Японската школа Ринпа е от съществено значение от възраждането през периода Едо
(1615-1868 г. ). Тогава картините, платовете, различните керамични
изделия, предметите за бита били оцветявани в свежи краски, с богата
украса и много детайли – фигурки, шарки. Творците отразявали най-вече
сцени, свързани с природата и сезоните.
В Музея на изкуството Метрополитън
в Ню Йорк са изложени редица произведения от този период в японското
изкуство, като са придружени от лекции и демонстрации на калиграфското
майсторство.
Избрах няколко, които са свързани с есента, багрите, настроението, което поражда. Затова ми допаднаха и споделям с вас.
Знаете, че обичам японските гравюри и изкуство като цяло.
Райска ябълка (1816)
Дело е на един от най-умелите майстори на тази арт техника Сакай Хойтцу (1761-1828г.)
Използвани са мастило, багрила, злато и сребро върху хартия. Представлява параван от шест сгъваеми крила с размери 121.9 x 312.4 см.
Какви ли тайни на красиви гейши пази безмълвно във времето...
Огата Кензан (1663-1743)
Този
японски творец не само рисува, но и допълва визуалното с поетичното.
Погледнете дясната част на картинката – там собственоръчно го е изписал.
Комбинацията, която се получава е наслада за сетивата на любителите на
този тип изкуство.
Представям моя превод и интерпретация на този стар стих:
Макар не още есен
Ветрен порив ме догонва
През борови иглички
Пурпурни листа бръшлян
От раз помита
От ужас съм облян.
-----------------------------------------------------------------------
Пускам линк на две други мои публикации на тема японски гравюри в блог.бг. Ако някой иска да прочете повече може да го направи тук или тук.
А от мен – хубава вечер и слънчев вторник! При необходимост от ремонт на битова техника все още съм на старото място.
Който има възможност да посети Ню Йорк в скоро време, може да се отбие в Метрополитън и за мен ;)