Преди ремонти и поправка - малко технологична заигравка ;)

USB могат да изглеждат доста скучновати  в повечето случаи.  Те са сравнително евтини хардуеърни детайли, които се повреждат доста лесно поради честа употреба – постоянно се намира нещо за включване или изключване към тях. В този смисъл, още едно подобно технологично устройство няма да ви дойде в повече или да се окаже излишно. 

Това веселичко на пръв поглед роботче може да повиши настроението ви докато изпълнявате поредната задача на вечно нацупения си шеф. USB хъба във формата на робот е поредната леко шантава технологична джаджа, която бих искал да представя.


                 

Получавате 4 USB порта, ако малкото подобно на детска играчка  роботче е поставено в седнало положение, а в изправено – не се виждат портовете. Има си и светодиодни  (LED) очички, които просветват докато прехвърляте данните. Внимавайте всъщност дали не изпраща светлинни кодирани послания към вас или някой представител на кибер расата, много е възможно и някой тайно да ви шпионира. Ха! Знае ли човек какво се крие в главата на един робот.

Ценичката е като за социално бедни...европейци – няма и $6.


                     

Малко инфо за джаджата:

- Има 4 USB 2.0 порта

- Максимална скорост на обмен на данни - 480 Mbps

- Напълно съвместим с USB 2.0/1.1 спецификацията

- Plug and play

Тегло – 85.60 гр

Размери – 11.3х10.4х2.5 см

Та, така приятели, нека започнем новата седмица с добра душевна нагласа, настроение и да си пожелаем да ни върви успешно и да се развиват нещата точно според плановете и желанията ни. Колкото и трудности да възникнат – дано бъдат разрешени с минимални усилия.

Аз сега, като съвестен майстор, ще взема чантичката с всевъзможни инструменти, разни дребни части за първа помощ при поправка на някои електроуреди (няма как да вместя магазин за резервни части в багажа, а колко време и нерви би ми спестил, само аз си знам) и листа с адресите, които ме чакат днес. Добре, че са в района ми – почвам с телевизор, после съм на печка, чака ме и пералня, т.е. програмата днес е доста пълна. А времето лети по-бързо от скоростта на светлината, особено щом те чакат много ремонти и задачи.

До по-късно и лек да е денят ни! ;)

Честито Благовещение с една моя икона

Тази икона пресъздава съобщаването на благата вест на Мария от архангел Гавраил.  Основата на иконата е дърво, но в претворяването на образите съм използвал апликирането на различни видове платно. Използвал съм класически 24 каратов варак, както и смесена техника от акрилни бои и контури за порцелан с цел създаване на релеф.
 

Общата композиция на иконата е класическа православна от 18 век.

Тази моя икона е осветена в Троянския манастир през декември 2008 година.

Честито Благовещение на всички християни.

        

Мишки с дизайн футуристичен за хора с дух урбанистичен

Започвам седмицата с няколко футуристични мишки (нека така да ги назова), които едва ли някога ще си купите. Най-малкото по функционално-финансови причини. Но пък технологичните дизайнери никога не се уморяват да измислят все нови и нови приспособления за компютрите и свързаните с тях нови технологии. Най-често феновете и потребителите им са сред младите ИТ специалисти, геймърите или просто хора, които искат да изглеждат различни и оригинални.



Този тип компютърни мишки със сигурност не са за майстори като мен, занимаващи се със скучни, рутинни ремонти на електроуреди и изобщо повредена битова техника. Но ако се пробвам – мога и да ремонтирам и тези шантави технологични приумици, няма да се уплаша от модернистично-футуристичния им фасон, я! 

Първата компютърна мишка – The Cube - не прилича на такава, но е подобна на контролер с джобни размери и може да се използва за демонстрационни и презентационни цели. Поставена на бюрото тя може да контролира курсора по начин, сходен на този, който вие ползвате за задействане тъчскрина на смартфона си. Ако се налага да презентирате нещо, просто я вземете и минете на съответния режим. Появява се сензор, който може да използвате за навигация в нужната посока при презентации.


Кликването отгоре превърта слайдовете напред, а завъртането на мишката връща някой кадър. Но веднъж вдигната от бюрото, престава да действа като показалец. Съвместима е с различните компютри, свързва се с тях с миниатюрно USB, налична е в бяло и черно и се продава за около $70.

       

Втората мишка  е безжична, във формата на пръстен, откъдето идва и наименованието й - Wireless Ring Mouse - и е подходяща за тези, които не се задържат дълго зад бюрото, а и не им е нужно такова, за да работят с нея. Идеална е за управление на презентация,  докато стоите в средата на стаята. Има два бутона, които може да натискате с палец. Може да командвате безжичната мишка до 10 метра от компютъра с помощта на адаптор. Чувствителността на сензора е 1000 DPI,което я прави по-добра от обикновената оптична мишка с нейните 800 DPI. Цената е около $55.


                              





                                          

Третата е безжичната Air Mouse, която не само изглежда доста футуристично, но и значително трудна за  употреба, което пък е само в полза за стандартните типове компютърни мишки.



           

Само си представете, че всеки път се налага да използвате нещо приличащо на ръкавица, за да използвате технологичната мишка. Трябва да отделите малко време, за да свикнете да управлявате устройството. Но ако не възразявате срещу тези дребни неудобства и имате $80 в повече, то тази компютърна джаджа е точно за вас.

Е, толкова за техно мишките. Аз съм вече по задачки, т.е. по ремонти и докато четете това, най-вероятно ще човъркам телевизор или перална машина. Най-често телевизор. Някои модели дават много дефекти, при това еднотипни, но това е друга тема.

Наслаждавайте се на прекрасните слънчеви лъчи и свежия дъх на красивата пролет!

                                         

Петък - малко Реноар с дъх на минзухар

Правилата и моделите са смърт за гениите и изкуството. Уилям Хезлит

Колкото и да се опитваш не ще можеш  да изкорениш този вечен спомен в човешкото сърцеж - любовта. Виктор Юго

Опитай се да издържиш настоящето и стой в очакване на по-добри времена. Вергилий

Тези три мисли на философи и писатели ми допаднаха днес, когато малко съм поразредил ангажиментите, свързани с ремонт на домакинска техника и разни електроуреди.

Мислех относно първата сентенция - колко убийствено всъщност може да бъде обезличаването, влизането в рамки и следването на изкуствени правила не само за творческата личност, но и за всеки човек. В своята безкрайност вселената е удивително уникална - живеем в единствен в по рода си свят, а всяко човешко същество е една мини вселена от гени, страсти, амбиции.

В очакване на по-добри времена май минава живота ни в познатите измерения на този свят. Ние си чакаме, филма си тече, в един момент лентата се къса и няма кой да я поправи. Или свършва филма и нямаш пари за билет за втората серия.

И така в очакване на невъзможното и нереалното, животът изтича между свитите пръсти на ръцете ти като фин морски пясък.

Какво ти остава освен едната любов и желанието да бъдеш обичан! Любов не само към конкретни хора, а света около теб, динамиката на сезоните, изкуството, към новото и непроученото.

Така човешкият дух няма да изпадне в състояние на летаргичен покой и безцелно пропиляни дни.


Обичайте себе си, всяка нова тревичка, всяко малко цвете, всеки слънчев лъч, обичайте любовта! Любовта е началото и живота...



         

                                                                           




http://www.youtube.com/watch?v=TeRKexBdNLE&feature=player_embedded

Тестер за двигатели на климатици

Наскоро ми се наложи да си припомня конструкторските години. Не винаги съм се занимавал с ремонти на битова техника, и в частност телевизори, перални машини,  готварски фурни или каквото електроуредче се случи да се повреди и да не издържи на ежедневния ритъм на работа. Както съм споменавал многократно, това е просто начин за излизане (или поне опит) от кризисните времена. За съжаление, не винаги имаме възможност да се занимаваме с това, което харесваме или което отговаря на професионален опит и лични способности. Знам, че повечето хора в момента правят компромиси точно с тези неща с единствената цел да се грижат за близките си.

Затова и се зарадвам съвсем професионално, когато се наложи да изработя електронното устройство, за което ще   разкажа по-долу.

Изработеното устройство е чекер (тестер) за променливотокови двигатели на вентилаторите в климатиците. Тези двигатели са от двускоростни до четирискоростни и се захранват с променливо напрежение 240 волта. Тестерът има защита против късо съединение и максималнотокова защита, която е изградена от електронни компоненти и изключва устройството при проблем в двигателя. Има светлинна индикация за съответната работна скорост на двигателя и на съответните защити.  Устройството е изградено със стандартните куплунги на тези двигатели и позволява както бърза проверка на двигател, така и продължителен – няколкочасов тест.


 


 
                   

В тестера са използвани оригинални схема и части от  японски климатик, чието име точно сега няма да назова по понятни причини. Електронното устройство е изработено по поръчка на фирма за продажба и сервиз на японски климатици, с които съм в партньорски отношения в последните месеци. 

При проявен интерес мога да изработя съответното устройство по поръчка. 

Снощи сънувах, че някой ме обича...

Няколко съвсем неподредени мислички, едновременно отпивам от съботното кафенце и се опитвам да надмина собствения си рекорд по бързина на писане с два пръста по клавиатурата.

Хубаво нещо е да забравиш и простиш, но дали винаги не остава нещо като драскотина върху гладката, макар привидно, повърхност на отношенията. Или поне някой белег в душата. Със сигурност остава и той е видим единствено за теб. Споменавал съм, че най-трудни са ремонтите на чувства, спомени, душа. Трудни, неспокосани, не пeрфектно изпипани.

Колко хубаво би било да имаше някакъв чип - сменяш наранената част и си като нов - няма болезнени въпроси и парещи спомени, просто си като нов, чисто нов, неизползван, ненаранен, все едно изваден преди минути от опаковката.

Какво пък - хора сме, отпивам малка глътка от поизстиналото кафе, прощаваме, поне правим опити, напъваме се да забравим болка и охладнели като кафето ми чувства, и то така - живота минава ли минава с бясна скорост, а ти стоиш и чакаш да се позабави въртележката и да скочиш в движение, за да не ти изгори билета, който стискаш здраво в дланта си.

Чувствата не можеш да хванеш в шепа, те са на най-сигурното място - вътре в теб и не си техен господар. Идват и се появяват от само себе си, няма контрол, няма резервни части за наранените, няма любимия  бутон на майстора рестарт. Така е.

А закъснелите чувства помагат или пречат на душевния мир?

Снощи сънувах, че някой ме обича...

Чудесна песен, чудесна стара песен за начало на деня ми.

Ремонтите тепърва предстоят - дали този път не толкова типичните и технически обикновени телевизори, изнемогващи перални и стачкуващи печки или нещо далеч по-различно по своята същност, все са ремонти и крайният резултат трябва да е удовлетворителен, ако не положителен.

Хубав втори съботен ден през март.

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=-8NS_kQdiOY&feature=player_embedded 

 

 

Няколко фрази за живота и хората от Маркес

Не е важно какво ти се случва в живота, а какво си спомняш и как си го спомняш.

Сърцето в своите спомени премахва лошото и  преувеличава доброто.

Не е истина, че хората спират да преследват мечтите си, защото остаряват, те остаряват защото спират да преследват мечтите си.

Ако Бог не беше почивал на седмия ден, той щеше да има време да довърши света.

Този, който дълго чака, не може да очаква много.

Винаги има нещо, което е останало да бъде обичано.


Вчера, 6 март, се навършиха 85 години от рождението на великия колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес.

Нагоре