Електронна златна рибка

Обичам техниката и технологичните новости, свързано е с образованието, професията ми и ежедневните ремонти на различни електроуреди, с които се занимавам по необходимост, затова чета и ровичкам в нета да следя какво интересно се е появило по света, но понякога се изумявам от някои публикации.

Затова и ще пусна следния постинг. В началото ме привлече яркото диодното осветление, после самата рибка в малкото симпатично аквариумче. Обичам морето и свързаните с него живи същества, легенди, митични обитатели, видове кораби и изобщо – усещането за присъствието на една водна стихия, където  може би се е зародил земният живот. Но да си призная – после за миг ме полазиха тръпки, гледайки веселото аквариумче със златната рибка – колко ли имитации на реални същества се размотават, бродят и множат сред човешкия род?

Като се абстрахирам от първоначалните леко параноични мисли, идеята не е никак лоша – електронна златна рибка в малко аквариумче. Няма нужда от ежедневните хранения, няма нужда да сменяте водата, единствено – три нови батерийки АА, добавяте вода в аквариума, който се продава с украсата, затваряте плътно – и имате ново декоративно уредче у дома. Диодното осветление създава настроение, златната рибка подскача, плува като истинска, а ако имате деца у дома – се радват на гледката и няма сълзи, ако нещо се случи на домашния любимец. Най-много да забравите да смените батериите, когато се изтощят.


                                              


Електронната рибка с аквариума и украсата се продава за около $20. Проблемът е, че за тази сума не се купува приятел или живо същество, а декоративно приспособление или слагате край на вечното  мрънкане на дечица, които желаят да притежават любимец. Мен ме привлича като идея многоцветното LED осветление и ми дава някоя и друга хрумка за това какво бих могъл аз да направя в тази посока.

                                                

А иначе знаете – електронни домашни любимци имаше още през 90-те – всички бяха пощурели по азиатските бръмбазъци, които подобно на птицата феникс възкръсваха след всяко невнимателно боравене с тях. Restart – и всичко почва отначало.

А себе си – как да рестартирам?


We're just two lost souls swimming in a fish bowl, year after year,
Running over the same old ground.
What have you found? The same old fears.
Wish you were here.


Pink Floyd (1975)

Захвърлен като стар повреден телевизор ...

Ровичкайки из нета, за да намеря необходима за момента информация за изработката на специфичен технически уред, попаднах на следните снимки. Стари, много стари телевизори от различен модел, марка и година на производство, обединени от едно единствено нещо - ремонтът при тях е невъзможен. Служили са дълго време на собствениците им, повредили са се и безславно са изхвърлени на бунището в най-широк смисъл на думата.

Тези повредени телевизори ме наведоха на кратки размишления за възможни паралелни прилики между тях и хората. Първо се замислих за радостта от придобиването на ново телевизорче - повечето хора заделят пари известно време, за да закупят някога смятания за луксозна придобивка уред. Вълнението и радостта от осъщественото желание и после праха на навика и постепенната загуба на интерес. Излизат нови, по-модерни модели и съвсем естествено - привличат новите мераци на потребителите. Живеем в консуматорско, всеядно общество, ненаситно за новото и различното, за последния писък на технологичната мода. Улисани сме в непрекъсната надпревара със собствените си възможности, участваме в неравностойни финансови състезания с близки и познати, лишаваме се от други, по-прости и достъпни човешки радости - и накрая всичко остава захвърлено насред нищото.

Може ли да се сравни радостта от придобиването на вещ с радостта от общуването и непосредствения контакт с хората - според учени от не знам си кой университет - може, защото щастието се .. купувало! Каква е цената на щастието и дали трае колкото първият филм, който ще изгледаш по новия телевизор, не мога да ви кажа. Но дали не се отнасяме и с хората като с ненужни вещи - когато повече нямаме необходимост или интерес от някого - просто се освобождаваме от присъствието му без възможност за ремонт, рециклиране или отдаване на заслужена почит и благодарност, респект или благодарност.

Май пак задълбах прекалено в нещата, просто захвърлени стари телевизори - и това е...

                                      



                                       


                                             


                                              



Тъжна и жалка гледка, като излишна ласка или дума на някой обичал някого някога...

Чадър с фенер през очите на майстор-електроинженер ;)

Това далеч не е първият дизайнерски опит да се комбинира чадър с някаква форма на осветление, макар според производителите и търговците му да е точното нещо, което нормален човек би използвал при необходимост при съответните обстоятелства, метереологични условия и подходящата част от денонощието. И най-вече – ако сте се сдобили с него за едни никакви 40 долара.

И за какво е цялата тази олелия – за едно чадърче, на чиято дръжка хитро е добавено фенерче, за да може да осветявате пътя пред себе си, докато крачите в тъмната нощ. Романтика под дъжда, но казват, че и подобни настроения и уреди са важни и вършат работа – всяко за себе си или в обща комбинация за постигане на крайната цел, която е твърде субективна и варира от съвсем прозаични причини (сухи крачета) до користно-еротични (хмм...топли крачета, 4 броя).


               

Фенерчето е направено от три бели светодиода, които се захранват от 3 ААА батерии, издържащи до 48 часа (надявам се, че никога няма да ви се налага да крачите под дъжда толкова дълго време, пък било то и с чадър, снабден с фенерче.)

                  

Както споменах в началото, има и други опити за получаване на хибрид между чадър и лампа (или поне нещо, наподобяващо подобна кръстоска.) По-напред във времето е ето този модел.

                                  

Тук са използвани серия от LED фиброоптични лампички, които очертават контурите на приспособлението за предпазване от дъжд. С помощта на допълнителен превключвател може да се постигне доста интересен за окото ефект – лампичките могат да минават на мигащ режим или да са напълно изключени – според индивидуалните предпочитания и субективните фактори. На дръжката също е вградено фенерче, което ви е под ръка и може да осветява пътя ви, ако преди това сте се запасили с 3 ААА батерии. Това удоволствие е около 26 долара.

                    

Да, в сезона на снега, пиша за дъжд и чадърчета – трябва  да се отличавам по някакъв начин. А и светодиодното осветление и постигането на различни ефекти с него си е моя стара страст. Опс, като стана дума за това, се сетих, че съм обещал да поправя щепселчето на една мини лампичка, която съм правил от морско камъче със светодиодчета (писал съм за нея тук преди няколко месеца). Имаше малък проблем и повече от седмица ме чака на работния плот. Майсторът е такъв и у дома, но поправя повредените детайли и елементи понякога с известно закъснение. А обещах на съседката да ремонтирам и повредената покрай празниците готварска печка, като последната не издържала на кулинарната вакханалия на многобройното семейство. 

Аз поемам по задачи, а на вас оставям доброто настроение на първата януарска сряда ;) 

Новогодишни поверия, а защо ги спазваме - мистерия ;)

Различни поверия и схващания са свързани с изкарването на новогодишната нощ. Спазването им гарантира късмет и благоразположението на капризната Съдба. Ето някои от по-разпространените суеверия, на които робуваме не само до сядането на празнично отрупаната софра пред телевизора, но и до момента на приключване на веселбата, където и да се намирате.


                                

* Носете нови дрешки – на богатство и късмет е. За предпочитане – червени одежди. Червеното се счита за щастлив цвят и привлича по-ярко и добро бъдеще.

                         

* Никакви сълзи през първия ден от новата година, иначе на рев ще ви кара през следващите 12 месеца. Внимавайте с посудата – не чупете чаши, чинии, предизвиквате бедността да ви посети.

* Дръжте се мило и любезно. (това не знам защо)

* Родените на 1 януари се смятат за особено щастливи с много късмет. (дано сред вас има такива)

* Не плащайте сметки, заеми и изобщо – нека парите си стоят в къщи (ако все още са останали такива след празничните пазарувания), не давайте нищо назаем. Някои стигат до по-далече – не изхвърлят боклук и не почистват под килима. Хмм...

* В полунощ отворете всички врати, за да може старата година да си тръгне безпрепятствано и с нея всичко лошо.

* Заредете шкафовете с храна, а портфейлите – с пари! Така ще си осигурите просперитет за дома през новата година. Никакви празни джобове!


         

* Никакво пране и миене на съдове в новогодишния ден. Било на лошо. Някои дори не се къпели. (Е, то ако се чипкаме всеки ден, как ще си честитим банята тогава? До Великден – време бол!)

* Ако искате да преуспеете в кариерата – не работете много-много на празника. После наваксвате, че и през носа ще ви излезе.

* Вдигайте шум, колкото може повече -  траш метъл, дет метъл, есид рок, турбочалга, техно, бомбички, семейни изпълнения (всякакви, стига да са в по-висока тоналност),  въобще - каквото ви душа сака  – така ще прогоните злото. (Според мен, най-много съседите). Целта оправдава средствата.


                              

* Задължително платете всички сметки преди това, нека нямате борчове.

* Не забравяйте целувката в полунощ – по този начин любов ще има и през новата година.


   

* За здраве, късмет в любовта и благополучие се препоръчват танци на открито, по възможност около някое дръвче.

* Неомъжените дами при ставане от сън трябва да погледнат през прозореца на спалнята си – и ако видят преминаващ индивид от другия пол, то до края на новата година ще носят брачна халка на пръста си.

                     

* Нито капка да не остане в бутилката – пресушете я до дъно и богатството само ще долети при вас през новата година!


                             



                      

Такива са част от суеверията за изпращане на старата и посрещане на новата година, приятели. Сигурен съм, че вие знаете още много забавни такива и може да ги споделите, ако желаете.


                         

Пожелавам една много по-добра година, последвана от много други, здраве, благополучие и любов! Нека новата 2012 отвори сърцата ни и ни изпълни с доброта, състрадание и човечност! Да сме живи и здрави, и ние, и хората, които обичаме!


                          

Наздраве!

                                         

Забавни технологични карикатури при зимни минусови температури ;)

Продължавам с по-забавните постове преди новогодишните празници. За днес съм приготвил серия от карикатури и скечове на технологична вълна. Запазвам оригиналният им вид заради авторските права на създателите им.

Еволюцията на любимия домашен уред за развлечение - телевизора - през последните двадесетина години, e налична. Явно от лежане на дивана и замезване с чипс, а поливането на последния с бира е довело до драстична промяна на човешките габарити. Но балансът и пропорциите са  запазени, макар и в реципрочен вид - телевизорът е тънък, зрителят - обемен. Нищо в природата не се губи само дето преминава в друга форма, помните този природен закон, нали?

                                                   


– Отче, съгреших.
– Разбрах, чадо, то тук така си го и пише...



Синко, това не става онлайн, няма такава команда. Вземи греблото и излез на двора да събереш листата самият ти.




Природозащитници от зараждането на цивилизацията на протест срещу новите за времето технологии - каменните колела.

                            


Стига си мрънкал, че съм бавен! Я се виж само - та ти печаташ с един пръст върху клавиатурата!



На мама първолака - екипиран технологично добре за първия учебен ден. На добър час и като знаеш - пускай мейл на госпожата!





Еее, не! Книги без батерии - ама тези кой ги чете! Пълна скука от времето на баба ми! При това - на рециклирана хартия!


                        

Не сме те даунлоуднали от никъде, просто си се...роди такъв.





С майка ти разбрахме, че ходиш някъде и блогърстваш...ъъъ...каквото и да значи това, сме безкрайно разочаровани и настояваме да престанеш да го правиш повече. Ясен ли съм?!


                            


Ехааа, татее, купи ми такова скрийнсейвърче, моля теее...

                              


Някъде там долу сигурно има източник на енергия, няма начин да не е така!





Направих първия си снежен човек - виж, нали е хубав!


                                           


Добре, ама щом ти нямаш никаква представа какво е Айпод, как очакваш от мен да го направя? - ужасено пита джуджето.


                                        



И след зимата студена следва дълго, жежко лято....

С пожелание от Майстора да събудите спомена за лятното слънце в душата си ;)


 http://www.youtube.com/watch?v=e25-N-2tJeo&feature=player_embedded

Микровълнова с екранче за пишман-готованче ;)

Ако се е случвало да стоите в другия край на стаята докато сте сложили храна в микровълновата фурна, то най-вероятно вече знаете, че е трудно да наблюдавате какво става вътре. (Предполагам, че дори и да не сте извършвали гореспоменатото действие, пак не е невъзможно  да се сетите, че няма как да прецените степента на готовност на храната).

Ето една нова, леко шантава технологична идея, разработена да спаси човечеството от подобно дребно неудобство.

Двама дизайнери от азиатски произход (спестявам имената на китайските господа, едва ли ви звучат по-познато отколкото и на мен самия) създават Proinjector – комбинация между микровълнова печка и проектор, която позволява да видите какво се случва в печката от другия край на стаята.


  

Според дизайнерите, този технически уред-хибрид намалява рисковете от вредното излагане на микровълнова радиация особено за по-възрастните, бременните и малките деца. По-скоро е удобство за мързеливите крачета (няма да споменавам други части от човешкото тяло, които обичат да се разполагат в креслото или на мекото диванче пред телевизора с дистанционно или чаша топло чайче в ръка, то е по подразбиране).

Мързелът е мощен стимулатор на прогреса – в този смисъл дали не е по-добре да се вгради безжична камерка в микровълновата или в обикновената готварска фурна и да проверявате степента на готовност на храната чрез смартфона си. Друго нещо е да се впрегнат техническите постижения за едното удобство, в услуга на  домашния уют и мързел – докато гледате поредните напъни на някой самовлюбен талант, опитващ се да впечатли родата с постижението да не изпее правилно нито една нота, то вие да хвърляте по някой разсеян поглед на мобилката и да следите доколко картофките са се препекли и дали баницата с късмети вече се е опекла. Какво пък – човещинка!


                

Хубав декемврийски следобед на всички, а аз излизам по задачки - чакат ме телевизор и пералня за ремонт ;)

Дистанционното управление за телевизори - не просто техническа история, а изпитано средство за ремонт и дегустация на междусъседските отношения

История на телевизионното дистанционно устройство

Както и голяма част от съвременните технологични разработки, така и телевизионното дистанционно устройство най-напред било разработено за военни цели.

                                     

През юни 1956 дистанционното за телевизори влиза за пръв път в домовете на обикновените американци. Но още през 1893 дистанционно управление за телевизори е описано от Никола Тесла с патентен номер 613809. От своя страна, немците използвали дистанционни устройства през Първата световна война, за да управляват моторниците си. В края на 40-те години на 20 век започват първите масови приложения на дистанционното в цивилния живот – за управление на автоматични гаражни врати.

                                             

Зенит Рейдио Корпорейшън разработват най-първото телевизионно дистанционно управление през 1950, наричат го “Lazy Bone” (Лентяйче). С него можело да се включва и изключва телевизор, както и да се сменят каналите. Проблемът бил, че се свързвал с телевизора посредством обемист кабел, който не допаднал на клиентите поради неудобството да се препъват непрекъснато в него.

                                          

Първото безжично дистанционно е създадено от Юджийн Поули, инженер в Зенит, през 1955. То се задействало с помощта на четири фотоклетки, всяка разположена в единия от краищата на телевизионния екран. С фенерче се активирали четирите контролни функции, включвали и изключвали екрана и звука, а каналите се настройвали с  въртене в посока на и обратно на часовниковата стрелка. Дистанционното от този тип се наричало Flash-matic и проблемът с него бил, че когато било слънчево и прекалено светло, не работело както трябва – естествената дневна светлина сменяла напосоки каналите.

                            

Подобреното дистанционно Zenith Space Command  започнало да се произвежда за широката публика през 1956. Робърт Ейдлър го проектирал като използвал ултразвукови вълни в разработката му. Това телевизионно дистанционно било особено популярно през следващите 25 години. То било без батерии, но заради техническата специфика на действие оскъпявало телевизорите с до 30%.

                                    

В началото на 60-те години на миналия век, след изобретението на транзисторите, дистанционните поевтинели, размерът им станал по-компактен, което било характерно за електрониката като цяло. Дистанционните били модифицирани и вече работели с батерии. Над 9 милиона телевизионни дистанционни, работещи с ултразвукови вълни, били продадени.

В началото на 80-те години дистанционните управления вече работели на базата на инфрачервените лампички и те изместили ултразвуковите такива. Както се казва – дошло им е времето.

                          

Разказах тази история накратко, провокиран от лично преживяване  - мой възрастен съсед дойде с молба да му поправя дистанционното управление за телевизора. Просто защото не исках да откажа, отделих време да ремонтирам уредчето. За мен е безмислено - продават се нови, универсални или за съответен модел и марка, на цена повече от достъпна и подобно занимание е загуба на време, макар и да съдейства за заздравяване на междусъседските отношения, които  изискват  по-различни и далеч по-непосредствени средства за консумация в охладен или затоплен вид. За първите е нужен хладилник, за вторите - печка, но най-важно е доброто настроение.


С пожелание за слънчев ден и много настроение ;)

Малко обедно забавление с уреди и техника за настроение ;)

Нова доза технологично настроение, събрано от целия свят - отделете пет минути време за няколко усмивки и подобряване на жизнения тонус в днешния мрачен ден ;)

Ако наистина искате шантава и функционална джаджа, може да пробвате технологичната мишка, направена от дърво във формата на планетата Юпитер. Произведена е в Япония и макар да изглежда трудна  за управление, се оказва, че  всъщност никак не е.

           

Тази оригинална лампа създава илюзията, че незасъхналата боя се процежда от нeя и капе. Ръчна изработка е от единствен стоманен лист. Отново японска.

              

Ако искате да измерите паранормалните явления и енергия у дома – едната възможност  е да използвате това уредче. То може да отчита електромагнитните излъчвания, но проблем ще е ако в помещението има електроуреди, тъй като ще покаже наличие на призраци и и някаква паранормална  дейност като цяло. Работи с батерия от 9V и цената му е към $ 11. Важното е да обичате подобна техника и  пресъздаването на сцени от Досиетата  Х  в домашни условия.

                       

На едно от поредните изложения по битова електроника в Лас Вегас показват и тази шапка с много дълга козирка, на която има телевизор. Ето и как работи – вътре има увеличително стъкло, така че щом пъхнете вашето мобилно устройство в най-предната част на козирката се получава усещането, че телевизионната картина е точно пред очите ви.


           



                   



Кога обаче ще гледате телевизия с тази шапка и къде остава тайна. Носещите я изглеждат меко казано малко странни. Но технологично интересни и загадъчни. Какво ли толкова гледат, а?


             



Ако ви е омръзнал студен обяд, отново има решение с леко изчанчен привкус - с  USB към компютъра свързвате тази чантичка-печка/фурна и ... добър апетит! Компактна, с приличен дизайн, тази технологична приумица би трябвало да се превърне в любимо приспособление за работещите в офиси в големите градове. Пестите време, а си похапвате домашна храна.



              


Ето и самият уред, поредно чудо на техниката. Или то май чудеса вече не останаха?

                   

След хранене - почистване на работното място с мини прахосмукачка. Чистотата е мерило за вашата култура и ...страст към новите технологични уреди и заигравки.

                           

Хубава сряда и усмихнат ден ;)