Есенна арт разходка - стари японски техники и майстори

Японската школа Ринпа е  от съществено значение от възраждането  през периода Едо (1615-1868 г. ). Тогава картините, платовете, различните керамични изделия, предметите за бита били оцветявани  в свежи краски, с богата украса и много детайли – фигурки, шарки. Творците отразявали най-вече сцени, свързани с природата и сезоните. 

В  Музея на изкуството Метрополитън в Ню Йорк са изложени редица произведения от този период в японското изкуство, като са придружени от лекции и демонстрации на калиграфското майсторство. 

Избрах няколко, които са свързани с есента, багрите, настроението, което поражда. Затова ми допаднаха и споделям с вас.

 Знаете, че обичам японските гравюри и изкуство като цяло.

Райска ябълка (1816)

  

 

Дело е на един от най-умелите майстори на тази арт техника Сакай Хойтцу (1761-1828г.)

Есенни дървета и тревички край поточе  (Втората половина на 17 век)

Използвани са мастило, багрила, злато и сребро върху  хартия.  Представлява параван от шест сгъваеми крила с размери 121.9 x 312.4 см.

Какви ли тайни на красиви гейши пази безмълвно във времето...

Есенен бръшлян (след 1732г.)

 

Огата Кензан (1663-1743)

Този японски творец не само рисува, но и допълва визуалното с поетичното. Погледнете дясната част на картинката – там собственоръчно го е изписал. Комбинацията, която се получава е наслада за сетивата на любителите на този тип изкуство.

Представям моя превод и интерпретация на този стар стих:

Макар не още есен

Ветрен порив ме догонва

През борови иглички

Пурпурни листа бръшлян

От раз помита

От ужас съм облян.

-----------------------------------------------------------------------

Пускам линк на две други мои публикации на тема японски гравюри в блог.бг. Ако някой иска да прочете повече може да го направи тук или тук. 

А от мен – хубава вечер и слънчев вторник! При необходимост от ремонт на битова техника все още съм на старото място. 

Който има възможност да посети Ню Йорк в скоро време, може да се отбие в Метрополитън и за мен ;)

Нека бъде нещо различно - едно начало за делник нетипично

Преди да хукна по задачи - малко от любимите ми японски гравюри на фона на успокояваща музика. Нека бъде нещо нетипично за начало на работен ден, искам да повярвам на сетивно ниво, че чаканата пролет идва с леки стъпки,  с пъстротата на рокля, облечена от млада жена.

                                     

И много скоро в сивото постзимно ежедневие ще се влеят птичи песни, шум от разлистващи се клонки и цветя, глъч на весели хора.
                                                            
                                                                        


Спокойствие и красота, невинност и дъхав аромат, събрани в едно в прекрасните бели цветчета.

                                  

За това цветно пиршество жадуват очите ми, това чакам повече от месец, настудувах се и искам да усетя топлината на пролетното слънце като кротка милувка от близък човек, който знаеш, че е близо до теб и те обича.

                                            


В шепота на водата от топящ се сняг
чувам мислите си...


А сега - чантичката и тръгвам по технически, електрически, телевизионни и прочие други  ремонти, пролетта все ще ме срещне някъде по пътя и ще ме докосне с нежните си пръсти .


 http://www.youtube.com/watch?v=xpT5MrD44wM&feature=player_embedded

Майсторът, златната есен, две картинки и една песен ;)

Официално дойде есента. Присъствието й все още слабо се усеща поради лудналия климат в последните години. От летните жеги и постоянното бръмчене на вентилатори и климатици преминахме изведнъж към по-топли завивки и леки якенца сутрин. След падналия дъжд по земята нападаха кестени, все още в зелените рошаво-бодливи одежди, първият сигурен знак за пристигането на есента и намерението й да се задържи за известно време и по нашите географски ширини. Есента – златна, пъстра и богата, каквато я помня от детските години, все по-малко ни навестява в този си вид. А толкова много я обичам! Другата – мрачна, навъсена и разкаляна, идва по-късно и прелива неусетно в зимата. Първата част е весела, втората – тъжна, но такъв е животът сам по себе си и в това се крие уникалната му дуалистична същност – нищо не е само хубаво или само лошо. Ние сме дарени с правото на избор – можем да се радваме и наслаждаваме на красотата на есенния пейзаж, с топли, преливащи едни в други багри и нюанси и да приемем тъгата като нещо временно, след което отново предстоят позитивни гледки и емоции.








                                   




             

Представих две картинки на есенна тематика, които съм рисувал преди 2-3 години – едната върху платно, а другата върху дървена основа. И двете са рисувани с акрилни бои. А до края на новата седмица се надявам да довърша и покажа нова картина на есенен пейзаж.

А дотогава – Майсторът Ви пожелава да виждате красотата и намирате любовта  и в малките неща в света около нас!

                             

http://lxpress.alle.bg/ Ремонт на черна и бяла техника, извънгаранционен сервиз, монтаж и поддръжка, консултант ВЕИ, инвеститорски контрол външни и сградни инсталации, графично оформление на рекламни и технически материали, преводи от/на английски/руски езици, editing/proofreading, създаване, оформяне и корекция на съдържание за уеб, текстове, официални писма, поздравления, слогани.

                                   

Есента става  втора пролет когато всяко листо се превръща в цвете. А. Камю

Зимата е като гравюра, пролетта е като акварел, лятото прилича на живопис, а есента е мозайка от всичко това. С. Хоровиц

Точно както художникът се нуждае от светлина, за да постави финалните щрихи на своята картина, така на мен ми е необходима  вътрешна светлина, която чувствам, че никога не ми е достатъчна през есента. Л. Толстой

Човешките чувства се променят като есенно небе. Японска поговорка

http://www.youtube.com/watch?v=n2s2tPORlW4&feature=player_embedded