Леко се дразня от поредната комерсиална изгъзица, извинете употребата на твърде жаргонната дума, но цял ден ме чопли нещо и ей ме на - в 3:40 това, което не ме оставяше на спокойствие днес, трябва да бъде споделено, мъчи ме като дребно, но досадно камъче в обувка.
Темата за Джулая се преекспонира тази година - пуснеш ТВ-то - и хайдеее, кеф - времето ставало за Джулая, смениш канала - драги зрители, весело изкарване на Джулая, в потрес небивал ме хвърли нечие предложение-запъртъче - да сме правили Джулая общоевропейски празник! Пак да не работим, значи, че да останем на челното място в ЕС по брой на празници, пък после мрънкаме, че не ни давали пари. Кой е луд да дава на вечно празнуващите, я!
Но твърдо заявявам и заставам зад думите си - долу ръцете от Джулая, всички онези, които нагло използват фразата, която не буди капка спомени или идеи - този изгрев свещен е символ на нещо по-различно от всеядната затъпяла маса, на която всичко непознато им е яко фешън и много куул. Пък мацките ще се накифлят подобаващо - къдрици, цици, маникюр, гримче, бюстиенца, дрънкулки, токчета, особено подходящи за Камен бряг.
Надявам се искрено, че ще има и друг тип хора, неповлияни от явната комерсиализация на хипарския празник.
Мога да разказвам от различни гледни точки, мога да съм майстор, мога да съм 20-ина годишна хипарка, преживяла незабравими мигове в последната нощ на юни до мига, когато вижда раждането на първите слънчеви лъчи, избликващи изпод дълбините на морето.
Безкрайно различно е в началото на 90те - нещата се раждат спонтанно, тръгваш с гаджето на стоп до Варна с минимално количество пари в джоба на прокъсаните дънки и два пакета цигари. Нищо не е организирано - няма скара, няма концерти, но за сметка на това органите на реда се опитват да респектират с тъпите си палки, следвайки още по-дебилните инструкции на някой общински натегач! Никакви забави за младите - те са наречени измет, паплач, наркоманска сган, изобщо утайката на едно вече потънало обществено съзнание!
На плажа във Варна - луд купон - компании се веселят, има огньове по плажа, ясно, че освен музика се лее и алкохол в индустриални количества. Част от тях се познават - студенти, бунтари, рокери. Неповторима гледка - дългокоси младежи, вярващи, че ще променят света, отблясъците на огньовете, китарите, нощното море, естествено има къпещи се, правещи любов на брега, и над всичко това се носи духа на свободата, на човека без окови на съзнанието, на любовта, онази всепоглъщащата, която те кара да забравиш себе си и да се слееш в едно с всемира, примесен със сладникаво-тръпчивия вкус на мери джейн.
Светът няма как да бъде променен, но това разбираш след години, доста при това. Какво ти остава - да пазиш спомена за юлския изгрев и надеждите в изгрева на собствения си живот! Да знаеш, че поне си пожелал да живееш в друг свят, но за идеалисти няма място, успяваш, ако си нагъл, безочлив плутократ. После разказвай за юлското слънце от това, което си чул и настоявай, че си различен -колко много обичаш свободата, обаче онази, за която си продал себе си, онази купената, онази, финикийската. Те другите ще ти повЕрват! Няма да си първият, който обещава, мами, крадва и народът е опиянен от думи, защото вече и за алкохол не му стигат средствата...Фалш и липса на ценности - днешното общество, затова този Джулай, не е моят!
July Morning за мен е символ на неконформизма, на новаторството, на свободния дух, на любовта, на спонтанните действия и решения.
Последно ходих горещото лято на 1994 - пълно разочарование - беше мача с Аржентина за онова световно, бихме, еуфория, фенове, хипари и незнайно откъде хлапетии в предюношеска възраст се щураха по брега, а една от пиклите глезено мрънкаше с дъх на водка - Какво е тва Джулай, бее. No comment. Дотам.
После старите хипари тръгнаха към Варвара, Созопол, сега ми е все тая, защото моят дух остана там завинаги - сля се с нощното море само миг преди да грейнат първите слънчеви лъчи. Остана там като символ на моята младост, мечти, всички раздадени чувства. И въпреки противоречивостта на чувствата вътре в мен, всеки July Morning моят бунтарски дух се отправя към плажа, изплъзнал се през пространствено-временния континиум и посреща слънцето (символ на прераждането, на това, че още нищо не е загубено и доброто все пак го има макар да се крие дълбоко в нас) и тържествува еуфорично - приповдигнато, примесено с познатото:
Темата за Джулая се преекспонира тази година - пуснеш ТВ-то - и хайдеее, кеф - времето ставало за Джулая, смениш канала - драги зрители, весело изкарване на Джулая, в потрес небивал ме хвърли нечие предложение-запъртъче - да сме правили Джулая общоевропейски празник! Пак да не работим, значи, че да останем на челното място в ЕС по брой на празници, пък после мрънкаме, че не ни давали пари. Кой е луд да дава на вечно празнуващите, я!
Но твърдо заявявам и заставам зад думите си - долу ръцете от Джулая, всички онези, които нагло използват фразата, която не буди капка спомени или идеи - този изгрев свещен е символ на нещо по-различно от всеядната затъпяла маса, на която всичко непознато им е яко фешън и много куул. Пък мацките ще се накифлят подобаващо - къдрици, цици, маникюр, гримче, бюстиенца, дрънкулки, токчета, особено подходящи за Камен бряг.
Надявам се искрено, че ще има и друг тип хора, неповлияни от явната комерсиализация на хипарския празник.
Мога да разказвам от различни гледни точки, мога да съм майстор, мога да съм 20-ина годишна хипарка, преживяла незабравими мигове в последната нощ на юни до мига, когато вижда раждането на първите слънчеви лъчи, избликващи изпод дълбините на морето.
Безкрайно различно е в началото на 90те - нещата се раждат спонтанно, тръгваш с гаджето на стоп до Варна с минимално количество пари в джоба на прокъсаните дънки и два пакета цигари. Нищо не е организирано - няма скара, няма концерти, но за сметка на това органите на реда се опитват да респектират с тъпите си палки, следвайки още по-дебилните инструкции на някой общински натегач! Никакви забави за младите - те са наречени измет, паплач, наркоманска сган, изобщо утайката на едно вече потънало обществено съзнание!
На плажа във Варна - луд купон - компании се веселят, има огньове по плажа, ясно, че освен музика се лее и алкохол в индустриални количества. Част от тях се познават - студенти, бунтари, рокери. Неповторима гледка - дългокоси младежи, вярващи, че ще променят света, отблясъците на огньовете, китарите, нощното море, естествено има къпещи се, правещи любов на брега, и над всичко това се носи духа на свободата, на човека без окови на съзнанието, на любовта, онази всепоглъщащата, която те кара да забравиш себе си и да се слееш в едно с всемира, примесен със сладникаво-тръпчивия вкус на мери джейн.
Светът няма как да бъде променен, но това разбираш след години, доста при това. Какво ти остава - да пазиш спомена за юлския изгрев и надеждите в изгрева на собствения си живот! Да знаеш, че поне си пожелал да живееш в друг свят, но за идеалисти няма място, успяваш, ако си нагъл, безочлив плутократ. После разказвай за юлското слънце от това, което си чул и настоявай, че си различен -колко много обичаш свободата, обаче онази, за която си продал себе си, онази купената, онази, финикийската. Те другите ще ти повЕрват! Няма да си първият, който обещава, мами, крадва и народът е опиянен от думи, защото вече и за алкохол не му стигат средствата...Фалш и липса на ценности - днешното общество, затова този Джулай, не е моят!
July Morning за мен е символ на неконформизма, на новаторството, на свободния дух, на любовта, на спонтанните действия и решения.
Последно ходих горещото лято на 1994 - пълно разочарование - беше мача с Аржентина за онова световно, бихме, еуфория, фенове, хипари и незнайно откъде хлапетии в предюношеска възраст се щураха по брега, а една от пиклите глезено мрънкаше с дъх на водка - Какво е тва Джулай, бее. No comment. Дотам.
После старите хипари тръгнаха към Варвара, Созопол, сега ми е все тая, защото моят дух остана там завинаги - сля се с нощното море само миг преди да грейнат първите слънчеви лъчи. Остана там като символ на моята младост, мечти, всички раздадени чувства. И въпреки противоречивостта на чувствата вътре в мен, всеки July Morning моят бунтарски дух се отправя към плажа, изплъзнал се през пространствено-временния континиум и посреща слънцето (символ на прераждането, на това, че още нищо не е загубено и доброто все пак го има макар да се крие дълбоко в нас) и тържествува еуфорично - приповдигнато, примесено с познатото:
There I was on a July morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun
At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own
BTW, July Morning никога не е била сред най-популярните песни на Uriah Heep в UK.
http://www.youtube.com/watch?v=R3_RaLubBiA&feature=player_embedded
Леки корекции 1.07.2012 Писано за друг блог, преди година.
