Летни усмивки от Майстора преди да поеме към ремонта на електрическа печка

Лятно съботно настроение - всяка жаба да си знае гьола! Разделяме техниката по интереси- мотоциклетната техника за силния пол, а битовата техника (тип прахосмукачка) за дамите.

                    

Защо после някои се оплакват от неразбиране от страна на половинката - вижте приликите - имат си двигател. колела, кормило.

А последиците:

* Техник отива на адрес  и пита жената:
- Кой счупи телевизора?
- Мъжът ми. Аз хвърлих една чиния, а той  гадината се наведе…


Дали може да се поправи - не зная, но ето още един техничарски виц:

* Стара дама си купила за първи път телевизор. Същата вечер тя го включила и гледала футболен мач. На другия ден предавали ръгби и дамата извикала телевизионен  техник:
- Моля ви, вижте какво му има на този телевизор.
- Защо, какво се е случило?
- Ами, разбирате ли, вчера като гледах топката беше кръгла, а днес стана овална.

Хмм..

На всички весел уикенд, а аз поемам по задачи - ремонт на електрическа печка като начало ;)


            

Битова техника за абсолютно начинаещи - какво да знаем преди да потърсим техник за ремонт на телевизор

Случвало ми се е като се обади кандидат-клиент във връзка с ремонт на телевизор, да го попитам какъв тип телевизор е в зависимост от екрана му. Неколкократно са ми отговаряли, че не знаят, което много ме е учудвало.

Но в разговори съм споменавал за тази липса на информираност и съпругата ми ме е засичала с репликата, че не всички разбират от поправки, техника и технически понятия. Естествено, това не се и налага, ала провокиран от продължението на думите й, че тя също не знаела и не се интересувала какъв телевизор има у дома, реших да напиша набързо този постинг.

Съвсем накратко, малко преди да поема към диагностиката и евентуалния ремонт на една твърде специфична машина, използвана в химически лаборатории, ще дам известни пояснения за това, как да разберем дали телевизорът, който имаме е с кинескоп или не (за прохождащи в областта на битовата техника).

                                

Най-общо и грубо казано, телевизорите с кинескопи се отличават по следните показатели:

- По размера си – кутията им е издължена назад и достига до 50-60 сантиметра, заемат прекалено много място;

 

- По тегло – много по-тежки от съвременните телевизори;

 

- По-бавно светва екрана;

 

- Размерът на екрана е ограничен – 38 инча е максималната големина;

 

- Според кинескопа се разделят в три категории:

 

 

     * нормално изпъкнали;

     * плоски;

     *суперплоски, познати още като  flatron.

Неприятен факт при телевизорите с кинескопи е, че очите се натоварват и изморяват, ако честотата на обновяване на екрана е под 100 Hz., както и получаване на геометрични и цветови изкривявания поради въздействие на магнитни полета, но май пак навлизам в твърде специализирана тематика.


Не са толкова икономични като модерните телевизори, което си е минус на фона на последния скок на цената на електроенергията.

Качеството на изображението е добро, цветовете са естествени, телевизорите с кинескоп могат да служат вярно на собствениците си (до 15-ина години), а цените са прилични. Това са плюсовете им.

                 

Дано съм бил от полза на някого с кратката информация, а на другите – приятен летен ден! ;)

http://lxpress.alle.bg/  

Jim Morrison (December 8, 1943 – July 3, 1971)

Може да прочетете повече по темата за смъртта на Джим Морисън  в мой постинг от миналата година,  ето тук.

 А ето как би изглеждал Джим на 65 според учени, направили компютърно състаряване на негова снимка.

http://www.youtube.com/watch?v=MEHL9Dl5LAg&feature=share

Бирена отварачка с електронен екран-броячка

Мисля – позакъснях с това забавно постингче днес, потънал в спомени за други юлски сутрини, когато хладният сутрешен бриз ме караше да се чувствам  нов, свеж и зареден с   емоции – за любов, за промяна, за себеутвърждаване.

Но техничарят в мен не издържа на изкушението да сподели новата технологично-механична джаджа, тип отварачка с екран – електронен брояч на изконсумираните бутилки с кехлибарена пенлива течност.

                 
                    

Хвърлям по едно око към телевизора и отборите на Италия и Испания, които тичат по терена, водени от желание за победа, а зрителите напрегнато следят случващото се там така, сякаш зависи живота им от това и надигат бирените бутилки.

Футболни страсти и настроения, силни отбори, очакваме силен финал. 

Да се върна към отварачката с електронно екранче – вече няма смисъл да броите колко бири сте вкарали в жежката юлска вечер, разположени пред домашния телевизор – отварачката отчита всяко отваряне на нова бутилка. 

Добра вест е, че може да нулирате отварачката-издайник, натискайки reset   и всичко почва от начало. Скрийте само или изхвърлете празните бутилки, за да не нададе вой някой завистник, най-често от противоположния пол. 

             

Отварачка с броячка – дали би се харчила в България – съмнявам се. Капачките на бирените бутилки са с модерна технология, не ви е необходима отварачка за целта, а големите пластмасови бутилки са с винтови капачки. А и кой иска да му броят бутилките, я стига, моля ви се – пийте докато ви се пие, докато свърши бирата в денонощния или в хладилника.

По-добре спестете тези $10, колкото е цената на отварачката с електронен екран, за още малко бира. 

Засега все още 1-0 за Испания.

Кой ли ще е новият футболен шампион на Европа, засега не зная.

Но ще си взема студена бира за компания пред телевизора, ние българите си знаем  - и да паднем, и да бием...

Наздраве за шампиона в аванс!  


Вече 2-0 за Испания!

Долу ръцете от Джулая

Леко се дразня от поредната комерсиална изгъзица, извинете употребата на твърде жаргонната дума, но цял ден ме чопли нещо и ей ме на - в 3:40 това, което не ме оставяше на спокойствие днес, трябва да бъде споделено, мъчи ме като дребно, но досадно камъче в обувка.

Темата за Джулая се преекспонира тази година - пуснеш ТВ-то - и хайдеее, кеф - времето ставало за Джулая, смениш канала - драги зрители, весело изкарване на Джулая, в потрес небивал ме хвърли нечие предложение-запъртъче - да сме правили Джулая общоевропейски празник! Пак да не работим, значи, че да останем на челното място в ЕС по брой на празници, пък после мрънкаме, че не ни давали пари. Кой е луд да дава на вечно празнуващите, я!

Но твърдо заявявам и заставам зад думите си - долу ръцете от Джулая, всички онези, които нагло използват фразата, която не буди капка спомени или идеи - този изгрев свещен е символ  на нещо по-различно от всеядната затъпяла маса, на която всичко непознато им е яко фешън и много куул. Пък мацките ще се накифлят подобаващо - къдрици, цици, маникюр, гримче, бюстиенца, дрънкулки, токчета, особено подходящи за Камен бряг.

Надявам се искрено, че ще има и друг тип хора, неповлияни от явната комерсиализация на хипарския празник.

Мога да разказвам от различни гледни точки, мога да съм майстор, мога да съм 20-ина годишна хипарка, преживяла незабравими мигове в последната нощ на юни до мига, когато вижда раждането на първите слънчеви лъчи, избликващи изпод дълбините на морето.

Безкрайно различно е в началото на 90те - нещата се раждат спонтанно, тръгваш с гаджето на стоп до Варна с минимално количество пари в джоба на прокъсаните дънки и два пакета цигари. Нищо не е организирано - няма скара, няма концерти, но за сметка на това органите на реда се опитват да респектират с тъпите си палки, следвайки още по-дебилните инструкции на някой общински натегач! Никакви забави за младите - те са наречени измет, паплач, наркоманска сган, изобщо утайката на едно вече потънало обществено съзнание!

На плажа във Варна - луд купон - компании се веселят, има огньове по плажа, ясно, че освен музика се лее и алкохол в индустриални количества. Част от тях се познават - студенти, бунтари, рокери. Неповторима гледка - дългокоси младежи, вярващи, че ще променят света, отблясъците на огньовете, китарите, нощното море, естествено има къпещи се, правещи любов на брега, и над всичко това се носи духа на свободата, на  човека без окови на съзнанието, на любовта, онази всепоглъщащата, която те кара да забравиш себе си и да се слееш в едно с всемира, примесен със сладникаво-тръпчивия вкус на мери джейн.

Светът няма как да бъде променен, но това разбираш след години, доста при това. Какво ти остава - да пазиш спомена за юлския изгрев и надеждите в изгрева на собствения си живот! Да знаеш, че поне си пожелал да живееш в друг свят, но за идеалисти няма място, успяваш, ако си нагъл, безочлив плутократ. После разказвай за юлското слънце от това, което си чул и настоявай, че си различен -колко много обичаш свободата, обаче онази, за която си продал себе си, онази купената, онази, финикийската. Те другите ще ти повЕрват! Няма да си първият, който обещава, мами, крадва и народът е опиянен от думи, защото вече и за алкохол не му стигат средствата...Фалш и липса на ценности - днешното общество, затова този Джулай, не е моят!

July Morning за мен е символ на неконформизма, на новаторството, на свободния дух, на любовта, на спонтанните действия и решения.

Последно ходих горещото лято на 1994 - пълно разочарование - беше мача с Аржентина за онова световно, бихме, еуфория, фенове, хипари и незнайно откъде хлапетии в предюношеска възраст се щураха по брега, а една от пиклите глезено мрънкаше с дъх на водка - Какво е тва Джулай, бее. No comment. Дотам.

После старите хипари тръгнаха към Варвара, Созопол, сега ми е все тая, защото моят дух остана там завинаги - сля се с нощното море само миг  преди да грейнат първите слънчеви лъчи. Остана там като символ на моята младост, мечти, всички раздадени чувства. И въпреки противоречивостта на чувствата вътре в мен, всеки July Morning моят бунтарски дух се отправя към плажа, изплъзнал се през пространствено-временния континиум и посреща слънцето (символ на прераждането, на това, че  още нищо не е загубено и доброто все пак го има макар да се крие дълбоко в нас) и тържествува еуфорично - приповдигнато, примесено с познатото:

There I was on a July morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own


BTW, July Morning никога не е била сред най-популярните песни на Uriah Heep в UK.












http://www.youtube.com/watch?v=R3_RaLubBiA&feature=player_embedded

Леки корекции 1.07.2012 Писано за друг блог, преди година.

Ремонтът - ако може насред улицата, моля

Да се смееш или да плачеш - понякога изпадам в нелепи, комични ситуации заради моите ремонти на битова техника. Последен, най-свеж пример - неколкократно ме търси дама за поправка на 17 инчов телевизор.

Опитал съм се да улесня хората, като ходя на място по домовете, при необходимост взимамам електронната платка за ремонт у дома или за намиране и отстраняване на повредата, за което имам доста уреди и тестери. Няма как да нося всичко с мен, а и не е необходимо.

Въпросната дама, поради нейни причини, настоя да донесе телевизора при мен, което не практикувам. Носили са ми дребни електроуреди, но за големи нямам възможност за съхранение.

Уговаряше и отлагаше дати и часове, накрая една сутрин каза, че е дошла с телевизора. Слизам, няколко фрази, без които не е учтиво и посягам да взема телевизора, за да го занеса у дома.

Дамата се стресна и уточни как го е донесла, за да ремонтирам на място - в колата, под открито небе!

Ако вие знаете поялник да работи без електрически ток, информирайте ме от къде да закупя, аз още нямам. И не само - как може въобще някой да е толкова технически некомпетентен, за да допусне, че насред улицата ще поправям телевизор!

Шофьорът нещо нададе зор, че бърза, ремонт ясно - не можа да стане по технически причини, заминаха към дома вероятно да оставят малкото телевизорче и да му се радват, макар неработещо.

Така - има и такива кандидат-клиенти с особени изисквания, на които не отговарям. Бедата е, че стават все повече...

Дамата работела в областта на просветата, а не баба Пена от затънтено село из Родопите и не ми е хич ясно как не се е замислила за поправка на електрически уред без електричество за диагностика, проби...

Или - страх лозе пази, в случащ повреден телевизор!

Майстор битова техника ремонтира, но от миене на чужди чинии не разбира ;)

На пръв поглед ежедневните ми ремонти и срещи с повредени електроуреди и различни представители на битовата техника от рода на телевизори, перални машини, печки  може да ви се струват малко еднотипни и скучни. Но понякога случайността ме среща с доста интересни и забавни личности, с които общуването може да се окаже  ценно. В други случаи попадам на хора, чието поведение е твърде различно от моето и предизвиква смесени чувства в мен.

Свят широк – хора разни, а повредена битова техника, чакаща своя майстор и ремонт– дал бог.

Иска ми се да спомена за някои свои странни  телефонни разговори с потенциални клиенти, търсещи техник да ремонтира някоя повреда. Странни и забавни се получават разговорите ми със собственици на електроуреди с належаща нужда от техническа поправка. 

Ще представя един, който неотдавна проведох по телефона.

Ситуацията накратко – около 11 часа, неделя, майсторското телефонче звъни на пожар. Натискам бутона за приемане на разговор и развълнуван женски глас ме въвежда в битовия проблем, чийто разрешител мога да се окажа аз.

- Съдомиялни поправяте ли?


                                    

Поправям. Но тъй като в момента бях на адрес, по средата на ремонт на телевизор, обясних, че мога да реагирам след 2-3 часа. 

След което, страшно възмутено, женският глас възкликна:

 - Ама как следобяд! Съдомиялната е пълна с чиниите от вечерята снощи, а след един час трябва да седнем да обядваме.

А сега де! Мълчах ошашавен от директната атака. Следващата реплика ме хвърли в джаза:

- И сега трябва да ги извадя и измия на ръка, защото сме четиричленно семейство!

                              

Малко като в пиеса на абсурда, почти се огледах отнякъде да не идва Годо и дали Бекет не ми намигаше от небитието.

Мислех дали не се очаква от мен да измия аз съдовете на семейството, за да обядват нормално, но тази услуга не спада към ремонтните. Кротко обясних, че така или иначе ще трябва да извади посудата, за да прегледам съдомиялната. Напомних, че е неделя и е възможно да се налага закупуване на повреден детайл, което означава, че поправката може да приключи и в понеделник в зависимост от повредата. Не всички магазини за резервни части работят в неделя. 

- О, не мога да чакам, но ако не намеря друг майстор, елате в 5 – каза госпожата и затвори.

След около половин час се звъни и чувам познатото вече:

- Ние сме четиричленно семейство и съдомиялната ни се повреди.

Казах, че вече сме говорили, тя пък се извини, че говорила с много техници и съвсем се объркала на кого звъняла и какво се уговаряла с всеки.

    

Е, ремонт не отидох да направя, но ми беше със сигурност по-забавно отколкото на нея, проваления обяд на четиричленното семейство и миенето на съдовете по старомодния метод – на ръка, а не с уреда.

Както съм казвал – технологиите се разработват от и за  мързеливци и с цел да улеснят бита ни, макар понякога да го превръщат в истинска досада.

                       

Хубава и весела седмица от майстора!