Зимен спомен за лятото грее в душата на майстора на ремонтите на битова техника

Зимен спомен за лятото. 

Малките слънца, които греят в душите ни и ни топлят в студените дни. 

Обичам богатата цветна палитра, която контрастира с еднообразието на януарската сивота. Ремонтите на битова техника са окупирали дните ми, превръщат се в безкраен наниз от поправки на перални, телевизори, платки на климатици, печки, фурни – разнородни мъниста от труд, технологични новости, обиколки из софийските булеварди и улички – отмятам едно по едно малките топчета, прехвърлям спомени и дати. Подклаждам яркостта на миналите дни с разходки из електронните албуми, в които живеят обиколките из красивата българска природа и топлината на лятното слънце, нажежено до златисточервено. 

Търся медно-червените отблясъци на спомените в леденоснежното присъствие на зимата, намирам ги в множество дребни и тривиални нещица от живота, радват ме, придават очарование и особен смисъл на януарското ежедневие. 

Ремонтите на електроуреди избледняват на фона на топлите спомени, които уютно са се притаили в душата ми.

Зима ли казвате – не и в сърцето на майстора!

(За колажчето са използвани лични снимки).


 

Късен обзор на първата януарска седмица от майстора на ремонтите на битова техника

Кратка работна седмица се оказа първата за тази година. Кратка, но изпълнена с много динамика – ремонти на климатици в сервиза, поправка на телевизори, перални и за десерт днес – нещо, което става бавно, но ми носи огромно удоволствие. Няма да коментирам, защото не съм поискал изричното позволение на собственика, но изпълнението на проекта включва много въображение, труд, естетика, любов и съм сигурен, че ще донесе истинско удоволствие от реализацията, която е съвсем скорошна. Малко загадъчност не е излишна на този етап.

Два бързи цитата за размаха на крилете на въображението:

* Логиката ще ви отведе от А до Я, въображението – навсякъде.  Айнщайн

* Всичко, каквото сте в състояние да си представите, съществува. Пикасо

Превод и интерпретация от английски език – моя милост.

Няма да се размине и без картинка – на любимия импресионист  Моне. Пейзажът е рисуван през 1880 година, техниката е масло върху платно, размерите са 150 х 101см. Намира се в Париж, ако имате път и интерес, отбийте се през  Musée de la Ville de Paris, Musée Carnavalet и ще се насладите на залеза над Сена.

Sun Setting over the Seine at Lavacourt.

Спокойна януарска съботна вечер, топла и уютна неделя у дома, много настроение на всички, които празнуват Йордановден утре и на техните близки! Имаме изконни български традиции, които отбелязваме на Богоявление.

Ако се наложи спешен ремонт на някой уморен от употреба битов електроуред – климатик, печка, пералня, телевизор, съдомиялна и всичко останало, което работи с електричество, може да намерите майстор по всяко време тук.

  

И две стари парчета, които си спомних тази вечер – поздрав за четящите този късен постинг!

 

Майсторът на ремонтите между Коледа и Нова година

Коледните празници, белязани от пътуване, фамилни срещи, по-богати от нормалните трапези, а за мен освен другото – активно бездействие, приключиха. Утре започвам отново – ремонти на климатици, които не търпят отлагане, посещение за поправка на печка, сервиз на телевизори. Ежедневието стоварва своите задачи върху нас и не ни позволява да загубим форма. Хубави са срещите с роднини, веднъж или два пъти годишно най-близките имат повод да се съберат. Това харесвам на Коледата – аромата на току-що изпечена и извадена от фурната домашна пита, няколко зелени клонки за настроение и блясък на разноцветни светлини, отразен в очите. Коледа е семеен празник, празник на светлината и любовта, на вярата в доброто, в неговото тържество над низките човешки страсти. 

Иначе телефонът не спря да звъни – служебно, обаждаха се закъсали с техниката кандидат-клиенти, дори на 25 декември в 8 сутринта телефонът настойчиво звъня неколкократно, лишавайки ме от поне половин час още здравословен сън. Трудно се обяснява на някои, че и майстора почива на Рождество, че съм в провинцията, че дори и в София да бях – няма как спешно да ремонтирам каквото и да е, защото магазини за части няма отворени, а аз не съм търговец, а инженер-техник (по стечение на обстоятелствата). То и защо ли да обяснявам...

Дните преди новогодишните празници съм на линия за ремонти на домашни електроуреди – телевизори, перални, печки плюс допълнителната ми работа в сервиза за климатици.

Повече настроение и любов, по-малко аварии и повреди – от това  да бъдат  маркирани дните ни покрай този празничен зимен сезон. И добро да ни съпътства навред!

 

Снимката е щракната през стъклото на автобус, на автомагистрала Тракия, малко преди Ихтиман, поиграх си за разнообразие с една компютърна програмка. 

Животът е винаги различен и всеки път еднакъв – това е част от магията, от теб зависи дали гората е вълшебна или пълна с оголени дървета.

Ремонт на вентилаторна печка

Наскоро ми се обади клиент с оплакване от работата на вентилаторна печка (известна сред хората като духалка). Бяха настъпили първите есенни застудявания, имал малки деца и помоли за ремонт. В случая не си струваше да ходя на посещение у дома му, би оскъпило излишно евентуалната поправка на електроуреда, който не струва много и като нов. А и се бе заредила натоварена серия от посещения за ремонт по домовете на по-големи представители на битовата техника – редовните телевизори и перални, плюс допълнителната ми работа в сервиз за климатици и дневните ми ангажименти надхвърляха 12 часа на ден, седем дни в седмицата. Като компромисно решение предложих да донесе печката при мен, за да мога да я прегледам и ремонтирам. Човекът се съгласи, предложението ми му се стори разумно и една привечер я донесе.

Ето и подробностите: вентилаторната печка беше оставена с оплакването, че не работи нормално – включва се и изключва постоянно сама. Тествах я и наистина  се оказа, че нагревателят се включва и изключва през 2-3 секунди. Очевидно нещо не беше наред с терморелето, което управляваше нагревателя. Разглобих печката и открих, че кълбенца прах и мъх се бяха натрупали на всички ъгли по вътрешността електрическия уред. Едно кълбенце се беше настанило върху пластината на терморелето и именно то пречеше за охлаждането му от въздуха. Изчистих мъхчетата и печката заработи нормално. Сглобих духалката и чакам клиента да си я вземе. 

Като съвет от майстора на ремонтите на битова техника: Не е желателно вентилаторна печка да бъде поставяна директно върху мъхест килим или подобни настилки, които отделят влакна и прах. Вече разбрахте защо.

Лека и спокойна вечер!

Ремонтите на телевизори са капчица в платното на живота, а есенното слънце ми намига свойски

Поизостанах малко с постингите, времето ми е изцяло посветено на работата – има достатъчно поръчки за ремонт на битова техника по домовете. Единствено графикът издъхва, претоварен от посещения за сервиз на телевизори, перални, а по-рядко в последно време и печки. Все още е топло, има достатъчно зеленчуци и плодове на пазара, вероятно хората хрупат салати в опит за икономисване на електроенергия, поради повишените й цени. Това без ирония...

За щастие днес се позатопли, слънцето погали софиянци с животворните си лъчи, а аз (макар и изморен) се разведрих от неочаквания щедър дар – ярка светлина озари по вълшебен начин иначе навъсената столица. И мен, в частност.

Вятърът играе на гоненица със Слънчо, който ту се скрива, ту се показва от облаците. Последните прииждат отново откъм Витоша и покриват все по-голяма част от небесната шир – първо синкави, после сивкави, а най-крайните дъждовно тъмнеят. Светът става като стара  черно-бяла снимка, после невидим фотограф-художник му възвръща пълноцветието и яркостта. Контрастно.


 

Старата тема – дали животът имитира изкуството или то – него...Изкуство за самото изкуство. Декаданс и естетизъм... 

Над това разсъждавам и крача.


 
             Франк Бернард Дикси, Страст (1892)

Не нося чадър, чантата с инструменти на рамото тежи достатъчно. Често се случва да имам повиквания за ремонт на различни електроуреди – телевизор и печка, пералня и тв, това прави задължително носенето на различни инструменти, без които нито една поправка на битова техника не би била възможна. А те си тежат на рамото на майстора. Особено на прибиране, ако съм понесъл някоя електронна платка в торбичка за домашна работа. Не всичко може да се ремонтира на момента.

Налага се и смяна на части в повечето случаи. Не знам каква точно би се оказала повредата, какви точно марка и модел ще се окажат повредените телевизор или съдомиялна, за да нося предварително тях с мен. Бих си спестил доста разходки из магазините. 

Но пък все още е топъл септември. Ухае на печени чушки покрай блоковете, които подминавам – хората слагат зимнина, а може и да приготвят вечеря, което пък ми напомня, че не съм слагал и залък в устата си цял ден. Ако не броим кафето с повечко захар, изпито на крак сутринта.


                       
                                       Есенна пъстрота

Обичам тази есенна миризма – печените чушки ме връщат в дните, когато нямаше онова българско чудо на техниката за оцеляване през зимите – чушкопек и бабите печаха на тенекии по дворовете цели чували с чушки, патладжани, после с часове бъркаха в огромни тави доматено-червената лютеница над тлеещите въглени...Нищо общо с купешката...

Крача и си мисля как довечера ще си пекна на котлона на печката и аз няколко есенни чушки да ми замирише на спомен, на дим, на детска лудория, на комат от пресен хляб, набързо отчупен, с немити още ръце, едва захвърлил училищната чанта, бързащ да се включа в приключения с махленските хлапетии, а  щипката шарена сол, с която е поръсен хляба, дразни обонянието ми.

Кихам, развълнувам от експресивността на отколешното видение.

Ей, облаците!

 Слънцето ми намига дяволито.

Това е живота – контраст, за да видим доброто и лошото, да усетим истината и фалша, да се насладим на красотата на различните проявления на изкуството, сравнявайки го с понякога принизена за амбициите ни действителност.


       
            Данте Габриел Росети, Лейди Лилит (1868)

                    

Испанска пъстрота с вариации на тема лято за ремонт на тъжна душа

Денят е пълен с неосъзната тъга. Не защото лятото се изтърколи като стара потъмняла от времето монета и есента прави първи крачки, а защото в мен се прокрадва едно усещане, че улисан в ежедневните си ремонти на стари или съвсем нови телевизори и перални нещо съм пропуснал. Неосъзнато, нежелано, а на практика така се е получило. А именно – част от живота си отиде заедно с царевичните коси на лятото – прегорели под жежките лъчи на слънцето, поопърпани от шепота на вятъра. Изчезнаха, няма ги.

                

                                              Redon

Така и летните дни, прекарани в оплакване от африканските горещини и от необходимостта да обикалям по улиците на София, за да се придвижа сред мараня и бензинови изпарения до поредния адрес, където ме очакваха за сервиз на някой електроуред или най-общо битова техника. Излишно е да казвам, че вечерта самият аз бях за ремонт – навъртял километри под палещите лъчи, с туптящи от умора ходила, жадуващ хладен душ и лека вечеря.




                                       Josep Maria Vayreda Canadell (1932-2001)

Есента пристъпва, все още плахо, като момиче от провинцията, което идва само за пръв път в големия град, оглежда се с надежда да види позната физиономия, но покрай нея профучават луксозни коли, шумни трамваи и тълпи начумерени хора. Идва новият сезон и се усеща и по захладнелите утрини, чаршафът, с който покриваме спящите си тела призори, се оказва недостатъчен. Пощипва ни лек хлад по ходилата, които стърчат голи изпод чаршафа с десен на делфини на син морски фон. Дори пухкавелката, вчера сутринта се намърда на леглото и долепи гръбче до моето, почувствала лекия студ на септемврийската заран. Хитро коте е, винаги знае как да се грижи за себе си – нейните интереси са първостепенни.

        

                                                            Joachim Sorolla (1863 - 1923)

С лека тъга е напоен днешният ден. Старата монета, която се изплъзна измежду пръстите ми потъна в процеп на напуканата от лятното бездъждие земя. Безвъзвратно си отиват дни и хора, сезони, чувства и надежди. Дори да се завърне пак след време, нещо мъничко ще е, но ще е друго. Различен ще съм и аз. И да простя това, че си замина без да спре за сбогом, дали ще мога да забравя?

            
                      

                                         Joan Miró (1901 - 1983)

Ех, лято многоцветно, оставяш спомени и рани, едно море и нашите длани...

 

                                Francisco Sans Castano 

 

Малко испанска пъстрота с вариации на тема лято.

 

* Изкуството е лъжа, която ни кара да осъзнаем истината.

* Отлагай за утре само онова, което искаш да остане несвършено и след теб.

* Не остаряваме, само ставаме по-зрели.

Пабло Пикасо

http://www.youtube.com/watch?v=9cadbYIzhqQ&feature=BFa&list=PLAC2B81B8FF8D7B02&index=14

Ден с ремонти на телевизори и перални, а вечерта - забавления с технологии и джаджи виртуални

Новите технологии в домовете и офисите - кой не иска да е в крак с времето?! Ето някои идеи, по-скоро за забавление, отколкото за непосредствено приложение в българския бит. Всъщност, младите хора са по-склонни да изпробват нетрадиционни и нестандартни мебели и декорации,  това е присъщо на възрастта. Но и ние, попреминалите първа, че и втора младост, имаме право да погледаме и помечтаем. Или да се посмеем.

Стерилната бяла атмосфера на стаята се разчупва от твърде нестандартния дизайн на комбинацията ливада плюс диван в едно - получавате усещането, че сте на открито докато похапвате пред телевизора. Идеята за присъствието на околната среда в ежедневието. Гласувам за дивана-ливадка, другото е твърде минималистично за вкуса ми.

Нищо крайно оригинално, но става за декорация на подходящи помещения и съответен повод. За градинско парти може да стои красиво на масата за осветление и настроение.

От типа - направи си сам. Разчистете мазето или килера и все ще намерите някои елементи, от които да сглобите нещо подобно. Използвайте и въображението в голяма степен.

                                 

Електрически крушки, този път в нова форма - плоски. Ако изпробвате, информирайте ме относно работата им.

                                                   

Крушката е разцъфтяла есенно златна. Въпреки складовото помещение или именно поради тази причина. Понякога е достатъчно толкова малко, за да променим света около себе си и да озарим деня си.

Свежо, пролетно настроение само с няколко прикачащи се детайли. Приятни, ненатрапчиви цветове и форми превръщат скучния кабел в разцъфнала клонка.

Ако носите в сърцето си зелена клонка, птичето само ще долети. - Лао Дзъ 

Сетих се за тази мисъл, макар казана с друг смисъл. Когато сме готови в душата си, хубавите неща се случват сами. Трябва да имаме очи и сърце, за да видим и да се радваме на дребните нещица в живота.

                                    

Още малко лично пространство за естетически и физически комфорт - всичко е на една ръка разстояние. Изкуството да си доставяш радост - книги, близост до картини, когато умът релаксира по подходящ начин, тялото заслужава същото. Оборудвано е с настолна лампа и сгъваема маса за писане.

Протектор за клавиатури - писна ми вече от трохички под клавишите. Кафе още не съм изливал, но никога не е късно. Прозрачен - в случай, че не сте усвоили десетопръстната система на писане. Одобрявам! Ще си хрупам солетки и чипс на воля!

Ето и тостер, където ще изпечем филийките. Става за чанта (вижте по-долу коя точно), подходящо за офис (докато не подпалите нещо или на шефа не му замирише на прегоряло).

Пликче за съхранение на приготвените сандвичи. Пази от крадливи ръчички и гладни устички. Кой ще иска да се нахрани на аванта с мухлясал сандвич?

Всичко това в чантичката, декорирана с компютърни клавиши и хайде на работа или у дома - според часовете на деня. 

                                  


На мен ми е все едно обаче, защото съм с плаващо работно време, без почивен ден, а сега покрай празничните дни има доста поръчки за ремонт на битова техника по домовете, защото повечето колеги явно почиват. Пък нямам село да варя компоти, а на скъпия ток на електрическата печка да се прави зимнина не е здравословно за джоба.

Имам и други причини, които ме задържат за момента в София, та поправките на телевизори, перални и други повредени електроуреди няма да ми се разминат, нито сервизът на дребни електроуреди и електроника. (ТУК съм)

Което няма да ми попречи да ви пожелая спокойна вечер и много настроение - предстоят още цели два дни почивка!

Няколко трика от Майстора за пестене на електроенергия от телевизорите

Няколко дребни трика как да спестим малко от скъпия ток, ако не гледаме телевизия в даден момент. Криза е, трябва да се мисли разумно за всеки излишен разход на електроенергия в домакинствата, а нали също така в крайна сметка се стремим да живеем с мисъл за околната среда и намаляване на вредните газове, които водят до климатични промени и влошаване на качеството на живот. 

* Винаги изключвайте телевизорите, когато не гледате – дори да обичате нещо да „говори” просто за фон – избягвайте да го правите. За месец се събира сума, макар и дребна.

* Колкото и много да обичате да спите на работещ телевизор – откажете се от този навик. Веднъж вреди на качеството на съня, както твърдят учени, и втори път – на портфейла.

* Намалете яркостта на телевизорите – повечето са поставени  на много по-ярка настройка на екрана, отколкото е необходимо. Това също води до намаляване на консумацията на електроенергия. А и дразни очите.

Още интересни подробности по темата:

* LCD телевизорите са най-икономични по отношение на консумация на електроенергия, следват плазмените, а най-бъркащи в джобовете ви са CRT телевизорите (кинескопните). Добра причина за подмяна на телевизора у дома.

* Плазмените харчат около 30% повече ток сравнени с LCD телевизорите със същия размер на екрана.

*  Кинескопните телевизори харчат 3 пъти повече от LCD телевизорите със същия размер на екрана – прост тест – поставете длан на горната част на кинескопен телевизор и по топлината там, сами си обяснете защо е така.

* Телевизор оствен в режим standby консумира от 10 до 23% електроенергия. Може да се замислите за изключване от щепселите и на други електроуреди, които не използвате междувременно.

                                         


                                                               LCD ТЕЛЕВИЗОР 


                                         


                            CRT (КИНЕСКОПЕН ТЕЛЕВИЗОР)

Пожелавам спокоен септемврийски уикенд, а ако случайно ви се наложи да потърсите майстор-техник за ремонт на телевизор или друга битова техника и електроуреди у дома, може да ме намерите ето тук - http://lxpress.alle.bg/.

Бюро, което няма да използвам за ремонти, малко спомени и Дж. Джойс

Ако не ми се налагаше да обикалям София и в мраз, и в пек (най-буквално и уморително), за да посещавам клиенти по домовете за извършването на различни ремонти на електроуреди и сервиз на битова техника, то бих предпочел да работя на едно ето такова бюро, което има фасон  на  Мини Купър от седемдесетте години.

      

Помня как когато бях студент първа година във Варна, помолих баща ми за финансова подкрепа срещу връщане, за да купя подобен Mini Cooper. Отговорът беше какъвто се и очакваше, в стил "Онова писмо, в което искаш пари - не съм го получил", но от тогава тези малки симпатични колички са ми страст. 

Нали знаете -  неосъществен мерак чопли душицата за цял живот, а осъществиш ли желанието - губи се интерес и вечно търсещия наш дух човешки се отправя към нови посоки. 

Не съм от хората, които биха се чувствали добре, ако цял ден се налаше да работя на бюро - обичам динамиката, движението, действието. Това бюрце обаче определено има нещо притегателно като магнитче, което си пуснал в чантичка с пирони, винтове и по него може да откриеш дребен детайл, който си мислил, че е изгубен, а случайно откриваш там.

Мини Купърите винаги ще ме връщат в годините, когато бях млад и окрилен, ще ми напомня за баща ми, в невидима връзка с миналото, като героят на Джойс с картофа в джоба - пипне го и си спомня за майка си. 

Съвсем в модернистичната техника - поток на съзнанието (разкриване на всички чувства, мисли и усещания на литературния герой чрез съзнателно търсен психологически реализъм), за един от чиито създатели се смята именно Джеймс Джойс, се сещам, четеното преди малко в Днес.бг - Паулу Коелю - комерсиалният преписвач на легенди и притчи си позволява да оспори стила и смисъла на Одисей на ирландския писател, квалифицирайки го като "вреден за литературата"...

Ето от бюрото с фаца на Мини Купър, се докоснах до толкова теми - моята младост, покойният ми баща, литературата от модернистичен до постмодернистичен период - един безкраен океан от автори, творби, шедьоври и малко приказки за глуповати дами с любов към модата. 

Платката за довършване на поправката на един телевизор стои на масата до старото ми другарче - лаптопа, май ще остане за утре. Защото моето другарче в живота ме чака за вечеря...да я приготвя...

Човешките грешки са двери към нови открития. Джеймс Джойс