През зимата наместо плетка, измайсторете технологична табуретка ;)

Суровата зима, нетипична за нашите южни ширини,  скова улиците и наруши ежедневния ритъм на живот. Снощи към 2 и половина външният ми термометър показваше минус 18,5, което пък на фона на рекордните минус 29 по Целзий в Кнежа си е доста...приятничко зимно време в София. Студ, лед и грипна епидемия върлуват из финансово изпосталялата ни държавица. Дано обаче това не се отрази върху мислите и чувствата ни – нека останат положителни поне те на фона на всички други отрицателни явления от живота на средностатистическия българин.

За да ви разведря – избрах следното творение – табуретка от стари компютърни елементи, платки, цяла технологична мишка плюс клавиатура за разкош. Знаете, че обичам нестандартните проекти и тяхното реализиране, та в този смисъл това точно привлече вниманието ми.

Дизайнерът Родриго Алонсо решава да използва стари компютърни части – някои подарени, други собствени, останали от морално остарели или повредени компютри, невъзможни за ремонт. Комбинацията им съвместно с известно количество прозрачна смола довела до появата на тази технологична табуретка.

Старите компютърни части се подреждат в специален калъп, отгоре се излива смолата  и малко разтопена алуминиева смес. Готовият предмет се вижда – изглежда малко твърдичък за стол, но пък мисълта къде си паркирал някои толкова човешки свои части би трябвало да отвлича вниманието от евентуалния физически дискомфорт. 

                          



   



                            


                                        


                   

                   

По всяка вероятност, ако е имало разни стърчащи части от четирите страни на табуретката, то би трябвало да са загладени, иначе идва прекалено техно-недомислено. Макар идеята на това кубче-стол-табуретка е да покаже, че всички електронни и технологични отпадъци могат да се използват повторно и за други цели.

Като си помисля пък аз колко много части от стари печки, телевизори, видеа, перални и какво ли още не имам и са минали през ръцете ми, с уменията и хрумките ми – то може да се получат доста интересни предмети. Може и да пробвам, но друг път, когато имам повече свободно време. Сега трябва да тръгвам, защото ме чакат за поредния ремонт на телевизор.

Не е ясно дали табуретките на Алонсо се продават и за колко, но ако имате стари, ненужни електронни компоненти, можете да пробвате да измайсторите нещо и вие, ей така  заради идеята за нетрадиционна арт декорация, а пък и в тези температури – поне занимавка у дома.

                     

Желая позитивен зимен ден, изпълнен с много човешка топлота и любов ;)

Електронна златна рибка

Обичам техниката и технологичните новости, свързано е с образованието, професията ми и ежедневните ремонти на различни електроуреди, с които се занимавам по необходимост, затова чета и ровичкам в нета да следя какво интересно се е появило по света, но понякога се изумявам от някои публикации.

Затова и ще пусна следния постинг. В началото ме привлече яркото диодното осветление, после самата рибка в малкото симпатично аквариумче. Обичам морето и свързаните с него живи същества, легенди, митични обитатели, видове кораби и изобщо – усещането за присъствието на една водна стихия, където  може би се е зародил земният живот. Но да си призная – после за миг ме полазиха тръпки, гледайки веселото аквариумче със златната рибка – колко ли имитации на реални същества се размотават, бродят и множат сред човешкия род?

Като се абстрахирам от първоначалните леко параноични мисли, идеята не е никак лоша – електронна златна рибка в малко аквариумче. Няма нужда от ежедневните хранения, няма нужда да сменяте водата, единствено – три нови батерийки АА, добавяте вода в аквариума, който се продава с украсата, затваряте плътно – и имате ново декоративно уредче у дома. Диодното осветление създава настроение, златната рибка подскача, плува като истинска, а ако имате деца у дома – се радват на гледката и няма сълзи, ако нещо се случи на домашния любимец. Най-много да забравите да смените батериите, когато се изтощят.


                                              


Електронната рибка с аквариума и украсата се продава за около $20. Проблемът е, че за тази сума не се купува приятел или живо същество, а декоративно приспособление или слагате край на вечното  мрънкане на дечица, които желаят да притежават любимец. Мен ме привлича като идея многоцветното LED осветление и ми дава някоя и друга хрумка за това какво бих могъл аз да направя в тази посока.

                                                

А иначе знаете – електронни домашни любимци имаше още през 90-те – всички бяха пощурели по азиатските бръмбазъци, които подобно на птицата феникс възкръсваха след всяко невнимателно боравене с тях. Restart – и всичко почва отначало.

А себе си – как да рестартирам?


We're just two lost souls swimming in a fish bowl, year after year,
Running over the same old ground.
What have you found? The same old fears.
Wish you were here.


Pink Floyd (1975)

Захвърлен като стар повреден телевизор ...

Ровичкайки из нета, за да намеря необходима за момента информация за изработката на специфичен технически уред, попаднах на следните снимки. Стари, много стари телевизори от различен модел, марка и година на производство, обединени от едно единствено нещо - ремонтът при тях е невъзможен. Служили са дълго време на собствениците им, повредили са се и безславно са изхвърлени на бунището в най-широк смисъл на думата.

Тези повредени телевизори ме наведоха на кратки размишления за възможни паралелни прилики между тях и хората. Първо се замислих за радостта от придобиването на ново телевизорче - повечето хора заделят пари известно време, за да закупят някога смятания за луксозна придобивка уред. Вълнението и радостта от осъщественото желание и после праха на навика и постепенната загуба на интерес. Излизат нови, по-модерни модели и съвсем естествено - привличат новите мераци на потребителите. Живеем в консуматорско, всеядно общество, ненаситно за новото и различното, за последния писък на технологичната мода. Улисани сме в непрекъсната надпревара със собствените си възможности, участваме в неравностойни финансови състезания с близки и познати, лишаваме се от други, по-прости и достъпни човешки радости - и накрая всичко остава захвърлено насред нищото.

Може ли да се сравни радостта от придобиването на вещ с радостта от общуването и непосредствения контакт с хората - според учени от не знам си кой университет - може, защото щастието се .. купувало! Каква е цената на щастието и дали трае колкото първият филм, който ще изгледаш по новия телевизор, не мога да ви кажа. Но дали не се отнасяме и с хората като с ненужни вещи - когато повече нямаме необходимост или интерес от някого - просто се освобождаваме от присъствието му без възможност за ремонт, рециклиране или отдаване на заслужена почит и благодарност, респект или благодарност.

Май пак задълбах прекалено в нещата, просто захвърлени стари телевизори - и това е...

                                      



                                       


                                             


                                              



Тъжна и жалка гледка, като излишна ласка или дума на някой обичал някого някога...

Петък - телевизори, работа, слушалки - все радости малки ;)

Набързо едно кратко постингче – оказа се много напрегната и заета седмица. То не бяха ремонти на перални, печки, телевизори (част, от които съвсем базмислено да бъдат поправяни – стойността на ремонта е близка до цената на нов телевизионен приемник), както и нов ангажимент, появил се около Новата година. Никак не ми се иска да пропусна да пусна нещичко и тук, просто за няколко минутно развлечение.


                            

Попаднах на ето тези слушалки за уши. Нищо особено на пръв поглед, но ми допадна факта, че са направени да не се влияят от атмосферните условия като дъжд и сняг. Дизайнът е правен от фирма, чието седалище е в Копенхаген, та в този смисъл – при техните климатични особености влагата от въздуха няма да се явява пречка за музикалните маниаци, които не могат да си представят няколко минути от живота без любимата банда и още по-любимите им парчета. И Шекспир го е казал за Дания, не всичко им е наред там. Я някой да го оспори – ама кой ще посмее?! Времето на датчаните не го бива за нищо, щом и дизайнерите с това се занимават, като нямат друго по-важно за вършене – слушалки, та слушалки и то за зимни условия.


                                

Слушалките са направени от синтетичен материал -  найлонова база, подсилена с фибростъкло и гума, специално предназначени за употреба в градски условия за  ежедневна употреба и издържат на променливото време и съответната околна среда. Не само са сгъваеми, издръжливи, имат три бутона за регулация на звука, микрофон, така че съвсем без притеснения могат да се използват и за разговор по смартфона. На този етап привличат интереса на по-младата таргет група по съвсем разбираеми причини – различни и отлични за целта(така поне твърдят).


                             

А Майсторът се връща към поредната задачка – ремонт не на технологична играчка, а платка на един телевизор.

Със слушалки или не – насладете се на усещането от предстоящия уикенд ;)

http://www.youtube.com/watch?v=mlhBcKYvCP0&feature=player_embedded 

Забавни технологични карикатури при зимни минусови температури ;)

Продължавам с по-забавните постове преди новогодишните празници. За днес съм приготвил серия от карикатури и скечове на технологична вълна. Запазвам оригиналният им вид заради авторските права на създателите им.

Еволюцията на любимия домашен уред за развлечение - телевизора - през последните двадесетина години, e налична. Явно от лежане на дивана и замезване с чипс, а поливането на последния с бира е довело до драстична промяна на човешките габарити. Но балансът и пропорциите са  запазени, макар и в реципрочен вид - телевизорът е тънък, зрителят - обемен. Нищо в природата не се губи само дето преминава в друга форма, помните този природен закон, нали?

                                                   


– Отче, съгреших.
– Разбрах, чадо, то тук така си го и пише...



Синко, това не става онлайн, няма такава команда. Вземи греблото и излез на двора да събереш листата самият ти.




Природозащитници от зараждането на цивилизацията на протест срещу новите за времето технологии - каменните колела.

                            


Стига си мрънкал, че съм бавен! Я се виж само - та ти печаташ с един пръст върху клавиатурата!



На мама първолака - екипиран технологично добре за първия учебен ден. На добър час и като знаеш - пускай мейл на госпожата!





Еее, не! Книги без батерии - ама тези кой ги чете! Пълна скука от времето на баба ми! При това - на рециклирана хартия!


                        

Не сме те даунлоуднали от никъде, просто си се...роди такъв.





С майка ти разбрахме, че ходиш някъде и блогърстваш...ъъъ...каквото и да значи това, сме безкрайно разочаровани и настояваме да престанеш да го правиш повече. Ясен ли съм?!


                            


Ехааа, татее, купи ми такова скрийнсейвърче, моля теее...

                              


Някъде там долу сигурно има източник на енергия, няма начин да не е така!





Направих първия си снежен човек - виж, нали е хубав!


                                           


Добре, ама щом ти нямаш никаква представа какво е Айпод, как очакваш от мен да го направя? - ужасено пита джуджето.


                                        



И след зимата студена следва дълго, жежко лято....

С пожелание от Майстора да събудите спомена за лятното слънце в душата си ;)


 http://www.youtube.com/watch?v=e25-N-2tJeo&feature=player_embedded

Ледени творения - но не за идни поколения ;)

Дели ни само ден от Коледа, настроението е по-различно от обикновено, волно или неволно повечето хора се изкушават от  празнично украсените витрини и мигащите лампички по тях и са склонни да направят някой непредвиден разход, за да доставят радост на близки и любими.

Нека се позабавляваме и ние със забавни, тематично подбрани снимки в снежнобяла окраска.


Чудесни ледени скулптури, сътворени с много търпение и любов към ледения материал. След създаването на леден хотел в Канада сякаш не би трябвало да ни учудва нищо по-мащабно, изградено от същия материал.

             

Тонове сняг са използвани за създаването на тези зимни фигури с едничката цел да доставят радост за очите. Може би една Ледена кралица, Рубенсов тип, ни приветства?

                    

Уникална ледена скулптура, изваяна във формата на огромен замък. Групата ентусиасти контрастират на белия фон.


    


Това си е обаче изпълнение, влизащо в графата "лично творчество". Снежен човек с леко андърграунд привкус, но с личен гард! Бау!




Сръчни ръчички са изваяли други сръчни ръчички - да не забравяме колко е важен труда и да сгреем сърцата си с любов, а телата - с бабини пуловерчета.


                       


Ей, че вкусно морковче, ама къде ми е аперитивчетооо, хрус-хрус...


                      


Следните кадри могат да са от всеки един български град след снежна вечер. Снегът не ни е изненадал, но някой някъде е закъсал по трасето и провалил операция "Сухи улици". Ааа, дали тази средната - не е моята кола, май на нея ми прилича?

                                        



При мама си е най-добре - и топло, и уютно, но кой ще каже мама дали е зайка, котка или кенгуру - вижте зъбките й - на месояден заек най-прилича. Базата за сравнение е оскъдна обаче, но със сигурност е някой мутант.


                                   


Набор 2011 - строй се, преброй се! Цяло поле снежни човечета - мечтата на децата и зайците от близката гора.


                               

Това пък е мечтата на съседа - квартира, пълна с бира! Чудесен декор за стени - нужни са много сняг и дневната продукция на пивоварната.


                                   

Готино снежно човече с технологични слушалки и айфон, но водено от любопитство наблюдава страстната целувка на съседа едно рунтаво животинче. Ще се стопи ли от горещи страсти или любовта им ще изтрае до първа пролет?


      

Тази комична фигурка със сетренцето си ми напомни малко  за бай Ганьо - с килимчето тръгнал из Европата. Народопсихология, какво да се прави...

                       

Абстрактна творба на незнайна творческа ръка (по скоро цяла агитка е била необходима да измайстори тази ледена скулптура). Зяпачи не липсват - зад оградата, където им е мястото, да не пипат злосторни ръчички.

                         


Акулата Снежка (леден вариант на ламята Спаска) - страшилището на квартала - ужас за всички злояди деца от района.

                

Изоставена пред олтара поради недостиг на белоснежен материал. Очакваме обилен снеговалеж за останалите ключови фигури на сватбената церемония и най-вече за жениха! Вместо подаръци - носете кофа сняг!

                 




Весели празници от Майстора! ;)