Радвам се, че е петък, нищо че в събота пак ме чакат телевизори за ремонт

Колко много обичам петъците! Нищо, че отдавна не предизвестяват края на работната седмица за мен, знаете, че събота и неделя са ми изключително натоварени с ремонти на битова техника и електроника. Не, не сънувам телевизори,  повредени перални или печки, сънувам рядко и тогава се връщам в минали дни, изживявам емоции , посещавам непознати земи и стоя на брега на необятни сини морета. Моят шанс в момента да избягам от ежедневие на прашасали платки на телевизори или задръстени филтри на перални машини са именно спомени, сънища, книги, изкуство. Все по-малко време остава за последните две. Ръцете ми сръчно поправят климатици, печки, фурни, съдомиялни и какво ли не. Вместо четки за рисуване в свободното от ремонти време си служа най-често с поялник. Майсторя си разни помощни уреди, полезни за работата ми. 

Обичам петъците, дават особено усещане, че утре ще бъде различно. Бих поспал до по-късно, бих поседял пред някой албум на любими художници, бих изгледал някой нов филм докато бавно пия кафе по домашни пантофи в удобни дрехи с чисти ръце. До мен кротко би мъркало котето, унесено в блажени свои сънища. Какво ли сънуват животните, помнят ли топлината на майчино тяло, меката лапичка и мокро езиче на тази, която им е дала живот?..Кои спомени изтласкваме в най-долните чекмеджета на мозъка, който смятаме, че ни прави по-висша и по-разумна форма на живот? Използваме ли рационално това, което сме получили в различните еволюционни етапи? С какво сме по-добри, именно ние – човеците...

Петък е ден на майстора, казват. Обичам петък, нищо, че утре ще стана рано, за да поема към пореден адрес за сервиз на електроуред, последван от друг, дребни битови задължения като мъж в къщи и съпруг, което също си е цял майсторлък!

Обичам края на седмицата, защото осъзнавам за колко неща на този свят мога да бъда благодарен, за хората, които ги има в моя живот, за всичко, което съм и мога да бъда, за дребните удоволствия,  за усещането, че е петък, без значение от коя страна на витрината съм – сладостта и радостта са си мои и не зависят от външни фактори като терморелета, платки, процесори, чипове, филтри и барабани на перални...


                          

Мъдрост за деня:

Ако искаш да имаш успех в живота си, търси го в себе си, а не вън от себе си. Отвън са само условията на живота.(П. Дънов)

Между два ремонта - предпролетна усмивка с дъх на кокичета ;)

Между два ремонта на телевизор и пералня - има време за усмивка.

  

  

 

Слънцето наднича предпролетно и облива с ярки февруарски лъчи София. В душата ми ухае на кокичета и подскачат босоноги врабци...

Ексклузивно от майстора - мацката и агент Буда ;)

Не се препоръчва за хора, оперирани от чувство за хумор!

Едно коте разконспирира къде е агент Буда. Вижте историята, случила се днес в дома на майстора на ремонтите на битова техника, докато той поправяше поредната платка на климатик, телевизор или просто поредната част от електроуред, нуждаещ се спешно от сервиз. 

Писаната се е научила да спи върху лаптопа. С първото движение стъпва върху on/off бутона. Мистериозното изключване в последните дни е разкрито. Виновницата е нагушкана подобаващо и нахранена с извънредна порция за бдителността, а аз започнах да затварям капака на така необходимата съвременна машина.

След приключване на ремонтите за днес, играта със снимките и котето ме ободри. Един по-различен ъгъл на един по-нестандартен агент, рошав, мустакат, много любопитен, изключително глезен и любвеобилен.






Почивам си върху лаптопа на майстора.




Яяя, това не е ли Буда?





Агент Буда! Той е!!!




Сега те хванах!

Пухи, агент Пухи vs Буда, малка абаносова статуетка на индийското божество, оказала се най-случайно пред неспящото око на камерата. Останалото е ясно – малко фотообработващ софтуеър, много въображение и чувство за хумор.

Приликата с възможни агенти е повече от случайна. ;)

Рок начало на седмицата на майстора на ремонтите на битова техника плюс една картинка

За загряване в понеделник сутрин пускам  една здрава песен на легендарните рокаджии Led Zeppelin – Misty Mountain Hop. Запис от 1973, качеството му е характерно за период с 40 годишна историческа давност. Друго и не може да бъде. Но са млади, кипящи от жизненост и енергия. Все още от времето, когато вярваха, че светът може да стане добър за всички и музиката би спомогнала за такава промяна. Ех, дългокоси момчета и момичета!...

Тази сутрин тук са мрачно-сиви склоновете на Витоша, типично по февруарски сключили навъсено вежди, сбърчили чела над тях тъмнеят и облаците. Не е най-хубавото време да излизаш по работа, още повече, когато си приключил с неделните ремонти на перални и телевизори малко след 6 вечерта и си се прибрал мокър до кости от ледения дъжд, който се изсипа обилен над София. 

Тръгвам по задачи – днес е ден на пералните, поне две ме чакат сигурни за сервиз. Пътьом трябва да закупя и нагревател за печка, за да довърша поправката, която започнах вчера. Имам и платки за климатици, които също трябва да бъдат ремонтирани. Задачи, много задачи и един майстор за всичко.

           

Преди да тръгна пускам една картинка на техническо нововъведение, комбиниращо няколко домакински електроуреда в един – кафемашина, котлон и фурничка, която може да се използва като тостер. Идейно.

Дори да са мрачни планините, нека в душите ни грее слънце.  

Тръгвам.  Чанта с инструменти през рамо, чадър не взимам.

Лека, успешна и с много поводи за усмивки седмица! ;)

http://lxpress.alle.bg/

Да посрещнем февруари с класически майстори и надежда за позитивна промяна

Влак в снега на Клод Моне, рисувана е в далечната 1875 година. Картината е масло върху платно с размери 59 х 78 см и се намира в музея Мармотан в Париж, където се помещава най-голямата колекция от творби на импресиониста Моне.

Хубава картина, с която да изпратя януари. Отдавна се канех да я пусна в блога си, но все забавях. Гледам я и мисля как човешките съдби се променят според това в каква посока те  отвежда локомотивът на живота. Срещи и раздели, нови хора, различни места, а нещо от нас остава в миналото безвъзвратно. Дали да съжаляваме? Не мисля!

     

Януари бе много динамичен и пълен с ремонти месец. Ремонт не само на битова техника и електроника, но се появиха и нови възможности за допълнителна сервизна дейност. От телевизори, перални (утре сутринта отново ме очаква една), климатици и печки не остава много време да порисувам. Това е причина да почивам от всички тези поправки на електроуреди, окупирали дните ми, като се наслаждавам на шедьоври на световни майстори. 

Ще ми бъде приятно да се присъедините към моите минутки за отмора от ремонти на битова техника, да изпратим януари заедно с галещи сетивата произведения на любими класически майстори в различни области и да посрещнем февруари с надежда за позитивна промяна в задъханото ежедневие.

 Един цитат  на Моне за размисъл и вместо „Лека нощ” :

• Цветовете са моята  вечна лудост, радост и мъка. 

Късен постинг от майстора на ремонтите на битова техника

Две снимки, едната с давност около десет дни, другата прясна, комбинирани с компютърна програма за преобразяване на фотоспомени и виждате получената картинка. Резултатът е равен на днешния снежен ден над квартал Борово през очите на майстора на ремонтите на битова техника. Да не забравя да допълня  - и възможностите му в областта на фотообработващия софтуеър. Ентусиазъм на прохождащия любител. Малко свободно време преди вечеря за разтоварване след напрегнатата събота – поправка на пералня, ремонт на телевизори. Това е равносметката за деня.

Утре рано сутрин – ремонт на печка в отдалечен софийски квартал или по-скоро инсталиране и свързване на печка. Плюс платки за климатици, паднали геройски в битка със студа, които ме очакват за сервиз у дома. 

По определен повод се сещам за мисъл на френския писател, журналист и художествен критик Алфонс Кар (1808-1890), на която съм попадал преди време в безкрая на интернет пространството:

Някои хора мърморят, че розите имат бодли; аз пък съм благодарен, че бодлите имат рози.

Въпрос на гледна точка и възприятие.

От майстора на битова техника – пожелание за позитивна и спокойна неделя! ;)

    

Дъждът през януари през погледа на майстора на битова техника

Дъжд през януари - не е много често явление през сезон, когато се очаква да вали сняг. Постепенно небето просивя, студени тръпки пробягват по гърба ми, няколкото нехарактерно топли зимни дни се стопиха в мокрото на плачещото небе, което разкаля отново улиците.  

За мое щастие, ремонтирах телевизор, чиито собственици живеят на около 300 метра от моя блок. Не успях да се измокря истински. У дома кротко ме чакаха платки на климатици за сервиз.  Днес обикалянето  из мокро-студените столични булеварди ми бе спестено. За утрешния ден не се очертава така безметежно ежедневие - очакват ме ремонти на перални в по-далечни квартали. Това си е вече съвсем в реда на ангажиментите на майстор, който поправя битова техника по домовете.

http://lxpress.alle.bg/                    


Дъждът днес, видян от майстора на ремонтите на битова техника и пообработен за минимално време през една компютърна програма. В душата ми бе цветно,  в пълен контраст на сивия мрачен ден. Очи за различното, нюх към красивото дори в най-дребното и тривиалното.

Харесах тази мисъл на Хорхе Букай и бих искал да я споделя с вас:

Един от често срещаните проблеми в отношенията между хората е, че когато нещо не функционира, неизменно сме склонни да търсим отговорността извън себе си.