петък, 14 септември 2012 г.

Петък вечер - време за любов!

Петък – ден на майстора. Майстор, майстор, ама цял ден обикаля из София – купи части за телевизор, но преди това проучи къде ги има и съответно – цената е най-добра. Качеството също. Разгледай внимателно електронната платка на един телевизор, локализирай повредата, ремонтирай я. Уговори посещения при клиентите като напасвате времето си – единият иска рано, другият – може да се съобрази с мен.

Лошото е, че трябва да правя разходки из столицата от Борово до Обеля и после до Дружба, а ако изникне нещо спешно за сервиз да поема поръчката. Ех, тоя правителствен хеликоптер колко хубава работа би ми вършил! В Борово метро няма. Едва ли ще се режат лентички скоро по този повод. Поне едва ли сегашният премиер. Като се знае с какви темпове станаха предните линии, може и да е следващото столетие. Ако телепортацията тогава (все още незнайно кога) няма да се се практикува масово. Няма да има зависимост от цени на бензина, няма да дупчиш билетчета, гратис ще преминаваме (вервам си!) през пространствено-времеви портали.

Сега обаче следва връщане по темата и в настоящата привечер.

Прибиране в къщи – навън съм майстор на ремонтите на битова техника, в къщи съм главно съпруг (всички поправки спадат в тази графа – осветление, отопление, практическо приложение на печка, разбирай готвене).

Влизам и чувам равномерното въртене на пералнята. Чака ме прахосмукачка за смяна на хартиеното пликче-контейнер за битовите ни отпадъци, справям се за отрицателно време. Хигиената е важно нещо, след което ми се връчва пароструйка, купувана в предкризисните времена. Разходка с нея из панелката, включена естествено, парата излиза под налягане и издава съскащ звук.

Хайде и до Билата отсреща, зелен чай, кафе за машинката утре, малко сиренце и разни дребни нещица, които не са с контролирани цени, но без тях не може. После по пътечката и до аптечката.

Връщам се и от вратата ме посреща домашното духче-пухче, изтъкано от любов. Разперила персийската опашка, нежно провлачва гласче и ме обикаля упорито. Иска да я взема. Свива се в ръцете ми, притихнала и мъркаща – колко душа има, а и то иска внимание и ласка, какво остава за нас, човеците.

Нещо просветва – малката камера в ръцете на съпругата ми и запечатва завинаги този финал на един петъчен ден, пълен с ремонти, телевизори, перални, магазини, градски транспорт, първи есенен дъжд и дългокосместа рошава милувка от  едно малко коте.

У дома. Уют.

Стоп на ремонтите. Денят на майстора приключи.

Петък вечер – време за любов.


           

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря, че коментирахте! :)