Малко след 11 снощи вечеряме семейно пред телевизора. Лош, вреден и нездравословен навик, подхранван от динамиката на ежедневието, ангажиментите и начина на живот в големия град. Как да се храним най-късно в 7 като често приключвам ремонт и се прибирам след 8, а съпругата ми води езикови курсове до 9 и половина няколко вечери в седмицата?
Прибиране, дневните дрехи – в пералнята, душ, преобличане, готвене или поне затопляне на храна на печката или в микровълновата, приготвена от по-рано, и ето – станало най-малко 11...
Става дума за друго тук обаче – вечерята пред телевизора. Върви филм с Кърт Ръсел по голяма частна телевизия. Следва рекламна пауза. Обобщението – три реклами на мобилни оператори (да не се сърди никой), две реклами на лекарства - за гъбички по ноктите и стомашно разстройство (отразява се хипер добре на апетита), една на бисквити (задължително с мюсли, фибри и т.н.), някакви евтини колбаси, а последната излъчена от блока защитава интелектуалната собственост по един доста странен начин.
Налаган извод – българите са болна нация, която има интереси към новите технологии (комуникации и телефони), храни се със здравословни (?!) бисквити или любимите на цял народ кренвирши (които котката ми не иска да опита дори) и използва лицата на известни личности в подкрепа на идеята за стопиране на кражбите на интелектуална собственост, като те самите гепят я храна от чужд хладилник, я кола от паркинг – налага се една идея, че само кражбата оправдава друга кражба, или вие мен, аз – вас!
В добавка, незаконното приватизиране на чужда собственост бе залегнало в още две от рекламите – крадат се яко кренвирши и мобилни телефони (т.е. презентираните стоки са толкова неустоимо привлекателни и добри, че съм готов на всичко, кражбата е най-малкото, за да ги притежавам).
В добавка, незаконното приватизиране на чужда собственост бе залегнало в още две от рекламите – крадат се яко кренвирши и мобилни телефони (т.е. презентираните стоки са толкова неустоимо привлекателни и добри, че съм готов на всичко, кражбата е най-малкото, за да ги притежавам).
Генерален извод – три реклами налагат мнението, че кражбата е забавен, оправдан и маловажен акт и всеки българин е склонен да гепва по нещо – храна, технологични играчки или каквото сам реши, че заслужава; останалите – че сме гладни, всеядни, имаме гъбички по ноктите на краката (много зрелищна реклама, истинска наслада за очите). Та тук естествено се появява въпрос – как да не се разстроиш стомашно от всичко това!
Отличен маркетинг и супер реклами за общество с девалвация на морал, здраве и интереси по време на криза – като няма риба и ракът е риба.
Говори повече за налагания образ на типичния българин (-ка) отколкото маса социологически изследвания.
Народопсихология или дисекция на рекламната пауза – кой плаща цената и каква е тя?
И да видите новите памперси колко аки и пиш могат да поемат. Ама, моля, чакайте, къде тръгнахте, не,не изключвайте вашите телевизори...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Благодаря, че коментирахте! :)