За неделно настроение и понеделник сутрин вдъхновение

Наумите  ли си да впечатлите някого с интелект, любов към науката и в частност към книгите, вече има поредно подобаващо решение, ако използвате MacBook (преносим компютър на фирмата Apple). Корпусите на лаптопите им са  изработени от алуминий или пластмаса, която се рециклира.

Всичко е много елементарно – класен калъф във формата на голяма стара книга. Посланието – обичам да чета, интересувам се от наука, изобщо – готин, нестандартен, умен MacBook юзър съм. Несъмнено прави впечатление.

      

Друго по-различно и забавно изобретение са пластмасовите чаши в черни и бели разцветки, още преди да сте се почудили къде са произведени, отговорът вече е ясен – естествено в Китай. Необичайното при тях е формата им – имитират клавиши на компютърна клавиатура и подносчето или чинийка са с дизайн на електронна платка като тук е възможен избор на цвета.

Чашките-клавиши се произвеждат в три десена - Control, Alt, and Delete. Иновативна технология на най-различни нива и с най-разнообразни приложения.

  

В добавка една реклама, мерната набързо из някой сайт:

"Купете си най-мощния компютър, за да можете да рестартирате по-бързо."

                   

Тук рестартирането едва ли ще помогне, а и ремонт ми се струва неудачна опция.

Нещо, което да ви мотивира в понеделник сутрин:

Не съществува човек на този свят, който да не е способен да постигне много повече, отколкото сам допуска, че това е възможно. Х. Форд

           

А Майсторът ви пожелава позитивна, слънчева и кратка работна седмица. При необходимост от ремонт на битова техника (телевизори, перални, печки и др.), знаете, че може да ме намерите тук без почивен ден.

24 май - най-светъл и най-български празник

Днес отбелязваме най-българския, най-светлия празник - Деня на родната писменост и култура. Ден, който ме връща назад във времето, когато празнични шествия от усмихнати ученици минаваха по улиците, носещи букети от майски божури, плакати и навред ехтяха звънки гласчета, смях и неизменната песен "Върви, народе възродени..."

Няма да коментирам българското образование днес, когато живеем в технологичен свят, доминиран от машини, компютри, роботи. Нищо не може да се сравни с желанието да разтвориш новите странички на книга, миризмата на хартия и мастило и да потънеш в необятните дебри на приключенския свят. Никоя електронна книга не може да пресъздаде това невероятно усещане!

Важното е, където и да сме да носим в себе си частица от онзи детски ентусиазъм и любовта към писменото слово, книгите, жаждата за нови знания. Това, което всъщност е връзката ни с тази земя, пропита с кръвта и сълзите на предците ни, запазили достойнство, вяра и писменост през мрака на Средновековието.

А този пасаж от най-първия български роман, ще помня до края на дните си:


- Много хубаво, браво, Райно. Кажи ми сега, кой изнамери българската азбука?

Тоя въпрос позатрудни момичето. То попримигна, за да си докара на ума отговора, зина да каже, но се спря несамоуверено и готово да се смути.

Огнянов му помогна:

- Нашето А, Б, Райно, кой го написа?

Детския поглед светна. Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нещо. Тя показваше на Кирила и Методия, които благосклонно гледаха към нея.

- Тъй, тъй, кузум, св. Кирил и Методий - извикаха няколко съюзни гласа от предните столове.

- Да си жива, Райно! Св. Кирил и Методий да ти помогнат и ти да станеш царица - избърбори поп Ставри трогнат.

- Браво, Райно, иди си - каза приветливо Огнянов.

Иван Вазов, Под игото, XI Радини вълнения



     

Честит 24 май на всички настоящи и бивши ученици, учители, просветители и всеки, който се родее със славянската писменост и българската култура!

http://www.youtube.com/watch?v=mMM5uWZPW1k&feature=related