Ремонтът - ако може насред улицата, моля

Да се смееш или да плачеш - понякога изпадам в нелепи, комични ситуации заради моите ремонти на битова техника. Последен, най-свеж пример - неколкократно ме търси дама за поправка на 17 инчов телевизор.

Опитал съм се да улесня хората, като ходя на място по домовете, при необходимост взимамам електронната платка за ремонт у дома или за намиране и отстраняване на повредата, за което имам доста уреди и тестери. Няма как да нося всичко с мен, а и не е необходимо.

Въпросната дама, поради нейни причини, настоя да донесе телевизора при мен, което не практикувам. Носили са ми дребни електроуреди, но за големи нямам възможност за съхранение.

Уговаряше и отлагаше дати и часове, накрая една сутрин каза, че е дошла с телевизора. Слизам, няколко фрази, без които не е учтиво и посягам да взема телевизора, за да го занеса у дома.

Дамата се стресна и уточни как го е донесла, за да ремонтирам на място - в колата, под открито небе!

Ако вие знаете поялник да работи без електрически ток, информирайте ме от къде да закупя, аз още нямам. И не само - как може въобще някой да е толкова технически некомпетентен, за да допусне, че насред улицата ще поправям телевизор!

Шофьорът нещо нададе зор, че бърза, ремонт ясно - не можа да стане по технически причини, заминаха към дома вероятно да оставят малкото телевизорче и да му се радват, макар неработещо.

Така - има и такива кандидат-клиенти с особени изисквания, на които не отговарям. Бедата е, че стават все повече...

Дамата работела в областта на просветата, а не баба Пена от затънтено село из Родопите и не ми е хич ясно как не се е замислила за поправка на електрически уред без електричество за диагностика, проби...

Или - страх лозе пази, в случащ повреден телевизор!

Ремонт, работа, поправка - в събота щурец съм, а не работна мравка ;)

Събота, но не съвсем.

Съвсем делничен ден - повечето тичат по задачи и отработват следпразничния ден в бъдеще време. На майстор като мен отдавна съботните дни не са почивни - тогава имам най-много повиквания за ремонти на разнообразни технически уреди и посещения на адреси на различни места в София. Забелязал съм, че доста хора чакат уикенда, за да се обаждат за поправка на повредени от доста време перални машини или телевизори. В съботен или неделен ден са ми звъняли преди 7 и половина сутринта  за повикване за ремонт на битова техника, която не работи поне от месец. А се е случвало да ми се обадят в 8 вечерта за телевизор, който "спешно, ама много спешно ми трябва за тази вечер".

Събота е днес и носи в себе си очарованието на леко отпуснат, ленив ден, който би искал да прекараш на място, различно от работното и с хора, не точно колеги, но има неща и ситуации, неподвластни на нашите желания. Понякога.

Американският писател-философ Торо твърди, че " Не е важно какво гледаш, а какво виждаш", та в този аспект  предлагам няколко снимчици за излизане извън руслото на делничността на съботните задължения.

Тази снимка гледам и си мисля за находчивостта на човешата мисъл - дъжд, огромни дупки по улиците - звучи толкова нашенски, толкова  неотменна част от ежедневието ни, че се радвам на сюрреалистичната възможност да се практикува риболов в махленски условия.

Представям си кварталната улица, насядали сме със съседите на по метър-два разстояние, метнали сме въдиците и чакаме някой екологично нечист рибок да клъвне на дъждовен червей. Знаем всичко за всеки, чува се през панелките, а сега се сближаваме още повече - някой подава шишенце с домашна водка, друг печена филийка с домашен хайвер без хайвер, ееех, мечтииии! А вие протестирате за дупките! Нека има дупки по пътищата - ето повече риба за народа! Никакъв ремонт, така кажете на премиера!

                         

Повече свободно време, техническа мисъл, събирате колелетата на хлапетиите от околността и създавате уникално велосипедче - може и в цирка да ви назначат -  борите безработицата, вместо да поправяте старите детски колелета. Зрелищно!

                        

Как да държим под око домашния любимец през цялото време - ами, ето така! Старият компютърен монитор става нов дом на хамстерчето. Стоите си вие пред екрана, чатите си във фейсбука, правите поредна таблица на  Excel, а Чочко си седи в технологичната клетка и ви наблюдава тъпо с влажните си малки очета. Ароматизатор се препоръчва горещо. Може да автоматизирате с помощта на компютърна програма редовното подаване на храна към нещастната животинка, принудена да ви прави компания от високотехнологичния си затвор.

Я, ама това май е най-новият модел компютърна мишка - технологиите придобиват все по-реални измерения. Вече ме тресе параноята, отивам да донеса малко сиренсе от хладилника за моята мишка преди да ме е захапала за пръстите, за да отмъсти за ежедневния тормоз, на който е подложена.

                        

Ако има нещо подобно за ремонт, не се колебайте - и след 8 вечерта хуквам! Рибката вече съм осигурил - пържи се на печката на остъкления балкон. Какъв технологичен дизайн има тази машинка, чак ми се изпоти екрана от гледане и мерак.

                        

Свежа украса за домове на абитуриенти - май месец е, нека се веселят младежите преди животът да ги грабне и завърти в мелницата за илюзии. Можеха и някое цветенце да сложат, но хайде - криза е, може и без това. Иначе като на прощъпулник - всичко на балкона, каквото хване сутринта след бала абитуриентът  - такъв ще стане като завърши ... университета.

Декорацията ми се струва е събирана специално за повода покрай някой ремонтиран пътен участък - има каска, автомобилна гума, още една, пътен знак, множество празни бирени кенчета - най-сигурния признак за присъствието на ремонтна бригада. Или по-скоро за отсъствието им от месторабота. Като ученици - шефът е другаде,  ние - също.

Наздраве!

                         

Ето и фамилната гордост, с прическа тип хеликоптер, аха, ето къде били и цветята за абитуриентката - романтично вплетени в гребена на кавалера, хибрид между неопънк и неохипар.

Имайте малко търпение да видите прическата за втората вечер само! Не в джаза, ами в неремонтираната дупка насред пътя ще ви хвърли силата на удивлението!

 



                                                                                ***

Разумът е всичко. Вие сте това каквото мислите .  Буда

С пожелание от Майстора  за хубави, весели и позитивни мисли през целия уикенд! И не забравяйте да се обичате. 

Как да не ремонтираме техниката у дома, ако сме в кръжока "Ръцете ми пречат"

Домашен майстор или как сами да "ремонтираме" с подръчни средства, техника и минимум познания в някои важни области,  например електроника, електротехника, че дори информационни технологии. Ремонтираме, ъпгрейдваме, използваме помощ от приятел, консултираме се в интернет форуми с подобни нам многознайковци с явната надеждата да спестим парици, да придобием самочувствие на доморасъл майстор-техник, недипломиран и слабо квалифициран жичкаджия или електрончик и най-вече да уплътним времето между два футболни  мача по  новия огромен телевизор или докато притоплим вечерята на старата печка на терасата.

Няколко специални снимки от кръжока "Ръцете ми пречат". Приемете ги с поредната доза хумор и добро настроение.

LCD телевизор новаторски и дръзко прикрепен към дървена стойка. Малко недодялана, но важна е техниката - екрана е по-голям с няколко инча от този на съседа, а кабелите са безплатна алармена система - я само опитайте да влезнете посред нощите с цел кражба на ТВ-то на рационализатора - първо ще се оплетете по кабелите, после как ще свалите LCD джаджата от стойката - не ми се мисли дори. Нищо случайно няма!
 

Когато контактът не отговаря на стандарта - винаги има решение - техничарят поправя липсата на съответния щепсел с помощта на две отвертки. Майсторлък! Все пак бяхме нация техническа...някога...в собствените си илюзии.

 

                         

Ако се повреди кухненския миксер, винаги има изход, ако нямате време за ремонт на същия или не може да се свържете с добър майстор като мен, а много ви се похапва нещо сладичко.  Към бормашината смело прикрете бъркалката от миксера и просто включете. Внимавайте да не изцапате работния плот докато бъркате сместта. После бързо мятайте кекса във фурната и ...добър апетит.

                      
 

Другият майстор у дома - не само забърсва прах по труднодостъпни места, но може да ви ъпгрейдне и компа, колко му е, някакъв си там RAM! Той го прави за едното гушкане и шепа котешки хрупки.

                            

Техническият гений не се спира пред нищо - и ремонт на DVD плейър ще направи, и дръжка ще му монтира, ей така - да има, ако се наложи да се мести от хола в спалнята, удобството е от значение.

                              

Моята сателитна чиния ще е най-далече, ще хващам най-много телевизионни канали, нека всички в квартала да знаят къде живее най-запаления фен на техническите експерименти. В добрите стари времена по металния лост можеше и домашни суджуци да се закачат - мястото е проветриво, нека хората гледат и преглъщат завистливо. Ама сега - само да простираш старите чорапи по него.


 

                            


Майсторът ви пожелава да не слагате спирачка пред щурите идеи, спокойни почивни дни и при технически проблем или нужда от ремонт все ще намерите някой да поправи електрическия уред - техници-любители много по белия свят.

Ремонти технически след празници теологически ;)

Празничните дни свършиха, утре отново е обикновен работен ден. Едва ли е много приятно на когото и да е да стане от мекото диванче пред телевизора и да се настрои на делнична вълна след серията великденски празници, кратките разходки между печката и софрата и спалнята. Е, приемете факта - налага се и няма как.

Опитвам се да разведря атмосферата, защото мен ме чака напрегната седмица - имам няколко насрочени ремонта в програмата си.

Компютър от каменната ера - градинска украса, става и за по-просторен балкон. В делвичка до тях се кипрят люти чушки. Битови технологии, ако не бяхте чували - това е новото.
 

                    

Към тях върви скелетче на мишка, технологична, кое е скролчето - не се вижда добре. Ляв или десен бутон - използвайте въображението си за целта. Дано то поне не е толкова изпосталяло като тази компютърна приставка (прилича ли на такава).

                                                 

Разклонителче с различни накрайници - весело и забавно. Различни електрически уреди могат да се включат към него, но внимавайте децата да не го вземат за играчка. Тяхна, не ваша този път.


                                                  

Къде да скрием паричките, останали след Великден - в контакта. Кой ще се сети да търси там - съпругата или порасналите деца? А има ли какво да скриете изобщо? Фризерите отдавна излезнаха от употреба в този аспект. Кой нещастен крадец ще посмее да бръкне в контакта с голи ръце?

                                                             

Любимите ми швейцарски ножчета с USB, последна технологична новост. Там може да съхранявате тайни документи или снимчици, които само вие знаете.

                                

Кой учи по-лесно, дали човешкият разум е способен да се самоусъвършенства и до каква степен? Гениалността е на една ръка от невъзможните идеи. Дали мозъкът е като вселената - безкраен и пълен с черни дупки. Някъде там изпадна новата версия на половинвековния ми ум...

 

Свежите идеи са приоритет на младото поколение. Колкото по-младо, толкова по-необременено и толкова по-зависимо от последните технологични моди и ...абревиатури. Дейвид или ДВД, какво значение има и за кого другиго, освен за самия него.


                                                 

Дано красивите руси дами не се обидят - но това е просто начин да се принтира инфото от екрана. Техниката е изпробвана, а после - прилежно ремонтирана. Не от мен. Не правете това в офиса, ако държите на позицията си там.  Как можа да хрумне изобщо на някого - този стар, тежък  монитор да се влачи до копирната машина. Може пък някой охранител-левент да е дал идеята на хубавата блондинка, която се води офис-мениджър в офис с трима служители. Нация - техническа, такива сме си, а за любов - не монитори, а планини ще пренесем. В случай, че не ни мързи или не сме се сецнали от вадене на картофи от виртуалните ферми и ранчо реалности.
 

                                       

Като приключа с постинга, ще затворя прозореца - цял ден пред екрана - нормално е  да използвам SHUT DOWN - подухва, пък и ме домързява  да ставам. Къде е точилката, оф, офф и off. YES!

                                  

Дано съм ви разведрил и ако имате свободно време - изпробвайте тази цветна  идейка - използвайте стара електрическа крушка вместо вазичка. И без друго ще пестим от електроенергията при тези цени, но поне да мислим естетски, ако не светски.

                                   



Желая ви светла седмица и много любов!

С USB котлон, има даже ON/OFF бутон

Време за обяд е, добра идейка ми се струва да пусна това постингче за малка настолна печка, не, по-скоро за мини котлонче, което ще поддържа топлината на чашка или малка купичка пълни с чай, кафе, мляко или бульон. Съвсем не става дума да измести функциите на  кухненската печка, а да помогне и облекчи краченцата ви и затопли коремчето докато работите на бюрото.


                  

Тази технологична приумица представлява нещо, приличащо на котлонче или газово котлонче, но хитринката при него е, че работи като се свързва с USB към компютъра ви.  Дори подобието на котлон е заобиколено от червени светодиодчета, подредени в кръг, за да подсилват заблудата за наличието на печка, котлон или по-общо да създадат леко изопачена идея за домашен уют, какъвто явно ще липсва, ако ползвате тази технологична новост.



               

Техническото уредче е снабдено с регулируем термостат, който позволява да избирате температура между 40 и 70 градуса за тази миниатюрна печка с  размери 16 х 4 х 15см (габарити ми звучи доста тромаво и тежко тук) и също така служи като USB  хъб с 2 порта. Не е много ясно колко точно топлина може да произведе тази кукленска играчка, но поне за подгряването на някаква ободряваща напитка може да се окаже добър вариант.



А и само срещу $21 е голямо гъделче да разполагате чашка топло по всяко време кафе или каквото обичате, без да се налага да ходите то заведението отсреща или до кухненския бокс за приготвяне или притопляне на нещо за душата, докато съвсем съвестно сте отговаряли на безумните запитвания по мейла, сравнявали сте оферти, цени, проектирали, калкулирали до умопомрачение. Пък  и кой ли  шеф ще ви насърчи да ставате от работното си място по няколко пъти на ден заради едното кафе – сакън, топло да е!

Технологичното котлонче се предлага в три цвята – червен, син и оранжев, върви в комплект с USB кабел, има даже ON/OFF ключ и толкова.

Малко забавление не е престъпление ;)

Отлагам няколко дни постинг в блога. По технически причини - най-буквално и поради липса на технологично време. Няколко пъти качването на материали и въобще всякаква дейност бе възпрепятствана, но няма да се повтарям, случват се такива неща, споделиха същото и други. Другата причина - последните дни съм доста ангажиран с различни ремонти и времето ми е крайно ограничено. Дори когато четете това (ако и който), най-вероятно няма да съм пред компа, а ще съм поел по задачи към поредния скапал се електроуред. Има доста токови удари и повикванията за повредени и спешно нуждаещи се телевизори (най-често), печки, перални машини се увеличиха.

Но днес е слънчев петък (подсилвам малко със стилистична цел) , макар и прилично зимно-студен, ала сякаш от днешна дата ми се струва, че ледено-бялата зима е към своя край. Това ме прави радостен и започвам да тананикам старо парче на Пърпъл.

Доста мрачен и депресиращ сезон е зимата, не харесвам и снимките правени по това време на годината. Липсата на достатъчно светлина ги лишава от жизненост, те са бледи, застинали и скучни в своята липса на цвят и различните им нюанси.

Затова и ще предложа няколко по-забавни снимчици и различни от зимната обстановка, нека малко по-свежо настроение се влее в душите ни.



Тези дни отношенията в блог.бг ми приличат на подобна картинка - кой кого и какво - не е ясно.


                              


Мечтата на всеки майстор - град пълен със сателитни чинии. Представете си само колко безобразно много телевизори има и колко от тях плачат за ремонт. Тук може и да стана милионер. Някой ден...

                            



Сутрин в бързината - високотехнологичен тост. Жалко за тостера. А къде ми е нискокалоричното масълце?

                                                


Екотехнологии за любители на компютри и аксесоари за тях - лаптоп от рециклирано картонче и каменна мишка от личната колекция на Флинтстоун. Направо ретротехнология с неясна приложимост. Пази лаптопа далече от запалими вещества!


     


При проблем с по-горните - викайте майсторчето! Цена - шепа гранулки с мирис на развалена рибка. Бонус - млекце. Важното е, че си вре гагата навсякъде и ще намери проблема. Дано после го намерите и вие - погледнете под дивана като начало.


                                               




Чудите ли се още какво да правите с флопитата - стават чудесни плочки за банята. Идва пролет скоро - замислете се за евтин ремонт с подръчни средства.


                                          





Хубав и усмихнат ден, много настроение и една песен-поздрав от мен ;)

Горчиво-сладка симфония и огромна доза самоирония ;)

Бърз петъчен поздрав от Майстора, който тича по ремонти и задачи, с пълна с инструменти чанта.


И няколко  картинки за настроение:

Започвам с любимите ми комбинирани уреди от типа 10 в 1.  Работа, работа, а време за по едно кафенце все няма. С този комби-комп решавате настоящия проблем - дискретно, топло и винаги до вас. Само дето мисля, че отгоре може и една скаричка да се монтира - за сандвичи, кИфтенца, ей така - за идеята ;)

                         


Ретро технология или липсата по-скоро на такава. Внимавайте с пишУщата машина - може да се разпадне всеки миг.

                

Ако ви е писнало от техника, технологии, инженери и майстори като мен - това е решението. Така и само така телевизорите ви никога няма да се повреждат, няма да има и нужда от ремонти, нито ще забърсвате прах от тях. Е, картината малко бавно се сменя, но не може всичко да е на шест ;)

              

Вижте с тези безжични технологии докъде я докарахме - птичките левитират.


                            

Човече, как да ти го кажа, че да зациклиш най-сетне - ако беше мейл, щях да те изтрия!

                          


Добре, значи нула да вкарам, ама малка или голяма?

П. С. Кръгла бе, пич, абсолютно кръгла като теб! ;)


                        




Апропо, не е случаен изборът на тази песен на английската група  The Verve, нищо, че е старичка - има-няма 15 години (1997). Който се сети защо - да сподели ;))

Желая хубав ден и до после ;)

Електронна златна рибка

Обичам техниката и технологичните новости, свързано е с образованието, професията ми и ежедневните ремонти на различни електроуреди, с които се занимавам по необходимост, затова чета и ровичкам в нета да следя какво интересно се е появило по света, но понякога се изумявам от някои публикации.

Затова и ще пусна следния постинг. В началото ме привлече яркото диодното осветление, после самата рибка в малкото симпатично аквариумче. Обичам морето и свързаните с него живи същества, легенди, митични обитатели, видове кораби и изобщо – усещането за присъствието на една водна стихия, където  може би се е зародил земният живот. Но да си призная – после за миг ме полазиха тръпки, гледайки веселото аквариумче със златната рибка – колко ли имитации на реални същества се размотават, бродят и множат сред човешкия род?

Като се абстрахирам от първоначалните леко параноични мисли, идеята не е никак лоша – електронна златна рибка в малко аквариумче. Няма нужда от ежедневните хранения, няма нужда да сменяте водата, единствено – три нови батерийки АА, добавяте вода в аквариума, който се продава с украсата, затваряте плътно – и имате ново декоративно уредче у дома. Диодното осветление създава настроение, златната рибка подскача, плува като истинска, а ако имате деца у дома – се радват на гледката и няма сълзи, ако нещо се случи на домашния любимец. Най-много да забравите да смените батериите, когато се изтощят.


                                              


Електронната рибка с аквариума и украсата се продава за около $20. Проблемът е, че за тази сума не се купува приятел или живо същество, а декоративно приспособление или слагате край на вечното  мрънкане на дечица, които желаят да притежават любимец. Мен ме привлича като идея многоцветното LED осветление и ми дава някоя и друга хрумка за това какво бих могъл аз да направя в тази посока.

                                                

А иначе знаете – електронни домашни любимци имаше още през 90-те – всички бяха пощурели по азиатските бръмбазъци, които подобно на птицата феникс възкръсваха след всяко невнимателно боравене с тях. Restart – и всичко почва отначало.

А себе си – как да рестартирам?


We're just two lost souls swimming in a fish bowl, year after year,
Running over the same old ground.
What have you found? The same old fears.
Wish you were here.


Pink Floyd (1975)

Захвърлен като стар повреден телевизор ...

Ровичкайки из нета, за да намеря необходима за момента информация за изработката на специфичен технически уред, попаднах на следните снимки. Стари, много стари телевизори от различен модел, марка и година на производство, обединени от едно единствено нещо - ремонтът при тях е невъзможен. Служили са дълго време на собствениците им, повредили са се и безславно са изхвърлени на бунището в най-широк смисъл на думата.

Тези повредени телевизори ме наведоха на кратки размишления за възможни паралелни прилики между тях и хората. Първо се замислих за радостта от придобиването на ново телевизорче - повечето хора заделят пари известно време, за да закупят някога смятания за луксозна придобивка уред. Вълнението и радостта от осъщественото желание и после праха на навика и постепенната загуба на интерес. Излизат нови, по-модерни модели и съвсем естествено - привличат новите мераци на потребителите. Живеем в консуматорско, всеядно общество, ненаситно за новото и различното, за последния писък на технологичната мода. Улисани сме в непрекъсната надпревара със собствените си възможности, участваме в неравностойни финансови състезания с близки и познати, лишаваме се от други, по-прости и достъпни човешки радости - и накрая всичко остава захвърлено насред нищото.

Може ли да се сравни радостта от придобиването на вещ с радостта от общуването и непосредствения контакт с хората - според учени от не знам си кой университет - може, защото щастието се .. купувало! Каква е цената на щастието и дали трае колкото първият филм, който ще изгледаш по новия телевизор, не мога да ви кажа. Но дали не се отнасяме и с хората като с ненужни вещи - когато повече нямаме необходимост или интерес от някого - просто се освобождаваме от присъствието му без възможност за ремонт, рециклиране или отдаване на заслужена почит и благодарност, респект или благодарност.

Май пак задълбах прекалено в нещата, просто захвърлени стари телевизори - и това е...

                                      



                                       


                                             


                                              



Тъжна и жалка гледка, като излишна ласка или дума на някой обичал някого някога...

Чадър с фенер през очите на майстор-електроинженер ;)

Това далеч не е първият дизайнерски опит да се комбинира чадър с някаква форма на осветление, макар според производителите и търговците му да е точното нещо, което нормален човек би използвал при необходимост при съответните обстоятелства, метереологични условия и подходящата част от денонощието. И най-вече – ако сте се сдобили с него за едни никакви 40 долара.

И за какво е цялата тази олелия – за едно чадърче, на чиято дръжка хитро е добавено фенерче, за да може да осветявате пътя пред себе си, докато крачите в тъмната нощ. Романтика под дъжда, но казват, че и подобни настроения и уреди са важни и вършат работа – всяко за себе си или в обща комбинация за постигане на крайната цел, която е твърде субективна и варира от съвсем прозаични причини (сухи крачета) до користно-еротични (хмм...топли крачета, 4 броя).


               

Фенерчето е направено от три бели светодиода, които се захранват от 3 ААА батерии, издържащи до 48 часа (надявам се, че никога няма да ви се налага да крачите под дъжда толкова дълго време, пък било то и с чадър, снабден с фенерче.)

                  

Както споменах в началото, има и други опити за получаване на хибрид между чадър и лампа (или поне нещо, наподобяващо подобна кръстоска.) По-напред във времето е ето този модел.

                                  

Тук са използвани серия от LED фиброоптични лампички, които очертават контурите на приспособлението за предпазване от дъжд. С помощта на допълнителен превключвател може да се постигне доста интересен за окото ефект – лампичките могат да минават на мигащ режим или да са напълно изключени – според индивидуалните предпочитания и субективните фактори. На дръжката също е вградено фенерче, което ви е под ръка и може да осветява пътя ви, ако преди това сте се запасили с 3 ААА батерии. Това удоволствие е около 26 долара.

                    

Да, в сезона на снега, пиша за дъжд и чадърчета – трябва  да се отличавам по някакъв начин. А и светодиодното осветление и постигането на различни ефекти с него си е моя стара страст. Опс, като стана дума за това, се сетих, че съм обещал да поправя щепселчето на една мини лампичка, която съм правил от морско камъче със светодиодчета (писал съм за нея тук преди няколко месеца). Имаше малък проблем и повече от седмица ме чака на работния плот. Майсторът е такъв и у дома, но поправя повредените детайли и елементи понякога с известно закъснение. А обещах на съседката да ремонтирам и повредената покрай празниците готварска печка, като последната не издържала на кулинарната вакханалия на многобройното семейство. 

Аз поемам по задачи, а на вас оставям доброто настроение на първата януарска сряда ;)