След земетресението в София - добре сме, здрави сме

Пак ни люшна земетресение. На седмия етаж в панелката в Борово полилея се разлюля, раздрънчаха се коледните звънчета, които още стоят там неприбрани и след посрещането на 2013. 

Усети се продължително, но не много силно. Не можах да определя посоката. 

Котката беше нервна преди земетресението и естествено се скри под масата. 

Майсторът имаше силен главобол, който отшумя след земетресението. Сега вече мога да се върна към обичайните задължения - чакат ме за сервиз платки за климатици, а сутринта се отчетох с ремонт на кинескопен телевизор в съседен квартал.

Дано това бе всичко - в София се усети слабо, добре сме, здрави сме. 

Винаги съм казвал, човешкият живот е крехък, днес сме тук, утре може да ни няма, обичайте се, простете си, помагайте си! Живеем сега, не в миналото или бъдещето! Да се радваме на това, което имаме и умеем, колкото и малко да е!

Вярвам в доброто и човешкото, обичам изкуството, което е отражение на съкровени емоции, уважавам хората! 

За разведряване снимка от снощи - Вечер над снежна София. 

Правена е от моята тераса снощи.  

Късен обзор на първата януарска седмица от майстора на ремонтите на битова техника

Кратка работна седмица се оказа първата за тази година. Кратка, но изпълнена с много динамика – ремонти на климатици в сервиза, поправка на телевизори, перални и за десерт днес – нещо, което става бавно, но ми носи огромно удоволствие. Няма да коментирам, защото не съм поискал изричното позволение на собственика, но изпълнението на проекта включва много въображение, труд, естетика, любов и съм сигурен, че ще донесе истинско удоволствие от реализацията, която е съвсем скорошна. Малко загадъчност не е излишна на този етап.

Два бързи цитата за размаха на крилете на въображението:

* Логиката ще ви отведе от А до Я, въображението – навсякъде.  Айнщайн

* Всичко, каквото сте в състояние да си представите, съществува. Пикасо

Превод и интерпретация от английски език – моя милост.

Няма да се размине и без картинка – на любимия импресионист  Моне. Пейзажът е рисуван през 1880 година, техниката е масло върху платно, размерите са 150 х 101см. Намира се в Париж, ако имате път и интерес, отбийте се през  Musée de la Ville de Paris, Musée Carnavalet и ще се насладите на залеза над Сена.

Sun Setting over the Seine at Lavacourt.

Спокойна януарска съботна вечер, топла и уютна неделя у дома, много настроение на всички, които празнуват Йордановден утре и на техните близки! Имаме изконни български традиции, които отбелязваме на Богоявление.

Ако се наложи спешен ремонт на някой уморен от употреба битов електроуред – климатик, печка, пералня, телевизор, съдомиялна и всичко останало, което работи с електричество, може да намерите майстор по всяко време тук.

  

И две стари парчета, които си спомних тази вечер – поздрав за четящите този късен постинг!

 

Следпразнично пожелание за 2013 от Майстора

Следпразнично пожелание за късметлийска и щастлива 2013 година!

Здраве и добро за нас и близките ни, смели реализирани планове и мечти, много настроение, искрени усмивки и сълзи от щастие!

Майсторът на ремонтите между Коледа и Нова година

Коледните празници, белязани от пътуване, фамилни срещи, по-богати от нормалните трапези, а за мен освен другото – активно бездействие, приключиха. Утре започвам отново – ремонти на климатици, които не търпят отлагане, посещение за поправка на печка, сервиз на телевизори. Ежедневието стоварва своите задачи върху нас и не ни позволява да загубим форма. Хубави са срещите с роднини, веднъж или два пъти годишно най-близките имат повод да се съберат. Това харесвам на Коледата – аромата на току-що изпечена и извадена от фурната домашна пита, няколко зелени клонки за настроение и блясък на разноцветни светлини, отразен в очите. Коледа е семеен празник, празник на светлината и любовта, на вярата в доброто, в неговото тържество над низките човешки страсти. 

Иначе телефонът не спря да звъни – служебно, обаждаха се закъсали с техниката кандидат-клиенти, дори на 25 декември в 8 сутринта телефонът настойчиво звъня неколкократно, лишавайки ме от поне половин час още здравословен сън. Трудно се обяснява на някои, че и майстора почива на Рождество, че съм в провинцията, че дори и в София да бях – няма как спешно да ремонтирам каквото и да е, защото магазини за части няма отворени, а аз не съм търговец, а инженер-техник (по стечение на обстоятелствата). То и защо ли да обяснявам...

Дните преди новогодишните празници съм на линия за ремонти на домашни електроуреди – телевизори, перални, печки плюс допълнителната ми работа в сервиза за климатици.

Повече настроение и любов, по-малко аварии и повреди – от това  да бъдат  маркирани дните ни покрай този празничен зимен сезон. И добро да ни съпътства навред!

 

Снимката е щракната през стъклото на автобус, на автомагистрала Тракия, малко преди Ихтиман, поиграх си за разнообразие с една компютърна програмка. 

Животът е винаги различен и всеки път еднакъв – това е част от магията, от теб зависи дали гората е вълшебна или пълна с оголени дървета.

Весели празници от Майстора!

Весели празници с най-добри пожелания от Майстора!

http://lxpress.alle.bg/

Майстор, Моне и winter blues - три в едно с предколеден вкус

Зимен пейзаж - навън. Мрачно преваля деня, а коледното настроение се смалява до нивото на уличното платно, размесва се с окаляните остатъци от някога белия сняг. Няма звънчета, няма цветни петна. Може и да е рано, все пак е само 18 декември.

Все още гълтам билки, чайчета, антибиотици и витамини. Но не мога да си позволя по-дълъг престой у дома - чакат ме за ремонти климатици и друга битова техника. Отлагах някои от ангажиментите, но не е възможно да откажа всичко. И аз искам да зарадвам близките си с дребни подаръчета, и аз имам сметки за плащане, и аз бих желал да подредим празнична трапеза.

Благодарен съм на това, което имам. Повечето неща не се купуват с пари, но пък без тях съвсем не може. Познал съм  отчаянието, известна ми е и другата крайност.

В края на годината правим равносметка на изминалите дванадесет месеца. Добра или лоша бе годината? А аз? Какво успях да променя към по-добро, сгреших ли в преценка или с действие?

Крача от спирката на трамвая към дома, денят сивее, единствено светлините на новия мол обливат с илюзорни модели за щастие успелите да спастрят някоя пара за коледнен пазар. Чантата тежи на рамото ми, вътре са инструменти, които са ми трябвали за днешните ремонти.  Крача, хвърлям по един поглед към невеселия софийски пейзаж, твърде урбанистичен, за да ми хареса, изкушавам се да дръпна два-три пъти от цигарка преди кашлицата да ме задуши съвсем, и визуализирам ето тази картина на любимия ми Моне.

       Boulevard Saint-Denis, Argenteuil, in Winter

Намирам я, вече у дома. Масло върху платно, рисувана е през 1875. Размерите на зимното бижу са 81.6 x 60.9 см. Ако имате път към Бостън, може да се полюбувате в Музея на изящните изкуства (Museum of Fine Arts, Boston, USA). Аз няма да успея, поне не тази година... Красив булевард, най-вече - твърде различен от днешните. Снежната покривка и тогава не са я чистели...

И все пак!

Тази носталгия по изящното, по отминалото, неизживяното!

Winter blues и Клод Моне, импресионист!


There's a smile in your memory
That whispers like a hurricane
Is your life becoming
Just a fight to get out of the freezing snow and rain?
Oh there's a place down south
Where a warm sea breeze kisses your face
Standing in freezing shoes
Me and you
With the deep winter blues
Deep winter blues

Chris Rea

Конструктивно предложение от Премиера, деконструктивно мнение от майстора

Бърз преглед на днешната преса онлайн. Малко ми е отнесено от лекарствата, които трябва да пропъдят зимния бъг от майсторския организъм, отдавна имащ нужда от дребни ремонти тук-там. Новината за лудналите американци, открили стрелба в начално училище ме шокира с жестокост и оскотяване, типични за френетизма на общество във финансово-морален колапс, но минути след това попадам на следната новина в Дарик. Това ме хвърли не в потрес, ами в див смях, продиран на моменти от още силната кашлица. 

Г-н Борисов предлага на ЕС да работят на български език, според него е ясно кое е да и кое не. Примери много – ако някой наш министър днес е казал „да” относно нещо си, утре то задължително става „не” и обратно, обикновено след среща на високо ниво (високо, колко високо – ами до ранг Премиер). „Може би” не съществува в българския политически жаргон. Много по-лесно би било ЕС да понаучат българска реч на ниво С2 покрай коледните празници, отколкото родният премиер да се пречупи и да понаучи малко инглиш, конграчюлейшън  е повече от достатъчно в рамките на мандат.

Даването на конструктивни предложения и наливането на акъл, съвсем безплатно при това, си е съвсем български патент, нареждан сред най-успешните някога такива. Защо да се тормозим с лингвистика, като можем да накараме ЕС да проговори нашенски с шопски акцент! Не сме се справили с населението, обитаващо нашите земи в училищна възраст – за тях българската реч е всичко друго, освен родна, а имаме съвсем грандомански амбиции да българизираме ЕС и на 24 май 2013 да пеем дружно „Върви, народе възродени...”, който постепенно се превръща в химн на Европата, обединена или разединена, няма значение, важно е ние да не полагаме усилия да научим новото, а по бай Ганьовски да прекараме другите (нищо, че изглеждаме безумно жалко и карикатурно в очите на онези, говорещите по няколко чужди езика, хайде, холан, да се заемат и с нашенския, колко му е!). Добрият практик първо тества върху европейците, после върху живеещите в страната, но неговорещи езика на дядо Вазов, на Ботев, Йовков, Дебелянов, Талев...Пазим си генетичния материал, лош, хубав, такъв е – след двадесетина години той ще остане тук, според апокалиптично-мрачни статистически прогнози.

Чудесно предложение от страна на Премиера, което бих аплодирал, ако не беше на границите на абсурдното!