Ремонт на битова техника в София и квалифицирани сервизни услуги по домовете и в почивни дни от инж. Станев

Ремонт на битова техника в София и квалифицирани сервизни услуги по домовете от инж. Станев. 

Ремонт на битова техника 

Не разваляйте настроението си покрай почивните дни с битови неуредици като неработещи електроуреди, които могат да създадат доста неудобства!

Извършвам професионален ремонт на повредени фурни, перални, микровълнови, стъклокерамини плотове, печки, телевизори, диспозери, аспиратори и други електроуреди по домовете през цялата седмица.

Счупени ключалки  за люк на пералня - те са различни по форма и вид дори за перални от една и съща марка, но различен модел. Този тип повреди при пералните машини се случват значително често, така че препоръчвам да отваряте внимателно люка на приключилата с прането пералня.

Ключалки за перални Daewoo и Fagor.

Счупени ключалки за люк на пералня

Изгорял нагревател за фурна - отново голямо разнообразие при отделните марки фурни. 

На снимката може да видите изгорял нагревател (реотан) за фурна Fagor.

 Ремонт на фурни по домовете

Може да ангажирате час за диагностика и ремонт на тел. 0898 371028.

Заложете на професионализма, натрупания опит и качеството при ремонтите.

Използвайте посочения телефонен номер за връзка с инж. Станев.

Когато името работи за теб!

Фейсбук страница - тук. 

Една гравюра се превръща в пролетна увертюра в битието на майстора

...

Цъфнали клонки и кутийка за сладки – една  японска гравюра, която напомня, че пролетта приближава все повече към нас. Нейн автор е Яшима Гакутей и е сътворена през 1819. Гравюрата принадлежи към периода Едо, който обхваща времето от 1615 до 1868 година.  Размерите й са  20, 5 х 18, 1 см.

Какви изненади ще ни донесе  тази пролет? Ще бъде ли нежна като цветчета на плодно дръвче, кога ще изпълни с аромата на надеждата дните ни? Въпроси, очаквания, предчувствия за промени...

Ангажиран с ремонти на различни телевизори, перални, печки, улисан в  сервиз на битова техника  по домовете, понякога се улавям, че остава все по-малко време за нещата, които обичам. Надявам се, това не важи за хората, които обичам. Питам се дали си заслужава. Но без работата, която изпълва дните ми, едва ли ще бъде възможно да съществувам.  В тази връзка, борейки се за оцеляване, къде свършва животът и кога започва тъжното вегетиране...

Цъфнали клонки и кутийка за сладки – усмихвам се, тайничко и наум, потривам невидимо длани, с душица изправена на нокти – малко радост в  дните на майстора, красота, непроменяна с вековете, пролетна магия, която се носи във въздуха и през времето...

Прекрасен пролетен цвят на хартия, гравиран отдавна, за да ме грее днес.

             

Честита баба Марта от майстора на ремонтите

Честита баба Марта от майстора на ремонтите на битова техника! Една прекрасна, изконно българска традиция. Пожелавам здраве на вас и близките ви! Приготвил съм една виртуална мартеница - дигиталните технологии в действие. ;)

Иде пролет!

Майстор, Моне и winter blues - три в едно с предколеден вкус

Зимен пейзаж - навън. Мрачно преваля деня, а коледното настроение се смалява до нивото на уличното платно, размесва се с окаляните остатъци от някога белия сняг. Няма звънчета, няма цветни петна. Може и да е рано, все пак е само 18 декември.

Все още гълтам билки, чайчета, антибиотици и витамини. Но не мога да си позволя по-дълъг престой у дома - чакат ме за ремонти климатици и друга битова техника. Отлагах някои от ангажиментите, но не е възможно да откажа всичко. И аз искам да зарадвам близките си с дребни подаръчета, и аз имам сметки за плащане, и аз бих желал да подредим празнична трапеза.

Благодарен съм на това, което имам. Повечето неща не се купуват с пари, но пък без тях съвсем не може. Познал съм  отчаянието, известна ми е и другата крайност.

В края на годината правим равносметка на изминалите дванадесет месеца. Добра или лоша бе годината? А аз? Какво успях да променя към по-добро, сгреших ли в преценка или с действие?

Крача от спирката на трамвая към дома, денят сивее, единствено светлините на новия мол обливат с илюзорни модели за щастие успелите да спастрят някоя пара за коледнен пазар. Чантата тежи на рамото ми, вътре са инструменти, които са ми трябвали за днешните ремонти.  Крача, хвърлям по един поглед към невеселия софийски пейзаж, твърде урбанистичен, за да ми хареса, изкушавам се да дръпна два-три пъти от цигарка преди кашлицата да ме задуши съвсем, и визуализирам ето тази картина на любимия ми Моне.

       Boulevard Saint-Denis, Argenteuil, in Winter

Намирам я, вече у дома. Масло върху платно, рисувана е през 1875. Размерите на зимното бижу са 81.6 x 60.9 см. Ако имате път към Бостън, може да се полюбувате в Музея на изящните изкуства (Museum of Fine Arts, Boston, USA). Аз няма да успея, поне не тази година... Красив булевард, най-вече - твърде различен от днешните. Снежната покривка и тогава не са я чистели...

И все пак!

Тази носталгия по изящното, по отминалото, неизживяното!

Winter blues и Клод Моне, импресионист!


There's a smile in your memory
That whispers like a hurricane
Is your life becoming
Just a fight to get out of the freezing snow and rain?
Oh there's a place down south
Where a warm sea breeze kisses your face
Standing in freezing shoes
Me and you
With the deep winter blues
Deep winter blues

Chris Rea

Честит Никулден с икона, рисувана от мен (2)

Честит Никулден, тачен празник от българите, честит празник на всички именници, търговци, банкери и моряци. Да разтворим сърцата си за доброто, да се помолим за близките си, да бъдем благосклонни към по-слабите, да пожелаем здраве и берекет на всички, отбелязващи този християнски празник.

Миналата година честитих празника на св. Николай с една моя икона, която краси дома ми (линк има тук).

Тези дни ровейки в архив от снимки, попаднах на друга, рисувана от мен икона на светеца. Спомням си, че я правих преди няколко години, беше по поръчка за подарък на малко момченце, нарисувах я буквално за броени часове върху дървена основа (която имах предварително грундирана и малките орнаментални фризчета с позлатена дърворезба бяха готови от по-ранен етап).

Щракнах я много набързо и в последствие се оказа, че качеството не е идеално. Но пък съм сигурен, че на детето е донесла много късмет и го закриля в трудни моменти.

                      


Това пожелавам на вас и семействата ви - здраве, вяра и добро да ви съпътстват във всеки момент на живота ви.

Ето още една снимка на иконата на свети Николай, рисувана от мен, майстора на ремонтите на битова техника.

                        

Честит Никулден!


инж. Г. Станев

Хубав есенен ден от майстора на ремонтите на битова техника

Само едно бързо пожелание от мен преди да тръгна на редовните ремонти. Седмицата започна натоварено - освен моите телевизори, печки и перални, втори пореден ден се налага  да ида и на другото си работно място, което не търпи отлагане - спешен сервиз на климатици.
Поправих микровълновата у дома, смятах да направя кратък постинг, но може би ще остане за ден, в който ще съм по-свободен. Приготвил съм и моя картинка на есенна тематика, която ще ви изненада тези дни.

    

Търсете красотата в малките моменти. Отворете очите и сърцето си за доброто и слънчевото!
А сега - майсторът на ремонтите взема чантата с инструменти и поема из софийските квартали. Повредени телевизори, перални и още битова техника  очакват да бъдат поправени.

Майсторът на ремонтите в очакване на златната есен

Снощи се прибирахме със съпругата ми след вечерния курс, който води, а вятърът се засилваше на талази. Разстоянието, което изминахме бе кратко, за радост на уморените ми краченца, защото цял ден бях изкарал прав. Както и предходните дни. Естеството на работата ми е такова, че е невъзможно да приложа техниката на Вуте - ако и да съм в Шопско по настоящем, оставам добруджанец по дух и произход. Вуте може да копа седнал или легнал, но ремонтите на битова техника по домовете изискват да стоя прав. Това в рамките на шегата, разбира се.

Последните дни са натоварени от поръчки за обичайните поправки на  телевизори, перални и печки. Това са най-често използваните електроуреди и дават повреди в същата прогресия. На всичкото отгоре, имам допълнителни ангажименти към фирма, която ме вика периодично за ремонт на климатици. Струпа се наведнъж, както става обикновено,  а умората казва своето.

Докато изчаквах съпругата ми да изпрати курсистите, изпуших цигара в мрака за убиване на времето и наблюдавах короните на дърветата, плавно поклащайки се от порива на вятъра. По-късно коментирахме, че златната есен закъснява, листата са още зелени, непопарени от първа слана. Топло за втората половина на октомври. Много добре. Само сутрините и нощите са хладни. Даже писанката спи на терасата все още и чак призори влиза в стаята.

Мислех как в последните години се променят климата, храната, живота. За десерт хапнахме по една праскова – кога през октомври ги е имало по пазара! Вярно, внос от гръцко, помагаме им по съседски да не фалират, ами като нямаме наши – така ще е. Утеха е, че са брани от българи най-вероятно...

С горните параграфи исках да кажа, че не съм поствал няколко дни поради заетост и извънредни ремонти, но следя какво се случва. Сервизът на телевизори или друга битова техника изяжда цялото ми време като едно вечно ненаситно чудовище, готово да погълне всичко, до което се докопа.

Липсва ми и цветната гледка към хълбока на Витоша, обагрена в червено-оранжеви тонове. Много красива природна картина се открива пред очите ми на художник-дилетант. Скришом хвърлям по някой поглед дали вече златистото не е взело превес. Обичам разнообразието и пъстротата, многократно съм го споделял. Когато имам време, разглеждам в детайли склоновете на планината с бинокъл. Близо до планината и същевременно невъзможно далече!

Вятърът до късно снощи се удряше в ламарини и покриви, може да донесе промяна на времето тези дни. А и коленцата ме въртят, нормално за някой, на когото е връчена покана за доживотно членство в клуб 50+...

Но за да пресъздам  есенното настроение, което ме е обзело, ще постна нещо в очакваните ярки багри.

Няколко технологични идейки от интернет:

    

- Дискът е направен от кора на дърво. Еко-арт дизайн;

- Калъфчета за iPod на шотландски карета;

- Калъфчета за телефони в ярки есенни цветове;

- Оранжеви слушалки.

Тези есенни разцветки  развеселяват и са в тон с годишния сезон. Можете да ги търсите в нета, доста сайтове ги предлагат, ако ги харесате.

              

А аз ви пожелавам позитивни мисли и добри дела!

Спокоен уикенд с есенен пейзаж от майстора на ремонтите

Тази съботна сутрин бе малко мрачна в София. Сивотата на дните подтиска настроението и поражда тъжни чувства. Малко прилив на цветна енергия ще ми се отрази добре преди да поема към отдалечен столичен квартал за ремонт на пералня. Собственикът се оплака, че се чува особен шум. Да видим каква изненада ще открия днес в процеса на поправяне на тази необходима за всяко домакинство битова техника!

За настроение поглеждам към стената и погледът ми се спира на малка пъстра керамична картинка. Жълто, червено и синьо – ярките багри тонизират и зареждат с настроение.  Преди известно време нарисувах този есенен пейзаж. Ето и историята на неговото създаване.

Беше ми останало парче от глина, почти втвърдено и негодно за работа. Не исках да го изхвърлям, хрумна ми идея за пореден експеримент. Натиснах го да стане плоско като дъскичка с дебелина около 1 см. Оформих работната зона, която е с размери 3х5см.

Нанесох грунд, след което го нарисувах с акрилни бои. Избрах ярките и свежи цветове, защото привличат окото и съответстват на темата на картинката – щедрият откъм багри и нюанси сезон доставя удоволствие и със своето претворяване. Представлява есенен пейзаж на полето с малко селце на заден план в дъното. Рисувана е в импресионистичен стил. Освен всичко друго са необходими много точна ръка на майстор, силно зрение и много търпение.


         

Пукнатините по рамката, която е в натуралния си цвят, са естествено формирани в резултат, че глината бе по-втвърдена. Премачках я неколкократно и реших да ги оставя за постигане на допълнителен визуален ефект – земята, в очакване на напоителните  есенните дъждове, които да я върнат към нов  живот след летните жеги. Накрая лакирах, поставих малка закопчалка на гърба. Цялата керамична плочка е с размери 5х7см.

Пожелавам ви спокоен ден с  много поводи за усмивки и любов. Ако все пак се наложи, може да ме намерите ето тук за някой спешен ремонт на печка, телевизор или пералня.

http://lxpress.alle.bg/

Есенно море с керамична рамка от Майстора на ремонтите

От доста време се каня да пусна няколко мои картинки на есенна тема, но все забързан в ежедневие, свързано с ремонти на битова техника, с неизменната електрическа отвертка в ръка, прав до някой телевизор или чарк на пералня, имащ своите задължения и у дома, остава минимално количество време, което да посветя на едно от  хобитата си.

Днес имам посещение за сервиз на пералня малко по-късно и внезапно отворилото се свободно време използвам, за да постна една моя картинка, отразяваща представата ми за есенно море.

Рисувана е върху платно, залепено върху фазер с акрилни бои с техника импасто. Рамката е изработена от глина и оцветена със златна акрилна боя. Неравностите върху керамиката са съзнателно търсен ефект, плод на експеримент и разчупване на обичайната представа за вида на рамката. Създава илюзията, че стихията на морето е излязла извън ограничението на традиционната рамка и е изваяла тези артистично-композиционни форми. Преобладават пастелните тонове, подсилващи идеята за тих слънчев есенен ден край необятната дивност на морето.

От Майстора имате пожелание за слънчева октомврийска събота, много настроение и силен позитивен заряд!

Съботни минутки за изкуство от Майстора - Франсоа Буше и рококо

На днешната дата през 1703 година е роден френският художник, виден представител на стила рококо, Франсоа Буше. Бил е директор на Кралската академия и придворен живописец на Луи XV.

                                          

Буше създава различни по тематика и жанрово многообразие творби – пейзажи, портрети, митологични, библейски, пасторални картини. Прави проекти за театрални и оперни декори и костюми. Минава за майстор на рисунката и на него дължим до голяма степен превръщането й в самостоятелно изкуство. Много негови рисунки и гравюри са използвани за илюстрации на различни книги, включително издание на Дон Кихот и История на Франция на абат Дениел.

     
                                               Мостът, 1751

Критиката, още приживе, не го долюбва – обвиняван е в липса на вкус, фриволност и др. По-късно интересът към Буше се завръща, като реабилитацията му се дължи и на книгата на братя Гонкур - Изкуството на 18 век.

     
                                                Пейзаж с езеро

Стилът рококо се отличава с характерните си леки, грациозни и дори интимно-кокетни качества. Цветовете и тоновете са светли – използват се сини, розови, зелени и бели краски. Изобразяват се пасторални, еротични, митологични сюжети. Рококото заменя тежките, твърде помпозни, тъмни, наситени тонове и сцени.  

    
                                             Пейзаж с воденица

На мен лично, будоарните и еротични сюжети на Буше ми идват малко в повече с това прекалено изобилие на плът, но картините на пасторална тема разглеждам с интерес.

    
                                            Пейзаж край Бовоа

Поради тази причина, предлагам няколко негови пейзажи и едно клипче, където са представени по-различни по тематика творби. Определено, гледането на рококо портрети и еротично-интимни сюжети от 18 век, е по-добрата опция от това да ремонтираш телевизори и перални, но на мен последното и днес няма да ми се размине.

Хубава събота и слънчево настроение от Майстора, който поема към поредните ремонти на битова техника по домовете.

 

Соларно зарядно за дребни технологични джаджи

Соларно зарядно за дребни технологични джаджи, но не какво да е – а във весела слънчогледова форма! Слънчогледите са символ на слънце, енергия, настроение, оптимизъм – събрани в едно. Соларните панели, поставени върху слънчогледа акумулират енергия, която после се използва за зареждане на различни мобилни устройства. Имитацията на цвете е поставена в компактна саксия, която съхранява и допълнителната електроника на джаджата от придобиването на твърде натуралистично-технологичен изглед.

Батерията, която е вградена, е достатъчно мощна да зареди мобилен телефон или МР3-ка.  За таблети май няма да му достигне силицата. А и е екологично средство, съвсем в крак с модерните технологии.

Специфични детайли за еко-джаджата:

* Акумулаторна литиева батерия 2500mAh;

* Изходно напрежение 5V/max. 1000mA;

 
* Две зелени листенца (намигване към еколюбителите);

* Голям соларен панел в овална форма;

 * Мини USB вход;

* USB изход отстрани;

 
* Две индикаторни лампички;

* Включен мини USB кабел.

Цялото устройство е високо 23см, а в диаметър достига 10см. Тежи малко под 400 грама – удобно е за пренасяне от едно слънчево помещение в друго, а може спокойно да оставите зарядното и на огрян от слънцето балкон или двор. Материалът, от който е изработено е пластмаса, предлага се в бял цвят и е разработено от дизайнера Райън Максорли. Ценичката – платете първоначално едни 60 евро, а пък после пестете от парите за електроенергия.

А може да си направите технологична соларна градинка – ще има на разположение готови   зарядни устройства за смартфони и други дребни джаджи.

От Майстора имате пожелание за слънчев и усмихнат четвъртък, много настроение и любов.

Ако се наложи ремонт на битова техника (най-общо) или телевизорът излезе извън строя, аз ще бъда на пост ето тук.

                                              

Нагоре

http://lxpress.alle.bg/

Есенна арт разходка - стари японски техники и майстори

Японската школа Ринпа е  от съществено значение от възраждането  през периода Едо (1615-1868 г. ). Тогава картините, платовете, различните керамични изделия, предметите за бита били оцветявани  в свежи краски, с богата украса и много детайли – фигурки, шарки. Творците отразявали най-вече сцени, свързани с природата и сезоните. 

В  Музея на изкуството Метрополитън в Ню Йорк са изложени редица произведения от този период в японското изкуство, като са придружени от лекции и демонстрации на калиграфското майсторство. 

Избрах няколко, които са свързани с есента, багрите, настроението, което поражда. Затова ми допаднаха и споделям с вас.

 Знаете, че обичам японските гравюри и изкуство като цяло.

Райска ябълка (1816)

  

 

Дело е на един от най-умелите майстори на тази арт техника Сакай Хойтцу (1761-1828г.)

Есенни дървета и тревички край поточе  (Втората половина на 17 век)

Използвани са мастило, багрила, злато и сребро върху  хартия.  Представлява параван от шест сгъваеми крила с размери 121.9 x 312.4 см.

Какви ли тайни на красиви гейши пази безмълвно във времето...

Есенен бръшлян (след 1732г.)

 

Огата Кензан (1663-1743)

Този японски творец не само рисува, но и допълва визуалното с поетичното. Погледнете дясната част на картинката – там собственоръчно го е изписал. Комбинацията, която се получава е наслада за сетивата на любителите на този тип изкуство.

Представям моя превод и интерпретация на този стар стих:

Макар не още есен

Ветрен порив ме догонва

През борови иглички

Пурпурни листа бръшлян

От раз помита

От ужас съм облян.

-----------------------------------------------------------------------

Пускам линк на две други мои публикации на тема японски гравюри в блог.бг. Ако някой иска да прочете повече може да го направи тук или тук. 

А от мен – хубава вечер и слънчев вторник! При необходимост от ремонт на битова техника все още съм на старото място. 

Който има възможност да посети Ню Йорк в скоро време, може да се отбие в Метрополитън и за мен ;)

Петък вечер - време за любов!

Петък – ден на майстора. Майстор, майстор, ама цял ден обикаля из София – купи части за телевизор, но преди това проучи къде ги има и съответно – цената е най-добра. Качеството също. Разгледай внимателно електронната платка на един телевизор, локализирай повредата, ремонтирай я. Уговори посещения при клиентите като напасвате времето си – единият иска рано, другият – може да се съобрази с мен.

Лошото е, че трябва да правя разходки из столицата от Борово до Обеля и после до Дружба, а ако изникне нещо спешно за сервиз да поема поръчката. Ех, тоя правителствен хеликоптер колко хубава работа би ми вършил! В Борово метро няма. Едва ли ще се режат лентички скоро по този повод. Поне едва ли сегашният премиер. Като се знае с какви темпове станаха предните линии, може и да е следващото столетие. Ако телепортацията тогава (все още незнайно кога) няма да се се практикува масово. Няма да има зависимост от цени на бензина, няма да дупчиш билетчета, гратис ще преминаваме (вервам си!) през пространствено-времеви портали.

Сега обаче следва връщане по темата и в настоящата привечер.

Прибиране в къщи – навън съм майстор на ремонтите на битова техника, в къщи съм главно съпруг (всички поправки спадат в тази графа – осветление, отопление, практическо приложение на печка, разбирай готвене).

Влизам и чувам равномерното въртене на пералнята. Чака ме прахосмукачка за смяна на хартиеното пликче-контейнер за битовите ни отпадъци, справям се за отрицателно време. Хигиената е важно нещо, след което ми се връчва пароструйка, купувана в предкризисните времена. Разходка с нея из панелката, включена естествено, парата излиза под налягане и издава съскащ звук.

Хайде и до Билата отсреща, зелен чай, кафе за машинката утре, малко сиренце и разни дребни нещица, които не са с контролирани цени, но без тях не може. После по пътечката и до аптечката.

Връщам се и от вратата ме посреща домашното духче-пухче, изтъкано от любов. Разперила персийската опашка, нежно провлачва гласче и ме обикаля упорито. Иска да я взема. Свива се в ръцете ми, притихнала и мъркаща – колко душа има, а и то иска внимание и ласка, какво остава за нас, човеците.

Нещо просветва – малката камера в ръцете на съпругата ми и запечатва завинаги този финал на един петъчен ден, пълен с ремонти, телевизори, перални, магазини, градски транспорт, първи есенен дъжд и дългокосместа рошава милувка от  едно малко коте.

У дома. Уют.

Стоп на ремонтите. Денят на майстора приключи.

Петък вечер – време за любов.


           

Испанска пъстрота с вариации на тема лято за ремонт на тъжна душа

Денят е пълен с неосъзната тъга. Не защото лятото се изтърколи като стара потъмняла от времето монета и есента прави първи крачки, а защото в мен се прокрадва едно усещане, че улисан в ежедневните си ремонти на стари или съвсем нови телевизори и перални нещо съм пропуснал. Неосъзнато, нежелано, а на практика така се е получило. А именно – част от живота си отиде заедно с царевичните коси на лятото – прегорели под жежките лъчи на слънцето, поопърпани от шепота на вятъра. Изчезнаха, няма ги.

                

                                              Redon

Така и летните дни, прекарани в оплакване от африканските горещини и от необходимостта да обикалям по улиците на София, за да се придвижа сред мараня и бензинови изпарения до поредния адрес, където ме очакваха за сервиз на някой електроуред или най-общо битова техника. Излишно е да казвам, че вечерта самият аз бях за ремонт – навъртял километри под палещите лъчи, с туптящи от умора ходила, жадуващ хладен душ и лека вечеря.




                                       Josep Maria Vayreda Canadell (1932-2001)

Есента пристъпва, все още плахо, като момиче от провинцията, което идва само за пръв път в големия град, оглежда се с надежда да види позната физиономия, но покрай нея профучават луксозни коли, шумни трамваи и тълпи начумерени хора. Идва новият сезон и се усеща и по захладнелите утрини, чаршафът, с който покриваме спящите си тела призори, се оказва недостатъчен. Пощипва ни лек хлад по ходилата, които стърчат голи изпод чаршафа с десен на делфини на син морски фон. Дори пухкавелката, вчера сутринта се намърда на леглото и долепи гръбче до моето, почувствала лекия студ на септемврийската заран. Хитро коте е, винаги знае как да се грижи за себе си – нейните интереси са първостепенни.

        

                                                            Joachim Sorolla (1863 - 1923)

С лека тъга е напоен днешният ден. Старата монета, която се изплъзна измежду пръстите ми потъна в процеп на напуканата от лятното бездъждие земя. Безвъзвратно си отиват дни и хора, сезони, чувства и надежди. Дори да се завърне пак след време, нещо мъничко ще е, но ще е друго. Различен ще съм и аз. И да простя това, че си замина без да спре за сбогом, дали ще мога да забравя?

            
                      

                                         Joan Miró (1901 - 1983)

Ех, лято многоцветно, оставяш спомени и рани, едно море и нашите длани...

 

                                Francisco Sans Castano 

 

Малко испанска пъстрота с вариации на тема лято.

 

* Изкуството е лъжа, която ни кара да осъзнаем истината.

* Отлагай за утре само онова, което искаш да остане несвършено и след теб.

* Не остаряваме, само ставаме по-зрели.

Пабло Пикасо

http://www.youtube.com/watch?v=9cadbYIzhqQ&feature=BFa&list=PLAC2B81B8FF8D7B02&index=14