Размишления по никое време

http://www.youtube.com/watch?v=jHWPFMJgPPI&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=7DaAKZormFg&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=tSvyuCaL9pc&feature=player_embedded

Малко след 3 и половина е. Нещо ме чопли и не мога да заспя. Свил съм се на възможно най-неудобното място, уж да не преча - в ъгълчето на дивана, на ръба на малка маса. Излишно е да казвам, че единственото осветление идва от монитора на лаптопа.

На креслото до мен блажено похърква пухкавата разкошотия, тип подвижна плюшена играчка, много нежна и добродушна. Лакома също. Ако беше човешко същество сигурно цял ден щеше да снове между печката и хладилника, като от време на време потършува за нещичко в шкафа.

Уж съм изморен - днес, т.е. вече вчера поправих един издъхващ телевизор, позакрепих го и му вдъхнах живот за още известно време. Ремонтирах и една поостаряла перална машина, нещо проблем с електрониката, поради неправилна и некомпетентна манипулация. Често се случва, ясно, че не всеки е техник, майстор или електроинженер (едната ми специалност), но всеки може да чете книжките с упътвания. Ръководствата за правилна употреба са именно за това.

Много наставнически взех да звуча, още малко ще размахам пръст. Нетипично за мен поведение. Може да ми влияе луната, може да съм се  презаредил с електроенергия от всички тези ремонти на телевизори, печки или каквото техническо електроуредче се повреди. Може да съм станал свръхчувствителен на различни електромагнитни лъчения, трептения, може някоя извънземна цивилизация да се опитва да установи контакт с мен, знаят, че съм отколешен фен!

Не изключвам възможността някой висш разум да се пробва да достигне до другите, да премина през собствената си Голгота, носейки кръста си толкова време. Смирението е добродетел, но търпението понякога се превръща в недостатък. Дали  във всеки смъртен дреме по един предател, по един Юда, който чака удобен момент, за да покаже двуликата си същност, да падне толкова ниЗко за презрените 30 сребърника?

                 
 
                            Мозайка от 12 век

Да възкръсна - май не искам. Не тук и не сега. Остава в мен едно усещане за голяма измама, отнети възможности за кариера и развитие - не ме бива в мошенически и тарикатски сметки (не заради мистичната висша сила, а заради собствените ми скромни морални ценности). Да, никой не ми е забранил, но и не ми е помогнал, останалото е ясно на повечето тук.

Наближава важен празник. Празник на себеотрицанието в името на останалите - грешници, блудни, неверници. Кой би се жертвал в днешните вълчи времена за спасението на тези, които презират слабите и се отричат от вяра и желание за прогрес.

                

                                                               Тинторето, 1594

Следните извадки от Книгата на книгите бих искал да споделя с вас, провокиран от необичайния час на постинга на неспящ майстор, раздиран от собствените си въпроси за битието и търсещ начин за един по-пълноценен живот.

1. Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене. Йоан 12:46
   
2. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто. Лука 6:45
   
3. Всичко е възможно за този, който вярва. Марк 9:23
   
4. Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях. Матей 7:12
5. 
   

                      

                                                             Тинторето, 1594

С надеждата да бъдем по-добри, да се подкрепяме и много, много космическа любов да цари трайно между нас, смъртните.

С USB котлон, има даже ON/OFF бутон

Време за обяд е, добра идейка ми се струва да пусна това постингче за малка настолна печка, не, по-скоро за мини котлонче, което ще поддържа топлината на чашка или малка купичка пълни с чай, кафе, мляко или бульон. Съвсем не става дума да измести функциите на  кухненската печка, а да помогне и облекчи краченцата ви и затопли коремчето докато работите на бюрото.


                  

Тази технологична приумица представлява нещо, приличащо на котлонче или газово котлонче, но хитринката при него е, че работи като се свързва с USB към компютъра ви.  Дори подобието на котлон е заобиколено от червени светодиодчета, подредени в кръг, за да подсилват заблудата за наличието на печка, котлон или по-общо да създадат леко изопачена идея за домашен уют, какъвто явно ще липсва, ако ползвате тази технологична новост.



               

Техническото уредче е снабдено с регулируем термостат, който позволява да избирате температура между 40 и 70 градуса за тази миниатюрна печка с  размери 16 х 4 х 15см (габарити ми звучи доста тромаво и тежко тук) и също така служи като USB  хъб с 2 порта. Не е много ясно колко точно топлина може да произведе тази кукленска играчка, но поне за подгряването на някаква ободряваща напитка може да се окаже добър вариант.



А и само срещу $21 е голямо гъделче да разполагате чашка топло по всяко време кафе или каквото обичате, без да се налага да ходите то заведението отсреща или до кухненския бокс за приготвяне или притопляне на нещо за душата, докато съвсем съвестно сте отговаряли на безумните запитвания по мейла, сравнявали сте оферти, цени, проектирали, калкулирали до умопомрачение. Пък  и кой ли  шеф ще ви насърчи да ставате от работното си място по няколко пъти на ден заради едното кафе – сакън, топло да е!

Технологичното котлонче се предлага в три цвята – червен, син и оранжев, върви в комплект с USB кабел, има даже ON/OFF ключ и толкова.

Честита Цветница с една моя картинка

Честита Цветница на всички празнуващи на днешния ден и техните близки една моя картинка, рисувана специално за този ден за специален човек преди няколко цветни празника. Тогава нямах толкова ремонти и се радвах на повече свободно време за това мое хоби - рисуването.

                                       

Картината е създадена с лек реверанс към импресионистичния стил в изкуството като цяло и с закачливо намигване към Слъчогледите на Ван Гог, в частност. Рисувана е с акрилни бои в техника импасто (нанасяне на неразтворени бои и плътни мазки). Интересна е рамката, ръчно изработена от кафява керамика, което беше смел експеримент от моя страна.

Първоаприлски ремонти

Подремвам кротко на диванчето и сегиз-тогиз хвърлям по един поглед към  работещия за фон телевизор. Вън е студено, вали, не ми се мърда. Хич на изглежда да е първи април вече, прилича на края на февруари.  И в този миг – телефона ми звъни. Някой се обажда за ремонт най-вероятно. Не съм сгрешил.

- Ало, майстора ли си? – пита мъжки глас.

Съм.

–  Ела у Бояна, ГръмнАха бушоните и са не стига, че съм сам като куче, ами и не мога да се гледам по телевизията. Три телевизора има, а нито един не работи. – Този леко насечен говор не мога да го сбъркам с друг. Бойко! – То мога и сам, ама нека има работа, че да не са оплакват после лентяите – продължава той. – До 30 минути да си дошъл! – и разговорът приключва. 

А така – мисля аз – само да не сгафя нещо, че знае ли се какво може да се случи после.

Телефонът ми отново надига глас, а още не съм се освестил от разговора с Бойко.

– Ало, майсторе – женски глас, чувал съм го и него някъде – В неделя закусваме мекици, да знаеш.

Ами закусвайте си, аз какво общо имам с това, чудя се сам.

– Замесила съм кило, кило и половина брашно, втаса хубавичко и тъкмо слагам тигана – и печката – аааа, сетих се, госпожа Искра ми се обажда. Толкова мекици няма кой друг да приготви за закуска. – Печката нещо се повреди или котлоните нещо не загряват, трябват ми и двата, как се пържат толкова мекици бе, момче. Идвай, че сме гладни, а и тестото ще превтаса. Ако се справиш с ремонта качествено, ще те почерпя с вкусна мекичка. 

Е, как да я оставиш без закуска жената, и тя душа носи.

Вече навличам дънките, когато телефонът отново прозвънява. Какво става днес, питам се. 

– Ало, майсторе, проблем с пералнята – приятен дамски глас, с леко самоуверена нотка. – Трябва ми спешно да изпера едни кирливи ризи на бившия и да си ги носи в партийната централа. 

Да, ясно – госпожа Капка. Щом става въпрос за бивши, лесно се ориентираш в ситуацията.

– Проблемът е с центрофугата – обяснява тя. – Ще дойдете, нали?

Ще, кой смее да отказва нещо на хубавица като нея, а?

От спокойна и мързелива неделя, се получи фул макс програма за ремонти. И в потвърждение на мислите ми – самсунгът отново набира скорост и познатата мелодия оглася коридора.

- Ало, майстора – почти басов глас отсреща – Електрически самобръсначки поправяте ли?

Недочакал отговор, решителният глас продължава сякаш дава команди на цяла рота:

– Парламента, вратата с надпис Председател. Чакам!

Защо реших, че е мъж – та това е госпожа Цецка.

Обаче с тази самобръсначка нещо се подведох. Самобръсначка – тя е за мустаци. Нещо ме докосва по лицето, нещо меко, но гъделичкащо – дали не е мухичка, но по това време, ранко ми се струва. Махам небрежно с ръка и усещам нещо пухкаво и голямо. Отварям очи – насреща ми рошавата муцунка с дълци бели мустаци на персийската ни любимка. Задрямал съм на дивана и тя дошла да ме подуши по лицето и да се гушне до мен, студеничко й е и търси топлинка.

Отдъхвам си с огромна доза облекчение. Никакви ремонти, никакви! Няма телевизор, няма мекици, няма мръсно бельо, няма, няма!

Сън, просто сън, първоаприлски.

Подсъзнанието ми изиграло шеговит номер, но се събудих леко поизпотен, признавам.

    


                          Я да го видя този с ремонтите!

Душата рее се в полет, в един следобед с дъх на пролет...

Точно такъв усещам деня днес - последния от така непостоянния март. Мрачен, хладен, начумерено небе, но във въздуха витае пролетно настроение и ако черешовите цветчета не са се разпъпили все още по клонките, това е станало вече вътре в мен.

Слънцето пробива сивкавия воал на небето и свенливо хвърля по едно око към земята. Тук сме и чакаме неговата топла милувка, за да се отрупат с цвят и дадат плод мечтите ни.

Днес съм разредил ангажиментите, все пак не е възможно всичко около мен да се върти само около повредена битова техника, било то перални, печки или безкрайните повиквания за ремонти на телевизори. Българинът, според броя на поправките, може да ходи гладен, неизпран, но без любимия сериал-боза - не може да оцелее. Явно има нужда да намери спасение от битовизмите в сладникавите филмчета и поредици от кошмарни реалити формати.

На мен обаче ми е необходима и малко естетика, която реших да споделя с вас - тази красива японска литография. Всеки има своите слабости и дребни изкушения.

Майсторът ви пожелава спокоен следобед с дъх на пролет !

Ван Гог и Равел - комбинация от творчески натюрел

Винсент ван Гог, холандски художник-постимпресионист, е роден на днешната дата - 30 март 1853.

        

Нека си припомним за него с малка част от огромното му творчество. Няма да досаждам с биографични данни, просто ще кача няколко снимки на удивителните му картини, надживяли самия него, времето и таланта му.


                  



              


    

А и петък вечер е, всички са/сме поуморени от изминалата седмица, така че нека доставим малко радост за очите и пиршество за духа като цяло.

     


     


Свежите, ярки цветове и краски допринасят за засилване на емоционалното съпреживяване със светоусещането на гениалния художник.


                        

Неговите картини остават недооценени по времето, когато е живял, но днес Ван Гог се смята за един от основоположниците на съвременното изкуство.

    


Приятна петъчна вечер от Майстора !

За закуска нещо вкусно с USB бързо хапвай ти! ;)

Сутрин преди старта на активната работна дейност е необходимо да заредим нашите батерии с достатъчно количество енергия, за да сме способни на трудови подвизи, по-малко раздразнителни и изобщо - закуската знаем колко важно ядене е.

Какво ще кажете за чаша кафе, приготвена на този технологичен комбайн - компютър, печка с цели три котлона и фурна плюс кафемашина! Подозирам, че има още някоя скрита функция или някое неочаквано приложение, но за мое съжаление - там не са ме викали за ремонт...все още, а би ми било интересно. Много даже.

              

Закуската не е от най-здравословните, това е ясно, но поне е мултифункционална хамбургер с USB. Точно като детско меню-изненада. Храничката ще е такава, ако проядете пластмаса или някой нов вид химическа сплав, но вече нищо не би ме изненадало - криза е, не е време за капризи, а и щом има хора, които хрупат стъкло (виждал съм го в различни програми и предавания за таланти!), сигурно има и  такива, които си падат по (не)органична химия.

Интересна комбинация - технологично приложим хамбургер и наслада за очите, ако не си падате по новите вкусове. Става и за хора, спазващи постите или пазещи диета - имаш хамбургерче, ама я, хапни го, да те видим, моля!

Как без чили - та това е десерта! Идеален завършек за виртуално-технологична закуска! Като ви подпали, ще хвърчите цял ден нагоре-надолу без да се спрете.

Аз май хрупнах 2-3 набързо, подпалих турбо обувките, в движение грабвам чантата с инструменти и политам по задачи и ремонти. Първо ще бръкна във вътрешностите на телевизор, после пак...телевизор, а ако ми излезе късмета, може и на онази комби печка-кафемашинка да ме викнат. Знае ли се кой чете блогчето ми!

А на всички тук - много настроение и да нямате притеснение - ако ви потрябвам съм около някой повреден електроуред, движа се бързо, пипам сръчно, изобщо - Майстор от всЕкъде!

Хубав, хубав ден!