четвъртък, 13 декември 2012 г.

Майсторът на ремонтите на битова техника - заразен с коварен бъг!

Телефонът ми звъни по-често от обикновено – валят предколедно като снежинки поръчки за ремонти на перални и телевизори. Отделно, в сервиза на фирмата за внос и продажба на климатици навъртам часове ежедневно. Обикалям софийските квартали и  необозначени с номера улици като подранил дядо Мраз/Коледа (кой както го предпочита), търсещ къде е ул. Петър Петров 56а в Изгрев (измислен адрес, но имената са точно толкова объркващи и подвеждащи – ранното стъмване е реална заплаха за закъснение при посещение за поправка на каквото и да е електрическо и неработещо!). Вместо чувал с подаръци, мъкна тежка чанта с инструменти.

Част от кандидат-клиентите се сърдят, че на часа не литвам при тях. Не можели следобед в 2, ако може след 19. Не се съобразяват, че други са ме ангажирали по-рано. На фризьор да отидеш (според препатили и оцелели дами), на ресторант (според заделящите за перо Кръчми), да ползваш транспортни услуги  - всичко се прави с предварителна резервация, даване на час. Защо от мен се искат невъзможни неща?! А кой ходи след 19 часа по кварталите, пълни със софийски потайности?!

Ден след ден, от кратък -  по-кратък, от зимен - по-зимен, нахлупил топла шапка и дебело яке, обикалям и ремонтирам. От известно време се засили кашлицата (обвиниха ме съпружески, че е заради цигарите, които пуша необезпокояван на балкона, той не е обществен, силно се надявам!) и снощи съвсем си ме втресе. 

Здравето на майстора плаче за кратък (искрено се моля да е така!) ремонт и почивка. И днес ходих до сервиза, минах на антибиотик (по принцип не пия хапчета, значи сериозна работа!), чайчета и малко мед – дано предпразнично изчезне и се стопи неразположението като парички, кътани в тайно джобче за коледни подаръчета на любими хора – неусетно как, за какво и кога!

Покрит с дебели одеала, на топло, със силна, разкъсваща на моменти дробовете ми кашлица (надявам се да не ви пратя заразен майсторски бъг по виртуала), си повтарям, че трябва да се стегна. Причини много, а аз съм си един! И мил – на жена и мацка, тип котка!

Телефонът звъни ли звъни, но давам заето. Не е прилично да подсмърчаш, кашляш и гъгнеш пред непознати. 

Техниката, моля, да почака!


   



Тази снимка е от любимата ми планина Родопи, които крият отговорите на толкова загадки и тайни в недрата си, вълшебни легенди за митични управници. Мястото е близо до родния град на половинката ми, щракнато е в движение с телефон (за спомен, не ме линчувайте!) Знам, че в планината има силни енергийно заредени места, имам нужда от позитивни емоции, сила и любов. Пращам от всичко по много и на вас. ;)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря, че коментирахте! :)