събота, 28 април 2012 г.

А душата ми жадува не само падащи звезди...

Щастието неизменно следва щом  думите и делата ти правят другите щастливи. Буда
Животът е безкраен опит да разбереш  дали нещата  действително „работят”. Бредбъри
Гордостта е най-големият ти враг. Санскритска мъдрост
Няма смисъл да говориш за стореното, а миналото – не обвинявай за нищо. Конфуций


                                 

Провокиран от разговор се замислям върху гореспоменатите мисли. Нищо, че са старички. Може и точно това да е причината обаче. Вечните човешки въпроси и търсения на щастие, любов и най-вече смисъла на всичко, което ни заобикаля и непрекъснато ни се случва. Живот! А после? Има ли нещо след това, заради което си е струвало всичко – страдания и мигове на просветление, нещо, което оправдава страстите – били те с положителен или отрицателен привкус, дори нещо, заради което си струва да обикалям София и домовете на нейните обитатели, понесъл неизменната чантичка с инструментчета за спешни ремонти...


Няма как да разбера преди определени обстоятелства. Ако има и минимална възможност това да се реализира, защото понякога нещата се случват в наше отсъствие или без наше знание и съгласие. Просто си стават.

Дотогава – ще си нося инструментариума и ще обикалям из софийските потайности, търсейки улица еди-коя си, номер 5А, етаж 6, за „телевизора с екрана”. То един телевизор без екран ще е... Или „пералнята с центрофугата” . Кратки, съзаклятнически фрази, част от трудовия жаргон на всеки майстор-техник. Сленг е по-фешън израза. Професионален сленг!

Все пак в очакването си – ще се постарая да остана добър, коректен и изобщо - такъв, какъвто по природа съм създаден.

                 

А душата ми жадува не само  падащи звезди! ...


      

вторник, 24 април 2012 г.

Този път не аз съм отговорен за ремонта!

Докато пиех сутрешното кафе се сетих за тази стара песен на ливърпулските (някогашни) момчета и за неизменната бодрост, бликаща от изпълненията им. Когато си млад - светът изглежда необятен, безкрайно чаровен, примамлив като поглед на влюбено момиче, пълен с възможности и пътища, които още не си извървял.

Хубава песен, пълна с младежки плам и ентусиазъм. Нямах време сутринта да си я пусна. Сигурно последно съм се сетил за нея преди повече от десетина години. Минава времето и оставя неуловими, невидими следи, измерващи се с броя на фините бръчки около очите, които се засилват с всеки изминал ден и все по-сребреещите коси (при тези, които все още са налични). Така е - промяната е част от живота, промяната е действие, развитие, прогрес. Застоят ни прави лениви,  убива мечтите и понякога пречупва самите нас.

Да се върна към началото, все се отплесвам по разсъждения и разни мислички, накацали като пролетни птички по цъфналите клонки. Обаче - какво да се прави - поток на съзнанието и ... Поток! Това е - пих кафе, сетих се за Бийтълс, реших да изплакна чашки, друга посуда и зъбки - и поредната изненада с отрицателен знак - спрели водата! Бърза проверка в интернет - аварийни служби - на сух режим до 15.30. Ремонт. Нямам навик и време ежедневно да проверявам за ремонтни дейности на различни служби, те пък - не поставят съобщения и за планови ремонти даже. А и длъжни ли са?

Има разни бутилки за всеки случай у дома. Като модерен човек съм се запасил за различни рискове, аварии, повреди - вода, свещи, фенерчета, соларни лампички, кибрит, йод, марли и какво ли не. За всеки случай!

Живеем напук и за всеки случай!

Ето защо всъщност се сетих за песничката. И затова ми се прииска да обуя старите гуменетки, да нахлузя прокъсаните дънки, да смъкна козирката на шапката ниско над очите и да тръгна  към слънцето, задгърбил време, проблеми, ремонти и прочее алабализми!



One day you'll look to see I've gone
For tomorrow may rain, so I'll follow the sun
Some day you'll know I was the one
But tomorrow may rain, so I'll follow the sun

And now the time has come
And so my love I must go
And though I lose a friend
In the end you will know, oooh


сряда, 18 април 2012 г.

Чанта, чадър и ...аз

Априлският дъжд се излива над прашна София и образува малки кални езера по разбитите квартални и централни улици. Колите профучават по булевардите и смело прекосяват огромните локви, оставяйки след себе си милиони мръсни капки. Жалко, че в това време вървя по това, което някой е назовал тротоар. Дънките ми са прилично мокри, а долните краища - вече не особено чисти. Вървя към поредния ремонт, джапам през локвите, през рамо съм преметнал чантата с инструменти (вътре има уреди за оказване на първа помощ на телевизори, перални, печки и друга техника, т.е. никак не е лека), опитвам се да балансирам и големият черен чадър, подаден  услужливо от съпругата ми на тръгване. Не е добър пример, но ще споделя - в устата ми дими цигара.

Представете си - с всичко това по мен - да остана читав, чист и сух - е задача с повишена трудност. Хрумват ми разни идейки, а и съм намерил някои в нета. Преди време споделих картинки за чадърчета със светодиодчета. Темата за чадърите ми се струва актуална в дни като днешния - мокри и сиви.

Няколко свежи идеи по повода - или как да се отличим сред тълпата мокри, недоволни хора и как да съхраним сухотата на вещи, на които държим за момента.
 
Дамата с чадърчето ще остане суха, но ще привлече доста любопитни (и не само!) погледи към себе си - комбинацията - дъждобран и чадър е смело решение. Но костюмчето, взето от химическото ще остане в приличен вид.


                                    


Любител-фотограф в самоотвержена поза - важна е камерата, не прическата.


                               



За кафе маниаците - чадър с поставка за чашка - няма да си изгориш пръстенцата, а и със свободната ръчичка може да извършваш други дейности, допустими на обществено място. Като да говориш по телефона, например.



 
                           



Японците в действие - поредна новост - макар при тях да не се знае кое е новост и кое вече не. Чадъродържач - и двете ви ръце са свободни. За независими дами, които нямат нужда от кавалер, за да им носи чадъра. Специална приставка, тип маркуч върши чудеса (двусмислица...)

 

         


Тук са добавили две чадърчета към обувките на госпожата. Нека са сухи краченцата,  че току виж се простудила горката. А и обувките са маркови - made in China, трябва да изтраят до края на деня, преди да ревнат за ремонт и те.




И за господата се предлага решение с досадния чадър - служи като вратовръзка (хаха, като се замисля за позицията на дръжката и какво ли компенсира. Почти по учебник - Фройд се е изказал по темата.)


                                          


Все още се подхилвам на многогункционалната  вратовръзка и попадам на ретро снимка от 50-те години на 20 век. Пак фройдистки символ - цигара с чадър. Сублимация, креативна дейност и баланс...

                                       


Тези двамата чакат  да завали в пустинята. Имат си чадър, имат и соларно зарядно - за нет, не съм сигурен, затова и блога не следят и времето не знаят какво и кога ще е. Как ще разберат дали цената на  петрола се покачва или спада. За какво са им лаптопите тогава - никак не се  разбира. Освен снимки-спомени от българското Черноморие да разглеждат и да мечтаят за нещо ледено в чаша в горещия ден.


 
                                 




СТОП! АКО СИ ПОД 18!





Пролетта е време за любов - дъжд или слънце - няма спирачка за чувствата. Фройд вече споменах.






Малко кибер секс - какво ли ще е тяхното отроче - най-вероятно от ново технологично поколение.





Най-добре е на сухичко пред компютъра в удобно (дали?) столче, специално пригодено за целта. Тогава чадър макар и виртуален, няма да ви трябва.
 

                                  



Аз ще ви оставям за известно време, днес е ден за телевизори - трето посещение за ремонт в съседен квартал ме очаква.

А навън вали ли, валииии....

понеделник, 16 април 2012 г.

Ремонти технически след празници теологически ;)

Празничните дни свършиха, утре отново е обикновен работен ден. Едва ли е много приятно на когото и да е да стане от мекото диванче пред телевизора и да се настрои на делнична вълна след серията великденски празници, кратките разходки между печката и софрата и спалнята. Е, приемете факта - налага се и няма как.

Опитвам се да разведря атмосферата, защото мен ме чака напрегната седмица - имам няколко насрочени ремонта в програмата си.

Компютър от каменната ера - градинска украса, става и за по-просторен балкон. В делвичка до тях се кипрят люти чушки. Битови технологии, ако не бяхте чували - това е новото.
 

                    


Към тях върви скелетче на мишка, технологична, кое е скролчето - не се вижда добре. Ляв или десен бутон - използвайте въображението си за целта. Дано то поне не е толкова изпосталяло като тази компютърна приставка (прилича ли на такава).

                                                 



Разклонителче с различни накрайници - весело и забавно. Различни електрически уреди могат да се включат към него, но внимавайте децата да не го вземат за играчка. Тяхна, не ваша този път.


                                                  

Къде да скрием паричките, останали след Великден - в контакта. Кой ще се сети да търси там - съпругата или порасналите деца? А има ли какво да скриете изобщо? Фризерите отдавна излезнаха от употреба в този аспект. Кой нещастен крадец ще посмее да бръкне в контакта с голи ръце?


                                                             


Любимите ми швейцарски ножчета с USB, последна технологична новост. Там може да съхранявате тайни документи или снимчици, които само вие знаете.


                                


Кой учи по-лесно, дали човешкият разум е способен да се самоусъвършенства и до каква степен? Гениалността е на една ръка от невъзможните идеи. Дали мозъкът е като вселената - безкраен и пълен с черни дупки. Някъде там изпадна новата версия на половинвековния ми ум...

 

Свежите идеи са приоритет на младото поколение. Колкото по-младо, толкова по-необременено и толкова по-зависимо от последните технологични моди и ...абревиатури. Дейвид или ДВД, какво значение има и за кого другиго, освен за самия него.


                                                 

Дано красивите руси дами не се обидят - но това е просто начин да се принтира инфото от екрана. Техниката е изпробвана, а после - прилежно ремонтирана. Не от мен. Не правете това в офиса, ако държите на позицията си там.  Как можа да хрумне изобщо на някого - този стар, тежък  монитор да се влачи до копирната машина. Може пък някой охранител-левент да е дал идеята на хубавата блондинка, която се води офис-мениджър в офис с трима служители. Нация - техническа, такива сме си, а за любов - не монитори, а планини ще пренесем. В случай, че не ни мързи или не сме се сецнали от вадене на картофи от виртуалните ферми и ранчо реалности.
 

                                       


Като приключа с постинга, ще затворя прозореца - цял ден пред екрана - нормално е  да използвам SHUT DOWN - подухва, пък и ме домързява  да ставам. Къде е точилката, оф, офф и off. YES!

                                  


Дано съм ви разведрил и ако имате свободно време - изпробвайте тази цветна  идейка - използвайте стара електрическа крушка вместо вазичка. И без друго ще пестим от електроенергията при тези цени, но поне да мислим естетски, ако не светски.


                                   



Желая ви светла седмица и много любов!

четвъртък, 12 април 2012 г.

Размишления по никое време

http://www.youtube.com/watch?v=jHWPFMJgPPI&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=7DaAKZormFg&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=tSvyuCaL9pc&feature=player_embedded


Малко след 3 и половина е. Нещо ме чопли и не мога да заспя. Свил съм се на възможно най-неудобното място, уж да не преча - в ъгълчето на дивана, на ръба на малка маса. Излишно е да казвам, че единственото осветление идва от монитора на лаптопа.

На креслото до мен блажено похърква пухкавата разкошотия, тип подвижна плюшена играчка, много нежна и добродушна. Лакома също. Ако беше човешко същество сигурно цял ден щеше да снове между печката и хладилника, като от време на време потършува за нещичко в шкафа.

Уж съм изморен - днес, т.е. вече вчера поправих един издъхващ телевизор, позакрепих го и му вдъхнах живот за още известно време. Ремонтирах и една поостаряла перална машина, нещо проблем с електрониката, поради неправилна и некомпетентна манипулация. Често се случва, ясно, че не всеки е техник, майстор или електроинженер (едната ми специалност), но всеки може да чете книжките с упътвания. Ръководствата за правилна употреба са именно за това.

Много наставнически взех да звуча, още малко ще размахам пръст. Нетипично за мен поведение. Може да ми влияе луната, може да съм се  презаредил с електроенергия от всички тези ремонти на телевизори, печки или каквото техническо електроуредче се повреди. Може да съм станал свръхчувствителен на различни електромагнитни лъчения, трептения, може някоя извънземна цивилизация да се опитва да установи контакт с мен, знаят, че съм отколешен фен!

Не изключвам възможността някой висш разум да се пробва да достигне до другите, да премина през собствената си Голгота, носейки кръста си толкова време. Смирението е добродетел, но търпението понякога се превръща в недостатък. Дали  във всеки смъртен дреме по един предател, по един Юда, който чака удобен момент, за да покаже двуликата си същност, да падне толкова ниЗко за презрените 30 сребърника?



                 
 
                            Мозайка от 12 век



Да възкръсна - май не искам. Не тук и не сега. Остава в мен едно усещане за голяма измама, отнети възможности за кариера и развитие - не ме бива в мошенически и тарикатски сметки (не заради мистичната висша сила, а заради собствените ми скромни морални ценности). Да, никой не ми е забранил, но и не ми е помогнал, останалото е ясно на повечето тук.

Наближава важен празник. Празник на себеотрицанието в името на останалите - грешници, блудни, неверници. Кой би се жертвал в днешните вълчи времена за спасението на тези, които презират слабите и се отричат от вяра и желание за прогрес.



                

                                                               Тинторето, 1594

Следните извадки от Книгата на книгите бих искал да споделя с вас, провокиран от необичайния час на постинга на неспящ майстор, раздиран от собствените си въпроси за битието и търсещ начин за един по-пълноценен живот.


  1. Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене. Йоан 12:46
  2. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто. Лука 6:45
  3. Всичко е възможно за този, който вярва. Марк 9:23
  4. Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях. Матей 7:12


                      

                                                             Тинторето, 1594


С надеждата да бъдем по-добри, да се подкрепяме и много, много космическа любов да цари трайно между нас, смъртните.


понеделник, 9 април 2012 г.

С USB котлон, има даже ON/OFF бутон

Време за обяд е, добра идейка ми се струва да пусна това постингче за малка настолна печка, не, по-скоро за мини котлонче, което ще поддържа топлината на чашка или малка купичка пълни с чай, кафе, мляко или бульон. Съвсем не става дума да измести функциите на  кухненската печка, а да помогне и облекчи краченцата ви и затопли коремчето докато работите на бюрото.


                  

Тази технологична приумица представлява нещо, приличащо на котлонче или газово котлонче, но хитринката при него е, че работи като се свързва с USB към компютъра ви.  Дори подобието на котлон е заобиколено от червени светодиодчета, подредени в кръг, за да подсилват заблудата за наличието на печка, котлон или по-общо да създадат леко изопачена идея за домашен уют, какъвто явно ще липсва, ако ползвате тази технологична новост.



               


Техническото уредче е снабдено с регулируем термостат, който позволява да избирате температура между 40 и 70 градуса за тази миниатюрна печка с  размери 16 х 4 х 15см (габарити ми звучи доста тромаво и тежко тук) и също така служи като USB  хъб с 2 порта. Не е много ясно колко точно топлина може да произведе тази кукленска играчка, но поне за подгряването на някаква ободряваща напитка може да се окаже добър вариант.



А и само срещу $21 е голямо гъделче да разполагате чашка топло по всяко време кафе или каквото обичате, без да се налага да ходите то заведението отсреща или до кухненския бокс за приготвяне или притопляне на нещо за душата, докато съвсем съвестно сте отговаряли на безумните запитвания по мейла, сравнявали сте оферти, цени, проектирали, калкулирали до умопомрачение. Пък  и кой ли  шеф ще ви насърчи да ставате от работното си място по няколко пъти на ден заради едното кафе – сакън, топло да е!






Технологичното котлонче се предлага в три цвята – червен, син и оранжев, върви в комплект с USB кабел, има даже ON/OFF ключ и толкова.

неделя, 8 април 2012 г.

Честита Цветница с една моя картинка

Честита Цветница на всички празнуващи на днешния ден и техните близки една моя картинка, рисувана специално за този ден за специален човек преди няколко цветни празника. Тогава нямах толкова ремонти и се радвах на повече свободно време за това мое хоби - рисуването.


                                       


Картината е създадена с лек реверанс към импресионистичния стил в изкуството като цяло и с закачливо намигване към Слъчогледите на Ван Гог, в частност. Рисувана е с акрилни бои в техника импасто (нанасяне на неразтворени бои и плътни мазки). Интересна е рамката, ръчно изработена от кафява керамика, което беше смел експеримент от моя страна.


неделя, 1 април 2012 г.

Първоаприлски ремонти

Подремвам кротко на диванчето и сегиз-тогиз хвърлям по един поглед към  работещия за фон телевизор. Вън е студено, вали, не ми се мърда. Хич на изглежда да е първи април вече, прилича на края на февруари.  И в този миг – телефона ми звъни. Някой се обажда за ремонт най-вероятно. Не съм сгрешил.

- Ало, майстора ли си? – пита мъжки глас.

Съм.

–  Ела у Бояна, ГръмнАха бушоните и са не стига, че съм сам като куче, ами и не мога да се гледам по телевизията. Три телевизора има, а нито един не работи. – Този леко насечен говор не мога да го сбъркам с друг. Бойко! – То мога и сам, ама нека има работа, че да не са оплакват после лентяите – продължава той. – До 30 минути да си дошъл! – и разговорът приключва. 

А така – мисля аз – само да не сгафя нещо, че знае ли се какво може да се случи после.

Телефонът ми отново надига глас, а още не съм се освестил от разговора с Бойко.


Ало, майсторе – женски глас, чувал съм го и него някъде – В неделя закусваме мекици, да знаеш.

Ами закусвайте си, аз какво общо имам с това, чудя се сам.

Замесила съм кило, кило и половина брашно, втаса хубавичко и тъкмо слагам тигана – и печката – аааа, сетих се, госпожа Искра ми се обажда. Толкова мекици няма кой друг да приготви за закуска. – Печката нещо се повреди или котлоните нещо не загряват, трябват ми и двата, как се пържат толкова мекици бе, момче. Идвай, че сме гладни, а и тестото ще превтаса. Ако се справиш с ремонта качествено, ще те почерпя с вкусна мекичка. 

Е, как да я оставиш без закуска жената, и тя душа носи.

Вече навличам дънките, когато телефонът отново прозвънява. Какво става днес, питам се. 
Ало, майсторе, проблем с пералнята – приятен дамски глас, с леко самоуверена нотка. – Трябва ми спешно да изпера едни кирливи ризи на бившия и да си ги носи в партийната централа. 

Да, ясно – госпожа Капка. Щом става въпрос за бивши, лесно се ориентираш в ситуацията.
Проблемът е с центрофугата – обяснява тя. – Ще дойдете, нали?


Ще, кой смее да отказва нещо на хубавица като нея, а?

От спокойна и мързелива неделя, се получи фул макс програма за ремонти. И в потвърждение на мислите ми – самсунгът отново набира скорост и познатата мелодия оглася коридора.

- Ало, майстора – почти басов глас отсреща – Електрически самобръсначки поправяте ли?

Недочакал отговор, решителният глас продължава сякаш дава команди на цяла рота:

Парламента, вратата с надпис Председател. Чакам!

Защо реших, че е мъж – та това е госпожа Цецка.

Обаче с тази самобръсначка нещо се подведох. Самобръсначка – тя е за мустаци. Нещо ме докосва по лицето, нещо меко, но гъделичкащо – дали не е мухичка, но по това време, ранко ми се струва. Махам небрежно с ръка и усещам нещо пухкаво и голямо. Отварям очи – насреща ми рошавата муцунка с дълци бели мустаци на персийската ни любимка. Задрямал съм на дивана и тя дошла да ме подуши по лицето и да се гушне до мен, студеничко й е и търси топлинка.

Отдъхвам си с огромна доза облекчение. Никакви ремонти, никакви! Няма телевизор, няма мекици, няма мръсно бельо, няма, няма!

Сън, просто сън, първоаприлски.

Подсъзнанието ми изиграло шеговит номер, но се събудих леко поизпотен, признавам.


    


                          Я да го видя този с ремонтите!