Спокоен уикенд с есенен пейзаж от майстора на ремонтите

Тази съботна сутрин бе малко мрачна в София. Сивотата на дните подтиска настроението и поражда тъжни чувства. Малко прилив на цветна енергия ще ми се отрази добре преди да поема към отдалечен столичен квартал за ремонт на пералня. Собственикът се оплака, че се чува особен шум. Да видим каква изненада ще открия днес в процеса на поправяне на тази необходима за всяко домакинство битова техника!

За настроение поглеждам към стената и погледът ми се спира на малка пъстра керамична картинка. Жълто, червено и синьо – ярките багри тонизират и зареждат с настроение.  Преди известно време нарисувах този есенен пейзаж. Ето и историята на неговото създаване.

Беше ми останало парче от глина, почти втвърдено и негодно за работа. Не исках да го изхвърлям, хрумна ми идея за пореден експеримент. Натиснах го да стане плоско като дъскичка с дебелина около 1 см. Оформих работната зона, която е с размери 3х5см.

Нанесох грунд, след което го нарисувах с акрилни бои. Избрах ярките и свежи цветове, защото привличат окото и съответстват на темата на картинката – щедрият откъм багри и нюанси сезон доставя удоволствие и със своето претворяване. Представлява есенен пейзаж на полето с малко селце на заден план в дъното. Рисувана е в импресионистичен стил. Освен всичко друго са необходими много точна ръка на майстор, силно зрение и много търпение.


         

Пукнатините по рамката, която е в натуралния си цвят, са естествено формирани в резултат, че глината бе по-втвърдена. Премачках я неколкократно и реших да ги оставя за постигане на допълнителен визуален ефект – земята, в очакване на напоителните  есенните дъждове, които да я върнат към нов  живот след летните жеги. Накрая лакирах, поставих малка закопчалка на гърба. Цялата керамична плочка е с размери 5х7см.

Пожелавам ви спокоен ден с  много поводи за усмивки и любов. Ако все пак се наложи, може да ме намерите ето тук за някой спешен ремонт на печка, телевизор или пералня.

http://lxpress.alle.bg/

Есенно море с керамична рамка от Майстора на ремонтите

От доста време се каня да пусна няколко мои картинки на есенна тема, но все забързан в ежедневие, свързано с ремонти на битова техника, с неизменната електрическа отвертка в ръка, прав до някой телевизор или чарк на пералня, имащ своите задължения и у дома, остава минимално количество време, което да посветя на едно от  хобитата си.

Днес имам посещение за сервиз на пералня малко по-късно и внезапно отворилото се свободно време използвам, за да постна една моя картинка, отразяваща представата ми за есенно море.

Рисувана е върху платно, залепено върху фазер с акрилни бои с техника импасто. Рамката е изработена от глина и оцветена със златна акрилна боя. Неравностите върху керамиката са съзнателно търсен ефект, плод на експеримент и разчупване на обичайната представа за вида на рамката. Създава илюзията, че стихията на морето е излязла извън ограничението на традиционната рамка и е изваяла тези артистично-композиционни форми. Преобладават пастелните тонове, подсилващи идеята за тих слънчев есенен ден край необятната дивност на морето.

От Майстора имате пожелание за слънчева октомврийска събота, много настроение и силен позитивен заряд!

Съботни минутки за изкуство от Майстора - Франсоа Буше и рококо

На днешната дата през 1703 година е роден френският художник, виден представител на стила рококо, Франсоа Буше. Бил е директор на Кралската академия и придворен живописец на Луи XV.

                                          

Буше създава различни по тематика и жанрово многообразие творби – пейзажи, портрети, митологични, библейски, пасторални картини. Прави проекти за театрални и оперни декори и костюми. Минава за майстор на рисунката и на него дължим до голяма степен превръщането й в самостоятелно изкуство. Много негови рисунки и гравюри са използвани за илюстрации на различни книги, включително издание на Дон Кихот и История на Франция на абат Дениел.

     
                                               Мостът, 1751

Критиката, още приживе, не го долюбва – обвиняван е в липса на вкус, фриволност и др. По-късно интересът към Буше се завръща, като реабилитацията му се дължи и на книгата на братя Гонкур - Изкуството на 18 век.

     
                                                Пейзаж с езеро

Стилът рококо се отличава с характерните си леки, грациозни и дори интимно-кокетни качества. Цветовете и тоновете са светли – използват се сини, розови, зелени и бели краски. Изобразяват се пасторални, еротични, митологични сюжети. Рококото заменя тежките, твърде помпозни, тъмни, наситени тонове и сцени.  

    
                                             Пейзаж с воденица

На мен лично, будоарните и еротични сюжети на Буше ми идват малко в повече с това прекалено изобилие на плът, но картините на пасторална тема разглеждам с интерес.

    
                                            Пейзаж край Бовоа

Поради тази причина, предлагам няколко негови пейзажи и едно клипче, където са представени по-различни по тематика творби. Определено, гледането на рококо портрети и еротично-интимни сюжети от 18 век, е по-добрата опция от това да ремонтираш телевизори и перални, но на мен последното и днес няма да ми се размине.

Хубава събота и слънчево настроение от Майстора, който поема към поредните ремонти на битова техника по домовете.

 

Соларно зарядно за дребни технологични джаджи

Соларно зарядно за дребни технологични джаджи, но не какво да е – а във весела слънчогледова форма! Слънчогледите са символ на слънце, енергия, настроение, оптимизъм – събрани в едно. Соларните панели, поставени върху слънчогледа акумулират енергия, която после се използва за зареждане на различни мобилни устройства. Имитацията на цвете е поставена в компактна саксия, която съхранява и допълнителната електроника на джаджата от придобиването на твърде натуралистично-технологичен изглед.

Батерията, която е вградена, е достатъчно мощна да зареди мобилен телефон или МР3-ка.  За таблети май няма да му достигне силицата. А и е екологично средство, съвсем в крак с модерните технологии.

Специфични детайли за еко-джаджата:

* Акумулаторна литиева батерия 2500mAh;

* Изходно напрежение 5V/max. 1000mA;

 
* Две зелени листенца (намигване към еколюбителите);

* Голям соларен панел в овална форма;

 * Мини USB вход;

* USB изход отстрани;

 
* Две индикаторни лампички;

* Включен мини USB кабел.

Цялото устройство е високо 23см, а в диаметър достига 10см. Тежи малко под 400 грама – удобно е за пренасяне от едно слънчево помещение в друго, а може спокойно да оставите зарядното и на огрян от слънцето балкон или двор. Материалът, от който е изработено е пластмаса, предлага се в бял цвят и е разработено от дизайнера Райън Максорли. Ценичката – платете първоначално едни 60 евро, а пък после пестете от парите за електроенергия.

А може да си направите технологична соларна градинка – ще има на разположение готови   зарядни устройства за смартфони и други дребни джаджи.

От Майстора имате пожелание за слънчев и усмихнат четвъртък, много настроение и любов.

Ако се наложи ремонт на битова техника (най-общо) или телевизорът излезе извън строя, аз ще бъда на пост ето тук.

                                              

Нагоре

http://lxpress.alle.bg/

Есенна арт разходка - стари японски техники и майстори

Японската школа Ринпа е  от съществено значение от възраждането  през периода Едо (1615-1868 г. ). Тогава картините, платовете, различните керамични изделия, предметите за бита били оцветявани  в свежи краски, с богата украса и много детайли – фигурки, шарки. Творците отразявали най-вече сцени, свързани с природата и сезоните. 

В  Музея на изкуството Метрополитън в Ню Йорк са изложени редица произведения от този период в японското изкуство, като са придружени от лекции и демонстрации на калиграфското майсторство. 

Избрах няколко, които са свързани с есента, багрите, настроението, което поражда. Затова ми допаднаха и споделям с вас.

 Знаете, че обичам японските гравюри и изкуство като цяло.

Райска ябълка (1816)

  

 

Дело е на един от най-умелите майстори на тази арт техника Сакай Хойтцу (1761-1828г.)

Есенни дървета и тревички край поточе  (Втората половина на 17 век)

Използвани са мастило, багрила, злато и сребро върху  хартия.  Представлява параван от шест сгъваеми крила с размери 121.9 x 312.4 см.

Какви ли тайни на красиви гейши пази безмълвно във времето...

Есенен бръшлян (след 1732г.)

 

Огата Кензан (1663-1743)

Този японски творец не само рисува, но и допълва визуалното с поетичното. Погледнете дясната част на картинката – там собственоръчно го е изписал. Комбинацията, която се получава е наслада за сетивата на любителите на този тип изкуство.

Представям моя превод и интерпретация на този стар стих:

Макар не още есен

Ветрен порив ме догонва

През борови иглички

Пурпурни листа бръшлян

От раз помита

От ужас съм облян.

-----------------------------------------------------------------------

Пускам линк на две други мои публикации на тема японски гравюри в блог.бг. Ако някой иска да прочете повече може да го направи тук или тук. 

А от мен – хубава вечер и слънчев вторник! При необходимост от ремонт на битова техника все още съм на старото място. 

Който има възможност да посети Ню Йорк в скоро време, може да се отбие в Метрополитън и за мен ;)

Петък вечер - време за любов!

Петък – ден на майстора. Майстор, майстор, ама цял ден обикаля из София – купи части за телевизор, но преди това проучи къде ги има и съответно – цената е най-добра. Качеството също. Разгледай внимателно електронната платка на един телевизор, локализирай повредата, ремонтирай я. Уговори посещения при клиентите като напасвате времето си – единият иска рано, другият – може да се съобрази с мен.

Лошото е, че трябва да правя разходки из столицата от Борово до Обеля и после до Дружба, а ако изникне нещо спешно за сервиз да поема поръчката. Ех, тоя правителствен хеликоптер колко хубава работа би ми вършил! В Борово метро няма. Едва ли ще се режат лентички скоро по този повод. Поне едва ли сегашният премиер. Като се знае с какви темпове станаха предните линии, може и да е следващото столетие. Ако телепортацията тогава (все още незнайно кога) няма да се се практикува масово. Няма да има зависимост от цени на бензина, няма да дупчиш билетчета, гратис ще преминаваме (вервам си!) през пространствено-времеви портали.

Сега обаче следва връщане по темата и в настоящата привечер.

Прибиране в къщи – навън съм майстор на ремонтите на битова техника, в къщи съм главно съпруг (всички поправки спадат в тази графа – осветление, отопление, практическо приложение на печка, разбирай готвене).

Влизам и чувам равномерното въртене на пералнята. Чака ме прахосмукачка за смяна на хартиеното пликче-контейнер за битовите ни отпадъци, справям се за отрицателно време. Хигиената е важно нещо, след което ми се връчва пароструйка, купувана в предкризисните времена. Разходка с нея из панелката, включена естествено, парата излиза под налягане и издава съскащ звук.

Хайде и до Билата отсреща, зелен чай, кафе за машинката утре, малко сиренце и разни дребни нещица, които не са с контролирани цени, но без тях не може. После по пътечката и до аптечката.

Връщам се и от вратата ме посреща домашното духче-пухче, изтъкано от любов. Разперила персийската опашка, нежно провлачва гласче и ме обикаля упорито. Иска да я взема. Свива се в ръцете ми, притихнала и мъркаща – колко душа има, а и то иска внимание и ласка, какво остава за нас, човеците.

Нещо просветва – малката камера в ръцете на съпругата ми и запечатва завинаги този финал на един петъчен ден, пълен с ремонти, телевизори, перални, магазини, градски транспорт, първи есенен дъжд и дългокосместа рошава милувка от  едно малко коте.

У дома. Уют.

Стоп на ремонтите. Денят на майстора приключи.

Петък вечер – време за любов.


           

Испанска пъстрота с вариации на тема лято за ремонт на тъжна душа

Денят е пълен с неосъзната тъга. Не защото лятото се изтърколи като стара потъмняла от времето монета и есента прави първи крачки, а защото в мен се прокрадва едно усещане, че улисан в ежедневните си ремонти на стари или съвсем нови телевизори и перални нещо съм пропуснал. Неосъзнато, нежелано, а на практика така се е получило. А именно – част от живота си отиде заедно с царевичните коси на лятото – прегорели под жежките лъчи на слънцето, поопърпани от шепота на вятъра. Изчезнаха, няма ги.

                

                                              Redon

Така и летните дни, прекарани в оплакване от африканските горещини и от необходимостта да обикалям по улиците на София, за да се придвижа сред мараня и бензинови изпарения до поредния адрес, където ме очакваха за сервиз на някой електроуред или най-общо битова техника. Излишно е да казвам, че вечерта самият аз бях за ремонт – навъртял километри под палещите лъчи, с туптящи от умора ходила, жадуващ хладен душ и лека вечеря.




                                       Josep Maria Vayreda Canadell (1932-2001)

Есента пристъпва, все още плахо, като момиче от провинцията, което идва само за пръв път в големия град, оглежда се с надежда да види позната физиономия, но покрай нея профучават луксозни коли, шумни трамваи и тълпи начумерени хора. Идва новият сезон и се усеща и по захладнелите утрини, чаршафът, с който покриваме спящите си тела призори, се оказва недостатъчен. Пощипва ни лек хлад по ходилата, които стърчат голи изпод чаршафа с десен на делфини на син морски фон. Дори пухкавелката, вчера сутринта се намърда на леглото и долепи гръбче до моето, почувствала лекия студ на септемврийската заран. Хитро коте е, винаги знае как да се грижи за себе си – нейните интереси са първостепенни.

        

                                                            Joachim Sorolla (1863 - 1923)

С лека тъга е напоен днешният ден. Старата монета, която се изплъзна измежду пръстите ми потъна в процеп на напуканата от лятното бездъждие земя. Безвъзвратно си отиват дни и хора, сезони, чувства и надежди. Дори да се завърне пак след време, нещо мъничко ще е, но ще е друго. Различен ще съм и аз. И да простя това, че си замина без да спре за сбогом, дали ще мога да забравя?

            
                      

                                         Joan Miró (1901 - 1983)

Ех, лято многоцветно, оставяш спомени и рани, едно море и нашите длани...

 

                                Francisco Sans Castano 

 

Малко испанска пъстрота с вариации на тема лято.

 

* Изкуството е лъжа, която ни кара да осъзнаем истината.

* Отлагай за утре само онова, което искаш да остане несвършено и след теб.

* Не остаряваме, само ставаме по-зрели.

Пабло Пикасо

http://www.youtube.com/watch?v=9cadbYIzhqQ&feature=BFa&list=PLAC2B81B8FF8D7B02&index=14

За неделно настроение и понеделник сутрин вдъхновение

Наумите  ли си да впечатлите някого с интелект, любов към науката и в частност към книгите, вече има поредно подобаващо решение, ако използвате MacBook (преносим компютър на фирмата Apple). Корпусите на лаптопите им са  изработени от алуминий или пластмаса, която се рециклира.

Всичко е много елементарно – класен калъф във формата на голяма стара книга. Посланието – обичам да чета, интересувам се от наука, изобщо – готин, нестандартен, умен MacBook юзър съм. Несъмнено прави впечатление.

      

Друго по-различно и забавно изобретение са пластмасовите чаши в черни и бели разцветки, още преди да сте се почудили къде са произведени, отговорът вече е ясен – естествено в Китай. Необичайното при тях е формата им – имитират клавиши на компютърна клавиатура и подносчето или чинийка са с дизайн на електронна платка като тук е възможен избор на цвета.

Чашките-клавиши се произвеждат в три десена - Control, Alt, and Delete. Иновативна технология на най-различни нива и с най-разнообразни приложения.

  

В добавка една реклама, мерната набързо из някой сайт:

"Купете си най-мощния компютър, за да можете да рестартирате по-бързо."

                   

Тук рестартирането едва ли ще помогне, а и ремонт ми се струва неудачна опция.

Нещо, което да ви мотивира в понеделник сутрин:

Не съществува човек на този свят, който да не е способен да постигне много повече, отколкото сам допуска, че това е възможно. Х. Форд

           

А Майсторът ви пожелава позитивна, слънчева и кратка работна седмица. При необходимост от ремонт на битова техника (телевизори, перални, печки и др.), знаете, че може да ме намерите тук без почивен ден.

Майстор, ремонт, сервиз, телевизор в градски отпуск, а аз се правя на Индиана Джоунс пред екрана на лаптопа

Днес е моят ден за почивка от всякакви технически ремонти. Никакви телевизори или перални, от сутринта се разхождам из нета, разглеждам стари албуми, наваксвам с четенето на различни статии, хвърлям по едно око на линкове, които съм запаметил през седмицата. Думите сервиз, битова техника, майстор днес са в градски отпуск, ще ги свикам на проверка утре рано сутринта. 

Попадам на чудна колекция от снимки на сгради, които някога са носили човешката слава или са строени, за да издигнат в култ връзката между простосмъртните и божествено-мистичното, която искам да споделя с вас. Лек гъдел – направо добивам самочувствие на един доморасъл Индиана Джоунс. 

Това е моят начин да отбележа Световният ден на фотографията. Бих искал да съм посетил тези древни градове и места, силно притегателни със своята тайнствена история, но не съм. Чел съм за тях, гледал съм достатъчно документални филми по различни телевизионни канали, с интерес вечер прелиствам томчето на Пиранези (1720-1778) с гравюри, пресъздаващи останките от някогашното бляскаво минало на Рим. Тогава фотографията не е съществувала (признават я официално на 19 август 1839) и това е било начин за запазване и предаване на образи.

Изгубени във времето – това, което е достигнало до нас носи магията на минали дни, славни империи и велики личности. Всичко е преходно, всичко минава. Непрестанният  бяг на календара отброява  години и векове, нищожни на фона на вселенския прогрес.

Никой днес не помни защо са изграждани и унищожавани цивилизации, колко от тях са преминали през набезите на различни воини, за да достигнат до нас във вида, в който са се съхранили. Жалки отломки от минало величие, утихнали страсти на хора, които някога ги е имало, албум на  угаснал блясък на нечий славен възход.

Кое остава във времето, оцелявайки през различни епохи, катаклизми, сътресения – мраморни колони, огъващи се под непосилната тежест на човешката суета.

Може ли студеният мрамор дори  на най-величественият дворец да замени пряката човешка топлота и близостта на непосредственият контакт? Дали издигайки мавзолеи-гробници на  чувства и личности не погребваме приживе това, което искаме да споделим с нечия сродна душа? По кой начин изкупваме вината и как даваме израз на скритите емоции  - никоя каменна статуя не може да бъде прегърната и да те подкрепи.

И все пак – част от изгубените във времето антични градове са достигнали до нас – бледо копие  на някогашния си първообраз, за да напомнят непрестанно колко сме нищожни – като миниатюрно камъче свряло се до основата на огромен храм  и скоростта, с която отлита колесницата на времето, теглена от двигателя на живота, отправена към изначалното - пресечна точка на живота и смъртта, на величието и упадъка, на преходното и непреходното . Дори и да го е виждал някой – очите му отдавна са невиждащи, а чувствата – затворени в огромния студен мраморен саркофаг на студеното безмълвие.

Пресъхват морета, раждат се планини, прелитат комети, угасват слънца – кое може всъщност да остане след нас и да разкаже какво е било, какво сме потулили и какво – възхвалили.

Камък върху камък...

Пепел. Прах.

Там някъде.

И ние – хората с дребнавите си ежби и проблеми.

Струва ли си...