Майсторът, брака и ... хитрата сврака с двата крака ;)

Едва ли мога да кажа нещо ново за брачния съюз и причините, които карат двама души да свържат съдбите си, да заживеят и останат(!) заедно, особено в модерните посткомунистически/демократически и прочие реалности в милата ни България. Хубаво е, че партньорите могат да живеят заедно с години без формализиране на отношенията си, нещо скандално и немислимо преди двадесетина години в условията на зрелия соц. Но рано или късно повечето хора си намират майстора/по-добрата половинка.

Интерес представляват възгледите на Дънов  за брака и партньорството. Учителят утвърждава следната теза: за пълноценната връзка между мъжа и жената не са нужни формалности (документи, свидетели, подписи); най-важно и определящо е взаимното доверие, разбирателството, искрената обич и на първо място – чувството за отговорност.

Има различни гледни точки и становища по темата – официален брак или на семейни начала, но съвети е безмислено да се дават, защото всеки случай е уникален и строго индивидуален. 

"Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему."  – споделя Толстой  в "Ана Каренина" и тук трябва да се съглася с него. Има много съвети за спокоен и щастлив съвместен живот, но най-важните добродетели и чисто човешки качества според мен са взаимно уважение, търпение, толерантност, склонност към компромиси и още много хитринки и трикове.

„Тайната на щастливия брак си остава тайна” – пише Хени Йънгмън, а Барбра Стрейзънд пита закачливо: „Защо трябва една жена да се мъчи цели 10 години да променя мъжките навици, а после мрънка, че това не бил човекът за когото се омъжила?”. Ницше пък заявява в категоричния си стил: „Не липсата на любов, а липсата на приятелство прави брака нещастен”.

Е, аз съм привърженик на брачната институция и днес за мен има повод да честитя годишнината от сключването на брака ни на моята съпруга и да поискам да бъдем заедно дълго време, напук на трудностите, които съпътстват много български семейства в условията на икономическа рецесия, задгърбили проблемите да вървим заедно по неравните пътеки, които съдбата е отредила за нас.

Честита годишнина! :)

http://www.youtube.com/watch?v=4Rn8KORS1_0&feature=related

Майсторът, Мане и...охладено шардоне

„Има само едно истинско нещо – постоянно да рисувате каквото виждате. Понякога се получава, а когато не – започнете отначало. Останалото е илюзия.” – Едуар Мане 

Бих искал да Ви представя друг художник, когото също много харесвам – Едуар Мане (23.01.1832-30.04.1883).

Често го свързват с импресионистите, защото е повлиян от тях. Париж се е отнасял враждебно към Импресионизма като цяло и затова предпочитал да излага творбите си в по-консервативни изложби, спонсорирани от френското правителство. Мане започнал с творби в традиционен стил, но под влияние на Моне и други импресионисти, картините му станали много по-спонтанни. Той използвал изразителни контури, дръзко комбинирал цветовете, както и богата цветова плътност, за да пресъздаде света около себе си. Скандализирал парижаните с голям брой творби с голи фигури в предизвикателни пози, гледащи нахално от платното. По това време било модерно да се рисуват библейски сцени и моменти от древната история, докато Мане претворявал сцени от съвременната история.

 Майсторът Ви пожелава спокойна вечер, изпълнена с любов, красота и естетика.

 http://lxpress.alle.bg/ Ремонт на черна и бяла техника, извънгаранционен сервиз, монтаж и поддръжка, консултант ВЕИ, инвеститорски контрол външни и сградни инсталации, графично оформление на рекламни и технически материали, преводи от/на английски/руски езици, editing/proofreading, създаване, оформяне и корекция на съдържание за уеб, текстове, официални писма, поздравления, слогани и др.

Майсторът, Ван Гог и ...чаша горещ грог

Уж е лято, а дъждът вали упорито, небето над София е мрачно и есенно, трябва ми спешно малко яркост, цвят и настроение в минутите на преливането на деня в скучната дъждовно-мокра вечер.
Сещам се за друг мой любим художник - холандският постимпресионист Ван Гог (30.03.1853-29.07.1890), известен с ярките си живи цветове и силно емоционално въздействие. Харесвам композицията на рисунките му, богатата цветова палитра, начина на пресъздаване на светлината, а особено ми допада техниката на рисуване - с кратки и свободно нанесени щрихи и точки.

 Дано клипчето, изгледано с чаша затоплящо тялото питие, стопли душата и породи настроение и комфорт на вечерта Ви ;)

http://lxpress.alle.bg/ Ремонт на черна и бяла техника, извънгаранционен сервиз, монтаж и поддръжка, консултант ВЕИ, инвеститорски контрол външни и сградни инсталации, графично оформление на рекламни и технически материали, преводи от/на английски/руски езици, editing/proofreading, създаване, оформяне и корекция на съдържание за уеб, текстове, официални писма, поздравления, слогани и др.

Майсторът, Моне и ... празно портмоне

Майсторът Ви пожелава спокойна и приятна августовска вечер. Може да релаксирате безплатно на фона на лека музика, докато се наслаждавате на импресионистичните творби на Клод Моне. Ефектът е невероятен! Моне е един от любимите ми художници. ;)



http://lxpress.alle.bg/ Ремонт на черна и бяла техника, извънгаранционен сервиз, монтаж и поддръжка, консултант ВЕИ, инвеститорски контрол външни и сградни инсталации, графично оформление на рекламни и технически материали, преводи от/на английски/руски езици, editing/proofreading, създаване, оформяне и корекция на съдържание за уеб, текстове, официални писма, поздравления, слогани и др.

http://www.youtube.com/watch?v=FPlW1H9m4dc&feature=player_embedded#at=63

Майсторът споделя на цигарка

Кога остаряваме? Според някои учени на 27 годишна възраст телата ни спират своето прогресивно развитие, влошава се зрението, нарушава се силата на паметта.

По-скоро остаряваме, когато нещата, които някога са ни носили удоволствие, започват да ни дразнят.

Съвсем пресен пример – в блока от другата страна на улицата имаше купон, който продължи до 5 сутринта. Силна музика, за (мое) щастие рок и рок балади, надживели създателите си и времето, а не крещящо-безвкусни чалга ритми. Легнах след два, но тътена на барабаните и дрезгавите вокали пречеха на съня ми! Явно се превръщам в досадно старче-моралист, забравяйки своите младежки лудории.

Стреснах се – крайно неприятно е да признаеш загубата от състезанието с годините, надбягването с времето. За оправдание ще спомена, че бях уморен и мислех за настоящи проблеми, макар да съзнавам абсурда на казаното.  

Ето някои цитати по случая:

”В старостта човек съжалява за греховете, които не е могъл да направи.”  Уилям Съмърсет Моъм

"Човек не умира, когато трябва, а когато може."  Габриел Гарсия Маркес

 The world breaks everyone, and afterward, some are strong at the broken places.  Ernest Hemingway    

As you get older three things happen. The first is your memory goes, and I can't remember the other two..   Sir Norman Wisdom

Майсторът, космическото корабче и зелените човечета от астероида

Преди години работих в к. к. Албена и много обичах да се разхождам в уникалния горски резерват и да се наслаждавам на чистия въздух и безметежното спокойствие, което цареше там.

Едно лято намерих част от стебло на бял бор, паднала на земята. Хареса ми странната форма и реших да я взема с мен.

Хрумна ми идея да направя декоративна нощна лампа. Почистих дървото с твърда телена четка като начало, а след това – с мека пластмасова довърших процеса. Последва лакиране за укрепване на дървото. Използвах разни части, които неясно защо бях  запазил – основно платки от gsm-и за направата на космическото корабче. После монтирах светлодиодче за прожектор на космическото корабче. С помощта на фино свредло, което измайсторих сам, направих много тънки отвори в дървото, за да преминат почти невидимите жички на миниатюрните светлодиодчетата, свалени от gsm-и. Според първоначалния замисъл те представляват светещите очички на извънземните, които оглеждат кораба. На гърба на дървото съединих жичките и свързах със захранващо кабелче към изправителчето (също за gsm-и)

Така се получи ефектна декоративна лампа, създадена с много търпение и внимание към детайлите, комбинираща в едно природа, нови технологии, сръчност и майсторлък.

Малкият пазач с големия противогаз

Тези летни жеги ме връщат назад във времето, когато светът беше млад и непознат, изпълнен с безброй нови и интересни неща, когато приказките и реалността се смесваха в една шарена  купчина стъклени топчета, готови всеки миг да се разпилеят на всички възможни посоки.  Трябва да съм бил на не повече от 4-5 годинки, живеехме 3 поколения в малката къща на баба и дядо, която в последствие събориха. Имаше прекрасен двор с цветя, плодни дръвчета, лехички със зеленчуци, лозичка, която раждаше кичести салкъми грозде. Каква игра падаше само! Бях най-малкия в онзи момент и тичах из двора, търсейки врагове в стремежа да опозная света чрез неговия мини модел в домашен вариант. Когато времето беше топло, сервираха вечерята на масата на двора под асмичката. Баба, дядо, леля, свако, братовчедка ми, баща ми, майка ми и аз – това беше истински патриархален дом, със своите традиции, закони и порядки. Докато жените приготвяха вечеря, мъжете се разполагаха на масата, потънали в сладки приказки, прясна салатка, студена ракийка, а малката беличка, т.е. моя милост сновеше с късите си крачета по двора, в кухнята, до масата, досаждайки с милион детски въпросчета, започващи със „Защо”, докато на някой му писнеше и ми кажеше – „Ходи си играй другаде” и аз хуквах отново по двора. Понякога падах и тогава в желанието си да привлека внимание, надавах вой, всички се събираха около мен и бях щастлив с детската си победа над възрастните.

Една прекрасна лятна вечер на свако му хрумна щура идея как хем да ме разкарат от масата, хем да си трая известно време. В мазето на старата къща имаше противогаз, незнайно откъде попаднал и останал там. Свако, лекар по професия, чешит по душа, каза да сложа противогаза, да клекна до кофата за боклук на входа на къщата, където една лоза разделяше нашия двор от съседския, съответно скрит там да пазя гроздето някой да не дойде да краде и ако видя крадеца да скоча от скривалището и да извикам силно „Бау”. Добра идея! Намъкнах тежкия противогаз, свих се зад кофата за боклук и зачаках. До мен достигаше веселата глъч от масата в двора, но нищо не можеше да ме откъсне от поста ми. Важни задачи не ти дават всеки ден! Клечах с противогаза дълго време, крачетата ми изтръпваха, пишкаше ми се, исках вече да се откажа, когато чух шум. Тихи бързи стъпчици идваха към мен. Гроздето, гроздето, мислех си, сега ще го откраднат! Няма да позволя друг да излапа сладките гроздени зрънца и да се наслаждава на шекерения гроздов сок. Стъпките ставаха все по-отчетливи и усетих как свиват насам. В този велик момент аз скочих в пълно бойно снаряжение – огромен  противогаз  на главата и дървен меч в ръката и изкрещях с цяло гърло „Бау”. В отговор се чу писък на жена „Ааааааааааааа, помощ”

Всички наизлязаха на момента – нашите, съседите. Плачът продължаваше по-приглушено. Оказа се съседското момиче, ученичка в гимназията, закъсняла вечерта и не искала никой да я усети. И нямаше, ако малкото смело момченце не беше на своя пост да пази гроздето от мними крадци, екипирано с противогаз и бойния възглас „Бау”.

Нашите дълго се смяха, бях героят на вечерта, потупваха ме по рамото, хихикаха, явно и те не очаквали такъв развой на събитията, в желанието си да осигурят спокойствие от малката беличка. Май съседската госпожица изяде няколко шамара и й наложиха забрана за излизане, та едва ли ме е запомнила с хубави чувства. Така или иначе не съм я виждал от този случай, а за съжаление почти всички участници в тази история се преселиха в един по-хубав свят и силно се надявам, че сега покрай летните жеги отново са заедно, смеят се и всичко се смесва в едно непознато измерение – спомени, минало и настояще формират истинската реалност, нали?