Показват се публикациите с етикет ретро. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ретро. Показване на всички публикации

вторник, 5 юни 2012 г.

Телевизор без необходимост от ремонт - моля, върнете духа на младостта!

На пръв поглед - най-обикновен  ретро телевизор, използван преди поне 50 години.


На втори - шкафче, от рода на онези, които  с гордост наричахме "барчета" - пълнехме ги с всевъзможни глупости и дреболии - салфетки, захарници, скривахме кафе или пакетче какао, кутия шоколадови бонбони - за гости,  задължителната бутилка българско уиски или някое кампари и ако можеше да оцелее от хищните набези на невиделите - някоя малка бутилка кока-кола, купена с помощта на връзчици тук-таме.


Барчето или по-скоро съдържанието му бе признак за финансовото състояние на домакинството, символ на семейна гордост и показател за влиятелност. Отгоре обикновено се изтипосваше телевизорът - някой огромен руски сандък, цветен, представете си само. Телевизорът сбираше вечер цялото семейство пред себе си, беше като магнетично-притегателна точка.


Това, което вие виждате има само фасона на ретро модел телевизор - от обратната страна има дори вратичка, която прави съдържанието на шкафчето невидимо и мистериозно за нахални очички и пипливи детски пръстчета.


Размерите му са 45 x 71.5 x 35 cm, изработено е от МДФ (плоча от дървесни влакна със средна плътност). За момента се предлагат само в Бразилия на цена около $70.


Как ще си го донесете - мислете му сами. Поне ще можете да оправдаете няколко килограма повече багаж в куфара без излишни обяснения.


И най-важното - барчето-телевизор няма нужда от ремонт.




             





Тази имитация на стереоуредба също изпълнява функцията да съхранява разни ваши нещица или просто да връща в едни позабравени времена, когато да притежаваш подобна уредба изискваше или трудов стаж зад граница или солидни връзки по корекомите.


За по-младото поколение - корекомите бяха битаци за вносни стоки, където имаше много жадувани нещица, произведени от слугите на гнилия капитализъм - дънки, шоколади тоблерончета, радиокасетофони и още желани продукти. Там не вървеше българското левче.


Размерите са 90 x 71 x 35 cm, т.е. може да поберете повече джунджурии, а материалът на изработка отново е МДФ. Цената се движи около $90.


Но пък си спомнете само с такава музикална уредба колко домашни веселби сте озвучавали (ако имате спомени за 80-те години на 20 век) и как всички ви ценяха заради едничкото притежание на този сандъкоподобен уред, модерен технически образец на електрониката и музикалната индустрия.


Един I-pad не може да пресъздаде подобна отминала атмосфера, нито да върне дори духа на отколешната ни младост, колкото и хай-тек да е!




                                           



Носталгичен поздрав и пожелание за спокоен ден от Майстора ;)
 
 
 
 

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Предчувствие за слънце, надежда за любов

Ноемврийска сутрин, мъглата изпълва цялото пространство до седмия етаж и се носи из въздуха нагоре. Прилича на огромен захарен памук от панаирите  през детските ми години, а долу по булеварда сред  тътен и шум на прегракнали клаксони се движат коли, автобуси и камиони – шарени играчки от съседната сергия на призрачния лунапарк  от миналото.


       


През булото на мъглата цветовете им избледняват, гледани сякаш през призмата на спомена и достигат до мен като далечната мъртва светлина на звездите – уж я виждаш, пък отдавна, зверски много отдавна принадлежи на друг свят, на някоя паралелна реалност, където спомените се случват тепърва и всичко е ярко, ново и магнетично.

                                                        


Огромното виенско колело е там, чува се весела глъч, дори разпознавам гласа на хора, които не съм виждал от цяла вечност, и се учудвам леко – знам, че няма как да стане това, а всъщност се случва. Някаква ретро мелодия достига до мен, от нея кипи ентусиазъм, младост и зов за любов – и като пуканки продължават енергично  да хвърчат във всички възможни посоки спомени и гласове, цветове и живот.
Мъглата се е стопила в спомена, а ноември ми се струва по-весел и от летен ден. Хубаво е, застанал на балкона, в студената утрин да получа своите няколко минути дзен щастие – нищо, че наоколо е мрачно, сиво и самотно, аз успявам да прекося мъглата и времето, да стопя разстоянието на годините и да усетя топлина в ноемврийската утрин.
Хубаво ми е, изпитвам удоволствие, че мога да преживея и разкажа това, напук на идващата зима.

                                                         

Ноември, студ, безкрайно много непознати профучават долу с колите си и моето почти  незабележимо присъствие, скрит на балкона, като умаляла детска дрешка, пъхната в най-далечния край на скрина, която мама не намира сила да изхвърли, защото й напомня за нейната собствена младост,  но все пак – тук някъде, в прегръдката на мъглата, търсещ утеха в шеметната въртележка на живота.

                                           
                                    


С пожелание за слънчев ден след мрачното утро ;)


Ремонт на черна и бяла техника, извънгаранционен сервиз, монтаж и поддръжка, консултант ВЕИ, инвеститорски контрол външни и сградни инсталации, графично оформление на рекламни и технически материали, преводи от/на английски/руски езици, editing/proofreading, създаване, оформяне и корекция на съдържание за уеб, текстове, официални писма, поздравления, слогани.