Ремонти технически след празници теологически ;)

Празничните дни свършиха, утре отново е обикновен работен ден. Едва ли е много приятно на когото и да е да стане от мекото диванче пред телевизора и да се настрои на делнична вълна след серията великденски празници, кратките разходки между печката и софрата и спалнята. Е, приемете факта - налага се и няма как.

Опитвам се да разведря атмосферата, защото мен ме чака напрегната седмица - имам няколко насрочени ремонта в програмата си.

Компютър от каменната ера - градинска украса, става и за по-просторен балкон. В делвичка до тях се кипрят люти чушки. Битови технологии, ако не бяхте чували - това е новото.
 

                    

Към тях върви скелетче на мишка, технологична, кое е скролчето - не се вижда добре. Ляв или десен бутон - използвайте въображението си за целта. Дано то поне не е толкова изпосталяло като тази компютърна приставка (прилича ли на такава).

                                                 

Разклонителче с различни накрайници - весело и забавно. Различни електрически уреди могат да се включат към него, но внимавайте децата да не го вземат за играчка. Тяхна, не ваша този път.


                                                  

Къде да скрием паричките, останали след Великден - в контакта. Кой ще се сети да търси там - съпругата или порасналите деца? А има ли какво да скриете изобщо? Фризерите отдавна излезнаха от употреба в този аспект. Кой нещастен крадец ще посмее да бръкне в контакта с голи ръце?

                                                             

Любимите ми швейцарски ножчета с USB, последна технологична новост. Там може да съхранявате тайни документи или снимчици, които само вие знаете.

                                

Кой учи по-лесно, дали човешкият разум е способен да се самоусъвършенства и до каква степен? Гениалността е на една ръка от невъзможните идеи. Дали мозъкът е като вселената - безкраен и пълен с черни дупки. Някъде там изпадна новата версия на половинвековния ми ум...

 

Свежите идеи са приоритет на младото поколение. Колкото по-младо, толкова по-необременено и толкова по-зависимо от последните технологични моди и ...абревиатури. Дейвид или ДВД, какво значение има и за кого другиго, освен за самия него.


                                                 

Дано красивите руси дами не се обидят - но това е просто начин да се принтира инфото от екрана. Техниката е изпробвана, а после - прилежно ремонтирана. Не от мен. Не правете това в офиса, ако държите на позицията си там.  Как можа да хрумне изобщо на някого - този стар, тежък  монитор да се влачи до копирната машина. Може пък някой охранител-левент да е дал идеята на хубавата блондинка, която се води офис-мениджър в офис с трима служители. Нация - техническа, такива сме си, а за любов - не монитори, а планини ще пренесем. В случай, че не ни мързи или не сме се сецнали от вадене на картофи от виртуалните ферми и ранчо реалности.
 

                                       

Като приключа с постинга, ще затворя прозореца - цял ден пред екрана - нормално е  да използвам SHUT DOWN - подухва, пък и ме домързява  да ставам. Къде е точилката, оф, офф и off. YES!

                                  

Дано съм ви разведрил и ако имате свободно време - изпробвайте тази цветна  идейка - използвайте стара електрическа крушка вместо вазичка. И без друго ще пестим от електроенергията при тези цени, но поне да мислим естетски, ако не светски.

                                   



Желая ви светла седмица и много любов!

Размишления по никое време

http://www.youtube.com/watch?v=jHWPFMJgPPI&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=7DaAKZormFg&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=tSvyuCaL9pc&feature=player_embedded

Малко след 3 и половина е. Нещо ме чопли и не мога да заспя. Свил съм се на възможно най-неудобното място, уж да не преча - в ъгълчето на дивана, на ръба на малка маса. Излишно е да казвам, че единственото осветление идва от монитора на лаптопа.

На креслото до мен блажено похърква пухкавата разкошотия, тип подвижна плюшена играчка, много нежна и добродушна. Лакома също. Ако беше човешко същество сигурно цял ден щеше да снове между печката и хладилника, като от време на време потършува за нещичко в шкафа.

Уж съм изморен - днес, т.е. вече вчера поправих един издъхващ телевизор, позакрепих го и му вдъхнах живот за още известно време. Ремонтирах и една поостаряла перална машина, нещо проблем с електрониката, поради неправилна и некомпетентна манипулация. Често се случва, ясно, че не всеки е техник, майстор или електроинженер (едната ми специалност), но всеки може да чете книжките с упътвания. Ръководствата за правилна употреба са именно за това.

Много наставнически взех да звуча, още малко ще размахам пръст. Нетипично за мен поведение. Може да ми влияе луната, може да съм се  презаредил с електроенергия от всички тези ремонти на телевизори, печки или каквото техническо електроуредче се повреди. Може да съм станал свръхчувствителен на различни електромагнитни лъчения, трептения, може някоя извънземна цивилизация да се опитва да установи контакт с мен, знаят, че съм отколешен фен!

Не изключвам възможността някой висш разум да се пробва да достигне до другите, да премина през собствената си Голгота, носейки кръста си толкова време. Смирението е добродетел, но търпението понякога се превръща в недостатък. Дали  във всеки смъртен дреме по един предател, по един Юда, който чака удобен момент, за да покаже двуликата си същност, да падне толкова ниЗко за презрените 30 сребърника?

                 
 
                            Мозайка от 12 век

Да възкръсна - май не искам. Не тук и не сега. Остава в мен едно усещане за голяма измама, отнети възможности за кариера и развитие - не ме бива в мошенически и тарикатски сметки (не заради мистичната висша сила, а заради собствените ми скромни морални ценности). Да, никой не ми е забранил, но и не ми е помогнал, останалото е ясно на повечето тук.

Наближава важен празник. Празник на себеотрицанието в името на останалите - грешници, блудни, неверници. Кой би се жертвал в днешните вълчи времена за спасението на тези, които презират слабите и се отричат от вяра и желание за прогрес.

                

                                                               Тинторето, 1594

Следните извадки от Книгата на книгите бих искал да споделя с вас, провокиран от необичайния час на постинга на неспящ майстор, раздиран от собствените си въпроси за битието и търсещ начин за един по-пълноценен живот.

1. Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене. Йоан 12:46
   
2. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто. Лука 6:45
   
3. Всичко е възможно за този, който вярва. Марк 9:23
   
4. Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях. Матей 7:12
5. 
   

                      

                                                             Тинторето, 1594

С надеждата да бъдем по-добри, да се подкрепяме и много, много космическа любов да цари трайно между нас, смъртните.

С USB котлон, има даже ON/OFF бутон

Време за обяд е, добра идейка ми се струва да пусна това постингче за малка настолна печка, не, по-скоро за мини котлонче, което ще поддържа топлината на чашка или малка купичка пълни с чай, кафе, мляко или бульон. Съвсем не става дума да измести функциите на  кухненската печка, а да помогне и облекчи краченцата ви и затопли коремчето докато работите на бюрото.


                  

Тази технологична приумица представлява нещо, приличащо на котлонче или газово котлонче, но хитринката при него е, че работи като се свързва с USB към компютъра ви.  Дори подобието на котлон е заобиколено от червени светодиодчета, подредени в кръг, за да подсилват заблудата за наличието на печка, котлон или по-общо да създадат леко изопачена идея за домашен уют, какъвто явно ще липсва, ако ползвате тази технологична новост.



               

Техническото уредче е снабдено с регулируем термостат, който позволява да избирате температура между 40 и 70 градуса за тази миниатюрна печка с  размери 16 х 4 х 15см (габарити ми звучи доста тромаво и тежко тук) и също така служи като USB  хъб с 2 порта. Не е много ясно колко точно топлина може да произведе тази кукленска играчка, но поне за подгряването на някаква ободряваща напитка може да се окаже добър вариант.



А и само срещу $21 е голямо гъделче да разполагате чашка топло по всяко време кафе или каквото обичате, без да се налага да ходите то заведението отсреща или до кухненския бокс за приготвяне или притопляне на нещо за душата, докато съвсем съвестно сте отговаряли на безумните запитвания по мейла, сравнявали сте оферти, цени, проектирали, калкулирали до умопомрачение. Пък  и кой ли  шеф ще ви насърчи да ставате от работното си място по няколко пъти на ден заради едното кафе – сакън, топло да е!

Технологичното котлонче се предлага в три цвята – червен, син и оранжев, върви в комплект с USB кабел, има даже ON/OFF ключ и толкова.

Честита Цветница с една моя картинка

Честита Цветница на всички празнуващи на днешния ден и техните близки една моя картинка, рисувана специално за този ден за специален човек преди няколко цветни празника. Тогава нямах толкова ремонти и се радвах на повече свободно време за това мое хоби - рисуването.

                                       

Картината е създадена с лек реверанс към импресионистичния стил в изкуството като цяло и с закачливо намигване към Слъчогледите на Ван Гог, в частност. Рисувана е с акрилни бои в техника импасто (нанасяне на неразтворени бои и плътни мазки). Интересна е рамката, ръчно изработена от кафява керамика, което беше смел експеримент от моя страна.

Първоаприлски ремонти

Подремвам кротко на диванчето и сегиз-тогиз хвърлям по един поглед към  работещия за фон телевизор. Вън е студено, вали, не ми се мърда. Хич на изглежда да е първи април вече, прилича на края на февруари.  И в този миг – телефона ми звъни. Някой се обажда за ремонт най-вероятно. Не съм сгрешил.

- Ало, майстора ли си? – пита мъжки глас.

Съм.

–  Ела у Бояна, ГръмнАха бушоните и са не стига, че съм сам като куче, ами и не мога да се гледам по телевизията. Три телевизора има, а нито един не работи. – Този леко насечен говор не мога да го сбъркам с друг. Бойко! – То мога и сам, ама нека има работа, че да не са оплакват после лентяите – продължава той. – До 30 минути да си дошъл! – и разговорът приключва. 

А така – мисля аз – само да не сгафя нещо, че знае ли се какво може да се случи после.

Телефонът ми отново надига глас, а още не съм се освестил от разговора с Бойко.

– Ало, майсторе – женски глас, чувал съм го и него някъде – В неделя закусваме мекици, да знаеш.

Ами закусвайте си, аз какво общо имам с това, чудя се сам.

– Замесила съм кило, кило и половина брашно, втаса хубавичко и тъкмо слагам тигана – и печката – аааа, сетих се, госпожа Искра ми се обажда. Толкова мекици няма кой друг да приготви за закуска. – Печката нещо се повреди или котлоните нещо не загряват, трябват ми и двата, как се пържат толкова мекици бе, момче. Идвай, че сме гладни, а и тестото ще превтаса. Ако се справиш с ремонта качествено, ще те почерпя с вкусна мекичка. 

Е, как да я оставиш без закуска жената, и тя душа носи.

Вече навличам дънките, когато телефонът отново прозвънява. Какво става днес, питам се. 

– Ало, майсторе, проблем с пералнята – приятен дамски глас, с леко самоуверена нотка. – Трябва ми спешно да изпера едни кирливи ризи на бившия и да си ги носи в партийната централа. 

Да, ясно – госпожа Капка. Щом става въпрос за бивши, лесно се ориентираш в ситуацията.

– Проблемът е с центрофугата – обяснява тя. – Ще дойдете, нали?

Ще, кой смее да отказва нещо на хубавица като нея, а?

От спокойна и мързелива неделя, се получи фул макс програма за ремонти. И в потвърждение на мислите ми – самсунгът отново набира скорост и познатата мелодия оглася коридора.

- Ало, майстора – почти басов глас отсреща – Електрически самобръсначки поправяте ли?

Недочакал отговор, решителният глас продължава сякаш дава команди на цяла рота:

– Парламента, вратата с надпис Председател. Чакам!

Защо реших, че е мъж – та това е госпожа Цецка.

Обаче с тази самобръсначка нещо се подведох. Самобръсначка – тя е за мустаци. Нещо ме докосва по лицето, нещо меко, но гъделичкащо – дали не е мухичка, но по това време, ранко ми се струва. Махам небрежно с ръка и усещам нещо пухкаво и голямо. Отварям очи – насреща ми рошавата муцунка с дълци бели мустаци на персийската ни любимка. Задрямал съм на дивана и тя дошла да ме подуши по лицето и да се гушне до мен, студеничко й е и търси топлинка.

Отдъхвам си с огромна доза облекчение. Никакви ремонти, никакви! Няма телевизор, няма мекици, няма мръсно бельо, няма, няма!

Сън, просто сън, първоаприлски.

Подсъзнанието ми изиграло шеговит номер, но се събудих леко поизпотен, признавам.

    


                          Я да го видя този с ремонтите!

Душата рее се в полет, в един следобед с дъх на пролет...

Точно такъв усещам деня днес - последния от така непостоянния март. Мрачен, хладен, начумерено небе, но във въздуха витае пролетно настроение и ако черешовите цветчета не са се разпъпили все още по клонките, това е станало вече вътре в мен.

Слънцето пробива сивкавия воал на небето и свенливо хвърля по едно око към земята. Тук сме и чакаме неговата топла милувка, за да се отрупат с цвят и дадат плод мечтите ни.

Днес съм разредил ангажиментите, все пак не е възможно всичко около мен да се върти само около повредена битова техника, било то перални, печки или безкрайните повиквания за ремонти на телевизори. Българинът, според броя на поправките, може да ходи гладен, неизпран, но без любимия сериал-боза - не може да оцелее. Явно има нужда да намери спасение от битовизмите в сладникавите филмчета и поредици от кошмарни реалити формати.

На мен обаче ми е необходима и малко естетика, която реших да споделя с вас - тази красива японска литография. Всеки има своите слабости и дребни изкушения.

Майсторът ви пожелава спокоен следобед с дъх на пролет !

Ван Гог и Равел - комбинация от творчески натюрел

Винсент ван Гог, холандски художник-постимпресионист, е роден на днешната дата - 30 март 1853.

        

Нека си припомним за него с малка част от огромното му творчество. Няма да досаждам с биографични данни, просто ще кача няколко снимки на удивителните му картини, надживяли самия него, времето и таланта му.


                  



              


    

А и петък вечер е, всички са/сме поуморени от изминалата седмица, така че нека доставим малко радост за очите и пиршество за духа като цяло.

     


     


Свежите, ярки цветове и краски допринасят за засилване на емоционалното съпреживяване със светоусещането на гениалния художник.


                        

Неговите картини остават недооценени по времето, когато е живял, но днес Ван Гог се смята за един от основоположниците на съвременното изкуство.

    


Приятна петъчна вечер от Майстора !

За закуска нещо вкусно с USB бързо хапвай ти! ;)

Сутрин преди старта на активната работна дейност е необходимо да заредим нашите батерии с достатъчно количество енергия, за да сме способни на трудови подвизи, по-малко раздразнителни и изобщо - закуската знаем колко важно ядене е.

Какво ще кажете за чаша кафе, приготвена на този технологичен комбайн - компютър, печка с цели три котлона и фурна плюс кафемашина! Подозирам, че има още някоя скрита функция или някое неочаквано приложение, но за мое съжаление - там не са ме викали за ремонт...все още, а би ми било интересно. Много даже.

              

Закуската не е от най-здравословните, това е ясно, но поне е мултифункционална хамбургер с USB. Точно като детско меню-изненада. Храничката ще е такава, ако проядете пластмаса или някой нов вид химическа сплав, но вече нищо не би ме изненадало - криза е, не е време за капризи, а и щом има хора, които хрупат стъкло (виждал съм го в различни програми и предавания за таланти!), сигурно има и  такива, които си падат по (не)органична химия.

Интересна комбинация - технологично приложим хамбургер и наслада за очите, ако не си падате по новите вкусове. Става и за хора, спазващи постите или пазещи диета - имаш хамбургерче, ама я, хапни го, да те видим, моля!

Как без чили - та това е десерта! Идеален завършек за виртуално-технологична закуска! Като ви подпали, ще хвърчите цял ден нагоре-надолу без да се спрете.

Аз май хрупнах 2-3 набързо, подпалих турбо обувките, в движение грабвам чантата с инструменти и политам по задачи и ремонти. Първо ще бръкна във вътрешностите на телевизор, после пак...телевизор, а ако ми излезе късмета, може и на онази комби печка-кафемашинка да ме викнат. Знае ли се кой чете блогчето ми!

А на всички тук - много настроение и да нямате притеснение - ако ви потрябвам съм около някой повреден електроуред, движа се бързо, пипам сръчно, изобщо - Майстор от всЕкъде!

Хубав, хубав ден!

Преди ремонти и поправка - малко технологична заигравка ;)

USB могат да изглеждат доста скучновати  в повечето случаи.  Те са сравнително евтини хардуеърни детайли, които се повреждат доста лесно поради честа употреба – постоянно се намира нещо за включване или изключване към тях. В този смисъл, още едно подобно технологично устройство няма да ви дойде в повече или да се окаже излишно. 

Това веселичко на пръв поглед роботче може да повиши настроението ви докато изпълнявате поредната задача на вечно нацупения си шеф. USB хъба във формата на робот е поредната леко шантава технологична джаджа, която бих искал да представя.


                 

Получавате 4 USB порта, ако малкото подобно на детска играчка  роботче е поставено в седнало положение, а в изправено – не се виждат портовете. Има си и светодиодни  (LED) очички, които просветват докато прехвърляте данните. Внимавайте всъщност дали не изпраща светлинни кодирани послания към вас или някой представител на кибер расата, много е възможно и някой тайно да ви шпионира. Ха! Знае ли човек какво се крие в главата на един робот.

Ценичката е като за социално бедни...европейци – няма и $6.


                     

Малко инфо за джаджата:

- Има 4 USB 2.0 порта

- Максимална скорост на обмен на данни - 480 Mbps

- Напълно съвместим с USB 2.0/1.1 спецификацията

- Plug and play

Тегло – 85.60 гр

Размери – 11.3х10.4х2.5 см

Та, така приятели, нека започнем новата седмица с добра душевна нагласа, настроение и да си пожелаем да ни върви успешно и да се развиват нещата точно според плановете и желанията ни. Колкото и трудности да възникнат – дано бъдат разрешени с минимални усилия.

Аз сега, като съвестен майстор, ще взема чантичката с всевъзможни инструменти, разни дребни части за първа помощ при поправка на някои електроуреди (няма как да вместя магазин за резервни части в багажа, а колко време и нерви би ми спестил, само аз си знам) и листа с адресите, които ме чакат днес. Добре, че са в района ми – почвам с телевизор, после съм на печка, чака ме и пералня, т.е. програмата днес е доста пълна. А времето лети по-бързо от скоростта на светлината, особено щом те чакат много ремонти и задачи.

До по-късно и лек да е денят ни! ;)

Честито Благовещение с една моя икона

Тази икона пресъздава съобщаването на благата вест на Мария от архангел Гавраил.  Основата на иконата е дърво, но в претворяването на образите съм използвал апликирането на различни видове платно. Използвал съм класически 24 каратов варак, както и смесена техника от акрилни бои и контури за порцелан с цел създаване на релеф.
 

Общата композиция на иконата е класическа православна от 18 век.

Тази моя икона е осветена в Троянския манастир през декември 2008 година.

Честито Благовещение на всички християни.

        

Мишки с дизайн футуристичен за хора с дух урбанистичен

Започвам седмицата с няколко футуристични мишки (нека така да ги назова), които едва ли някога ще си купите. Най-малкото по функционално-финансови причини. Но пък технологичните дизайнери никога не се уморяват да измислят все нови и нови приспособления за компютрите и свързаните с тях нови технологии. Най-често феновете и потребителите им са сред младите ИТ специалисти, геймърите или просто хора, които искат да изглеждат различни и оригинални.



Този тип компютърни мишки със сигурност не са за майстори като мен, занимаващи се със скучни, рутинни ремонти на електроуреди и изобщо повредена битова техника. Но ако се пробвам – мога и да ремонтирам и тези шантави технологични приумици, няма да се уплаша от модернистично-футуристичния им фасон, я! 

Първата компютърна мишка – The Cube - не прилича на такава, но е подобна на контролер с джобни размери и може да се използва за демонстрационни и презентационни цели. Поставена на бюрото тя може да контролира курсора по начин, сходен на този, който вие ползвате за задействане тъчскрина на смартфона си. Ако се налага да презентирате нещо, просто я вземете и минете на съответния режим. Появява се сензор, който може да използвате за навигация в нужната посока при презентации.


Кликването отгоре превърта слайдовете напред, а завъртането на мишката връща някой кадър. Но веднъж вдигната от бюрото, престава да действа като показалец. Съвместима е с различните компютри, свързва се с тях с миниатюрно USB, налична е в бяло и черно и се продава за около $70.

       

Втората мишка  е безжична, във формата на пръстен, откъдето идва и наименованието й - Wireless Ring Mouse - и е подходяща за тези, които не се задържат дълго зад бюрото, а и не им е нужно такова, за да работят с нея. Идеална е за управление на презентация,  докато стоите в средата на стаята. Има два бутона, които може да натискате с палец. Може да командвате безжичната мишка до 10 метра от компютъра с помощта на адаптор. Чувствителността на сензора е 1000 DPI,което я прави по-добра от обикновената оптична мишка с нейните 800 DPI. Цената е около $55.


                              





                                          

Третата е безжичната Air Mouse, която не само изглежда доста футуристично, но и значително трудна за  употреба, което пък е само в полза за стандартните типове компютърни мишки.



           

Само си представете, че всеки път се налага да използвате нещо приличащо на ръкавица, за да използвате технологичната мишка. Трябва да отделите малко време, за да свикнете да управлявате устройството. Но ако не възразявате срещу тези дребни неудобства и имате $80 в повече, то тази компютърна джаджа е точно за вас.

Е, толкова за техно мишките. Аз съм вече по задачки, т.е. по ремонти и докато четете това, най-вероятно ще човъркам телевизор или перална машина. Най-често телевизор. Някои модели дават много дефекти, при това еднотипни, но това е друга тема.

Наслаждавайте се на прекрасните слънчеви лъчи и свежия дъх на красивата пролет!

                                         

Петък - малко Реноар с дъх на минзухар

Правилата и моделите са смърт за гениите и изкуството. Уилям Хезлит

Колкото и да се опитваш не ще можеш  да изкорениш този вечен спомен в човешкото сърцеж - любовта. Виктор Юго

Опитай се да издържиш настоящето и стой в очакване на по-добри времена. Вергилий

Тези три мисли на философи и писатели ми допаднаха днес, когато малко съм поразредил ангажиментите, свързани с ремонт на домакинска техника и разни електроуреди.

Мислех относно първата сентенция - колко убийствено всъщност може да бъде обезличаването, влизането в рамки и следването на изкуствени правила не само за творческата личност, но и за всеки човек. В своята безкрайност вселената е удивително уникална - живеем в единствен в по рода си свят, а всяко човешко същество е една мини вселена от гени, страсти, амбиции.

В очакване на по-добри времена май минава живота ни в познатите измерения на този свят. Ние си чакаме, филма си тече, в един момент лентата се къса и няма кой да я поправи. Или свършва филма и нямаш пари за билет за втората серия.

И така в очакване на невъзможното и нереалното, животът изтича между свитите пръсти на ръцете ти като фин морски пясък.

Какво ти остава освен едната любов и желанието да бъдеш обичан! Любов не само към конкретни хора, а света около теб, динамиката на сезоните, изкуството, към новото и непроученото.

Така човешкият дух няма да изпадне в състояние на летаргичен покой и безцелно пропиляни дни.


Обичайте себе си, всяка нова тревичка, всяко малко цвете, всеки слънчев лъч, обичайте любовта! Любовта е началото и живота...



         

                                                                           




http://www.youtube.com/watch?v=TeRKexBdNLE&feature=player_embedded

Тестер за двигатели на климатици

Наскоро ми се наложи да си припомня конструкторските години. Не винаги съм се занимавал с ремонти на битова техника, и в частност телевизори, перални машини,  готварски фурни или каквото електроуредче се случи да се повреди и да не издържи на ежедневния ритъм на работа. Както съм споменавал многократно, това е просто начин за излизане (или поне опит) от кризисните времена. За съжаление, не винаги имаме възможност да се занимаваме с това, което харесваме или което отговаря на професионален опит и лични способности. Знам, че повечето хора в момента правят компромиси точно с тези неща с единствената цел да се грижат за близките си.

Затова и се зарадвам съвсем професионално, когато се наложи да изработя електронното устройство, за което ще   разкажа по-долу.

Изработеното устройство е чекер (тестер) за променливотокови двигатели на вентилаторите в климатиците. Тези двигатели са от двускоростни до четирискоростни и се захранват с променливо напрежение 240 волта. Тестерът има защита против късо съединение и максималнотокова защита, която е изградена от електронни компоненти и изключва устройството при проблем в двигателя. Има светлинна индикация за съответната работна скорост на двигателя и на съответните защити.  Устройството е изградено със стандартните куплунги на тези двигатели и позволява както бърза проверка на двигател, така и продължителен – няколкочасов тест.


 


 
                   

В тестера са използвани оригинални схема и части от  японски климатик, чието име точно сега няма да назова по понятни причини. Електронното устройство е изработено по поръчка на фирма за продажба и сервиз на японски климатици, с които съм в партньорски отношения в последните месеци. 

При проявен интерес мога да изработя съответното устройство по поръчка. 

Снощи сънувах, че някой ме обича...

Няколко съвсем неподредени мислички, едновременно отпивам от съботното кафенце и се опитвам да надмина собствения си рекорд по бързина на писане с два пръста по клавиатурата.

Хубаво нещо е да забравиш и простиш, но дали винаги не остава нещо като драскотина върху гладката, макар привидно, повърхност на отношенията. Или поне някой белег в душата. Със сигурност остава и той е видим единствено за теб. Споменавал съм, че най-трудни са ремонтите на чувства, спомени, душа. Трудни, неспокосани, не пeрфектно изпипани.

Колко хубаво би било да имаше някакъв чип - сменяш наранената част и си като нов - няма болезнени въпроси и парещи спомени, просто си като нов, чисто нов, неизползван, ненаранен, все едно изваден преди минути от опаковката.

Какво пък - хора сме, отпивам малка глътка от поизстиналото кафе, прощаваме, поне правим опити, напъваме се да забравим болка и охладнели като кафето ми чувства, и то така - живота минава ли минава с бясна скорост, а ти стоиш и чакаш да се позабави въртележката и да скочиш в движение, за да не ти изгори билета, който стискаш здраво в дланта си.

Чувствата не можеш да хванеш в шепа, те са на най-сигурното място - вътре в теб и не си техен господар. Идват и се появяват от само себе си, няма контрол, няма резервни части за наранените, няма любимия  бутон на майстора рестарт. Така е.

А закъснелите чувства помагат или пречат на душевния мир?

Снощи сънувах, че някой ме обича...

Чудесна песен, чудесна стара песен за начало на деня ми.

Ремонтите тепърва предстоят - дали този път не толкова типичните и технически обикновени телевизори, изнемогващи перални и стачкуващи печки или нещо далеч по-различно по своята същност, все са ремонти и крайният резултат трябва да е удовлетворителен, ако не положителен.

Хубав втори съботен ден през март.

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=-8NS_kQdiOY&feature=player_embedded 

 

 

Няколко фрази за живота и хората от Маркес

Не е важно какво ти се случва в живота, а какво си спомняш и как си го спомняш.

Сърцето в своите спомени премахва лошото и  преувеличава доброто.

Не е истина, че хората спират да преследват мечтите си, защото остаряват, те остаряват защото спират да преследват мечтите си.

Ако Бог не беше почивал на седмия ден, той щеше да има време да довърши света.

Този, който дълго чака, не може да очаква много.

Винаги има нещо, което е останало да бъде обичано.


Вчера, 6 март, се навършиха 85 години от рождението на великия колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес.

Нагоре

Нека бъде нещо различно - едно начало за делник нетипично

Преди да хукна по задачи - малко от любимите ми японски гравюри на фона на успокояваща музика. Нека бъде нещо нетипично за начало на работен ден, искам да повярвам на сетивно ниво, че чаканата пролет идва с леки стъпки,  с пъстротата на рокля, облечена от млада жена.

                                     

И много скоро в сивото постзимно ежедневие ще се влеят птичи песни, шум от разлистващи се клонки и цветя, глъч на весели хора.
                                                            
                                                                        


Спокойствие и красота, невинност и дъхав аромат, събрани в едно в прекрасните бели цветчета.

                                  

За това цветно пиршество жадуват очите ми, това чакам повече от месец, настудувах се и искам да усетя топлината на пролетното слънце като кротка милувка от близък човек, който знаеш, че е близо до теб и те обича.

                                            


В шепота на водата от топящ се сняг
чувам мислите си...


А сега - чантичката и тръгвам по технически, електрически, телевизионни и прочие други  ремонти, пролетта все ще ме срещне някъде по пътя и ще ме докосне с нежните си пръсти .


 http://www.youtube.com/watch?v=xpT5MrD44wM&feature=player_embedded

В предпролетните хоризонти - уикенд без ремонти ;)

Присъствието на пролетта, макар почти ефимерно все още, се усеща. То е онзи леко сладък гъдел, който усещаме в душите си, в онази неосъзната тръпка на предчувствие за положителна промяна, в усмивките на все повече случайно подминаващи ме хора по улиците, в неуловимия дъх на зараждащия се цветен живот.

Поради естеството на работата, с която се занимавам в последно време, не мога да си позволя да отсъствам от София, особено през уикендите – тогава най-много ме търсят за извършването на различни ремонтни дейности на електроуреди по домовете. Миналата седмица намерих малка пролука, е, отказах 3-4 ремонта, които според собствениците бяха спешни – но как да обясня, че на 3 март не работят магазините за резервни части и не всичко зависи от мен въпреки желанието ми да помогна. Здраве да е, като не могат да изчакат до понеделник – намерили са друг майстор, има ни много – кой от кой по-специалист. Има даже дипломирани техници – каквото и да значи това.

Идеята беше – успях да си позволя малка семейна разходка до южна България след заслужен труд – и там, в онази част на нашата родина присъствието на пролетта е почти реално, по-топло, по-друг, по-топъл въздух, по-леко облечени хора. В събота следобед слънцето блестеше ярко и закачливо, котаците, изморени от търсене на любов, лениво се напичаха на топлите му лъчи, бе спокойно, тихо, но за съжаление – все още никъде нямаше зелени стръкчета трева – символ на надеждата за нов живот след дългата, студена зима.

Няма да чакаме още дълго – пролетта е изпълнена с живот и любов, тя е като сътворението – все ще се случи, отново и отново.

Усмихната и хубава седмица, с предчувствие за завръщащата се пролет!






– Я виж какъв прекрасен ден - излез и поиграй навън!
И той послуша мама...

Понеделник - чудесен ден за рестарт

Понеделник е особено добър ден да започнеш отначало. Няма значение какво точно, по-важно е да направиш планове за положителни промени в себе си и света около своята персона. Може би това е причината да започваме отново и отначало през толкова кратък период. Не трябва да се обезкуражаваме и униваме ако не сме се справили с някое предизвикателство през предходните, вече отминали дни. Както след тъмната нощ започва светъл ден – буквално и метафорично, така и след неуспешен, евентуално, период се дава шанс за поправка на стореното или пропуснатото.


В крайна сметка, най-важното е да се чувстваме доволни и щастливи от живота. Идва и пролетта в най-скоро време. Усеща се, макар все още да е студеничко и да има снежец. Това ме изпълва с трепетни очаквания – зеленина, пъстри цветенца в близкия парк, особения аромат на нов живот, примесен с веселото цвърчене на птичките и детски смях. Разноцветни балончета весело танцуващи под дъха на южняка, усмивка от случайно минаващо момиче, възрастна двойка кротко крачеща по алеята – малки отрязъци от платното на живота, случайни картини от бъдещи спомени.

Понеделник е чудесен ден да направиш нови планове и да вземеш смели решения, да забравиш (или опиташ) проблемите и тревогите, да задгърбиш злобата и низките прояви на жалки и дребнави същества.

Понеделник е прекрасен ден да бъдеш щастлив, да се усетиш млад и пълен с жизнена енергия, с желание да помагаш, да обичаш и получаваш любов!

Понеденик, да, но и начало на седмица, пълна с ангажименти. За мен това означава ремонт, на различни битови електроуреди. На първо време имам да довършвам ремонт на телевизор, който бе забавен поради липса на оригинални (качествени) резервни части. Този проблем вече съм го коментирал.

Така е – поезия и делнична проза вървят ръка за ръка, те са си необходими за разграничаването на едното от другото. Връщам се до началната метафора за деня и нощта. Доброто и злото, шареното и сивото, светлото и тъмното, скучното и забавното са неизменна част от живота. Опознай едното, за да оцениш другото.







               

Бъдете усмихнати и амбицирани, не слагайте точка пред плановете си, това е моето пожелание-послание за новата седмица.

Ремонт, техника и арт - ясно е, че наближава март! ;)

Всъщност за днес бях намислил да постна нещо по-различно. Това по принцип не е невъзможно, защото денят все още не е превалил. Макар на мен да ми се налага да тръгвам след има-няма половин час и малко. Не сте сгрешили - към поредния ремонт. Вече няма значение какво точно ще ремонтирам днес - дали печка, пералня или телевизор. Това се иска от мен  най-често. Разбира се - има далеч по-смели и нестандартни предложения - сешоари, тостери и други несъществени представители на ежедневната битова техника. В тези случаи се чудя дали притежателите им владеят елементарна математика - защо са убедени, че да извикат майстор в къщи за ремонт на сешоар, например, ще им излезе по-евтино от закупуването на нов електрически уред от същия тип. Освен ако дълбоко под повърхността на простия ремонт не се крият много лични причини, люлка на сантиментални или сакрални емоции. Или пък мързел да се обиколят кварталните/централните магазини за техника. Хич и да не споменавам тогава електронната търговия. Електронен ремонт? Би ми спестил доста време и срещи с различни екземпляри на човешката (и не само) раса. Раса или порода? Кое беше по-доброто...

Та, хрумна ми за технологиите в изкуството - съществуват различни изложби, пърформанси и прочие възможности за хибридни форми на модерно изкуство с техническа насоченост.

Ето нещо ярко и свежо - телефони, конзоли, лаптопи, колонки, камера и страхотен (по подразбиране) телевизор с голям екран. Царството на техниката.

Тук не твърде арт и не твърде технологично - по-скоро малко проза, украсена с графична програма. Нека специалистите в областта се произнесат.

Тук  - техника и технологии се сливат в почти неразбираем свят, който ми напомня на нещо. На моето студио-работилничка. Има всичко, просто трябва да си много вътрешен, за да го откриеш. Може да ти се завие свят. Буквално. Огромният вентилатор на тавана подсилва усещането за апокалиптична обреченост - всеки миг оже да се стовари върху невинната главица на случаен посетител. После вярвай в предопределеността или в свободния избор - ако има с какво все пак да мислиш по зададена тема с картинка.

И понеже имам доста работа - май с този невъзможен велосипед ще поема към уикенда (поради липса на кривия макарон - изчезна някъде в тунела към светлото бъдеще или премина в друго измерение, нещо ми се размива вече - очаквания, делюзии, какво ли не беше!)

Е, все пак не прекалявайте с работния процес - както виждате труда не е оказал благотворно влияние върху тези представители на коя раса или порода беше... Ползата май е минимална, да не кажа - никаква. Технологиите в случая нямат значение!

Майсторът ви пожелава хубав и много позитивен ден! ;)


Време е за поредния ремонт!

Адио!