четвъртък, 30 август 2012 г.

Когато август си тръгва...

Нещо по-пъстро от летен следобед, освен спомени по отминали времена. Нещо с капка носталгия по августовските слънчеви дни, когато усещаш, че краят на лятото приближава с упоритостта на водата, извайваща камък в желана от нея форма. Ден след ден, година след година, столетие след столетие.

Късните августовските следобеди - и сянката, и светлината на слънцето са различни, подсказват започналият процес на промяна - лека-полека съблича многоцветната роба, заголва срамежливо все още раменце, предстои обличането на нова одежда - с различни краски, която пада по-тежко и прикрива наедрелите форми на плодовете на лятото.

Красота и ухание се носят във въздуха, все още жежък, наситено меден, слънчогледов, пълен със спомени и жадни копнежи.

Харесвам промяната - ленивият август бавно поема по път, който ще го изпрати далече-далече, някъде там във времето, ще приседне кратко за отдих на пейката под стария орех, ще размени думи с престарялата ми бабичка, ще отпие студена кладенчова вода, а пердето на лятната кухня ще се вее ли вее - бяло - през отвореното прозорче.

И после - ръка за ръка ще поемат с нея по пътя - слети в едно - не мога да видя отсам - това пъстрото, цветното, шарено като детски бонбонки - дали е забрадката бабина или  на август премяната...

Когато август си тръгва и оставя след себе си спомени и малко тъга...

           

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря, че коментирахте! :)