наследство. Старият кей е построен наново като са спазени техниките и образците от 16 век.

                     

Кюрасао, Антилските острови – микс между холандска колониална архитектура и свежи тропически нотки. Една от най-красивите дестинации в Карибите.

               

Вроцлав – води началото си от 12 век. Готическа архитектура, типична за 14 век и влиянието на Римокатолическата църква го правят много романтично място. Наричат го полската Венеция. Този пъстър град е разположен на река Одра.


                                 

Пристанището Нюхавън, Дания – живописно място, пълно с ресторанти, барове и кафенета. Някога тук са били квартали, населени с моряци.


                       

Риомаджоре – пореден град пълен  с цветова експлозия. Обект на ЮНЕСКО.


                

Лима – за разлика от повечето градове тук, това е съвсем истински град, в който красотата се примесва  с грубата действителност. Цветен, пъстър, жив град – истинска палитра от култури, вкусове, богатство и бедност. Намек за френски неокласицизъм, испански барок, арт ново вдъхват живот на пейзажа и привличат вниманието и интереса не само на туристите, но  и на бедни майстори като мен.


              

Кулусук, Гренландия – малко селце с цветни къщички на скалист остров сред море, пълно с ледени блокове.


                       
Бо-Каап, Южна Африка – дом на първите заселници от Индонезия, Индия, Малайзия и Шри Ланка, поробени през 18 век. На всеки 2 януари правят страхотни улични карнавали с много музика, танци, настроение и пъстрота.

            

Януари е сив и мрачен тези дни в София, студен и ветровит. Но това не означава, че щом не виждаме нещо – то не съществува или е изчезнало завинаги. Просто слънцето се е скрило в очакване на по-добри времена. Животът е такъв – пъстър, шарен и различен. И за да се усети разликата, е необходим контраста в ежедневието, иначе как ще разберем кое хубаво, ако няма лошо. Но признавам – липсват ми яркото слънчице, пъстрите цветни петна, свежите нюанси на пролетта, наситените краски на лятото и разнообразните тонове на есента.

Заседях се, а ме чака работа – ще излизам за ремонт на пералня. Наблизо е, ще сложа шапка, яке, ръкавици, ще взема чантата с инструменти и ще се гмурна смело в ледения януарски ден, а пред себе си ще виждам тюркоазените води на далечните Кариби и ще се опитам да си представям цветни експлозии от сетивни фиести.


събота, 14 януари 2012 г.

Превърнах тъгата на зимата в цветна емоция...

Зимните ежедневни пейзажи в повечето случаи са лишени от цвят. В най-добрия  вариант – белият сняг покрива сивотата, оголените дървета и липсата на силни емоции. Но къде и колко време в големия град се задържа белотата и непорочността на снега? Красотата трае от ден до пладне, после ни засипват тонове битови неуредици, породени от ледената покривка.
Сетих за това днес докато трамвая ме отнасяше в посока център, и сякаш мислите ми се състезаваха с колите, профучаващи по столичния булевард България. Така и се зараждаха – накъсани, кратки, бързи, недовършени.  Металните колелета тракаха под мен, усещах как се плъзгат по ледените релси, после рязко спират. Бях тръгнал до магазин за продажба на резервни части, чийто редовен клиент съм, за да закупя поръчаната преди няколко дни част, необходима за ремонта на LCD телевизор  - захранващият му блок стои в очакване на бъден поправен, аз – съответния транзистор, а нетърпеливият клиент звънеше всеки ден, притеснен за резултата от ремонта му. Обясних му на няколко пъти, че чакам специфичния транзистор и затова се бави поправката, но човекът явно имаше известни притеснения или просто искаше по-бързо своя безценен телевизор обратно в къщи. Има неща, които не зависят само от майстора за съжаление.
Та трака си трамвая, трака, трака, а аз гледам през мръсния прозорец сивотата и тъгата на софийските улици и обитатели, става ми тъжничко и за да се откъсна от скучните улици, си представям цветни петна и обичани картини. Изобилие от цвят и светлина. Моне. Един от любимците ми. Ярки, светли тонове, нанесени на ситни мазки, играта на светлината, фрагментарното изобразяване, без контури. Свежест и оригиналност струи от платната му, поражда се едно хубаво, мило усещане за пролет, за мимолетност, за това, че само настоящият момент съществува и нищо друго няма значение...

Превърнах тъгата на зимата в цветна емоция, пиршество за очите, наслада за душата...
Моне и Дебюси – нахранете сетивата си с този импресионистичен дует и вие ;)


P.S. Да не забравя да се  обадя на клиента, че приключих с ремонта на телевизора и да уговорим часа за посещението в дома му. 





петък, 13 януари 2012 г.

Петък - телевизори, работа, слушалки - все радости малки ;)

Набързо едно кратко постингче – оказа се много напрегната и заета седмица. То не бяха ремонти на перални, печки, телевизори (част, от които съвсем базмислено да бъдат поправяни – стойността на ремонта е близка до цената на нов телевизионен приемник), както и нов ангажимент, появил се около Новата година. Никак не ми се иска да пропусна да пусна нещичко и тук, просто за няколко минутно развлечение.


                            


Попаднах на ето тези слушалки за уши. Нищо особено на пръв поглед, но ми допадна факта, че са направени да не се влияят от атмосферните условия като дъжд и сняг. Дизайнът е правен от фирма, чието седалище е в Копенхаген, та в този смисъл – при техните климатични особености влагата от въздуха няма да се явява пречка за музикалните маниаци, които не могат да си представят няколко минути от живота без любимата банда и още по-любимите им парчета. И Шекспир го е казал за Дания, не всичко им е наред там. Я някой да го оспори – ама кой ще посмее?! Времето на датчаните не го бива за нищо, щом и дизайнерите с това се занимават, като нямат друго по-важно за вършене – слушалки, та слушалки и то за зимни условия.


                                

Слушалките са направени от синтетичен материал -  найлонова база, подсилена с фибростъкло и гума, специално предназначени за употреба в градски условия за  ежедневна употреба и издържат на променливото време и съответната околна среда. Не само са сгъваеми, издръжливи, имат три бутона за регулация на звука, микрофон, така че съвсем без притеснения могат да се използват и за разговор по смартфона. На този етап привличат интереса на по-младата таргет група по съвсем разбираеми причини – различни и отлични за целта(така поне твърдят).


                             


А Майсторът се връща към поредната задачка – ремонт не на технологична играчка, а платка на един телевизор.

Със слушалки или не – насладете се на усещането от предстоящия уикенд ;)





петък, 6 януари 2012 г.

Сняг, Едвард Григ и един майстор-техник

Самотен скитник съм, мисля си, докато крача с тежка чанта, пълна с всевъзможни уреди, инструменти, резервни части (служещи за поправка на печки, телевизори, перални и какво ли още не) из заснежените софийски улици. Това автоматично означава, че снегът, макар и съвсем пресен и нов, вече е мърляв като сетренцето на просяка, с когото се разминах преди малко в подлеза. Покрай мен минават хора, понесли тревогите и проблемите си като огромни раници по гърбовете си, крачат ли крачат и те без да погледнат настрани. Дори тумбата ученици, които ме настигат на светофара, изглежда притихнала, съвсем не по детски. Сипе се сняг, а сутринта валя дъжд. Довечера ще стане студено и от сега мога да си представя ледовитите пързалки, в които ще се превърнат улиците. Дори и да ги чистят в централната част, по кварталите ще си имаме безплатна пързалка. Всъщност не е съвсем безплатна – цената се измерва с брой пострадали крака, ръце и други части, които се разминават по-леко. 

Типичен януарски ден – мрачен, прилично студен, сняг вали, вали, вали, а настроението - и то под нулата – минорно. В главата ми зазвучава лирична мелодия, сътворена от норвежкия композитор-романтик Едвард Григ. Идеално пасва на сивия ден и разположението на духа ми към настоящия момент. Опитвам се да се откъсна от действителността, да забравя хлъзгавите улици, претъпканата чанта с технически приспособления за ремонти на всевъзможни електроуреди. Представям си снежинките като миниатюрни бели цветенца-балеринки, танцуващи изящно под звуците на пианото на композицията на Григ. Става ми по-приветливо и виждам искрици на фона на сивия тъжен ден, вътрешно се усмихвам и макар  унил да ми се вижда света, имам усещането, че съм надскочил и превъзмогнал собственото си невесело настроение...

Самотен скитник е сърцето, което не знае да обича и не умее да се радва да простите и обикновени мигове в живота, които може сами да си доставим...
А, ето неусетно съм стигнал – 43А, етаж 2 – тук съм, за да ремонтирам телевизора на една възрастна дама. Махам ръкавицата и натискам звънеца.









http://www.youtube.com/watch?v=kkLOnuodAWc&feature=player_embedded

сряда, 4 януари 2012 г.

Чадър с фенер през очите на майстор-електроинженер ;)

Това далеч не е първият дизайнерски опит да се комбинира чадър с някаква форма на осветление, макар според производителите и търговците му да е точното нещо, което нормален човек би използвал при необходимост при съответните обстоятелства, метереологични условия и подходящата част от денонощието. И най-вече – ако сте се сдобили с него за едни никакви 40 долара.



И за какво е цялата тази олелия – за едно чадърче, на чиято дръжка хитро е добавено фенерче, за да може да осветявате пътя пред себе си, докато крачите в тъмната нощ. Романтика под дъжда, но казват, че и подобни настроения и уреди са важни и вършат работа – всяко за себе си или в обща комбинация за постигане на крайната цел, която е твърде субективна и варира от съвсем прозаични причини (сухи крачета) до користно-еротични (хмм...топли крачета, 4 броя).


               
Фенерчето е направено от три бели светодиода, които се захранват от 3 ААА батерии, издържащи до 48 часа (надявам се, че никога няма да ви се налага да крачите под дъжда толкова дълго време, пък било то и с чадър, снабден с фенерче.)

                  

Както споменах в началото, има и други опити за получаване на хибрид между чадър и лампа (или поне нещо, наподобяващо подобна кръстоска.) По-напред във времето е ето този модел.

                                  

Тук са използвани серия от LED фиброоптични лампички, които очертават контурите на приспособлението за предпазване от дъжд. С помощта на допълнителен превключвател може да се постигне доста интересен за окото ефект – лампичките могат да минават на мигащ режим или да са напълно изключени – според индивидуалните предпочитания и субективните фактори. На дръжката също е вградено фенерче, което ви е под ръка и може да осветява пътя ви, ако преди това сте се запасили с 3 ААА батерии. Това удоволствие е около 26 долара.

                    

Да, в сезона на снега, пиша за дъжд и чадърчета – трябва  да се отличавам по някакъв начин. А и светодиодното осветление и постигането на различни ефекти с него си е моя стара страст. Опс, като стана дума за това, се сетих, че съм обещал да поправя щепселчето на една мини лампичка, която съм правил от морско камъче със светодиодчета (писал съм за нея тук преди няколко месеца). Имаше малък проблем и повече от седмица ме чака на работния плот. Майсторът е такъв и у дома, но поправя повредените детайли и елементи понякога с известно закъснение. А обещах на съседката да ремонтирам и повредената покрай празниците готварска печка, като последната не издържала на кулинарната вакханалия на многобройното семейство. 


Аз поемам по задачи, а на вас оставям доброто настроение на първата януарска сряда ;)