Нестандартни дизайнерски лампи - Майсторът почива от ремонти

Създаването на оригинални, нестандартни, дори изглеждащи твърде дръзки на моменти,  лампи и модерно осветление за определени помещения дава доста голяма творческа свобода на  дизайнери и производители. Без осветление не можем поне през известна част от денонощието, когато небесното светило се разхожда покрай други далечни географски дължини и ширини.

Интересувам се от това, самият аз съм създал доста лампи с нетрадиционен дизайн като хоби, за подарък или по поръчка.

Елегантното се смесва с необичайното за окото и възприятието не е еднопластово. Иновативните концепции за осветление са съвсем близо до преминаването на това, което се счита масово за добър вкус. Креативно-технологично осветление,  съчетано с подходящ интериор, би осигурило необходимо настроение за различни видове дейности, изискващи електрическа светлина. Дори като част от декора.  

Твърди се, че хората сме различни – вкусовете и представите ни за красиво и не толкова варират според социално-културните представи, насаждани сред определени  прослойки в продължение на години, поколения наред. Кичът за едни би могъл да представлява интерес за други. И обратното – елегантен, изчистен дизайн би могъл да се стори скучен за човек, който обича ярки и шарени предмети за бита. Добрият вкус се възпитава дълго време. Различията в стандартите ни за хубаво, модерно, полезно ни правят вълнуващи  като личности. Субективното е плод на насаждани традиции и възможности. Всеки мери според своя аршин.

В тази мокра октомврийска вечер имам нужда от нещо нестандартно като визия, което да ме развесели след цял ден ремонти на битова техника – поправих пералня, имаше проблем с ключалката, един телевизор и довърших някои дребни домашни задачки, които си чакаха мен – няма да викам друг майстор на собствен терен, я!

Ще ми бъде приятно да споделите десетина минути с моя избор на нетрадиционни по дизайн светодиодни или не лампи, но създаващи настроение и гарантиращи усмивки по лицата ви. А това е и целта на постинга.

 

























 














Кой ще угаси осветлението преди да излезе от стаята? ;)

Октомври - пълен с изненади

Септември мина и замина. Октомври дойде с летни температури. На прибиране от ремонт на телевизор, макар и облечен с лека блузка, станах вир-вода. Трудно ми е да повярвам, че започва втори месец от есенния сезон. Не се оплаквам, напротив. Но малко е необичайно.

Сменят се месеците и сезоните, дрехите, ремонтите, техниката, домовете, работата. Има неща, които остават. Става ми приятно като си мисля за някои от тях.  

Многообразието на живота е безкрайно, красивото е субективна категория, доброто и то ли?  

Разпиляват се годините като октомврийски листа из софийските улици - обагрени в червено-жълти, златисто-брикови, оранжеви тонове и светлосенки. Вятър завихря спомени и всичко полита.  

Хубав месец е октомври. Има всичко в него - слънце, мъгли, първи слани, дъжд, студени утрини и нощи. Загадъчност - като портрет на изящна дама, рисуван от Модиляни.


                                                 

Октомври - пълен с изненади.

Очаквам най-добрите.

На този свят, изтъкан от цветове, светлина и златисти нишки непреходна любов.

Остани...

Съботни минутки за изкуство от Майстора - Франсоа Буше и рококо

На днешната дата през 1703 година е роден френският художник, виден представител на стила рококо, Франсоа Буше. Бил е директор на Кралската академия и придворен живописец на Луи XV.

                                          

Буше създава различни по тематика и жанрово многообразие творби – пейзажи, портрети, митологични, библейски, пасторални картини. Прави проекти за театрални и оперни декори и костюми. Минава за майстор на рисунката и на него дължим до голяма степен превръщането й в самостоятелно изкуство. Много негови рисунки и гравюри са използвани за илюстрации на различни книги, включително издание на Дон Кихот и История на Франция на абат Дениел.

     
                                               Мостът, 1751

Критиката, още приживе, не го долюбва – обвиняван е в липса на вкус, фриволност и др. По-късно интересът към Буше се завръща, като реабилитацията му се дължи и на книгата на братя Гонкур - Изкуството на 18 век.

     
                                                Пейзаж с езеро

Стилът рококо се отличава с характерните си леки, грациозни и дори интимно-кокетни качества. Цветовете и тоновете са светли – използват се сини, розови, зелени и бели краски. Изобразяват се пасторални, еротични, митологични сюжети. Рококото заменя тежките, твърде помпозни, тъмни, наситени тонове и сцени.  

    
                                             Пейзаж с воденица

На мен лично, будоарните и еротични сюжети на Буше ми идват малко в повече с това прекалено изобилие на плът, но картините на пасторална тема разглеждам с интерес.

    
                                            Пейзаж край Бовоа

Поради тази причина, предлагам няколко негови пейзажи и едно клипче, където са представени по-различни по тематика творби. Определено, гледането на рококо портрети и еротично-интимни сюжети от 18 век, е по-добрата опция от това да ремонтираш телевизори и перални, но на мен последното и днес няма да ми се размине.

Хубава събота и слънчево настроение от Майстора, който поема към поредните ремонти на битова техника по домовете.

 

Соларно зарядно за дребни технологични джаджи

Соларно зарядно за дребни технологични джаджи, но не какво да е – а във весела слънчогледова форма! Слънчогледите са символ на слънце, енергия, настроение, оптимизъм – събрани в едно. Соларните панели, поставени върху слънчогледа акумулират енергия, която после се използва за зареждане на различни мобилни устройства. Имитацията на цвете е поставена в компактна саксия, която съхранява и допълнителната електроника на джаджата от придобиването на твърде натуралистично-технологичен изглед.

Батерията, която е вградена, е достатъчно мощна да зареди мобилен телефон или МР3-ка.  За таблети май няма да му достигне силицата. А и е екологично средство, съвсем в крак с модерните технологии.

Специфични детайли за еко-джаджата:

* Акумулаторна литиева батерия 2500mAh;

* Изходно напрежение 5V/max. 1000mA;

 
* Две зелени листенца (намигване към еколюбителите);

* Голям соларен панел в овална форма;

 * Мини USB вход;

* USB изход отстрани;

 
* Две индикаторни лампички;

* Включен мини USB кабел.

Цялото устройство е високо 23см, а в диаметър достига 10см. Тежи малко под 400 грама – удобно е за пренасяне от едно слънчево помещение в друго, а може спокойно да оставите зарядното и на огрян от слънцето балкон или двор. Материалът, от който е изработено е пластмаса, предлага се в бял цвят и е разработено от дизайнера Райън Максорли. Ценичката – платете първоначално едни 60 евро, а пък после пестете от парите за електроенергия.

А може да си направите технологична соларна градинка – ще има на разположение готови   зарядни устройства за смартфони и други дребни джаджи.

От Майстора имате пожелание за слънчев и усмихнат четвъртък, много настроение и любов.

Ако се наложи ремонт на битова техника (най-общо) или телевизорът излезе извън строя, аз ще бъда на пост ето тук.

                                              

Нагоре

http://lxpress.alle.bg/

Есенна арт разходка - стари японски техники и майстори

Японската школа Ринпа е  от съществено значение от възраждането  през периода Едо (1615-1868 г. ). Тогава картините, платовете, различните керамични изделия, предметите за бита били оцветявани  в свежи краски, с богата украса и много детайли – фигурки, шарки. Творците отразявали най-вече сцени, свързани с природата и сезоните. 

В  Музея на изкуството Метрополитън в Ню Йорк са изложени редица произведения от този период в японското изкуство, като са придружени от лекции и демонстрации на калиграфското майсторство. 

Избрах няколко, които са свързани с есента, багрите, настроението, което поражда. Затова ми допаднаха и споделям с вас.

 Знаете, че обичам японските гравюри и изкуство като цяло.

Райска ябълка (1816)

  

 

Дело е на един от най-умелите майстори на тази арт техника Сакай Хойтцу (1761-1828г.)

Есенни дървета и тревички край поточе  (Втората половина на 17 век)

Използвани са мастило, багрила, злато и сребро върху  хартия.  Представлява параван от шест сгъваеми крила с размери 121.9 x 312.4 см.

Какви ли тайни на красиви гейши пази безмълвно във времето...

Есенен бръшлян (след 1732г.)

 

Огата Кензан (1663-1743)

Този японски творец не само рисува, но и допълва визуалното с поетичното. Погледнете дясната част на картинката – там собственоръчно го е изписал. Комбинацията, която се получава е наслада за сетивата на любителите на този тип изкуство.

Представям моя превод и интерпретация на този стар стих:

Макар не още есен

Ветрен порив ме догонва

През борови иглички

Пурпурни листа бръшлян

От раз помита

От ужас съм облян.

-----------------------------------------------------------------------

Пускам линк на две други мои публикации на тема японски гравюри в блог.бг. Ако някой иска да прочете повече може да го направи тук или тук. 

А от мен – хубава вечер и слънчев вторник! При необходимост от ремонт на битова техника все още съм на старото място. 

Който има възможност да посети Ню Йорк в скоро време, може да се отбие в Метрополитън и за мен ;)

Морски есенен пейзаж от Майстора

Представям една  своя картина на тема морски пейзаж през клонките на дърво, чиито листа са обагрени в цветовете на есента. Мястото реално съществува близо до Балчик.

Рисувана е върху дърво с акрилни бои и фини четки. Рамката на картината представлява стилизиран прозорец. Първоначалната идея беше да направя дори и крила със стъкла на прозореца, но реших, че ще изглежда претоварено за окото и ремонтирах в движение оригиналния замисъл.

Завършена е в този си вид преди няколко години. 

И есенното море има своята красота.

Ремонтите на телевизори са капчица в платното на живота, а есенното слънце ми намига свойски

Поизостанах малко с постингите, времето ми е изцяло посветено на работата – има достатъчно поръчки за ремонт на битова техника по домовете. Единствено графикът издъхва, претоварен от посещения за сервиз на телевизори, перални, а по-рядко в последно време и печки. Все още е топло, има достатъчно зеленчуци и плодове на пазара, вероятно хората хрупат салати в опит за икономисване на електроенергия, поради повишените й цени. Това без ирония...

За щастие днес се позатопли, слънцето погали софиянци с животворните си лъчи, а аз (макар и изморен) се разведрих от неочаквания щедър дар – ярка светлина озари по вълшебен начин иначе навъсената столица. И мен, в частност.

Вятърът играе на гоненица със Слънчо, който ту се скрива, ту се показва от облаците. Последните прииждат отново откъм Витоша и покриват все по-голяма част от небесната шир – първо синкави, после сивкави, а най-крайните дъждовно тъмнеят. Светът става като стара  черно-бяла снимка, после невидим фотограф-художник му възвръща пълноцветието и яркостта. Контрастно.


 

Старата тема – дали животът имитира изкуството или то – него...Изкуство за самото изкуство. Декаданс и естетизъм... 

Над това разсъждавам и крача.


 
             Франк Бернард Дикси, Страст (1892)

Не нося чадър, чантата с инструменти на рамото тежи достатъчно. Често се случва да имам повиквания за ремонт на различни електроуреди – телевизор и печка, пералня и тв, това прави задължително носенето на различни инструменти, без които нито една поправка на битова техника не би била възможна. А те си тежат на рамото на майстора. Особено на прибиране, ако съм понесъл някоя електронна платка в торбичка за домашна работа. Не всичко може да се ремонтира на момента.

Налага се и смяна на части в повечето случаи. Не знам каква точно би се оказала повредата, какви точно марка и модел ще се окажат повредените телевизор или съдомиялна, за да нося предварително тях с мен. Бих си спестил доста разходки из магазините. 

Но пък все още е топъл септември. Ухае на печени чушки покрай блоковете, които подминавам – хората слагат зимнина, а може и да приготвят вечеря, което пък ми напомня, че не съм слагал и залък в устата си цял ден. Ако не броим кафето с повечко захар, изпито на крак сутринта.


                       
                                       Есенна пъстрота

Обичам тази есенна миризма – печените чушки ме връщат в дните, когато нямаше онова българско чудо на техниката за оцеляване през зимите – чушкопек и бабите печаха на тенекии по дворовете цели чували с чушки, патладжани, после с часове бъркаха в огромни тави доматено-червената лютеница над тлеещите въглени...Нищо общо с купешката...

Крача и си мисля как довечера ще си пекна на котлона на печката и аз няколко есенни чушки да ми замирише на спомен, на дим, на детска лудория, на комат от пресен хляб, набързо отчупен, с немити още ръце, едва захвърлил училищната чанта, бързащ да се включа в приключения с махленските хлапетии, а  щипката шарена сол, с която е поръсен хляба, дразни обонянието ми.

Кихам, развълнувам от експресивността на отколешното видение.

Ей, облаците!

 Слънцето ми намига дяволито.

Това е живота – контраст, за да видим доброто и лошото, да усетим истината и фалша, да се насладим на красотата на различните проявления на изкуството, сравнявайки го с понякога принизена за амбициите ни действителност.


       
            Данте Габриел Росети, Лейди Лилит (1868)