Народопсихология или дисекция на рекламната пауза - мисли пред телевизора

Малко след  11 снощи вечеряме семейно пред телевизора. Лош, вреден и нездравословен навик, подхранван от динамиката на ежедневието, ангажиментите и начина  на живот в големия град. Как да се храним най-късно в 7 като често приключвам ремонт и се прибирам след 8, а съпругата ми води езикови курсове до 9 и половина няколко вечери в седмицата? 

Прибиране, дневните дрехи – в пералнята, душ, преобличане, готвене или поне затопляне на храна на печката или в микровълновата, приготвена от по-рано, и ето – станало най-малко 11...

Става дума за друго тук обаче – вечерята пред телевизора. Върви филм с Кърт Ръсел по голяма частна телевизия. Следва рекламна пауза. Обобщението – три реклами на мобилни оператори (да не се сърди никой), две реклами на лекарства - за гъбички по ноктите и стомашно разстройство (отразява се  хипер добре на апетита), една на бисквити (задължително с мюсли, фибри и т.н.), някакви евтини колбаси, а последната излъчена от блока защитава интелектуалната собственост по един доста странен начин. 

Налаган извод – българите са болна нация, която има интереси към новите технологии (комуникации и телефони), храни се със здравословни (?!) бисквити или любимите на цял народ кренвирши (които котката ми не иска да опита дори) и използва лицата на известни личности в подкрепа на идеята за стопиране на кражбите на интелектуална собственост,  като те самите гепят я храна от чужд хладилник, я кола от паркинг – налага се една идея, че само кражбата оправдава друга кражба, или вие мен, аз – вас!

В добавка, незаконното  приватизиране на чужда собственост бе залегнало в още две от рекламите – крадат се яко кренвирши и мобилни телефони (т.е. презентираните стоки са толкова неустоимо привлекателни и добри, че съм готов на всичко, кражбата е най-малкото, за да ги притежавам).

Генерален извод – три реклами налагат мнението, че кражбата е забавен, оправдан и маловажен акт и всеки българин е склонен да гепва по нещо – храна, технологични играчки или каквото сам реши, че заслужава; останалите – че сме гладни, всеядни, имаме гъбички по ноктите на краката (много зрелищна реклама, истинска наслада за очите). Та тук естествено се появява въпрос – как да не се разстроиш стомашно от всичко това! 

Отличен маркетинг и супер реклами за общество с девалвация на морал, здраве и интереси  по време на криза – като няма риба и ракът е риба. 

Говори повече за налагания образ на типичния българин (-ка) отколкото маса социологически изследвания. 

Народопсихология или дисекция на рекламната пауза – кой плаща цената и каква е тя?

И да видите новите памперси колко аки и пиш могат да поемат. Ама, моля, чакайте, къде тръгнахте, не,не изключвайте вашите телевизори...

 

Рошави мисли за живота, света, телевизорите и ... Вижте най-добре ;)

Мъдреци, писатели, обикновени хора, вие, аз сме си задавали многократно въпроси касаещи нашето пребиваване на този свят, тази планета, именно в този момент. Всеки има свое обяснение, което оправдава престоят ни тук преди да се слеем с вечността. 

Наказание и изкупление ли е, че живеем точно този живот, изпълнен с драматични събития, резки обрати, несигурност, отричане от традиционни ценности и морални норми? 

Не търся отговори на въпроси, които съпътстват живота от самото му зараждане. Отдавна съм минал възрастта, когато човек открива тайнства, прости истини и вечни закони.

Какво сме ние на фона на безкрайното платно на Вселена-загадка, колко струват нашите желания и след време кое точно ще остане, за да напомня, че сме били, че ни е имало, страдали сме, обичали сме, крояли сме дребни планчета от днес за утре, решавали сме битови проблеми – на един пералнята протекла, на друг телевизорът изгубил звук, трети имал нужда от нови обувки.

Кое е важното, стойностното – освен това да се опитаме да бъдем добри, да не отвръщаме поглед от молещия за помощ, да сме коректни и позитивни. 

Какъв свят ще оставим на идните поколения зависи само от нас. Раздиран от злоба, лицемерен, фалшив или поне една минимална идея по-добър...


      
                            (Ван Гог)

Другите за живота (моя интерпретация и превод):

* Ако не знаеш накъде отиваш, всеки път ще те отведе там. Люис Керъл

* Животът не е лек. Даже е по-труден за глупците. Джон Уейн

* Не е възможно да откриеш душевен мир, ако се опитваш да се криеш от живота. Върджиния Улф

* Единственият начин да откриеш изход от лабиринта на страданието, е да простиш. Джон Грийн

* Твърдят, че това което преминава със страшна скорост пред очите ти преди да умреш, е твоят живот. Точно така, на това му викат живот. Тери Пратчет

* Никой даже не подозира, че някои хора изразходват огромно количество енергия, просто да изглеждат нормални. А. Камю

* Никога няма да се случи отново - това именно придава онзи сладък привкус на живота. Е. Дикинсън

* Да не си мъртъв не означава, че си жив. е.е. къмингс

* Животът не имитира изкуството. Той имитира лошите телевизионни предавания. Уди Алън

             
                                                                      (Том Хил)

Понеделник - днес се чувствам добре! ;)

Започва нова седмица. Днес бъди различен. Днес се чувствай добре. Днес игнорирай глупаците, които се опитват да те дразнят. Намери най-малко 101 повода за добро настроение. Усмихни се на хора, които не познаваш. Порадвай се на цветята. Погледни високо към небето.    Обади се на някого, когото не си чувал от много време. Прости на човек, който те е наранил. Кажи "Обичам те" поне на двама. Позволи си да мечтаеш. Намери поне половин час за нещо, което ти доставя настроение.                 Довърши започнато преди време. Поправи нещо повредено. Обръщай внимание на детайлите и дребните, незабележими предмети, които срещаш по пътя си. Хвани един слънчев лъч. Опитоми някой облак. Посади надежда.       Подари цвете. Купи нещо малко за някого. Зарадвай себе си, поглези се. Зарадвай хората в обкръжението си. Повярвай в някое малко чудо. Пожелай си невъзможното. Направи план за нещо различно. Започни нова книга. Изтананикай любима песен. Разтвори ръце и полети.                  Днес можеш! Днес е твоят ден! Днес е ново начало. Следват шест прекрасни дни, в които ти ще се чувстваш прекрасно. Имаш право на щастие! Днес е различен, вълшебен, страхотен ден! Днес е денят, в който се сбъдват мечти. Позволи това да се случи! Понеделник - вярвам, мога, чувствам се добре! Аз съм!

FEELING GOOD Birds flying high You know how I feel Sun in the sky You know how I feel Breeze driftin' on by You know how I feel It's a new dawn It's a new day It's a new life For me And I'm feeling good Fish in the sea You know how I feel River running free You know how I feel Blossom on a tree You know how I feel It's a new dawn It's a new day It's a new life For me And I'm feeling good Dragonfly out in the sun you know what I mean, don't you know Butterflies all havin' fun you know what I mean Sleep in peace when day is done That's what I mean And this old world is a new world And a bold world For me For me Stars when you shine You know how I feel Scent of the pine You know how I feel Oh freedom is mine And I know how I feel It's a new dawn It's a new day It's a new life It's a new dawn It's a new day It's a new life It's a new dawn It's a new day It's a new life It's a new life For me For me I'm feeling good I feel so good I feel so good

Уилям Блейк - "никнат кръстове вместо цветя"

Уилям Блейк (28.11.1757 – 12.08.1827) е английски поет романтик, известен с философските и мистичните си увлечения, намерили израз в стиховете му. Недооценен  приживе, днес го смятат за един от най-великите английски творци – поет, художник и гравьор  – със силно въздействащите си произведения, експресивност на стила и пророчески представи за света.


                                   
                            (Червеният дракон и жената в слънчеви одежди)

Твърде сложна, многопластова и противоречива фигура, за да бъде представена накратко тук. Споменавам го заради годишнината от смъртта му с две стихотворение и няколко негови визуални произведения.

                                         

                                                                    (Автопортрет)

Ах, Слънчогледе!

Ах, слънчогледе, уморен от времето,
ти, който броиш на слънцето стъпките,
търсейки златния, сладостен хребет,
където пътуването най-сетне свършва.


Където е мъртва Младостта от желания
и бледата девственост със сняг е покрита.
Над гробовете техни изгрей и избягай
там, мой слънчогледе, дето искаш да идеш.
 (Теменуга Маринова, превод от английски)

(Селска къща)

Градината на любовта

Бях в градината на Любовта

и какво да си мисля, не знам:

връз тревата, добра за покой и игра,

се издигаше някакъв храм.

Този храм бе затворил врати

и изпречил скрижала НЕДЕЙ.

Закопнял за цветя, призовах Любовта,

ала глас ми изсъска: „Не смей!“

И съгледах — в гробове безброй

никнат кръстове вместо цветя.

В черни трънни венци тъмничари отци

ми обвиха страстта, радостта…

 (Спас Николов – превод от английски език)

 

                                                          (Вихрушка от любовници)

 Вихрушка от любовници е създадена като илюстрация по Ад на Данте.


If the doors of perception were cleansed, everything would appear to man as it is: infinite" William Blake

"Ако вратите на възприятето се отворят, нещата ще се появят такива каквито са - безкрайни"  У. Блейк

Сиеста на Гоген с пожелание за спокоен ден ;)

Сиеста (1892-1894) на френския художник пост импресионалист Пол Гоген (1848-1903) е изложена в музея на изкуството Метрополитън в Ню Йорк. Картината е масло върху платно и е с размери 88.9 x 116.2 см

За Пол Гоген естественото и неподправено вътрешно спокойствие, липсата на каквото и да е напрежение, както  и умението на местните тайтянки да се наслаждават на свободните си, лишени от всякакви други занимания дни, са привлекателни теми, които притежават силно магнетичен и неустоим чар, типичен за живота на хората покрай южните морета. Художникът търси вдъхновение в красивата природа, в истинските, неподправени и прости неща в живота, пленен е от чисто  физическото, откровеното чувствено  излъчване на екзотичните островитянки, от ярките  цветове и примитивните форми, които съграждат света на жителите от тези далечни острови.

В тази своя картина Сиеста творецът пресъздава тяхната неподправена и естествена грациозност,   като по този начин определя и сюжета на самата творба. Ако внимателно и детайлно се разгледа картината, ще се забележи, че доста се е потрудил и вложил много усилия в композицията на екзотичните дами, изобразени на картината, поправял и коригирал профилите им неколкократно, дори премахнал фигура, която била разположена към горния ляв ъгъл на платното, а кошницата с плодове е изрисувана на място, където преди това е имало кученце.  Гоген променил радикално и цвета на традиционния саронг на таитянката в центъра на платното от червен в тъмно син.

Така картината придобива днешния си облик.

Според Пол Гоген:

* Изкуството е или плагиатство, или революция.

* Изкуството се нуждае от философия така както философията – от изкуство.  В противен случай, в какво би се превърнала красотата?

* Багрите! Колко дълбок и тайнствен език говорят, език на мечтите!

* Ако виждаш дървото синьо, то нарисувай го в синьо.

* Цивилизацията  е болест.

* Животът е само частичка от секундата. Имаме толкова малко време, за да се подготвим за вечността.

(Интерпретацията/преводът са авторски).

 

За Пол Гоген може да погледнете и предишен мой постинг, ако проявите интерес, ето тук.

От мен остава пожеланието за прохладен и спокоен ден, а аз имам посещение за ремонт на телевизор в ранния следобед. Надявам се все пак да наваксам с почивката и да намеря малко време за кратка сиеста, но без цялата таитянска екзотичност. Ако все пак се наложи помощ в смисъл на сервиз на битова техника,  може да ме намерите тук.

Бюро, което няма да използвам за ремонти, малко спомени и Дж. Джойс

Ако не ми се налагаше да обикалям София и в мраз, и в пек (най-буквално и уморително), за да посещавам клиенти по домовете за извършването на различни ремонти на електроуреди и сервиз на битова техника, то бих предпочел да работя на едно ето такова бюро, което има фасон  на  Мини Купър от седемдесетте години.

      

Помня как когато бях студент първа година във Варна, помолих баща ми за финансова подкрепа срещу връщане, за да купя подобен Mini Cooper. Отговорът беше какъвто се и очакваше, в стил "Онова писмо, в което искаш пари - не съм го получил", но от тогава тези малки симпатични колички са ми страст. 

Нали знаете -  неосъществен мерак чопли душицата за цял живот, а осъществиш ли желанието - губи се интерес и вечно търсещия наш дух човешки се отправя към нови посоки. 

Не съм от хората, които биха се чувствали добре, ако цял ден се налаше да работя на бюро - обичам динамиката, движението, действието. Това бюрце обаче определено има нещо притегателно като магнитче, което си пуснал в чантичка с пирони, винтове и по него може да откриеш дребен детайл, който си мислил, че е изгубен, а случайно откриваш там.

Мини Купърите винаги ще ме връщат в годините, когато бях млад и окрилен, ще ми напомня за баща ми, в невидима връзка с миналото, като героят на Джойс с картофа в джоба - пипне го и си спомня за майка си. 

Съвсем в модернистичната техника - поток на съзнанието (разкриване на всички чувства, мисли и усещания на литературния герой чрез съзнателно търсен психологически реализъм), за един от чиито създатели се смята именно Джеймс Джойс, се сещам, четеното преди малко в Днес.бг - Паулу Коелю - комерсиалният преписвач на легенди и притчи си позволява да оспори стила и смисъла на Одисей на ирландския писател, квалифицирайки го като "вреден за литературата"...

Ето от бюрото с фаца на Мини Купър, се докоснах до толкова теми - моята младост, покойният ми баща, литературата от модернистичен до постмодернистичен период - един безкраен океан от автори, творби, шедьоври и малко приказки за глуповати дами с любов към модата. 

Платката за довършване на поправката на един телевизор стои на масата до старото ми другарче - лаптопа, май ще остане за утре. Защото моето другарче в живота ме чака за вечеря...да я приготвя...

Човешките грешки са двери към нови открития. Джеймс Джойс

Съботен дайджест 2 - поправки, ремонти, поети-романтици, стари литографии на птици ...

Днес ми се иска отново да направя едно малко по-обобщено постингче с оглед, че е събота и има повече свободно време за четене, а и моите ангажименти са за посещения за ремонт на пералня малко по-късно. Времето минава неусетно докато човек стои пред екрана на лаптопа с достъп до цялата информация в световен мащаб.

Кратка литературна справка:

 Английският поет Пърси Биш Шели е роден на днешния 4 август (1792-1822). Смятан за един от най-ярките представители на романтизма в Англия, близък приятел с Байрон и Кийтс.

Малко противоречиво го възприемат в родината му, отчасти заради ексцентризма му и заради напускането на първата си съпруга – само на 18, бременна (която от мъка се самоубива като се удавя )  заради  16 годишната дъщеря на влиятелен политик (която по-късно създава първия фантастичен роман – Франкенщайн, а именно Мери Шели – втората му съпруга), както и заради част от творбите му, приканвайки към революция, промени и разкриващи утопичните му идеи за света и непокорният му, вечно бродещ дух.

Самият Шели също приключва земният си път като се удавя в Италия, може би застигнат от провидението и отчасти като възмездие за смъртта на първата му съпруга.

                

Едно негово стихотворение, изпълнено с копнеж, желание и откровеност, което показва защо не напразно го смятат за един от най-нежните лирици в Англия.

Лека нощ

Ти „лека нощ“ ми каза, мила,

но лека ли ще е нощта?

Щом двама ни е разделила,

        тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща

да чака края на нощта,

ти с „лека нощ“ не ме изпращай,

        защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,

че двама ще са през нощта!

Те „лека нощ“ не си желаят,

        но винаги е лека тя!

1821

(Превод от английски на Цветан Стоянов и Илия Люцканов)

Съботна порция добро настроение:

Мутра вика телевизионен техник вкъщи.  Пристига техникът и пита:

- Какъв е проблемът?

- Е, тоя телевизор, го зимах оня ден. Сони братче, стереооооо, 800 долара, а? И значи вчера си го гледам и изведнъж - трак, стереото изчезна...

Техникът оглежда телевизора, гледа на масата лежи една отвертка.

- Как така ще изчезне стереото...Гледам тука една отвертка, да не сте бъркали нещо по телевизора?

- Как ша бъркам бе! Вчера си седим тука на фотьойла, гледам тая отвертка, викам чакай да си изчистим ухото с нея. Изведнъж – опсаа  - и неа стерео...

Лято, време за море и неговите обитатели:

 

Малко нестандартни технологични приумици и битова техника:

      

Щипка за барбекю с електронен термометър с екран за проверка на желаната температура при печене (не че без нея няма да разберете кога месото е готово).


       

А ето и откъде ще вземем гъбки за приготовлението на сосчето – може спокойно да използвате стар компютър, за да сушите или просто подреждате някои хранителни продукти.

                     

Посланието на Майстора в този смисъл е бъдете креативни по всяко време и с най-обикновените неща. Не забравяйте доброто настроение, подправено с повечко хумор!

Няколко литографии от 19 век:


             

            

           

Една дизайнерска идейка с минимум средства:


             

Акустична кутия за говорителите на Iphone в минималистичен стил, която може да направите и сами, спестявайки $35.Използва се бамбуково дърво, за да се подобри качеството на звука.


  

Желая свеж уикенд, пълен с мир и любов. Ако все пак се наложи техническа намеса/поправка, може да ме намерите ето тук ;)

Нагоре