Пак
ни люшна земетресение. На седмия етаж в панелката в Борово полилея се
разлюля, раздрънчаха се коледните звънчета, които още стоят там
неприбрани и след посрещането на 2013.
Усети се продължително, но не много силно. Не можах да определя посоката.
Котката беше нервна преди земетресението и естествено се скри под масата.
Майсторът имаше
силен главобол, който отшумя след земетресението. Сега вече мога да се
върна към обичайните задължения - чакат ме за сервиз платки за
климатици, а сутринта се отчетох с ремонт на кинескопен телевизор в
съседен квартал.
Дано това бе всичко - в София се усети слабо, добре сме, здрави сме.
Винаги
съм казвал, човешкият живот е крехък, днес сме тук, утре може да ни
няма, обичайте се, простете си, помагайте си! Живеем сега, не в миналото
или бъдещето! Да се радваме на това, което имаме и умеем, колкото и
малко да е!
Вярвам в доброто и човешкото, обичам изкуството, което е отражение на съкровени емоции, уважавам хората!
За разведряване снимка от снощи - Вечер над снежна София.
Правена е от моята тераса снощи.