Тестер за двигатели на климатици

Наскоро ми се наложи да си припомня конструкторските години. Не винаги съм се занимавал с ремонти на битова техника, и в частност телевизори, перални машини,  готварски фурни или каквото електроуредче се случи да се повреди и да не издържи на ежедневния ритъм на работа. Както съм споменавал многократно, това е просто начин за излизане (или поне опит) от кризисните времена. За съжаление, не винаги имаме възможност да се занимаваме с това, което харесваме или което отговаря на професионален опит и лични способности. Знам, че повечето хора в момента правят компромиси точно с тези неща с единствената цел да се грижат за близките си.

Затова и се зарадвам съвсем професионално, когато се наложи да изработя електронното устройство, за което ще   разкажа по-долу.

Изработеното устройство е чекер (тестер) за променливотокови двигатели на вентилаторите в климатиците. Тези двигатели са от двускоростни до четирискоростни и се захранват с променливо напрежение 240 волта. Тестерът има защита против късо съединение и максималнотокова защита, която е изградена от електронни компоненти и изключва устройството при проблем в двигателя. Има светлинна индикация за съответната работна скорост на двигателя и на съответните защити.  Устройството е изградено със стандартните куплунги на тези двигатели и позволява както бърза проверка на двигател, така и продължителен – няколкочасов тест.


 


 
                   

В тестера са използвани оригинални схема и части от  японски климатик, чието име точно сега няма да назова по понятни причини. Електронното устройство е изработено по поръчка на фирма за продажба и сервиз на японски климатици, с които съм в партньорски отношения в последните месеци. 

При проявен интерес мога да изработя съответното устройство по поръчка. 

Снощи сънувах, че някой ме обича...

Няколко съвсем неподредени мислички, едновременно отпивам от съботното кафенце и се опитвам да надмина собствения си рекорд по бързина на писане с два пръста по клавиатурата.

Хубаво нещо е да забравиш и простиш, но дали винаги не остава нещо като драскотина върху гладката, макар привидно, повърхност на отношенията. Или поне някой белег в душата. Със сигурност остава и той е видим единствено за теб. Споменавал съм, че най-трудни са ремонтите на чувства, спомени, душа. Трудни, неспокосани, не пeрфектно изпипани.

Колко хубаво би било да имаше някакъв чип - сменяш наранената част и си като нов - няма болезнени въпроси и парещи спомени, просто си като нов, чисто нов, неизползван, ненаранен, все едно изваден преди минути от опаковката.

Какво пък - хора сме, отпивам малка глътка от поизстиналото кафе, прощаваме, поне правим опити, напъваме се да забравим болка и охладнели като кафето ми чувства, и то така - живота минава ли минава с бясна скорост, а ти стоиш и чакаш да се позабави въртележката и да скочиш в движение, за да не ти изгори билета, който стискаш здраво в дланта си.

Чувствата не можеш да хванеш в шепа, те са на най-сигурното място - вътре в теб и не си техен господар. Идват и се появяват от само себе си, няма контрол, няма резервни части за наранените, няма любимия  бутон на майстора рестарт. Така е.

А закъснелите чувства помагат или пречат на душевния мир?

Снощи сънувах, че някой ме обича...

Чудесна песен, чудесна стара песен за начало на деня ми.

Ремонтите тепърва предстоят - дали този път не толкова типичните и технически обикновени телевизори, изнемогващи перални и стачкуващи печки или нещо далеч по-различно по своята същност, все са ремонти и крайният резултат трябва да е удовлетворителен, ако не положителен.

Хубав втори съботен ден през март.

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=-8NS_kQdiOY&feature=player_embedded 

 

 

Няколко фрази за живота и хората от Маркес

Не е важно какво ти се случва в живота, а какво си спомняш и как си го спомняш.

Сърцето в своите спомени премахва лошото и  преувеличава доброто.

Не е истина, че хората спират да преследват мечтите си, защото остаряват, те остаряват защото спират да преследват мечтите си.

Ако Бог не беше почивал на седмия ден, той щеше да има време да довърши света.

Този, който дълго чака, не може да очаква много.

Винаги има нещо, което е останало да бъде обичано.


Вчера, 6 март, се навършиха 85 години от рождението на великия колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес.

Нагоре

Нека бъде нещо различно - едно начало за делник нетипично

Преди да хукна по задачи - малко от любимите ми японски гравюри на фона на успокояваща музика. Нека бъде нещо нетипично за начало на работен ден, искам да повярвам на сетивно ниво, че чаканата пролет идва с леки стъпки,  с пъстротата на рокля, облечена от млада жена.

                                     

И много скоро в сивото постзимно ежедневие ще се влеят птичи песни, шум от разлистващи се клонки и цветя, глъч на весели хора.
                                                            
                                                                        


Спокойствие и красота, невинност и дъхав аромат, събрани в едно в прекрасните бели цветчета.

                                  

За това цветно пиршество жадуват очите ми, това чакам повече от месец, настудувах се и искам да усетя топлината на пролетното слънце като кротка милувка от близък човек, който знаеш, че е близо до теб и те обича.

                                            


В шепота на водата от топящ се сняг
чувам мислите си...


А сега - чантичката и тръгвам по технически, електрически, телевизионни и прочие други  ремонти, пролетта все ще ме срещне някъде по пътя и ще ме докосне с нежните си пръсти .


 http://www.youtube.com/watch?v=xpT5MrD44wM&feature=player_embedded

В предпролетните хоризонти - уикенд без ремонти ;)

Присъствието на пролетта, макар почти ефимерно все още, се усеща. То е онзи леко сладък гъдел, който усещаме в душите си, в онази неосъзната тръпка на предчувствие за положителна промяна, в усмивките на все повече случайно подминаващи ме хора по улиците, в неуловимия дъх на зараждащия се цветен живот.

Поради естеството на работата, с която се занимавам в последно време, не мога да си позволя да отсъствам от София, особено през уикендите – тогава най-много ме търсят за извършването на различни ремонтни дейности на електроуреди по домовете. Миналата седмица намерих малка пролука, е, отказах 3-4 ремонта, които според собствениците бяха спешни – но как да обясня, че на 3 март не работят магазините за резервни части и не всичко зависи от мен въпреки желанието ми да помогна. Здраве да е, като не могат да изчакат до понеделник – намерили са друг майстор, има ни много – кой от кой по-специалист. Има даже дипломирани техници – каквото и да значи това.

Идеята беше – успях да си позволя малка семейна разходка до южна България след заслужен труд – и там, в онази част на нашата родина присъствието на пролетта е почти реално, по-топло, по-друг, по-топъл въздух, по-леко облечени хора. В събота следобед слънцето блестеше ярко и закачливо, котаците, изморени от търсене на любов, лениво се напичаха на топлите му лъчи, бе спокойно, тихо, но за съжаление – все още никъде нямаше зелени стръкчета трева – символ на надеждата за нов живот след дългата, студена зима.

Няма да чакаме още дълго – пролетта е изпълнена с живот и любов, тя е като сътворението – все ще се случи, отново и отново.

Усмихната и хубава седмица, с предчувствие за завръщащата се пролет!






– Я виж какъв прекрасен ден - излез и поиграй навън!
И той послуша мама...

Понеделник - чудесен ден за рестарт

Понеделник е особено добър ден да започнеш отначало. Няма значение какво точно, по-важно е да направиш планове за положителни промени в себе си и света около своята персона. Може би това е причината да започваме отново и отначало през толкова кратък период. Не трябва да се обезкуражаваме и униваме ако не сме се справили с някое предизвикателство през предходните, вече отминали дни. Както след тъмната нощ започва светъл ден – буквално и метафорично, така и след неуспешен, евентуално, период се дава шанс за поправка на стореното или пропуснатото.


В крайна сметка, най-важното е да се чувстваме доволни и щастливи от живота. Идва и пролетта в най-скоро време. Усеща се, макар все още да е студеничко и да има снежец. Това ме изпълва с трепетни очаквания – зеленина, пъстри цветенца в близкия парк, особения аромат на нов живот, примесен с веселото цвърчене на птичките и детски смях. Разноцветни балончета весело танцуващи под дъха на южняка, усмивка от случайно минаващо момиче, възрастна двойка кротко крачеща по алеята – малки отрязъци от платното на живота, случайни картини от бъдещи спомени.

Понеделник е чудесен ден да направиш нови планове и да вземеш смели решения, да забравиш (или опиташ) проблемите и тревогите, да задгърбиш злобата и низките прояви на жалки и дребнави същества.

Понеделник е прекрасен ден да бъдеш щастлив, да се усетиш млад и пълен с жизнена енергия, с желание да помагаш, да обичаш и получаваш любов!

Понеденик, да, но и начало на седмица, пълна с ангажименти. За мен това означава ремонт, на различни битови електроуреди. На първо време имам да довършвам ремонт на телевизор, който бе забавен поради липса на оригинални (качествени) резервни части. Този проблем вече съм го коментирал.

Така е – поезия и делнична проза вървят ръка за ръка, те са си необходими за разграничаването на едното от другото. Връщам се до началната метафора за деня и нощта. Доброто и злото, шареното и сивото, светлото и тъмното, скучното и забавното са неизменна част от живота. Опознай едното, за да оцениш другото.







               

Бъдете усмихнати и амбицирани, не слагайте точка пред плановете си, това е моето пожелание-послание за новата седмица.

Ремонт, техника и арт - ясно е, че наближава март! ;)

Всъщност за днес бях намислил да постна нещо по-различно. Това по принцип не е невъзможно, защото денят все още не е превалил. Макар на мен да ми се налага да тръгвам след има-няма половин час и малко. Не сте сгрешили - към поредния ремонт. Вече няма значение какво точно ще ремонтирам днес - дали печка, пералня или телевизор. Това се иска от мен  най-често. Разбира се - има далеч по-смели и нестандартни предложения - сешоари, тостери и други несъществени представители на ежедневната битова техника. В тези случаи се чудя дали притежателите им владеят елементарна математика - защо са убедени, че да извикат майстор в къщи за ремонт на сешоар, например, ще им излезе по-евтино от закупуването на нов електрически уред от същия тип. Освен ако дълбоко под повърхността на простия ремонт не се крият много лични причини, люлка на сантиментални или сакрални емоции. Или пък мързел да се обиколят кварталните/централните магазини за техника. Хич и да не споменавам тогава електронната търговия. Електронен ремонт? Би ми спестил доста време и срещи с различни екземпляри на човешката (и не само) раса. Раса или порода? Кое беше по-доброто...

Та, хрумна ми за технологиите в изкуството - съществуват различни изложби, пърформанси и прочие възможности за хибридни форми на модерно изкуство с техническа насоченост.

Ето нещо ярко и свежо - телефони, конзоли, лаптопи, колонки, камера и страхотен (по подразбиране) телевизор с голям екран. Царството на техниката.

Тук не твърде арт и не твърде технологично - по-скоро малко проза, украсена с графична програма. Нека специалистите в областта се произнесат.

Тук  - техника и технологии се сливат в почти неразбираем свят, който ми напомня на нещо. На моето студио-работилничка. Има всичко, просто трябва да си много вътрешен, за да го откриеш. Може да ти се завие свят. Буквално. Огромният вентилатор на тавана подсилва усещането за апокалиптична обреченост - всеки миг оже да се стовари върху невинната главица на случаен посетител. После вярвай в предопределеността или в свободния избор - ако има с какво все пак да мислиш по зададена тема с картинка.

И понеже имам доста работа - май с този невъзможен велосипед ще поема към уикенда (поради липса на кривия макарон - изчезна някъде в тунела към светлото бъдеще или премина в друго измерение, нещо ми се размива вече - очаквания, делюзии, какво ли не беше!)

Е, все пак не прекалявайте с работния процес - както виждате труда не е оказал благотворно влияние върху тези представители на коя раса или порода беше... Ползата май е минимална, да не кажа - никаква. Технологиите в случая нямат значение!

Майсторът ви пожелава хубав и много позитивен ден! ;)


Време е за поредния ремонт!

Адио!