Ексклузивно от майстора - мацката и агент Буда ;)

Не се препоръчва за хора, оперирани от чувство за хумор!

Едно коте разконспирира къде е агент Буда. Вижте историята, случила се днес в дома на майстора на ремонтите на битова техника, докато той поправяше поредната платка на климатик, телевизор или просто поредната част от електроуред, нуждаещ се спешно от сервиз. 

Писаната се е научила да спи върху лаптопа. С първото движение стъпва върху on/off бутона. Мистериозното изключване в последните дни е разкрито. Виновницата е нагушкана подобаващо и нахранена с извънредна порция за бдителността, а аз започнах да затварям капака на така необходимата съвременна машина.

След приключване на ремонтите за днес, играта със снимките и котето ме ободри. Един по-различен ъгъл на един по-нестандартен агент, рошав, мустакат, много любопитен, изключително глезен и любвеобилен.






Почивам си върху лаптопа на майстора.




Яяя, това не е ли Буда?





Агент Буда! Той е!!!




Сега те хванах!

Пухи, агент Пухи vs Буда, малка абаносова статуетка на индийското божество, оказала се най-случайно пред неспящото око на камерата. Останалото е ясно – малко фотообработващ софтуеър, много въображение и чувство за хумор.

Приликата с възможни агенти е повече от случайна. ;)

Рок начало на седмицата на майстора на ремонтите на битова техника плюс една картинка

За загряване в понеделник сутрин пускам  една здрава песен на легендарните рокаджии Led Zeppelin – Misty Mountain Hop. Запис от 1973, качеството му е характерно за период с 40 годишна историческа давност. Друго и не може да бъде. Но са млади, кипящи от жизненост и енергия. Все още от времето, когато вярваха, че светът може да стане добър за всички и музиката би спомогнала за такава промяна. Ех, дългокоси момчета и момичета!...

Тази сутрин тук са мрачно-сиви склоновете на Витоша, типично по февруарски сключили навъсено вежди, сбърчили чела над тях тъмнеят и облаците. Не е най-хубавото време да излизаш по работа, още повече, когато си приключил с неделните ремонти на перални и телевизори малко след 6 вечерта и си се прибрал мокър до кости от ледения дъжд, който се изсипа обилен над София. 

Тръгвам по задачи – днес е ден на пералните, поне две ме чакат сигурни за сервиз. Пътьом трябва да закупя и нагревател за печка, за да довърша поправката, която започнах вчера. Имам и платки за климатици, които също трябва да бъдат ремонтирани. Задачи, много задачи и един майстор за всичко.

           

Преди да тръгна пускам една картинка на техническо нововъведение, комбиниращо няколко домакински електроуреда в един – кафемашина, котлон и фурничка, която може да се използва като тостер. Идейно.

Дори да са мрачни планините, нека в душите ни грее слънце.  

Тръгвам.  Чанта с инструменти през рамо, чадър не взимам.

Лека, успешна и с много поводи за усмивки седмица! ;)

http://lxpress.alle.bg/

Да посрещнем февруари с класически майстори и надежда за позитивна промяна

Влак в снега на Клод Моне, рисувана е в далечната 1875 година. Картината е масло върху платно с размери 59 х 78 см и се намира в музея Мармотан в Париж, където се помещава най-голямата колекция от творби на импресиониста Моне.

Хубава картина, с която да изпратя януари. Отдавна се канех да я пусна в блога си, но все забавях. Гледам я и мисля как човешките съдби се променят според това в каква посока те  отвежда локомотивът на живота. Срещи и раздели, нови хора, различни места, а нещо от нас остава в миналото безвъзвратно. Дали да съжаляваме? Не мисля!

     

Януари бе много динамичен и пълен с ремонти месец. Ремонт не само на битова техника и електроника, но се появиха и нови възможности за допълнителна сервизна дейност. От телевизори, перални (утре сутринта отново ме очаква една), климатици и печки не остава много време да порисувам. Това е причина да почивам от всички тези поправки на електроуреди, окупирали дните ми, като се наслаждавам на шедьоври на световни майстори. 

Ще ми бъде приятно да се присъедините към моите минутки за отмора от ремонти на битова техника, да изпратим януари заедно с галещи сетивата произведения на любими класически майстори в различни области и да посрещнем февруари с надежда за позитивна промяна в задъханото ежедневие.

 Един цитат  на Моне за размисъл и вместо „Лека нощ” :

• Цветовете са моята  вечна лудост, радост и мъка. 

Късен постинг от майстора на ремонтите на битова техника

Две снимки, едната с давност около десет дни, другата прясна, комбинирани с компютърна програма за преобразяване на фотоспомени и виждате получената картинка. Резултатът е равен на днешния снежен ден над квартал Борово през очите на майстора на ремонтите на битова техника. Да не забравя да допълня  - и възможностите му в областта на фотообработващия софтуеър. Ентусиазъм на прохождащия любител. Малко свободно време преди вечеря за разтоварване след напрегнатата събота – поправка на пералня, ремонт на телевизори. Това е равносметката за деня.

Утре рано сутрин – ремонт на печка в отдалечен софийски квартал или по-скоро инсталиране и свързване на печка. Плюс платки за климатици, паднали геройски в битка със студа, които ме очакват за сервиз у дома. 

По определен повод се сещам за мисъл на френския писател, журналист и художествен критик Алфонс Кар (1808-1890), на която съм попадал преди време в безкрая на интернет пространството:

Някои хора мърморят, че розите имат бодли; аз пък съм благодарен, че бодлите имат рози.

Въпрос на гледна точка и възприятие.

От майстора на битова техника – пожелание за позитивна и спокойна неделя! ;)

    

Дъждът през януари през погледа на майстора на битова техника

Дъжд през януари - не е много често явление през сезон, когато се очаква да вали сняг. Постепенно небето просивя, студени тръпки пробягват по гърба ми, няколкото нехарактерно топли зимни дни се стопиха в мокрото на плачещото небе, което разкаля отново улиците.  

За мое щастие, ремонтирах телевизор, чиито собственици живеят на около 300 метра от моя блок. Не успях да се измокря истински. У дома кротко ме чакаха платки на климатици за сервиз.  Днес обикалянето  из мокро-студените столични булеварди ми бе спестено. За утрешния ден не се очертава така безметежно ежедневие - очакват ме ремонти на перални в по-далечни квартали. Това си е вече съвсем в реда на ангажиментите на майстор, който поправя битова техника по домовете.

http://lxpress.alle.bg/                    


Дъждът днес, видян от майстора на ремонтите на битова техника и пообработен за минимално време през една компютърна програма. В душата ми бе цветно,  в пълен контраст на сивия мрачен ден. Очи за различното, нюх към красивото дори в най-дребното и тривиалното.

Харесах тази мисъл на Хорхе Букай и бих искал да я споделя с вас:

Един от често срещаните проблеми в отношенията между хората е, че когато нещо не функционира, неизменно сме склонни да търсим отговорността извън себе си.

Понеделник с Пикасо и майстора на ремонтите на битова техника

Половин понеделник почти измина. Начало на нова седмица и нов късмет, който ни очаква. Убеждавам се сам, че хубавото и доброто тази седмица ще са в повече, сравнени с предходната. 

Забелязал съм, че в понеделник обикновено за ремонти на битова техника ме търсят в ранния следобед. Вероятно това се дължи на многото задачи, които са останали неприключени или възникнали в последните часове в деня на майстора. Служебните задължения дават превес над личните – седмицата започва с оперативки, разпределяне на задълженията и трескаво препускане из документация и инстанции/институции. 

Като повечето майстори си нося работа у дома. Човъркам из платката на един телевизор, сравнително нов, който се нуждае от ремонт. Поялникът е до мен, поставен на малкия стенд, готов да послужи по предназначение. Чакат ме технически чаркове за поправка, части от битови електроуреди, електронна платка на климатик за сервиз. Денят се очертава дълъг и с много работа. Не се оплаквам, не се противя.

Няколко цитата за разведряване между отделните ремонти:

• Понеделник идва, за да ни напомни, че почивните дни са минало и съвсем скоро предстои среща с тях отново. 

• Който и път да поемеш, тръгни с цялото си сърце. Конфуций

• Препятствията са тези страховити неща, които виждаме, когато отклоним поглед от целта. Х. Форд

• Най-силното вдъхновение често се поражда от отчаянието. К. Котръл

• Изкуството е лъжа, която ни помага да осъзнаем истината. Пикасо

• За утре оставяй единствено онова, което искаш да оставиш незавършено завинаги. Пикасо

(Превод и интерпретация - мои)

                       

И една картина на Пикасо – The American Manager, рисувана 1917 година. Намирам я за подходящо допълнение към началото на работната седмица, а и напомня че не всичко в живота е бизнес и досадни задължения, има далеч по-важни неща вътре в самите нас.

Следва кратичко пожелание от майстора на ремонтите на битова техника: Бъдете здрави и щастливи! ;)

Петък - ден на майстора. И Моне вместо пожелание.

Петък – ден на майстора!

Не и на мен обаче, мисля си и включвам микровълновата да подгрея вода за чай на съпругата ми. Нейният ден започва по-късно от моя. Станал съм преди 7 – тоалет, кафе, цигарка, малко грижи покрай котенцето, избиране на подходящите инструменти. Чакат ме два ремонта за момента – телевизор и още  нещо. Ако се появи нещо спешно за сервиз през деня, съм готов да реагирам спешно и в движение. Дори за утре и неделя ми е попълнен графика с ангажименти. Избирам дрехи за обличане, хем топли, хем да не затрудняват движенията на ръцете, а при зимните пуловери и якета това не е лесна задача.

Хвърлям и по поглед към Витоша отсреща. Казват, че денят не си личал по сутринта. Колкото и преносно да се използва тази фраза, съгласен съм и на чисто  буквална основа. Мрачно и сиво тегне небето над планината, а вчера по същото време бе слънчево и златно, обещаваше предпролетен ден и почти се случи такъв. Няколко бързи снимки потвърждават думите ми. Снощи поправих малко светлината и намалих размера им, събрах ги в колажа, който виждате по-долу.

          

Единствено бетонната джунгла на квартала, който не съществуваше до преди десетина години отсреща разваля прекрасната гледка към залесените склонове на Витоша. За това не са ме питали, мнението на един майстор, който обича да съзерцава планината през различните сезони, е без значение за бизнеса. Но все още се виждат по-горните части на върховете и полегатите склонове, които създават нетрайната илюзия, че си далеч от прахоляка, шума и стреса на столичния град.

Петък – ден на майстора. Времето напредва и ме притиска като нахалник в претъпкан трамвай рано сутрин, искаш да избегнеш досег с него, но се оказва невъзможно – няма мърдане и крачка в друга посока.

Усмихвам се петъчно на краткия виц, който прочитам из нета и споделям с вас:

Разтревожена съпруга отива при психиатър и споделя проблемите си:

- Докторе, съпругът ми мисли, че е хладилник. Какво да правя?

- Не се тревожете – отговаря той. – Това е много лека форма на лудост.

- Да, но работата е там, че спи с отворена уста и малката лампичка отвътре ми пречи да спя добре. А и харчи излишно електричество. Дайте ми съвет, ако можете.

- Най-добре се консултирайте с майстор-техник да я замени с по-икономична, вашият случай не е за мен, госпожо!

За разделя, вместо довиждане преди да тръгна към първия за деня ремонт на битова техника, ви оставям една картина на любимия ми Клод Моне - Lavacourt under Snow, рисувана през 1881, масло върху платно, намира се в National Gallery, Лондон.

          

Една негова мисъл вместо пожелание:

• Хората обсъждат изкуството ми и се правят, че го разбират, сякаш това е необходимо някому. Нужно е просто да бъде обичано. Клод Моне.

И тръгвам.

Петък рано сутрин. Януари.