Априлският дъжд се излива над прашна София и образува малки кални езера по разбитите квартални и централни улици. Колите профучават по булевардите и смело прекосяват огромните локви, оставяйки след себе си милиони мръсни капки. Жалко, че в това време вървя по това, което някой е назовал тротоар. Дънките ми са прилично мокри, а долните краища - вече не особено чисти. Вървя към поредния ремонт, джапам през локвите, през рамо съм преметнал чантата с инструменти (вътре има уреди за оказване на първа помощ на телевизори, перални, печки и друга техника, т.е. никак не е лека), опитвам се да балансирам и големият черен чадър, подаден услужливо от съпругата ми на тръгване. Не е добър пример, но ще споделя - в устата ми дими цигара.
Представете си - с всичко това по мен - да остана читав, чист и сух - е задача с повишена трудност. Хрумват ми разни идейки, а и съм намерил някои в нета. Преди време споделих картинки за чадърчета със светодиодчета. Темата за чадърите ми се струва актуална в дни като днешния - мокри и сиви.
Няколко свежи идеи по повода - или как да се отличим сред тълпата мокри, недоволни хора и как да съхраним сухотата на вещи, на които държим за момента.
Представете си - с всичко това по мен - да остана читав, чист и сух - е задача с повишена трудност. Хрумват ми разни идейки, а и съм намерил някои в нета. Преди време споделих картинки за чадърчета със светодиодчета. Темата за чадърите ми се струва актуална в дни като днешния - мокри и сиви.
Няколко свежи идеи по повода - или как да се отличим сред тълпата мокри, недоволни хора и как да съхраним сухотата на вещи, на които държим за момента.
Дамата с чадърчето ще остане суха, но ще привлече доста любопитни (и не само!) погледи към себе си - комбинацията - дъждобран и чадър е смело решение. Но костюмчето, взето от химическото ще остане в приличен вид.
Любител-фотограф в самоотвержена поза - важна е камерата, не прическата.
За кафе маниаците - чадър с поставка за чашка - няма да си изгориш пръстенцата, а и със свободната ръчичка може да извършваш други дейности, допустими на обществено място. Като да говориш по телефона, например.
Японците в действие - поредна новост - макар при тях да не се знае кое е новост и кое вече не. Чадъродържач - и двете ви ръце са свободни. За независими дами, които нямат нужда от кавалер, за да им носи чадъра. Специална приставка, тип маркуч върши чудеса (двусмислица...)
Тук са добавили две чадърчета към обувките на госпожата. Нека са сухи краченцата, че току виж се простудила горката. А и обувките са маркови - made in China, трябва да изтраят до края на деня, преди да ревнат за ремонт и те.
И за господата се предлага решение с досадния чадър - служи като вратовръзка (хаха, като се замисля за позицията на дръжката и какво ли компенсира. Почти по учебник - Фройд се е изказал по темата.)
Все още се подхилвам на многогункционалната вратовръзка и попадам на ретро снимка от 50-те години на 20 век. Пак фройдистки символ - цигара с чадър. Сублимация, креативна дейност и баланс...
Тези двамата чакат да завали в пустинята. Имат си чадър, имат и соларно зарядно - за нет, не съм сигурен, затова и блога не следят и времето не знаят какво и кога ще е. Как ще разберат дали цената на петрола се покачва или спада. За какво са им лаптопите тогава - никак не се разбира. Освен снимки-спомени от българското Черноморие да разглеждат и да мечтаят за нещо ледено в чаша в горещия ден.
СТОП! АКО СИ ПОД 18!
Пролетта е време за любов - дъжд или слънце - няма спирачка за чувствата. Фройд вече споменах.
Малко кибер секс - какво ли ще е тяхното отроче - най-вероятно от ново технологично поколение.
Най-добре е на сухичко пред компютъра в удобно (дали?) столче, специално пригодено за целта. Тогава чадър макар и виртуален, няма да ви трябва.
Аз ще ви оставям за известно време, днес е ден за телевизори - трето посещение за ремонт в съседен квартал ме очаква.
А навън вали ли, валииии....
А навън вали ли, валииии....
