Майсторът преди ремонт - неделно кафе и Пролет на Клод Моне

Неделята на майстора. Градът се разсънва след падналия лек дъждец, а сега вече и небето прояснява. Чакат ме платка на телевизор за ремонт и едно посещение за проблем с ключалката пералня. Блокирала заедно с дрехите и водата вътре. Помолих собствениците да не напъват вратичката, за да не стане по-голяма повреда. Пия кафе, оставено на масичката до мен, а аз бързо преглеждам поща и новини.

Доста време не съм се заседявал в неделя до толкова късно у дома и усещането е повече от приятно. Особено сега – през отворената балконска врата влиза аромат на свеж въздух, на все по-приближаващата се към скучния столичен град безумно млада и дръзка пролет. Котето притичва през отворената врата на терасата, минава през кухнята, по коридорчето и отново се спира за миг при мен. Казва ми нещо на своя си котешки език и отново поема по маршрута си. Не обича промени. Доволна е, че и двамата сме тук. Спокойна е – в купичката има достатъчно гранулки, от които си хапва по малко, но трябва да има повече, защото иначе не се храни – оставя за после.

Отмина празничната серия от мартенски дни, дъждът отми и последните остатъци от стъклата. Споменах, че от много ангажименти, свързани със сервиз на различни електроуреди по домовете като климатици, перални, телевизори, печки и каквото още можете да си представите, не ми остава много време да рисувам за мое огромно съжаление.

Но обичам да разглеждам картини в нета от любими художници. Ето една, рисувана през 1873 на един от обичаните от мен импресионисти – Клод Моне (1840-1926). Картината е масло върху платно, има следните размери 62.2 x 100.6 см и изобразява малко селце по Сена, северозападно от Париж. Пастелните тонове на пролетта и чистата светлина са прекрасна цветна интерпретация на този нежен сезон. Дарена е от Мери Уилърд през 1926 година на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

Пролет (Цъфнали дръвчета)

 

Майсторът на ремонтите на битова техника ви пожелава пролетно настроение и успешна седмица.

Честит празник на дамите от един рожденик

Честит 8 март на всички дами от един рожденик! Пожелавам ви да бъдете все така нежни,  красиви и с чувство за хумор, за да понасяте по-лошата половина от човечеството.

В колажа е използвана картината на Реноар – Край морето, рисувана през 1883 година.



Малко смях по темата:

На 8 март един мъж станал преди всички у дома, приготвил закуска край печката, събудил децата, нахранил ги като добър баща, изпратил ги навън да играят, измил чиниите, пуснал пералня, заел се да приготвя грандиозен празничен обяд, приготвил го, прострял прането, посрещнал семейството, сложил масата, измил чиниите отново, изсушил ги, изгладил, приготвил децата за училище, вечерта ги нахранил, проверил им домашните, изкъпал ги, сложил ги да спят, закърпил дрешките, легнал си, забил поглед в стената, чака жена си, лежи и мисли:
- Само да не ми налети, Господи! Само да не ми налети...Не и тази вечер...

=================================================

8-ми март. Мъжът седи пред телевизора и чете вестник, а жената мие чинии в кухнята. Изведнъж мъжът се сеща, че е 8-ми март, а даже подарък не е купил. Без да спира да чете, казва с меден гласец:
- Остави, слънчице, днес е 8-март, утре ще си домиеш паниците.
--------------------------------------------------

Жена се връща от нощна смяна и се оплаква на съпруга си:
- Какво нахалство само! Петров ме целуна!
- Как така те целуна?!…Още сега ще го намеря и ще му размажа мазната физиономия!
- Моля ти се, недей! – снишава глас жената.
- Може пък да не е бил Петров…Изведнъж лампите угаснаха в цеха  и някой ме целуна в тъмното.
- Но ти нали каза преди малко, че е Петров.
- Тъй де, казах, защото Петров и друг път ме е целувал.
--------------------------------------------------
Според препатили - жената е като китайски вентилатор:
Първо спира да духа, след това спира да се врътка, а накрая само бучи и хаби ток.
--------------------------------------------------
Събуждат се по някое време сутринта на 8-ми март мъж и жена.
Жената, протягайки се сладко под завивките, казва замечтано:
- Оох, какъв хубав сън имах - ти ми подаряваше за 8-ми март кожено палтенце и пръстен с диамант! Какво ли може да означава това?
Мъжът я целунал нежно и отговорил  усмихнато:
- Почакай само и  довечера ще ти стане ясно!
Вечерта жената се прибрала по-рано от работа, приготвила празнична вечеря, запалила свещи, както си е на празник. Идва си от работа мъжа и й подава красив пакет. Тя отваря бързо и вижда книгата "Тълковник на сънища".

----------------------------------------------------------------------------------------------------
Пътниците в един самолет разбират, че скоро ще катастрофират в планински връх. Става една жена, съблича се гола и се разкрещява:
- Ако ще умрем, искам да умра като жена. Има ли на борда мъж, който да ме накара да се почувствам като жена?
Станал един бабанка, съблякъл ризата си и я подал на жената безцеремонно:
- Изглади я бързо ма!
==================================================

Честит празник, мили дами! Бъдете целогодишно обичани и уважавани!

Зимен пейзаж от майстора на ремонтите на битова техника

От многото ремонти и поправки на повредени електроуреди, които изпълват делниците и уикендите ми, поради все по-натоварената моя програма, свързана със сервизна дейност на битова техника (перални, телевизори – само утре имам два на този етап, печки, платки на климатици и др.), ми остава все по-минимално количество свободно време, което да посветя на хобитата си и в частност - рисуването. Това не ме радва особено. Приемам фактите, че не мога да имам всичко едновременно за огромно мое съжаление. 

Предлагам на вниманието ви една моя картинка на зимна тематика, рисувана преди няколко години върху платно с акрилни бои. Започнах с Форда, защото много харесвам заоблените форми на пикапите Форд от 50-те години на 20 век. Много често биват реставрирани и върнати към втори живот главно в Америка. Постепенно добавих другите елементи от композицията и се получи зимен пейзаж с ловна хижа в канадски стил далеч от динамиката и стреса на цивилизацията и дебнещите опасности от заледените тротоари. За оживяване на сцената добавих и една малка лисичка. За подсилване на ефекта на снега добавих пестеливо сребърна боя. Картината е рисувана със смесена техника - класическа и импасто. Размерите й са 24х19 см. Все още чака подходящата си рамка. 

 

 Надявам се да харесате пейзажчето. 

 А от майстора на ремонтите на битова техника получавате допълнително пожелание за спокойна топла вечер и успешна януарска сряда.

Майстор, Моне и winter blues - три в едно с предколеден вкус

Зимен пейзаж - навън. Мрачно преваля деня, а коледното настроение се смалява до нивото на уличното платно, размесва се с окаляните остатъци от някога белия сняг. Няма звънчета, няма цветни петна. Може и да е рано, все пак е само 18 декември.

Все още гълтам билки, чайчета, антибиотици и витамини. Но не мога да си позволя по-дълъг престой у дома - чакат ме за ремонти климатици и друга битова техника. Отлагах някои от ангажиментите, но не е възможно да откажа всичко. И аз искам да зарадвам близките си с дребни подаръчета, и аз имам сметки за плащане, и аз бих желал да подредим празнична трапеза.

Благодарен съм на това, което имам. Повечето неща не се купуват с пари, но пък без тях съвсем не може. Познал съм  отчаянието, известна ми е и другата крайност.

В края на годината правим равносметка на изминалите дванадесет месеца. Добра или лоша бе годината? А аз? Какво успях да променя към по-добро, сгреших ли в преценка или с действие?

Крача от спирката на трамвая към дома, денят сивее, единствено светлините на новия мол обливат с илюзорни модели за щастие успелите да спастрят някоя пара за коледнен пазар. Чантата тежи на рамото ми, вътре са инструменти, които са ми трябвали за днешните ремонти.  Крача, хвърлям по един поглед към невеселия софийски пейзаж, твърде урбанистичен, за да ми хареса, изкушавам се да дръпна два-три пъти от цигарка преди кашлицата да ме задуши съвсем, и визуализирам ето тази картина на любимия ми Моне.

       Boulevard Saint-Denis, Argenteuil, in Winter

Намирам я, вече у дома. Масло върху платно, рисувана е през 1875. Размерите на зимното бижу са 81.6 x 60.9 см. Ако имате път към Бостън, може да се полюбувате в Музея на изящните изкуства (Museum of Fine Arts, Boston, USA). Аз няма да успея, поне не тази година... Красив булевард, най-вече - твърде различен от днешните. Снежната покривка и тогава не са я чистели...

И все пак!

Тази носталгия по изящното, по отминалото, неизживяното!

Winter blues и Клод Моне, импресионист!


There's a smile in your memory
That whispers like a hurricane
Is your life becoming
Just a fight to get out of the freezing snow and rain?
Oh there's a place down south
Where a warm sea breeze kisses your face
Standing in freezing shoes
Me and you
With the deep winter blues
Deep winter blues

Chris Rea

Фреди Мъркюри (5.09.1946-24.11.1991)

Фреди Мъркюри

5.09.1946 – 24.11.1991


* Няма да бъда звезда. Ще се превърна в легенда.

* Според мен, музиката превъзхожда текстовете ми.

* Съвременните картини са като жените: никога няма да им се порадваш, ако се опитваш да ги разбереш.

* Искам всичко и то сега!

* Шоуто трябва да продължи!



  





http://www.youtube.com/watch?v=_Jtpf8N5IDE&feature=fvst

Успешна седмица с една картинка от майстора на ремонтите на телевизори и перални

Темата на тази моя картинка са старите къщи, каквито ги помня от селото, в което прекарвах ваканциите при родителите на майка ми. 

Основата е дървена от добре изсъхнали липови дъскички. Върху тях е нанесен грунд. Рисувана е с акрилни бои. Техниката е стандартна – с нормална гъстота на боите, а не с напластяване, както рисувам по-често. Инспирирана е от детството – когато ровихме с децата от махалата из старите къщи, хамбари. Това обяснява гърненцето със златната паричка  - всяко намерено старо копче, стара гилза от двете Световни войни, всеки дребен предмет – означаваше нещо много ценно, равняваше се на съкровище. 

Счупеното прозорче, типично българското везмо на перденцето, нанизът от червени чушки са символи не само на есента, но и на отминаващото в живота, което си тръгва, за да отстъпи място на новото,  тепърва предстоящо.

Сигурен съм, че повечето от вас носят в сърцата си спомен за бабината къща, за онзи период от живота на всеки човек, когато се ровиш в очевидни и обикновени вещи, преобразени от магията на детското въображение. Из прашните стари сандъци търсехме част от родовото минало, в очакване на вълнуващо бъдеще. 

Цветовете са ярки, както ярки в душата са образите на близките ни, както помним мириса на тлеещите в печката въглени, уханието на сушащите се подправки в полутъмните стаички. Есента, освен красота, носи и тъга, напомня за отминали времена. Изоставените стари къщи далеч не изглеждат така привлекателни в наши дни. Обезлюдяват села, махали, няма кой да поддържа старовремските къщи с угаснали огнища...

Реших, че в мрачен и дъждовен ден, тази картинка със светли, жизнеутвърждаващи багри би било отлично начало на работната седмица.

                   

Успешна седмица на всички  от майстора на ремонтите – след малко тръгвам на посещение за сервиз на телевизор, следва поправка на пералня. Няма как – трябва да поддържам огнището в моята къща живо (най-фигуративно казано, в панелна кутийка съм се сврял, но част от душата ми е останала в тази малка къщичка нейде там из онзи Крайдунавски регион).

И не забравяйте – доброто се връща при първоизточника си, така както и неговият антипод. Затова – нека любовта и позитивното бъдат ваши неотменни спътници. Бъдете здрави и обичайте живота във всички негови проявления.

Есенно море с керамична рамка от Майстора на ремонтите

От доста време се каня да пусна няколко мои картинки на есенна тема, но все забързан в ежедневие, свързано с ремонти на битова техника, с неизменната електрическа отвертка в ръка, прав до някой телевизор или чарк на пералня, имащ своите задължения и у дома, остава минимално количество време, което да посветя на едно от  хобитата си.

Днес имам посещение за сервиз на пералня малко по-късно и внезапно отворилото се свободно време използвам, за да постна една моя картинка, отразяваща представата ми за есенно море.

Рисувана е върху платно, залепено върху фазер с акрилни бои с техника импасто. Рамката е изработена от глина и оцветена със златна акрилна боя. Неравностите върху керамиката са съзнателно търсен ефект, плод на експеримент и разчупване на обичайната представа за вида на рамката. Създава илюзията, че стихията на морето е излязла извън ограничението на традиционната рамка и е изваяла тези артистично-композиционни форми. Преобладават пастелните тонове, подсилващи идеята за тих слънчев есенен ден край необятната дивност на морето.

От Майстора имате пожелание за слънчева октомврийска събота, много настроение и силен позитивен заряд!

Сиеста на Гоген с пожелание за спокоен ден ;)

Сиеста (1892-1894) на френския художник пост импресионалист Пол Гоген (1848-1903) е изложена в музея на изкуството Метрополитън в Ню Йорк. Картината е масло върху платно и е с размери 88.9 x 116.2 см

За Пол Гоген естественото и неподправено вътрешно спокойствие, липсата на каквото и да е напрежение, както  и умението на местните тайтянки да се наслаждават на свободните си, лишени от всякакви други занимания дни, са привлекателни теми, които притежават силно магнетичен и неустоим чар, типичен за живота на хората покрай южните морета. Художникът търси вдъхновение в красивата природа, в истинските, неподправени и прости неща в живота, пленен е от чисто  физическото, откровеното чувствено  излъчване на екзотичните островитянки, от ярките  цветове и примитивните форми, които съграждат света на жителите от тези далечни острови.

В тази своя картина Сиеста творецът пресъздава тяхната неподправена и естествена грациозност,   като по този начин определя и сюжета на самата творба. Ако внимателно и детайлно се разгледа картината, ще се забележи, че доста се е потрудил и вложил много усилия в композицията на екзотичните дами, изобразени на картината, поправял и коригирал профилите им неколкократно, дори премахнал фигура, която била разположена към горния ляв ъгъл на платното, а кошницата с плодове е изрисувана на място, където преди това е имало кученце.  Гоген променил радикално и цвета на традиционния саронг на таитянката в центъра на платното от червен в тъмно син.

Така картината придобива днешния си облик.

Според Пол Гоген:

* Изкуството е или плагиатство, или революция.

* Изкуството се нуждае от философия така както философията – от изкуство.  В противен случай, в какво би се превърнала красотата?

* Багрите! Колко дълбок и тайнствен език говорят, език на мечтите!

* Ако виждаш дървото синьо, то нарисувай го в синьо.

* Цивилизацията  е болест.

* Животът е само частичка от секундата. Имаме толкова малко време, за да се подготвим за вечността.

(Интерпретацията/преводът са авторски).

 

За Пол Гоген може да погледнете и предишен мой постинг, ако проявите интерес, ето тук.

От мен остава пожеланието за прохладен и спокоен ден, а аз имам посещение за ремонт на телевизор в ранния следобед. Надявам се все пак да наваксам с почивката и да намеря малко време за кратка сиеста, но без цялата таитянска екзотичност. Ако все пак се наложи помощ в смисъл на сервиз на битова техника,  може да ме намерите тук.

Честита Цветница с една моя картинка

Честита Цветница на всички празнуващи на днешния ден и техните близки една моя картинка, рисувана специално за този ден за специален човек преди няколко цветни празника. Тогава нямах толкова ремонти и се радвах на повече свободно време за това мое хоби - рисуването.

                                       

Картината е създадена с лек реверанс към импресионистичния стил в изкуството като цяло и с закачливо намигване към Слъчогледите на Ван Гог, в частност. Рисувана е с акрилни бои в техника импасто (нанасяне на неразтворени бои и плътни мазки). Интересна е рамката, ръчно изработена от кафява керамика, което беше смел експеримент от моя страна.

Майсторът, краят на неделния ден и ...Гоген

Пол Гоген (1848 – 1903) спада към постимпресионистите и се нарежда сред водещите художници на това течение в изкуството.

Заради политическите убеждения на баща му – журналист – трябвало да напуснат Франция. Отправили се към Перу, понеже майка му имала перуанска жилка.

Гоген започнал кариерата си като брокер в Париж. На първата изложба на импресионистите през 1874 бил пленен от стила им и това повлияло на избора му да се реализира като художник. Банката, в която работел, имала финансови проблеми и той останал без друга работа. Така имал време да се захване с рисуване през цялото време. Влияние върху творчеството му оставили Писаро, Ван Гог, Дега, Сьора, но по-късно развил уникалния си стил. Разривът с импресионистите настъпил след творбата му „Видение след проповед”, където се опитал да изобрази вътрешните чувства на своите герои. Тази творба отбелязва зараждането на нов стил – а именно – символизма.

Този период бил продуктивен за Гоген, но той се отправил към Таити за две години в търсене на идиличен живот за претворяване(1891-1893), а през 1895 се завърнал и останал до края на дните си там. Под въздействие екзотичните островни селища, хора и култура стилът му еволюирал до отразяване на примитивните форми и ярки цветове на на Тихоокеанските острови. Невероятните  му образи на  местните полинезийки  се нареждат сред най-красивите картини на съвременността.

 „Животът е просто миниатюрна част от секундата. Безкрайно малко количество време, за да сътворим нашите желания, мечти, страсти.” – Пол Гоген

Нека с пъстротата на картините на Гоген и дръзките образи, с дълбоко заложените чувства на персонажите му и тяхната сложност и простота в същото време, с контраста между българската действителност и екзотиката от отминали векове,  Ви пожелая една невероятно пъстра, свежа и позитивна седмица! 

http://lxpress.alle.bg/ Ремонт на черна и бяла техника, извънгаранционен сервиз, монтаж и поддръжка, консултант ВЕИ, инвеститорски контрол външни и сградни инсталации, графично оформление на рекламни и технически материали, преводи от/на английски/руски езици, editing/proofreading,
създаване, оформяне и корекция на съдържание за уеб, текстове, официални писма, поздравления, слогани 

Майсторът, Моне и ... празно портмоне

Майсторът Ви пожелава спокойна и приятна августовска вечер. Може да релаксирате безплатно на фона на лека музика, докато се наслаждавате на импресионистичните творби на Клод Моне. Ефектът е невероятен! Моне е един от любимите ми художници. ;)



http://lxpress.alle.bg/ Ремонт на черна и бяла техника, извънгаранционен сервиз, монтаж и поддръжка, консултант ВЕИ, инвеститорски контрол външни и сградни инсталации, графично оформление на рекламни и технически материали, преводи от/на английски/руски езици, editing/proofreading, създаване, оформяне и корекция на съдържание за уеб, текстове, официални писма, поздравления, слогани и др.

http://www.youtube.com/watch?v=FPlW1H9m4dc&feature=player_embedded#at=63