Тази сутрин докато отпивах от задължителното неделно кафенце с малко мляко и мързеливо разглеждах оттук-оттам новини из нета, попаднах на няколко невероятни снимки, които задържаха вниманието ми.
Величествени, красиво-неземни, така бих ги описал. И на техния експресивно въздействащ фон, се почувствах малък и смешен с моите опити да помагам на семейството и на хората – някакви си там ремонти на печки, перални, телевизори и всякаква домакинска техника.
Света около нас ни е предоставил възможността да бъдем част от него, да живеем, творим, да създаваме красиви предмети на изкуството, да укротяваме природните стихии (поне опитваме до известна степен), а ние – космическите недоразумения с кaкво се отблагодаряваме в замяна – с тотално разрушение или непукизъм към заобикалящия ни свят!
Да, той не е само моят дом, град, село, държава и т.н, той представлява безкрайно, непонятно за ограниченото ни човешко възприятие на предметите и пространството. Дали е за добро – не ми е много ясно.
Казват, че живота не е нищо повече освен non plus ultra, дали обаче е така и какво се крие отвъд пределите на ограничения човешки разум – други галактики, паралелни вселени, иначе казано живот във всичките (а колко ли са те) му разнолики проявления!
Робуваме на жалките си страст, измъчвани от злобно-завистливи напъни, раздирaни от противоречиви емоции, водени от базови инстинкти (манджа и туй-онуй) и ...толкова. Поне част от представителите на нашият вид, но знам, че не всички са такива...
Необятна тема почти колкото вселената. Или поне тази, която мислим, че познаваме и съществува.
Неделя сутрин – време за любов – космическа, преливаща, достатъчна за всички живи същества.
Магическата дума днес е тази – любов!
