петък, 17 февруари 2012 г.

Малко забавление не е престъпление ;)

Отлагам няколко дни постинг в блога. По технически причини - най-буквално и поради липса на технологично време. Няколко пъти качването на материали и въобще всякаква дейност бе възпрепятствана, но няма да се повтарям, случват се такива неща, споделиха същото и други. Другата причина - последните дни съм доста ангажиран с различни ремонти и времето ми е крайно ограничено. Дори когато четете това (ако и който), най-вероятно няма да съм пред компа, а ще съм поел по задачи към поредния скапал се електроуред. Има доста токови удари и повикванията за повредени и спешно нуждаещи се телевизори (най-често), печки, перални машини се увеличиха.

Но днес е слънчев петък (подсилвам малко със стилистична цел) , макар и прилично зимно-студен, ала сякаш от днешна дата ми се струва, че ледено-бялата зима е към своя край. Това ме прави радостен и започвам да тананикам старо парче на Пърпъл.

Доста мрачен и депресиращ сезон е зимата, не харесвам и снимките правени по това време на годината. Липсата на достатъчно светлина ги лишава от жизненост, те са бледи, застинали и скучни в своята липса на цвят и различните им нюанси.

Затова и ще предложа няколко по-забавни снимчици и различни от зимната обстановка, нека малко по-свежо настроение се влее в душите ни.



Тези дни отношенията в блог.бг ми приличат на подобна картинка - кой кого и какво - не е ясно.


                              


Мечтата на всеки майстор - град пълен със сателитни чинии. Представете си само колко безобразно много телевизори има и колко от тях плачат за ремонт. Тук може и да стана милионер. Някой ден...

                            



Сутрин в бързината - високотехнологичен тост. Жалко за тостера. А къде ми е нискокалоричното масълце?

                                                


Екотехнологии за любители на компютри и аксесоари за тях - лаптоп от рециклирано картонче и каменна мишка от личната колекция на Флинтстоун. Направо ретротехнология с неясна приложимост. Пази лаптопа далече от запалими вещества!


     


При проблем с по-горните - викайте майсторчето! Цена - шепа гранулки с мирис на развалена рибка. Бонус - млекце. Важното е, че си вре гагата навсякъде и ще намери проблема. Дано после го намерите и вие - погледнете под дивана като начало.


                                               




Чудите ли се още какво да правите с флопитата - стават чудесни плочки за банята. Идва пролет скоро - замислете се за евтин ремонт с подръчни средства.


                                          





Хубав и усмихнат ден, много настроение и една песен-поздрав от мен ;)










сряда, 8 февруари 2012 г.

Сълзи за Бисер...

Плакахме снощи пред трагедиятата на обикновените български хора от село Бисер, пострадали от свирепата природа и нечие престъпно нехайство и безхаберие. Гледахме излъчените кадри по късните новини по телевизията и мислехме какво ли е целият ти живот, труд, усилия, дребни радости да са толкова крехки и нетрайни на фона на подобно бедствие. Водната стихия, дала начало на цивилизацията ни, сега се бе превърнала в разрушителна сила.

Кал, изобилие от водни маси, кървави сълзи, опустошени надежди, погубен живот - всичко се сля в едно.

Поклон пред паметта на поредните невинни жертви....






                    

                               Сър  Джордж Клозен (1852 – 1944)




петък, 3 февруари 2012 г.

Горчиво-сладка симфония и огромна доза самоирония ;)

Бърз петъчен поздрав от Майстора, който тича по ремонти и задачи, с пълна с инструменти чанта.


И няколко  картинки за настроение:

Започвам с любимите ми комбинирани уреди от типа 10 в 1.  Работа, работа, а време за по едно кафенце все няма. С този комби-комп решавате настоящия проблем - дискретно, топло и винаги до вас. Само дето мисля, че отгоре може и една скаричка да се монтира - за сандвичи, кИфтенца, ей така - за идеята ;)

                         


Ретро технология или липсата по-скоро на такава. Внимавайте с пишУщата машина - може да се разпадне всеки миг.

                

Ако ви е писнало от техника, технологии, инженери и майстори като мен - това е решението. Така и само така телевизорите ви никога няма да се повреждат, няма да има и нужда от ремонти, нито ще забърсвате прах от тях. Е, картината малко бавно се сменя, но не може всичко да е на шест ;)

              

Вижте с тези безжични технологии докъде я докарахме - птичките левитират.


                            

Човече, как да ти го кажа, че да зациклиш най-сетне - ако беше мейл, щях да те изтрия!

                          


Добре, значи нула да вкарам, ама малка или голяма?

П. С. Кръгла бе, пич, абсолютно кръгла като теб! ;)


                        




Апропо, не е случаен изборът на тази песен на английската група  The Verve, нищо, че е старичка - има-няма 15 години (1997). Който се сети защо - да сподели ;))

Желая хубав ден и до после ;)



вторник, 31 януари 2012 г.

През зимата наместо плетка, измайсторете технологична табуретка ;)

Суровата зима, нетипична за нашите южни ширини,  скова улиците и наруши ежедневния ритъм на живот. Снощи към 2 и половина външният ми термометър показваше минус 18,5, което пък на фона на рекордните минус 29 по Целзий в Кнежа си е доста...приятничко зимно време в София. Студ, лед и грипна епидемия върлуват из финансово изпосталялата ни държавица. Дано обаче това не се отрази върху мислите и чувствата ни – нека останат положителни поне те на фона на всички други отрицателни явления от живота на средностатистическия българин.

За да ви разведря – избрах следното творение – табуретка от стари компютърни елементи, платки, цяла технологична мишка плюс клавиатура за разкош. Знаете, че обичам нестандартните проекти и тяхното реализиране, та в този смисъл това точно привлече вниманието ми.

Дизайнерът Родриго Алонсо решава да използва стари компютърни части – някои подарени, други собствени, останали от морално остарели или повредени компютри, невъзможни за ремонт. Комбинацията им съвместно с известно количество прозрачна смола довела до появата на тази технологична табуретка.





Старите компютърни части се подреждат в специален калъп, отгоре се излива смолата  и малко разтопена алуминиева смес. Готовият предмет се вижда – изглежда малко твърдичък за стол, но пък мисълта къде си паркирал някои толкова човешки свои части би трябвало да отвлича вниманието от евентуалния физически дискомфорт. 


                          



   



                            


                                        


                   

                   





По всяка вероятност, ако е имало разни стърчащи части от четирите страни на табуретката, то би трябвало да са загладени, иначе идва прекалено техно-недомислено. Макар идеята на това кубче-стол-табуретка е да покаже, че всички електронни и технологични отпадъци могат да се използват повторно и за други цели.

Като си помисля пък аз колко много части от стари печки, телевизори, видеа, перални и какво ли още не имам и са минали през ръцете ми, с уменията и хрумките ми – то може да се получат доста интересни предмети. Може и да пробвам, но друг път, когато имам повече свободно време. Сега трябва да тръгвам, защото ме чакат за поредния ремонт на телевизор.

Не е ясно дали табуретките на Алонсо се продават и за колко, но ако имате стари, ненужни електронни компоненти, можете да пробвате да измайсторите нещо и вие, ей така  заради идеята за нетрадиционна арт декорация, а пък и в тези температури – поне занимавка у дома.


                     

Желая позитивен зимен ден, изпълнен с много човешка топлота и любов ;)

понеделник, 30 януари 2012 г.

Понеделник, понеделник - студ, малко слънце и начало


Повечето хора, които работят с фиксирано работно време от понеделник до петък ненавиждат понеделниците сред краткия релакс през уикенда. На мен обаче първият ден от седмицата ми е безразличен, защото в последните години имам и поемам допълнителни ангажименти – няма как да отклоня или откажа посещение за ремонт на някой битов електроуред, отказал да изпълнява функциите си – обикновено става въпрос за поправка на телевизори или перални. През седмицата хората са по-заети, рядко имат свободно време през деня, ако са сред щастливците, които все още имат работа, а не са се присъединили към все по-нарастващата армия от безработни или пенсионери. Не е много оптимистична прогнозата в това отношение в европейски, български, краткосрочен, дългосрочен план или каквото име, определение или етикет да му залепят. Тъжна история, тъжни хора...

Та понеделниците са стресови, времето сутрин не достига, съставят се планове за задължения и текущи задачи за предстоящата седмица, а днес на всичкото отгоре и температурите ще минат рекордите с отрицателен знак пред себе си. Такива поне са прогнозите, които напоследък сякаш напук на новите технологии и средства за проследяване на климатичните промени, май в тон с ширещите се слухове за контрол и промяна на същите, някак се разминават с очакваното. Мистериозно.

Предстои ми дълъг понеделник – нови ангажименти, довършване и изпипване на стари, плюс едно посещение на адрес – пак ремонт на телевизор. Прави ми впечатление кои модели и марки не издържат експлоатация дълго време, повредите са сходни, но някак не мога да ги назова поименно...Пък и обърнете внимание на думата, която използвах – експлоатация, не случайно.

Исках да се получи весел и тонизиращ постинг, но май опитите ми се провалиха, ударих на камък, или по-скоро – заледен тротоар. Софийски (опит за) хумор, европейците не са заредени с необходимите практически познания, за да го схванат...Нека им, пък!


                                   

Но пък не ми пречи да ви пожелая хубав ден и позитивна седмица, изпълнена с добро настроение и осъществени намерения ;)


четвъртък, 26 януари 2012 г.

Танцът на белите пеперуди

Днес се чувствам така сякаш света е застинал неподвижен като в стара японска гравюра.



                        






Танцуващите бели пеперуди в красивия си полет към земята, една снежна авантюра към смъртта.
 
 
 

вторник, 24 януари 2012 г.

Електронна златна рибка

Обичам техниката и технологичните новости, свързано е с образованието, професията ми и ежедневните ремонти на различни електроуреди, с които се занимавам по необходимост, затова чета и ровичкам в нета да следя какво интересно се е появило по света, но понякога се изумявам от някои публикации.

Затова и ще пусна следния постинг. В началото ме привлече яркото диодното осветление, после самата рибка в малкото симпатично аквариумче. Обичам морето и свързаните с него живи същества, легенди, митични обитатели, видове кораби и изобщо – усещането за присъствието на една водна стихия, където  може би се е зародил земният живот. Но да си призная – после за миг ме полазиха тръпки, гледайки веселото аквариумче със златната рибка – колко ли имитации на реални същества се размотават, бродят и множат сред човешкия род?

Като се абстрахирам от първоначалните леко параноични мисли, идеята не е никак лоша – електронна златна рибка в малко аквариумче. Няма нужда от ежедневните хранения, няма нужда да сменяте водата, единствено – три нови батерийки АА, добавяте вода в аквариума, който се продава с украсата, затваряте плътно – и имате ново декоративно уредче у дома. Диодното осветление създава настроение, златната рибка подскача, плува като истинска, а ако имате деца у дома – се радват на гледката и няма сълзи, ако нещо се случи на домашния любимец. Най-много да забравите да смените батериите, когато се изтощят.


                                              


Електронната рибка с аквариума и украсата се продава за около $20. Проблемът е, че за тази сума не се купува приятел или живо същество, а декоративно приспособление или слагате край на вечното  мрънкане на дечица, които желаят да притежават любимец. Мен ме привлича като идея многоцветното LED осветление и ми дава някоя и друга хрумка за това какво бих могъл аз да направя в тази посока.

                                                

А иначе знаете – електронни домашни любимци имаше още през 90-те – всички бяха пощурели по азиатските бръмбазъци, които подобно на птицата феникс възкръсваха след всяко невнимателно боравене с тях. Restart – и всичко почва отначало.

А себе си – как да рестартирам?


We're just two lost souls swimming in a fish bowl, year after year,
Running over the same old ground.
What have you found? The same old fears.
Wish you were here.


Pink Floyd (1975)