Рошави мисли за живота, света, телевизорите и ... Вижте най-добре ;)

Мъдреци, писатели, обикновени хора, вие, аз сме си задавали многократно въпроси касаещи нашето пребиваване на този свят, тази планета, именно в този момент. Всеки има свое обяснение, което оправдава престоят ни тук преди да се слеем с вечността. 

Наказание и изкупление ли е, че живеем точно този живот, изпълнен с драматични събития, резки обрати, несигурност, отричане от традиционни ценности и морални норми? 

Не търся отговори на въпроси, които съпътстват живота от самото му зараждане. Отдавна съм минал възрастта, когато човек открива тайнства, прости истини и вечни закони.

Какво сме ние на фона на безкрайното платно на Вселена-загадка, колко струват нашите желания и след време кое точно ще остане, за да напомня, че сме били, че ни е имало, страдали сме, обичали сме, крояли сме дребни планчета от днес за утре, решавали сме битови проблеми – на един пералнята протекла, на друг телевизорът изгубил звук, трети имал нужда от нови обувки.

Кое е важното, стойностното – освен това да се опитаме да бъдем добри, да не отвръщаме поглед от молещия за помощ, да сме коректни и позитивни. 

Какъв свят ще оставим на идните поколения зависи само от нас. Раздиран от злоба, лицемерен, фалшив или поне една минимална идея по-добър...


      
                            (Ван Гог)

Другите за живота (моя интерпретация и превод):

* Ако не знаеш накъде отиваш, всеки път ще те отведе там. Люис Керъл

* Животът не е лек. Даже е по-труден за глупците. Джон Уейн

* Не е възможно да откриеш душевен мир, ако се опитваш да се криеш от живота. Върджиния Улф

* Единственият начин да откриеш изход от лабиринта на страданието, е да простиш. Джон Грийн

* Твърдят, че това което преминава със страшна скорост пред очите ти преди да умреш, е твоят живот. Точно така, на това му викат живот. Тери Пратчет

* Никой даже не подозира, че някои хора изразходват огромно количество енергия, просто да изглеждат нормални. А. Камю

* Никога няма да се случи отново - това именно придава онзи сладък привкус на живота. Е. Дикинсън

* Да не си мъртъв не означава, че си жив. е.е. къмингс

* Животът не имитира изкуството. Той имитира лошите телевизионни предавания. Уди Алън

             
                                                                      (Том Хил)

Живот като на кино

   

                       ЖИВОТ КАТО НА КИНО

Мъжът напред крачи

                                     С цигара.

До мен достига само

                                                            

                                  Откъслечния                        М

                                                                       И                                                                                                    Д 

               

 

Предчувствие за слънце, надежда за любов

Ноемврийска сутрин, мъглата изпълва цялото пространство до седмия етаж и се носи из въздуха нагоре. Прилича на огромен захарен памук от панаирите  през детските ми години, а долу по булеварда сред  тътен и шум на прегракнали клаксони се движат коли, автобуси и камиони – шарени играчки от съседната сергия на призрачния лунапарк  от миналото.


       


През булото на мъглата цветовете им избледняват, гледани сякаш през призмата на спомена и достигат до мен като далечната мъртва светлина на звездите – уж я виждаш, пък отдавна, зверски много отдавна принадлежи на друг свят, на някоя паралелна реалност, където спомените се случват тепърва и всичко е ярко, ново и магнетично.

                                                        


Огромното виенско колело е там, чува се весела глъч, дори разпознавам гласа на хора, които не съм виждал от цяла вечност, и се учудвам леко – знам, че няма как да стане това, а всъщност се случва. Някаква ретро мелодия достига до мен, от нея кипи ентусиазъм, младост и зов за любов – и като пуканки продължават енергично  да хвърчат във всички възможни посоки спомени и гласове, цветове и живот.
Мъглата се е стопила в спомена, а ноември ми се струва по-весел и от летен ден. Хубаво е, застанал на балкона, в студената утрин да получа своите няколко минути дзен щастие – нищо, че наоколо е мрачно, сиво и самотно, аз успявам да прекося мъглата и времето, да стопя разстоянието на годините и да усетя топлина в ноемврийската утрин.

Хубаво ми е, изпитвам удоволствие, че мога да преживея и разкажа това, напук на идващата зима.

                                                         

Ноември, студ, безкрайно много непознати профучават долу с колите си и моето почти  незабележимо присъствие, скрит на балкона, като умаляла детска дрешка, пъхната в най-далечния край на скрина, която мама не намира сила да изхвърли, защото й напомня за нейната собствена младост,  но все пак – тук някъде, в прегръдката на мъглата, търсещ утеха в шеметната въртележка на живота.

                                           
                                    

С пожелание за слънчев ден след мрачното утро ;)

Ремонт на черна и бяла техника, извънгаранционен сервиз, монтаж и поддръжка, консултант ВЕИ, инвеститорски контрол външни и сградни инсталации, графично оформление на рекламни и технически материали, преводи от/на английски/руски езици, editing/proofreading, създаване, оформяне и корекция на съдържание за уеб, текстове, официални писма, поздравления, слогани.

http://www.youtube.com/watch?v=Mzd_qp7wG_Q&feature=related 

Майсторът, летен копнеж и един младеж

Лятото е прекрасен сезон, той повече разкрива, отколкото прикрива красотата на природа, хора, страсти. То е предизвикателно и дръзко, като босоног хлапак, захвърлил всичко, което му пречи да изживее своите мечти и приключения, да сътвори безчет белички, да измисли всевъзможни детски хитрости. Лятото е  изпълнено с аромат на неизмеримо количество цветя, билки, треви и онази неясна, по-скоро носеща се от лекия морски бриз еманация на най-съкровените мечти на всеки от нас. Лятото е пъстро като циганска сергийка на селски събор от преди повече от 50 години. То е шумно, нахално, безразсъдно и винаги младо, щуро, готово да се изплези на всички изкуствено наложени правила и да ни накара да задгърбим тревогите, то е склонно да превърне деня ни в екстаз от диня или сладолед.

В духа на слънчевото лято реших да поприпомня една стара песен в оригиналния й вариант.

Mamas and Papas е канадско/американска вокална група, създадена през 60-те години на миналия век. За краткото време заедно 1965-68 и временно събиране през 1971 имат продадени почти 40 милиона плочи. Тази песен не се е превърнала в незабавен хит, но в последствие има и много кавър-версии, използвана е и в доста филми (Forrest Gump, 1994, например.) Песента намира място сред хилядите романтични песни – листата са изсъхнали, небето е сиво навсякъде, но не и в слънчева Калифорния. Единствено думите, споделени пред любимата го задържат да не поеме към мечтаната дестинация. Любов, какво да се прави! Младостта и всички нейни горещи желания напират, тръпнат и бушуват в цялото същество на героя и търсят реализиране нейде там по плажовете на Калифорния.

California Dreaming
~ The Mamas and The Papas

All the leaves are brown
And the sky is gray
I've been for a walk
On a winter's day

I'd be safe and warm
If I was in L.A.
California dreamin'
On such a winter's day

Stopped into a church
I passed along the way
Oh, I got down on my knees
And I pretend to pray

You know the preacher likes the cold
He knows I'm gonna stay
California dreamin'
On such a winter's day

All the leaves are brown
And the sky is gray
I've been for a walk
On a winter's day

If I didnt tell her
I could leave today
California dreamin'
On such a winter's day

(California dreamin')
On such a winter's day
(California dreamin')
On such a winter's day

Текстът на песента, ако някой желае да си припява с групата ;)

И два цитата от страхотния филм на Р. Земекис:

Forrest Gump: Mama always said, dying was a part of life.
(Мама казваше, че смъртта е част от живота)

Forrest Gump: My Mama always said you've got to put the past behind you before you can move on.
(Мама твърдеше, че трябва да задгърбиш миналото, за да можеш да продължиш напред)