Ексклузивно от майстора - мацката и агент Буда ;)

Не се препоръчва за хора, оперирани от чувство за хумор!

Едно коте разконспирира къде е агент Буда. Вижте историята, случила се днес в дома на майстора на ремонтите на битова техника, докато той поправяше поредната платка на климатик, телевизор или просто поредната част от електроуред, нуждаещ се спешно от сервиз. 

Писаната се е научила да спи върху лаптопа. С първото движение стъпва върху on/off бутона. Мистериозното изключване в последните дни е разкрито. Виновницата е нагушкана подобаващо и нахранена с извънредна порция за бдителността, а аз започнах да затварям капака на така необходимата съвременна машина.

След приключване на ремонтите за днес, играта със снимките и котето ме ободри. Един по-различен ъгъл на един по-нестандартен агент, рошав, мустакат, много любопитен, изключително глезен и любвеобилен.






Почивам си върху лаптопа на майстора.




Яяя, това не е ли Буда?





Агент Буда! Той е!!!




Сега те хванах!

Пухи, агент Пухи vs Буда, малка абаносова статуетка на индийското божество, оказала се най-случайно пред неспящото око на камерата. Останалото е ясно – малко фотообработващ софтуеър, много въображение и чувство за хумор.

Приликата с възможни агенти е повече от случайна. ;)

Рок начало на седмицата на майстора на ремонтите на битова техника плюс една картинка

За загряване в понеделник сутрин пускам  една здрава песен на легендарните рокаджии Led Zeppelin – Misty Mountain Hop. Запис от 1973, качеството му е характерно за период с 40 годишна историческа давност. Друго и не може да бъде. Но са млади, кипящи от жизненост и енергия. Все още от времето, когато вярваха, че светът може да стане добър за всички и музиката би спомогнала за такава промяна. Ех, дългокоси момчета и момичета!...

Тази сутрин тук са мрачно-сиви склоновете на Витоша, типично по февруарски сключили навъсено вежди, сбърчили чела над тях тъмнеят и облаците. Не е най-хубавото време да излизаш по работа, още повече, когато си приключил с неделните ремонти на перални и телевизори малко след 6 вечерта и си се прибрал мокър до кости от ледения дъжд, който се изсипа обилен над София. 

Тръгвам по задачи – днес е ден на пералните, поне две ме чакат сигурни за сервиз. Пътьом трябва да закупя и нагревател за печка, за да довърша поправката, която започнах вчера. Имам и платки за климатици, които също трябва да бъдат ремонтирани. Задачи, много задачи и един майстор за всичко.

           

Преди да тръгна пускам една картинка на техническо нововъведение, комбиниращо няколко домакински електроуреда в един – кафемашина, котлон и фурничка, която може да се използва като тостер. Идейно.

Дори да са мрачни планините, нека в душите ни грее слънце.  

Тръгвам.  Чанта с инструменти през рамо, чадър не взимам.

Лека, успешна и с много поводи за усмивки седмица! ;)

http://lxpress.alle.bg/

Да посрещнем февруари с класически майстори и надежда за позитивна промяна

Влак в снега на Клод Моне, рисувана е в далечната 1875 година. Картината е масло върху платно с размери 59 х 78 см и се намира в музея Мармотан в Париж, където се помещава най-голямата колекция от творби на импресиониста Моне.

Хубава картина, с която да изпратя януари. Отдавна се канех да я пусна в блога си, но все забавях. Гледам я и мисля как човешките съдби се променят според това в каква посока те  отвежда локомотивът на живота. Срещи и раздели, нови хора, различни места, а нещо от нас остава в миналото безвъзвратно. Дали да съжаляваме? Не мисля!

     

Януари бе много динамичен и пълен с ремонти месец. Ремонт не само на битова техника и електроника, но се появиха и нови възможности за допълнителна сервизна дейност. От телевизори, перални (утре сутринта отново ме очаква една), климатици и печки не остава много време да порисувам. Това е причина да почивам от всички тези поправки на електроуреди, окупирали дните ми, като се наслаждавам на шедьоври на световни майстори. 

Ще ми бъде приятно да се присъедините към моите минутки за отмора от ремонти на битова техника, да изпратим януари заедно с галещи сетивата произведения на любими класически майстори в различни области и да посрещнем февруари с надежда за позитивна промяна в задъханото ежедневие.

 Един цитат  на Моне за размисъл и вместо „Лека нощ” :

• Цветовете са моята  вечна лудост, радост и мъка. 

Понеделник с Пикасо и майстора на ремонтите на битова техника

Половин понеделник почти измина. Начало на нова седмица и нов късмет, който ни очаква. Убеждавам се сам, че хубавото и доброто тази седмица ще са в повече, сравнени с предходната. 

Забелязал съм, че в понеделник обикновено за ремонти на битова техника ме търсят в ранния следобед. Вероятно това се дължи на многото задачи, които са останали неприключени или възникнали в последните часове в деня на майстора. Служебните задължения дават превес над личните – седмицата започва с оперативки, разпределяне на задълженията и трескаво препускане из документация и инстанции/институции. 

Като повечето майстори си нося работа у дома. Човъркам из платката на един телевизор, сравнително нов, който се нуждае от ремонт. Поялникът е до мен, поставен на малкия стенд, готов да послужи по предназначение. Чакат ме технически чаркове за поправка, части от битови електроуреди, електронна платка на климатик за сервиз. Денят се очертава дълъг и с много работа. Не се оплаквам, не се противя.

Няколко цитата за разведряване между отделните ремонти:

• Понеделник идва, за да ни напомни, че почивните дни са минало и съвсем скоро предстои среща с тях отново. 

• Който и път да поемеш, тръгни с цялото си сърце. Конфуций

• Препятствията са тези страховити неща, които виждаме, когато отклоним поглед от целта. Х. Форд

• Най-силното вдъхновение често се поражда от отчаянието. К. Котръл

• Изкуството е лъжа, която ни помага да осъзнаем истината. Пикасо

• За утре оставяй единствено онова, което искаш да оставиш незавършено завинаги. Пикасо

(Превод и интерпретация - мои)

                       

И една картина на Пикасо – The American Manager, рисувана 1917 година. Намирам я за подходящо допълнение към началото на работната седмица, а и напомня че не всичко в живота е бизнес и досадни задължения, има далеч по-важни неща вътре в самите нас.

Следва кратичко пожелание от майстора на ремонтите на битова техника: Бъдете здрави и щастливи! ;)

Петък - ден на майстора. И Моне вместо пожелание.

Петък – ден на майстора!

Не и на мен обаче, мисля си и включвам микровълновата да подгрея вода за чай на съпругата ми. Нейният ден започва по-късно от моя. Станал съм преди 7 – тоалет, кафе, цигарка, малко грижи покрай котенцето, избиране на подходящите инструменти. Чакат ме два ремонта за момента – телевизор и още  нещо. Ако се появи нещо спешно за сервиз през деня, съм готов да реагирам спешно и в движение. Дори за утре и неделя ми е попълнен графика с ангажименти. Избирам дрехи за обличане, хем топли, хем да не затрудняват движенията на ръцете, а при зимните пуловери и якета това не е лесна задача.

Хвърлям и по поглед към Витоша отсреща. Казват, че денят не си личал по сутринта. Колкото и преносно да се използва тази фраза, съгласен съм и на чисто  буквална основа. Мрачно и сиво тегне небето над планината, а вчера по същото време бе слънчево и златно, обещаваше предпролетен ден и почти се случи такъв. Няколко бързи снимки потвърждават думите ми. Снощи поправих малко светлината и намалих размера им, събрах ги в колажа, който виждате по-долу.

          

Единствено бетонната джунгла на квартала, който не съществуваше до преди десетина години отсреща разваля прекрасната гледка към залесените склонове на Витоша. За това не са ме питали, мнението на един майстор, който обича да съзерцава планината през различните сезони, е без значение за бизнеса. Но все още се виждат по-горните части на върховете и полегатите склонове, които създават нетрайната илюзия, че си далеч от прахоляка, шума и стреса на столичния град.

Петък – ден на майстора. Времето напредва и ме притиска като нахалник в претъпкан трамвай рано сутрин, искаш да избегнеш досег с него, но се оказва невъзможно – няма мърдане и крачка в друга посока.

Усмихвам се петъчно на краткия виц, който прочитам из нета и споделям с вас:

Разтревожена съпруга отива при психиатър и споделя проблемите си:

- Докторе, съпругът ми мисли, че е хладилник. Какво да правя?

- Не се тревожете – отговаря той. – Това е много лека форма на лудост.

- Да, но работата е там, че спи с отворена уста и малката лампичка отвътре ми пречи да спя добре. А и харчи излишно електричество. Дайте ми съвет, ако можете.

- Най-добре се консултирайте с майстор-техник да я замени с по-икономична, вашият случай не е за мен, госпожо!

За разделя, вместо довиждане преди да тръгна към първия за деня ремонт на битова техника, ви оставям една картина на любимия ми Клод Моне - Lavacourt under Snow, рисувана през 1881, масло върху платно, намира се в National Gallery, Лондон.

          

Една негова мисъл вместо пожелание:

• Хората обсъждат изкуството ми и се правят, че го разбират, сякаш това е необходимо някому. Нужно е просто да бъде обичано. Клод Моне.

И тръгвам.

Петък рано сутрин. Януари.

Зимен спомен за лятото грее в душата на майстора на ремонтите на битова техника

Зимен спомен за лятото. 

Малките слънца, които греят в душите ни и ни топлят в студените дни. 

Обичам богатата цветна палитра, която контрастира с еднообразието на януарската сивота. Ремонтите на битова техника са окупирали дните ми, превръщат се в безкраен наниз от поправки на перални, телевизори, платки на климатици, печки, фурни – разнородни мъниста от труд, технологични новости, обиколки из софийските булеварди и улички – отмятам едно по едно малките топчета, прехвърлям спомени и дати. Подклаждам яркостта на миналите дни с разходки из електронните албуми, в които живеят обиколките из красивата българска природа и топлината на лятното слънце, нажежено до златисточервено. 

Търся медно-червените отблясъци на спомените в леденоснежното присъствие на зимата, намирам ги в множество дребни и тривиални нещица от живота, радват ме, придават очарование и особен смисъл на януарското ежедневие. 

Ремонтите на електроуреди избледняват на фона на топлите спомени, които уютно са се притаили в душата ми.

Зима ли казвате – не и в сърцето на майстора!

(За колажчето са използвани лични снимки).


 

Късен обзор на първата януарска седмица от майстора на ремонтите на битова техника

Кратка работна седмица се оказа първата за тази година. Кратка, но изпълнена с много динамика – ремонти на климатици в сервиза, поправка на телевизори, перални и за десерт днес – нещо, което става бавно, но ми носи огромно удоволствие. Няма да коментирам, защото не съм поискал изричното позволение на собственика, но изпълнението на проекта включва много въображение, труд, естетика, любов и съм сигурен, че ще донесе истинско удоволствие от реализацията, която е съвсем скорошна. Малко загадъчност не е излишна на този етап.

Два бързи цитата за размаха на крилете на въображението:

* Логиката ще ви отведе от А до Я, въображението – навсякъде.  Айнщайн

* Всичко, каквото сте в състояние да си представите, съществува. Пикасо

Превод и интерпретация от английски език – моя милост.

Няма да се размине и без картинка – на любимия импресионист  Моне. Пейзажът е рисуван през 1880 година, техниката е масло върху платно, размерите са 150 х 101см. Намира се в Париж, ако имате път и интерес, отбийте се през  Musée de la Ville de Paris, Musée Carnavalet и ще се насладите на залеза над Сена.

Sun Setting over the Seine at Lavacourt.

Спокойна януарска съботна вечер, топла и уютна неделя у дома, много настроение на всички, които празнуват Йордановден утре и на техните близки! Имаме изконни български традиции, които отбелязваме на Богоявление.

Ако се наложи спешен ремонт на някой уморен от употреба битов електроуред – климатик, печка, пералня, телевизор, съдомиялна и всичко останало, което работи с електричество, може да намерите майстор по всяко време тук.

  

И две стари парчета, които си спомних тази вечер – поздрав за четящите този късен постинг!

 

Майсторът на ремонтите между Коледа и Нова година

Коледните празници, белязани от пътуване, фамилни срещи, по-богати от нормалните трапези, а за мен освен другото – активно бездействие, приключиха. Утре започвам отново – ремонти на климатици, които не търпят отлагане, посещение за поправка на печка, сервиз на телевизори. Ежедневието стоварва своите задачи върху нас и не ни позволява да загубим форма. Хубави са срещите с роднини, веднъж или два пъти годишно най-близките имат повод да се съберат. Това харесвам на Коледата – аромата на току-що изпечена и извадена от фурната домашна пита, няколко зелени клонки за настроение и блясък на разноцветни светлини, отразен в очите. Коледа е семеен празник, празник на светлината и любовта, на вярата в доброто, в неговото тържество над низките човешки страсти. 

Иначе телефонът не спря да звъни – служебно, обаждаха се закъсали с техниката кандидат-клиенти, дори на 25 декември в 8 сутринта телефонът настойчиво звъня неколкократно, лишавайки ме от поне половин час още здравословен сън. Трудно се обяснява на някои, че и майстора почива на Рождество, че съм в провинцията, че дори и в София да бях – няма как спешно да ремонтирам каквото и да е, защото магазини за части няма отворени, а аз не съм търговец, а инженер-техник (по стечение на обстоятелствата). То и защо ли да обяснявам...

Дните преди новогодишните празници съм на линия за ремонти на домашни електроуреди – телевизори, перални, печки плюс допълнителната ми работа в сервиза за климатици.

Повече настроение и любов, по-малко аварии и повреди – от това  да бъдат  маркирани дните ни покрай този празничен зимен сезон. И добро да ни съпътства навред!

 

Снимката е щракната през стъклото на автобус, на автомагистрала Тракия, малко преди Ихтиман, поиграх си за разнообразие с една компютърна програмка. 

Животът е винаги различен и всеки път еднакъв – това е част от магията, от теб зависи дали гората е вълшебна или пълна с оголени дървета.

Ремонт на вентилаторна печка

Наскоро ми се обади клиент с оплакване от работата на вентилаторна печка (известна сред хората като духалка). Бяха настъпили първите есенни застудявания, имал малки деца и помоли за ремонт. В случая не си струваше да ходя на посещение у дома му, би оскъпило излишно евентуалната поправка на електроуреда, който не струва много и като нов. А и се бе заредила натоварена серия от посещения за ремонт по домовете на по-големи представители на битовата техника – редовните телевизори и перални, плюс допълнителната ми работа в сервиз за климатици и дневните ми ангажименти надхвърляха 12 часа на ден, седем дни в седмицата. Като компромисно решение предложих да донесе печката при мен, за да мога да я прегледам и ремонтирам. Човекът се съгласи, предложението ми му се стори разумно и една привечер я донесе.

Ето и подробностите: вентилаторната печка беше оставена с оплакването, че не работи нормално – включва се и изключва постоянно сама. Тествах я и наистина  се оказа, че нагревателят се включва и изключва през 2-3 секунди. Очевидно нещо не беше наред с терморелето, което управляваше нагревателя. Разглобих печката и открих, че кълбенца прах и мъх се бяха натрупали на всички ъгли по вътрешността електрическия уред. Едно кълбенце се беше настанило върху пластината на терморелето и именно то пречеше за охлаждането му от въздуха. Изчистих мъхчетата и печката заработи нормално. Сглобих духалката и чакам клиента да си я вземе. 

Като съвет от майстора на ремонтите на битова техника: Не е желателно вентилаторна печка да бъде поставяна директно върху мъхест килим или подобни настилки, които отделят влакна и прах. Вече разбрахте защо.

Лека и спокойна вечер!

Ремонтите на телевизори са капчица в платното на живота, а есенното слънце ми намига свойски

Поизостанах малко с постингите, времето ми е изцяло посветено на работата – има достатъчно поръчки за ремонт на битова техника по домовете. Единствено графикът издъхва, претоварен от посещения за сервиз на телевизори, перални, а по-рядко в последно време и печки. Все още е топло, има достатъчно зеленчуци и плодове на пазара, вероятно хората хрупат салати в опит за икономисване на електроенергия, поради повишените й цени. Това без ирония...

За щастие днес се позатопли, слънцето погали софиянци с животворните си лъчи, а аз (макар и изморен) се разведрих от неочаквания щедър дар – ярка светлина озари по вълшебен начин иначе навъсената столица. И мен, в частност.

Вятърът играе на гоненица със Слънчо, който ту се скрива, ту се показва от облаците. Последните прииждат отново откъм Витоша и покриват все по-голяма част от небесната шир – първо синкави, после сивкави, а най-крайните дъждовно тъмнеят. Светът става като стара  черно-бяла снимка, после невидим фотограф-художник му възвръща пълноцветието и яркостта. Контрастно.


 

Старата тема – дали животът имитира изкуството или то – него...Изкуство за самото изкуство. Декаданс и естетизъм... 

Над това разсъждавам и крача.


 
             Франк Бернард Дикси, Страст (1892)

Не нося чадър, чантата с инструменти на рамото тежи достатъчно. Често се случва да имам повиквания за ремонт на различни електроуреди – телевизор и печка, пералня и тв, това прави задължително носенето на различни инструменти, без които нито една поправка на битова техника не би била възможна. А те си тежат на рамото на майстора. Особено на прибиране, ако съм понесъл някоя електронна платка в торбичка за домашна работа. Не всичко може да се ремонтира на момента.

Налага се и смяна на части в повечето случаи. Не знам каква точно би се оказала повредата, какви точно марка и модел ще се окажат повредените телевизор или съдомиялна, за да нося предварително тях с мен. Бих си спестил доста разходки из магазините. 

Но пък все още е топъл септември. Ухае на печени чушки покрай блоковете, които подминавам – хората слагат зимнина, а може и да приготвят вечеря, което пък ми напомня, че не съм слагал и залък в устата си цял ден. Ако не броим кафето с повечко захар, изпито на крак сутринта.


                       
                                       Есенна пъстрота

Обичам тази есенна миризма – печените чушки ме връщат в дните, когато нямаше онова българско чудо на техниката за оцеляване през зимите – чушкопек и бабите печаха на тенекии по дворовете цели чували с чушки, патладжани, после с часове бъркаха в огромни тави доматено-червената лютеница над тлеещите въглени...Нищо общо с купешката...

Крача и си мисля как довечера ще си пекна на котлона на печката и аз няколко есенни чушки да ми замирише на спомен, на дим, на детска лудория, на комат от пресен хляб, набързо отчупен, с немити още ръце, едва захвърлил училищната чанта, бързащ да се включа в приключения с махленските хлапетии, а  щипката шарена сол, с която е поръсен хляба, дразни обонянието ми.

Кихам, развълнувам от експресивността на отколешното видение.

Ей, облаците!

 Слънцето ми намига дяволито.

Това е живота – контраст, за да видим доброто и лошото, да усетим истината и фалша, да се насладим на красотата на различните проявления на изкуството, сравнявайки го с понякога принизена за амбициите ни действителност.


       
            Данте Габриел Росети, Лейди Лилит (1868)

                    

Испанска пъстрота с вариации на тема лято за ремонт на тъжна душа

Денят е пълен с неосъзната тъга. Не защото лятото се изтърколи като стара потъмняла от времето монета и есента прави първи крачки, а защото в мен се прокрадва едно усещане, че улисан в ежедневните си ремонти на стари или съвсем нови телевизори и перални нещо съм пропуснал. Неосъзнато, нежелано, а на практика така се е получило. А именно – част от живота си отиде заедно с царевичните коси на лятото – прегорели под жежките лъчи на слънцето, поопърпани от шепота на вятъра. Изчезнаха, няма ги.

                

                                              Redon

Така и летните дни, прекарани в оплакване от африканските горещини и от необходимостта да обикалям по улиците на София, за да се придвижа сред мараня и бензинови изпарения до поредния адрес, където ме очакваха за сервиз на някой електроуред или най-общо битова техника. Излишно е да казвам, че вечерта самият аз бях за ремонт – навъртял километри под палещите лъчи, с туптящи от умора ходила, жадуващ хладен душ и лека вечеря.




                                       Josep Maria Vayreda Canadell (1932-2001)

Есента пристъпва, все още плахо, като момиче от провинцията, което идва само за пръв път в големия град, оглежда се с надежда да види позната физиономия, но покрай нея профучават луксозни коли, шумни трамваи и тълпи начумерени хора. Идва новият сезон и се усеща и по захладнелите утрини, чаршафът, с който покриваме спящите си тела призори, се оказва недостатъчен. Пощипва ни лек хлад по ходилата, които стърчат голи изпод чаршафа с десен на делфини на син морски фон. Дори пухкавелката, вчера сутринта се намърда на леглото и долепи гръбче до моето, почувствала лекия студ на септемврийската заран. Хитро коте е, винаги знае как да се грижи за себе си – нейните интереси са първостепенни.

        

                                                            Joachim Sorolla (1863 - 1923)

С лека тъга е напоен днешният ден. Старата монета, която се изплъзна измежду пръстите ми потъна в процеп на напуканата от лятното бездъждие земя. Безвъзвратно си отиват дни и хора, сезони, чувства и надежди. Дори да се завърне пак след време, нещо мъничко ще е, но ще е друго. Различен ще съм и аз. И да простя това, че си замина без да спре за сбогом, дали ще мога да забравя?

            
                      

                                         Joan Miró (1901 - 1983)

Ех, лято многоцветно, оставяш спомени и рани, едно море и нашите длани...

 

                                Francisco Sans Castano 

 

Малко испанска пъстрота с вариации на тема лято.

 

* Изкуството е лъжа, която ни кара да осъзнаем истината.

* Отлагай за утре само онова, което искаш да остане несвършено и след теб.

* Не остаряваме, само ставаме по-зрели.

Пабло Пикасо

http://www.youtube.com/watch?v=9cadbYIzhqQ&feature=BFa&list=PLAC2B81B8FF8D7B02&index=14