неделя, 1 април 2012 г.

Първоаприлски ремонти

Подремвам кротко на диванчето и сегиз-тогиз хвърлям по един поглед към  работещия за фон телевизор. Вън е студено, вали, не ми се мърда. Хич на изглежда да е първи април вече, прилича на края на февруари.  И в този миг – телефона ми звъни. Някой се обажда за ремонт най-вероятно. Не съм сгрешил.

- Ало, майстора ли си? – пита мъжки глас.

Съм.

–  Ела у Бояна, ГръмнАха бушоните и са не стига, че съм сам като куче, ами и не мога да се гледам по телевизията. Три телевизора има, а нито един не работи. – Този леко насечен говор не мога да го сбъркам с друг. Бойко! – То мога и сам, ама нека има работа, че да не са оплакват после лентяите – продължава той. – До 30 минути да си дошъл! – и разговорът приключва. 

А така – мисля аз – само да не сгафя нещо, че знае ли се какво може да се случи после.

Телефонът ми отново надига глас, а още не съм се освестил от разговора с Бойко.


Ало, майсторе – женски глас, чувал съм го и него някъде – В неделя закусваме мекици, да знаеш.

Ами закусвайте си, аз какво общо имам с това, чудя се сам.

Замесила съм кило, кило и половина брашно, втаса хубавичко и тъкмо слагам тигана – и печката – аааа, сетих се, госпожа Искра ми се обажда. Толкова мекици няма кой друг да приготви за закуска. – Печката нещо се повреди или котлоните нещо не загряват, трябват ми и двата, как се пържат толкова мекици бе, момче. Идвай, че сме гладни, а и тестото ще превтаса. Ако се справиш с ремонта качествено, ще те почерпя с вкусна мекичка. 

Е, как да я оставиш без закуска жената, и тя душа носи.

Вече навличам дънките, когато телефонът отново прозвънява. Какво става днес, питам се. 
Ало, майсторе, проблем с пералнята – приятен дамски глас, с леко самоуверена нотка. – Трябва ми спешно да изпера едни кирливи ризи на бившия и да си ги носи в партийната централа. 

Да, ясно – госпожа Капка. Щом става въпрос за бивши, лесно се ориентираш в ситуацията.
Проблемът е с центрофугата – обяснява тя. – Ще дойдете, нали?


Ще, кой смее да отказва нещо на хубавица като нея, а?

От спокойна и мързелива неделя, се получи фул макс програма за ремонти. И в потвърждение на мислите ми – самсунгът отново набира скорост и познатата мелодия оглася коридора.

- Ало, майстора – почти басов глас отсреща – Електрически самобръсначки поправяте ли?

Недочакал отговор, решителният глас продължава сякаш дава команди на цяла рота:

Парламента, вратата с надпис Председател. Чакам!

Защо реших, че е мъж – та това е госпожа Цецка.

Обаче с тази самобръсначка нещо се подведох. Самобръсначка – тя е за мустаци. Нещо ме докосва по лицето, нещо меко, но гъделичкащо – дали не е мухичка, но по това време, ранко ми се струва. Махам небрежно с ръка и усещам нещо пухкаво и голямо. Отварям очи – насреща ми рошавата муцунка с дълци бели мустаци на персийската ни любимка. Задрямал съм на дивана и тя дошла да ме подуши по лицето и да се гушне до мен, студеничко й е и търси топлинка.

Отдъхвам си с огромна доза облекчение. Никакви ремонти, никакви! Няма телевизор, няма мекици, няма мръсно бельо, няма, няма!

Сън, просто сън, първоаприлски.

Подсъзнанието ми изиграло шеговит номер, но се събудих леко поизпотен, признавам.


    


                          Я да го видя този с ремонтите!

събота, 31 март 2012 г.

Душата рее се в полет, в един следобед с дъх на пролет...

Точно такъв усещам деня днес - последния от така непостоянния март. Мрачен, хладен, начумерено небе, но във въздуха витае пролетно настроение и ако черешовите цветчета не са се разпъпили все още по клонките, това е станало вече вътре в мен.

Слънцето пробива сивкавия воал на небето и свенливо хвърля по едно око към земята. Тук сме и чакаме неговата топла милувка, за да се отрупат с цвят и дадат плод мечтите ни.

Днес съм разредил ангажиментите, все пак не е възможно всичко около мен да се върти само около повредена битова техника, било то перални, печки или безкрайните повиквания за ремонти на телевизори. Българинът, според броя на поправките, може да ходи гладен, неизпран, но без любимия сериал-боза - не може да оцелее. Явно има нужда да намери спасение от битовизмите в сладникавите филмчета и поредици от кошмарни реалити формати.

На мен обаче ми е необходима и малко естетика, която реших да споделя с вас - тази красива японска литография. Всеки има своите слабости и дребни изкушения.







Майсторът ви пожелава спокоен следобед с дъх на пролет !

петък, 30 март 2012 г.

Ван Гог и Равел - комбинация от творчески натюрел

Винсент ван Гог, холандски художник-постимпресионист, е роден на днешната дата - 30 март 1853.

        

Нека си припомним за него с малка част от огромното му творчество. Няма да досаждам с биографични данни, просто ще кача няколко снимки на удивителните му картини, надживяли самия него, времето и таланта му.


                  



              


    

А и петък вечер е, всички са/сме поуморени от изминалата седмица, така че нека доставим малко радост за очите и пиршество за духа като цяло.

     


     


Свежите, ярки цветове и краски допринасят за засилване на емоционалното съпреживяване със светоусещането на гениалния художник.


                        

Неговите картини остават недооценени по времето, когато е живял, но днес Ван Гог се смята за един от основоположниците на съвременното изкуство.

    


Приятна петъчна вечер от Майстора !




вторник, 27 март 2012 г.

За закуска нещо вкусно с USB бързо хапвай ти! ;)

Сутрин преди старта на активната работна дейност е необходимо да заредим нашите батерии с достатъчно количество енергия, за да сме способни на трудови подвизи, по-малко раздразнителни и изобщо - закуската знаем колко важно ядене е.

Какво ще кажете за чаша кафе, приготвена на този технологичен комбайн - компютър, печка с цели три котлона и фурна плюс кафемашина! Подозирам, че има още някоя скрита функция или някое неочаквано приложение, но за мое съжаление - там не са ме викали за ремонт...все още, а би ми било интересно. Много даже.

              


Закуската не е от най-здравословните, това е ясно, но поне е мултифункционална хамбургер с USB. Точно като детско меню-изненада. Храничката ще е такава, ако проядете пластмаса или някой нов вид химическа сплав, но вече нищо не би ме изненадало - криза е, не е време за капризи, а и щом има хора, които хрупат стъкло (виждал съм го в различни програми и предавания за таланти!), сигурно има и  такива, които си падат по (не)органична химия.

Интересна комбинация - технологично приложим хамбургер и наслада за очите, ако не си падате по новите вкусове. Става и за хора, спазващи постите или пазещи диета - имаш хамбургерче, ама я, хапни го, да те видим, моля!


Как без чили - та това е десерта! Идеален завършек за виртуално-технологична закуска! Като ви подпали, ще хвърчите цял ден нагоре-надолу без да се спрете.






Аз май хрупнах 2-3 набързо, подпалих турбо обувките, в движение грабвам чантата с инструменти и политам по задачи и ремонти. Първо ще бръкна във вътрешностите на телевизор, после пак...телевизор, а ако ми излезе късмета, може и на онази комби печка-кафемашинка да ме викнат. Знае ли се кой чете блогчето ми!

А на всички тук - много настроение и да нямате притеснение - ако ви потрябвам съм около някой повреден електроуред, движа се бързо, пипам сръчно, изобщо - Майстор от всЕкъде!

Хубав, хубав ден!

понеделник, 26 март 2012 г.

Преди ремонти и поправка - малко технологична заигравка ;)

USB могат да изглеждат доста скучновати  в повечето случаи.  Те са сравнително евтини хардуеърни детайли, които се повреждат доста лесно поради честа употреба – постоянно се намира нещо за включване или изключване към тях. В този смисъл, още едно подобно технологично устройство няма да ви дойде в повече или да се окаже излишно. 


Това веселичко на пръв поглед роботче може да повиши настроението ви докато изпълнявате поредната задача на вечно нацупения си шеф. USB хъба във формата на робот е поредната леко шантава технологична джаджа, която бих искал да представя.


                 

Получавате 4 USB порта, ако малкото подобно на детска играчка  роботче е поставено в седнало положение, а в изправено – не се виждат портовете. Има си и светодиодни  (LED) очички, които просветват докато прехвърляте данните. Внимавайте всъщност дали не изпраща светлинни кодирани послания към вас или някой представител на кибер расата, много е възможно и някой тайно да ви шпионира. Ха! Знае ли човек какво се крие в главата на един робот.


Ценичката е като за социално бедни...европейци – няма и $6.


                     


Малко инфо за джаджата:
- Има 4 USB 2.0 порта
- Максимална скорост на обмен на данни - 480 Mbps
- Напълно съвместим с USB 2.0/1.1 спецификацията
- Plug and play
Тегло – 85.60 гр
Размери – 11.3х10.4х2.5 см

Та, така приятели, нека започнем новата седмица с добра душевна нагласа, настроение и да си пожелаем да ни върви успешно и да се развиват нещата точно според плановете и желанията ни. Колкото и трудности да възникнат – дано бъдат разрешени с минимални усилия.


Аз сега, като съвестен майстор, ще взема чантичката с всевъзможни инструменти, разни дребни части за първа помощ при поправка на някои електроуреди (няма как да вместя магазин за резервни части в багажа, а колко време и нерви би ми спестил, само аз си знам) и листа с адресите, които ме чакат днес. Добре, че са в района ми – почвам с телевизор, после съм на печка, чака ме и пералня, т.е. програмата днес е доста пълна. А времето лети по-бързо от скоростта на светлината, особено щом те чакат много ремонти и задачи.


До по-късно и лек да е денят ни! ;)


неделя, 25 март 2012 г.

Честито Благовещение с една моя икона




Тази икона пресъздава съобщаването на благата вест на Мария от архангел Гавраил.  Основата на иконата е дърво, но в претворяването на образите съм използвал апликирането на различни видове платно. Използвал съм класически 24 каратов варак, както и смесена техника от акрилни бои и контури за порцелан с цел създаване на релеф.
 
Общата композиция на иконата е класическа православна от 18 век.

Тази моя икона е осветена в Троянския манастир през декември 2008 година.

Честито Благовещение на всички християни.



        


понеделник, 19 март 2012 г.

Мишки с дизайн футуристичен за хора с дух урбанистичен

Започвам седмицата с няколко футуристични мишки (нека така да ги назова), които едва ли някога ще си купите. Най-малкото по функционално-финансови причини. Но пък технологичните дизайнери никога не се уморяват да измислят все нови и нови приспособления за компютрите и свързаните с тях нови технологии. Най-често феновете и потребителите им са сред младите ИТ специалисти, геймърите или просто хора, които искат да изглеждат различни и оригинални.



Този тип компютърни мишки със сигурност не са за майстори като мен, занимаващи се със скучни, рутинни ремонти на електроуреди и изобщо повредена битова техника. Но ако се пробвам – мога и да ремонтирам и тези шантави технологични приумици, няма да се уплаша от модернистично-футуристичния им фасон, я! 


Първата компютърна мишка – The Cube - не прилича на такава, но е подобна на контролер с джобни размери и може да се използва за демонстрационни и презентационни цели. Поставена на бюрото тя може да контролира курсора по начин, сходен на този, който вие ползвате за задействане тъчскрина на смартфона си. Ако се налага да презентирате нещо, просто я вземете и минете на съответния режим. Появява се сензор, който може да използвате за навигация в нужната посока при презентации.


Кликването отгоре превърта слайдовете напред, а завъртането на мишката връща някой кадър. Но веднъж вдигната от бюрото, престава да действа като показалец. Съвместима е с различните компютри, свързва се с тях с миниатюрно
USB, налична е в бяло и черно и се продава за около $70.


       

Втората мишка  е безжична, във формата на пръстен, откъдето идва и наименованието й - Wireless Ring Mouse - и е подходяща за тези, които не се задържат дълго зад бюрото, а и не им е нужно такова, за да работят с нея. Идеална е за управление на презентация,  докато стоите в средата на стаята. Има два бутона, които може да натискате с палец. Може да командвате безжичната мишка до 10 метра от компютъра с помощта на адаптор. Чувствителността на сензора е 1000 DPI,което я прави по-добра от обикновената оптична мишка с нейните 800 DPI. Цената е около $55.


                              





                                          


Третата е безжичната Air Mouse, която не само изглежда доста футуристично, но и значително трудна за  употреба, което пък е само в полза за стандартните типове компютърни мишки.



           



Само си представете, че всеки път се налага да използвате нещо приличащо на ръкавица, за да използвате технологичната мишка. Трябва да отделите малко време, за да свикнете да управлявате устройството. Но ако не възразявате срещу тези дребни неудобства и имате $80 в повече, то тази компютърна джаджа е точно за вас.


Е, толкова за техно мишките. Аз съм вече по задачки, т.е. по ремонти и докато четете това, най-вероятно ще човъркам телевизор или перална машина. Най-често телевизор. Някои модели дават много дефекти, при това еднотипни, но това е друга тема.



Наслаждавайте се на прекрасните слънчеви лъчи и свежия дъх на красивата пролет!